Дългият път към пешеходната пътека

Историята започва в началото на 2011 г., когато зам.-кметът по транспорта на Виена Мариа Василаку (партията на Зелените) поръчва да се изследва ефектът от спирането на движението по "Мариахилфер". "Мариахилфер щрасе" без движение – за мен това е най-големият приоритет", казва тогава тя. В края на същата година бяха представени три варианта – улицата да стане класическа пешеходна зона, да бъде модел тип Shared Space с ограничен достъп на превозни средства (например велосипеди) или да е някакъв смесен вариант.

Идеята раздели града на два лагера – страстните застъпници на промяната и тези, които искаха улицата да остане същата. В инструментариума и на едните, и на другите имаше многобройни аргументи в защита на тезата им. Според желаещите изчезване на колите подобна промяна е еко, създава ново пространство, на което целият град може да се наслаждава, оживява територията и т.н. Даваха се примери с други такива улици, за които някога също е имало протести, но сега никой не може да си представи да има коли по тях.

Противниците отговаряха с не по-малко доводи - спирането на движението ще задръсти съседните улици; преустройството ще намали оборота на магазините, ще направи зареждането им невъзможно и ще попречи на търговията; допускането на колелета ще развали идеята за пешеходна улица.

Именно около магазините и търговията се развихри най-горещата дискусия, като бизнесът, обединен от представителите си в търговската камара, твърдо се обяви против. "Ако се окаже, че промяната няма да доведе до значително подобрение от икономическа гледна точка, не трябва да се прави пешеходна зона", коментира в разгара на дебата през 2011 г. президентът на Виенската търговска камара Бригите Янк. Експертът по планиране на движението Херман Кнофлакер в интервю за в. Der Standard контрира, че обикновено при затваряне на улици и превръщането им в пешеходни зони оборотите на обектите скачали с 20%.

Политическа дъвка

Споровете около търговската улица бързо бяха подети от политиците, които започнаха да занимават с тази тема не само целия град, но и цялата държава. Около бъдещето на "Мариахилфер" се оформиха политически лагери съответно в защита и против на промяната. От едната страна се подреди коалицията на зелените и социалистите, които управляват заедно Виена. От другата застанаха консерваторите от Австрийската народна партия, които по презумпция са гласът на бизнеса. Към тази групичка се присламчиха и националистите.

Най-активно върху улицата се упражняваха Зелените. На гърба на "Мариахилфер" те се надяваха да привлекат онази част от избирателите, които са представители на една особена прослойка в обществото и се асоциират с идеята за пешеходна улица. Те карат колелета вместо автомобили, хранят се здравословно, пазаруват еко. Водят буржоазно-бохемски живот (наричани са Bo-Bos) и населяват кварталите точно от двете страни на оспорваната улица.

Стига човек да си пуснеше телевизора, или да си купи вестник, все отнякъде изскачаше темата за бъдещето на търговската улица. В средата на миналата година беше въведено временно положение – тестова фаза на полупешеходност. Хем няма коли, хем на специален режим някои са допускани. По улицата останаха да се движат градският транспорт и колелетата, а пешеходците трябваше да се съобразяват със светофарите.

Да попитаме хората