Последен Валс
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Последен Валс

Премиерът Манюел Валс и президентът Франсоа Оланд трябва да инжектират доза реформи във Франция

Последен Валс

След изборния разгром единственият шанс на Франсоа Оланд да спаси президентството си и да съживи френската икономика е да подкрепи енергичния нов премиер

Марина Станева, Светломира Гюрова
4491 прочитания

Премиерът Манюел Валс и президентът Франсоа Оланд трябва да инжектират доза реформи във Франция

© reuters


Когато един свръхпредпазлив президент прави рискован ход, това означава, че ситуацията е отчайваща. След унизителното, макар и не изненадващо поражение на управляващите социалисти на местните избори във Франция Франсоа Оланд нямаше много останали опции. Беше ясно, че безцветният и непопулярен премиер Жан-Марк Еро трябва да си ходи. Изборът на неговия наследник - енергичният, твърд и противоречив Манюел Валс - е колкото нетипичен, толкова и окуражаващ. Защото човекът, когото наричат левият Никола Саркози и френският Тони Блеър, дава надежди, че може да инжектира доза реформи във втората по големина икономика в еврозоната. И така да съживи както Франция, така и президентството на Оланд.

Слаб, по-слаб, Оланд

"Град след град пада вдясно" - така британската ВВС обобщи резултатите от втория кръг на местния вот на 30 март. Той само потвърди очакваното – разгром на социалистите, възраждане на опозиционната десница и забележителен резултат за популисткия "Национален фронт".

Блокът, воден от "Съюз за народно движение" на бившия президент Никола Саркози, получи 45.91% от гласовете, завземайки предишни бастиони на левицата. Докато Социалистическата партия и нейните съюзници събраха 40.57%, което на пръв поглед не изглежда толкова зле. Но в действителност те загубиха 155 града с население над 9000 души, както и редица общински съветници, което осезателно намалява досегашното им влияние. И е малка утеха, че запазват Париж, където левият кандидат Ан Идалго стана първата жена - кмет на столицата. Същевременно с 6.62% и спечелени 11 града "Националният фронт" на Марин льо Пен затвърди позициите си на трета политическа сила, постигайки исторически според анализаторите резултат и позиционирайки се добре за предстоящия вот за Европейски парламент през май.

Болезнените загуби за социалистите са основно заради дълбокото разочарование от Оланд. Местният вот бе смятан за тест за президента, който с рейтинга си от 19% е най-непопулярният френски държавен глава в модерната история на страната заради безсилието да задвижи икономиката и да се справи с надминаващата 10% безработица. Според в. Le Monde Оланд "плаща брутална, но логична цена" за провалите си.

За пръв път, откакто той пое поста през 2012 г., французите имаха възможност чрез избори да му покажат колко не го харесват. Мнозина го направиха, като предпочетоха да не гласуват и в резултат бе регистрирана най-ниската избирателна активност в страната от 1959 г. насам – едва 61.5%.

"Причината за непопулярността на Оланд е несъответствието между обещанията му по време на президентската кампания и реалното им изпълнение. Французите му възлагаха големи надежди след трудния мандат на Саркози и той обеща да бъде много различен държавен глава. Но така и не успя да влезе в тази роля", обяснява пред "Капитал" Мартен Мишло от парижкия офис на German Marshall Fund. Първата причина според него е, че Оланд не успя да сформира единно правителство, което да застане плътно зад него. Социалистите не са управлявали от дълго време и сега не знаят как да се справят с властта. Второ, в момента има негативно отношение в обществото към двете основни партии. "И дори Саркози да беше спечелил изборите през 2012 г., щеше да бъде същото. Защото липсва доверие в политическия процес", твърди анализаторът.

За много французи мандатът на Оланд е неуспешен. "С гордост мога да кажа, че не гласувах за него преди две години. Не споделям идеите му и не смятам, че е представител на Франция, който може да се нареди до Дейвид Камерън, Ангела Меркел и Барак Обама. Безработицата е тежка и няма сигурност нито за младите, нито за по-възрастните. Приятелка ме посъветва никога да не се връщам в страната", обяснява пред "Капитал" 25-годишната французойка Фани Костес, която живее и работи в Лондон. Според нея имиджът на президента се срива, защото хората са все по-малко снизходителни. "Вярно е, че той дойде на власт в лош момент, но определено не може да се справи с основните проблеми във Франция и на избирателите им омръзна да го търпят", обобщава Костес.

