Улица "Референдум"

Автобус 13А пъпли с 30 км в час по най-голямата търговска улица в австрийската столица – "Мариахилфер щрасе". Маршрутът му минава по нея само за около 100-200 м, след коeто отново свива по преките й. За сметка на това трасето му е начертано с яркочервена боя, която маркира точно мястото, където се движи. Знак, че там пешеходците не трябва да стъпват.

От няколко месеца улицата е почти пешеходна, но не съвсем. Колите вече нямат право да се движат, градския транспорт минава по строго обозначено трасе. Велосипедите все още са позволени, но и те по своя бразда, на която с блажна боя пише "бааааааавно" (на немски). В по-горния и в по-долния участък пък коли минават... изобщо ситуацията е близка до хаос и човек трябва предварително да се подготви, за да знае къде може да ходи и къде не. Но това е временно и след две години улицата трябва да стане изцяло пешеходна "зона за срещи".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

До това решение се стигна след дълги, тригодишни дискусии на най-високо и масово ниво. Накрая гражданите във Виена гласуваха с референдум дали да спрат колите по "Мариахилфер". Казусът е любопитен от поне няколко страни. Първо, как една обикновена улица се превърна в най-важния и обсъждан проблем в момент, в който светът се дави в кризи, войни и разделения. Той бе фокус на кампаниите на почти всички политически партии по време на парламентарните избори през миналата година и както личи, ще я дъвчат и при идните местни избори. И второ, казусът може да послужи като урок по пряка демокрация, в който с интерес и активност се включиха голяма част от гражданите.

Дългият път към пешеходната пътека

Историята започва в началото на 2011 г., когато зам.-кметът по транспорта на Виена Мариа Василаку (партията на Зелените) поръчва да се изследва ефектът от спирането на движението по "Мариахилфер". "Мариахилфер щрасе" без движение – за мен това е най-големият приоритет", казва тогава тя. В края на същата година бяха представени три варианта – улицата да стане класическа пешеходна зона, да бъде модел тип Shared Space с ограничен достъп на превозни средства (например велосипеди) или да е някакъв смесен вариант.



Идеята раздели града на два лагера – страстните застъпници на промяната и тези, които искаха улицата да остане същата. В инструментариума и на едните, и на другите имаше многобройни аргументи в защита на тезата им. Според желаещите изчезване на колите подобна промяна е еко, създава ново пространство, на което целият град може да се наслаждава, оживява територията и т.н. Даваха се примери с други такива улици, за които някога също е имало протести, но сега никой не може да си представи да има коли по тях.

Противниците отговаряха с не по-малко доводи - спирането на движението ще задръсти съседните улици; преустройството ще намали оборота на магазините, ще направи зареждането им невъзможно и ще попречи на търговията; допускането на колелета ще развали идеята за пешеходна улица.

Именно около магазините и търговията се развихри най-горещата дискусия, като бизнесът, обединен от представителите си в търговската камара, твърдо се обяви против. "Ако се окаже, че промяната няма да доведе до значително подобрение от икономическа гледна точка, не трябва да се прави пешеходна зона", коментира в разгара на дебата през 2011 г. президентът на Виенската търговска камара Бригите Янк. Експертът по планиране на движението Херман Кнофлакер в интервю за в. Der Standard контрира, че обикновено при затваряне на улици и превръщането им в пешеходни зони оборотите на обектите скачали с 20%.

Политическа дъвка

Споровете около търговската улица бързо бяха подети от политиците, които започнаха да занимават с тази тема не само целия град, но и цялата държава. Около бъдещето на "Мариахилфер" се оформиха политически лагери съответно в защита и против на промяната. От едната страна се подреди коалицията на зелените и социалистите, които управляват заедно Виена. От другата застанаха консерваторите от Австрийската народна партия, които по презумпция са гласът на бизнеса. Към тази групичка се присламчиха и националистите.

Най-активно върху улицата се упражняваха Зелените. На гърба на "Мариахилфер" те се надяваха да привлекат онази част от избирателите, които са представители на една особена прослойка в обществото и се асоциират с идеята за пешеходна улица. Те карат колелета вместо автомобили, хранят се здравословно, пазаруват еко. Водят буржоазно-бохемски живот (наричани са Bo-Bos) и населяват кварталите точно от двете страни на оспорваната улица.

Стига човек да си пуснеше телевизора, или да си купи вестник, все отнякъде изскачаше темата за бъдещето на търговската улица. В средата на миналата година беше въведено временно положение – тестова фаза на полупешеходност. Хем няма коли, хем на специален режим някои са допускани. По улицата останаха да се движат градският транспорт и колелетата, а пешеходците трябваше да се съобразяват със светофарите.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Да попитаме хората"