Социалистическият Саркози

След катастрофалната загуба дори нерешителният Оланд трябваше да поеме риск. "Логиката за назначаването на Валс е, че след оглушителния шамар от избирателите Еро трябваше да бъде сменен. Той беше непопулярен и считан за слаб премиер - човек, който предпочита да преговаря, да търси компромиси, и не обича да взема решения, също като президента", казва пред "Капитал" Никола Шапюи, политически редактор във в. Le Monde. Докато Валс е на обратния полюс. "Той изглежда като левия Саркози", посочва журналистът. Точно както бившия президент и Валс беше вътрешен министър, не се бои да руши табута (преди пет години предложи на партията си да се модернизира и да махне "социалистическа" от името си), има сходен твърд и безкомпромисен стил, и също поведе кампания срещу ромите от България и Румъния. Според Шапюи всичко това може да е плюс, защото ще се допълва по-добре с президента. "Оланд и Еро си приличаха. Сега имаме обичащ да изслушва и размишлява президент и действен и решителен премиер. Този дует може да работи по-добре", смята редакторът от Le Monde. А и с рейтинга си от над 60% и факта, че се харесва дори на десни избиратели, Валс, изглежда, има мандат за действие.

Реформи, без които не могат

Франция продължава да е единствената голяма европейска икономика със сериозни проблеми, която не дръзва да се заеме с решаването им. В началото на годината Оланд обяви смяна на курса и огласи своя "Пакт на отговорността", с който разбуни левицата и предизвика съмнения дали не е либерал под прикритие. След като стана ясно, че мантрата за вдигане на данъците на богатите и субсидирано създаване на работни места не дава резултат, президентът направи завой с план за бюджетни съкращения за 50 млрд. евро през следващите три години, намаляване с 10 млрд. евро на разходите на фирмите за осигуровки и други благоприятни за бизнеса мерки, които да стимулират заетостта и анемичния икономически растеж (очакванията са той да бъде 0.9% тази година при 1.7% за Германия и 2.2% за Великобритания). Президентът, изглежда, най-после разбра, че високите данъци спъват икономиката, и започна да твърди, че държавата е станала "прекалено тежка, прекалено бавна и прекалено скъпа".

Само че засега всичко това остава основно на думи. "За момента съм предпазлив, тъй като тази нова пробизнес политика е отклонение от това, което социалистите познават. Оланд е в процес на търсене на подкрепа за осъществяването й. И ако успее да изгради коалиция от индустриална, електорална, политическа и обществена поддръжка около себе си, има големи изгледи за успех. Това ще накара и десницата да се замисли. В нейните редици вече се чуха някои гласове в подкрепа", казва Мишло. Сега с прилагането на програмата е натоварен Манюел Валс.

"Първият тест на Валс ще бъде да убеди собствената си партия", смята Никола Шапюи. Новият премиер е гледан с подозрение от лявото крило на социалистите, които го смятат за твърде либерален. "Тези хора смятат, че Оланд направи грешен ход и не е разбрал посланието на избирателите, които са му казали: прави левичарска политика. А той назначи Валс", казва журналистът. Друго изпитание за него ще бъде отслабеното мнозинство в парламента, след като Зелените напуснаха правителството в знак на протест срещу номинирането на Валс.

Самият състав на правителството е показателен колко крехък е балансът между надеждите на бизнеса и страховете на левицата. Макар назначаването на бившата партньорка на Оланд - Сеголен Роаял, от която има четири деца - за министър на околната среда и енергетиката, да привлече най-много внимание, по-символно е оставането в правителството на Арно Монтебур. Досегашният министър на индустрията, който обвинява Европейската комисия, че задушава растежа, и нарича налаганата от Германия политика на икономии "опасна и самоубийствена", не само запазва досегашното си портфолио, но прибавя към него и икономиката и така влиянието му в правителството се засилва. Ако Валс е жест към дясното, повишаването на Монтебур е реверанс към лявата фракция.

"С идването на Валс няма да има нова политика. Тя се задава от Оланд, Валс е просто новият инструмент за осъществяването й. Той е добър комуникатор и "продавач". Трябва да "продаде" реформите, които иска Оланд", смята Никола Шапюи. И въпреки съпротивата от много фронтове има добри шансове да успее, особено с помощта на президента.

Една от силните страни на Валс е точно умението му да създава ясни и кохерентни послания. Комуникационните му умения и репутацията му на дисциплиниран и твърд лидер са нещото, от което управлението на Оланд има спешна нужда след разнопосочните сигнали, лъкатушенето и неспособността да обясни икономическата си стратегия.

Следващите седмици ще бъдат особено интересни, тъй като до средата на април Валс ще трябва да представи френските бюджетни планове за периода 2015-2017 г. пред Европейската комисия и ще се наложи да обясни как кабинетът смята да спази ангажиментите си за бюджетен дефицит под 3% до края на следващата година. Това изглежда почти невъзможно, след като преди дни стана ясно, че Париж не е успял да спази заложената цел на бюджетния дефицит от 4.1% за 2013 г., както бе обещал. Франция веднъж вече получи отсрочка от Брюксел и ще е трудно да настоява за втора, ако не подплати искането си със заслужаващи доверие планове за структурни реформи.

За Валс, на когото мнозина в собствената му партия гледат с инстинктивно неодобрение (на предварителните избори за президентска номинация през 2011 г. той получи едва 6%), ще е трудно да обедини социалистите зад икономическата програма, от която Франция има спешна нужда, без подкрепата на Оланд. Ако президентът му я откаже, вероятно ще изгуби и последния шанс да спаси управлението си.

Когато един свръхпредпазлив президент прави рискован ход, това означава, че ситуацията е отчайваща. След унизителното, макар и не изненадващо поражение на управляващите социалисти на местните избори във Франция Франсоа Оланд нямаше много останали опции. Беше ясно, че безцветният и непопулярен премиер Жан-Марк Еро трябва да си ходи. Изборът на неговия наследник - енергичният, твърд и противоречив Манюел Валс - е колкото нетипичен, толкова и окуражаващ. Защото човекът, когото наричат левият Никола Саркози и френският Тони Блеър, дава надежди, че може да инжектира доза реформи във втората по големина икономика в еврозоната. И така да съживи както Франция, така и президентството на Оланд.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    peter1946 avatar :-|
    Peter Stoychev

    Францизите омеят да поставят на място власт имащите !

  • 2
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    при добре изиграни карти - единият може да повтори мандата си, а другият да си подсигури продължение на кариерата си в Елисейския дворец :-) вече, като стопанин.

  • 3
    vladimiryosifov avatar :-?
    Владимир Йосифов

    Левите се уплашиха, че десните изнесоха данъците си от Червената република...
    Дали десните данъкоплатци ще се върнат ?
    Не вярвам...

    Помните ли при дебата колко пъти Саркози изрече името на Оланд ?
    Нима мислите, че е случайно ?
    Нима мислите, че е случайно, че в годините на Съркози десните учеха чужди езици ?
    Всяка година хиляди ученици ще завършват училище и нови хиляди данъкоплатци ще бягат с данъците си в чужбина .
    Венсеремос :)))))))))))))))
    Че, Че, Че, бегат още ...
    http://www.briagnews.bg/index.php?p=view&id=23929

  • 4
    led_zep.23 avatar :-|
    Lady Zeppelin

    Голяма промяна е новото френско правителство, няма що. Има, ако не се лъжа, двама нови министри. Останалите са старите -начело на нови министерства.
    Дълбоко се съмнявам, че ще бъдат направени толкова необходимите реформи.

  • 5
    cheta avatar :-|
    cheta

    Верен стратегически ход - да махне от названието "социалистическа".
    Посочете един успешен социалистически премиер - аз не се сещам! В Европа или Азия - не мога да открия убедителен пример...

  • 6
    legisfore avatar :-P
    Sir Percival ГЛАСУВАЙТЕ

    Защото са социалисти...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK