С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 12 апр 2014, 12:30, 10760 прочитания

Капитан Америка иска таймаут

Дебатът за големината и функциите на американските въоръжени сили ще има отзвук в международната политика за десетилетие напред

Ваня Ефтимова | Ню Йорк
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Ако отворите тези дни американските медии и блогове, посветени на националната отбрана, ще откриете, че най-четените и обсъждани статии започват подозрително еднакво. Те са все вариации по темата "най-голямата опасност за военните сили на САЩ". Aко има разлики, те са в детайлите на кошмарния сценарий, предричан от авторите. Общото са напрегнатият тон и тревогата за бъдещето.
 
Бившият началник на генералния щаб на армията ген. Гордън Съливан посочи, че самоцелни съкращения ще повторят цикъла страната да се окаже неподготвена за следващия конфликт, както преди двете световни войни и 11 септември 2001 г. Макар че не го казва директно, военният министър Чък Хейгъл не крие опасенията си, че дисфункционалният Конгрес, зает със собственото си преизбиране през есента, ще саботира предложените от Пентагона широко мащабни реформи, защото костват работни места и регионални приходи. А т.нар. Fulda Gapers (по името на някогашния коридор, отделящ Източна от Западна Германия), разбудени от руската агресия в Украйна, гръмко повтарят две десетилетия след края на студената война, че САЩ не са готови да противостоят на голяма сухоземна агресия в Европа.
 
На края на близо 13-годишна война всяка армия би била уморена и пълна с въпроси накъде да поеме. Военните сили на САЩ имат и два големи допълнителни проблема. Единият е бюджетният дефицит на страната, който, вместо да принуди Конгреса да се заеме сериозно с преструктуриране на държавните приоритети, се превърна в идеологически аргумент за атака на противника. В резултат Пентагонът е притиснат между драконови съкращения и обвинения, че не си върши работата. Другият е външната политика, където президентът Барак Обама се отказа от създаването на единна доктрина и предпочита решаването на всяка криза като отделен казус. Подобен подход не е лишен от логика (особено след "войната срещу тероризма"), но допълнително усложнява дългосрочното планиране.
 
Светът, който е свикнал да вижда военните сили на САЩ в ролята на глобален полицай, разбира малко от случващото се във Вашингтон. Но както настоящата криза в Украйна показва, без американските мускули - макар и не особено обичани - международната политика предвещава да поеме още по-несигурен и конфронтационен курс.
 
По-малко, но качествено нови
 
Един от най-важните аспекти на настоящия дебат е, че буквално никой не оспорва публично нуждата от съкращения. Консенсусът обаче бързо се пропуква, когато започнат да се обсъждат детайлите коя програма, база или технология ще бъде отрязана. Растежът в американските отбранителни структури след 11 септември 2001 г. бе толкова главоломен, че днес едва ли не всеки отрасъл и регион на страната е зависим от тях. От южните щати, приютяващи голям брой военни бази до научните центрове в проспериращите метрополии на източното и западното крайбрежие; от психолозите, работещи с ветерани, до компютърни специалисти, създаващи суперсекретни програми; от добре платената военнопромишлена индустрия до бивши затворници, заети като кухненски работници в базите, където се извършват рехабилитационни програми. Както се шегуват щатските комици, ръстът на отбранителните структури след 9/11 всъщност бе добре прикрит пакет за стимулиране на американската икономика. Затова е и обяснимо, особено във време на несигурно възстановяване, да има борба със зъби и нокти съкращенията да станат за сметка на някой друг.   
 
Предложените от отбранителния министър Чък Хейгъл реформи предвиждат рязко намаляване на активната част на армията на САЩ до нивото преди Втората световна война - 450 хил. души, нова вълна от затваряния на бази, край на покупките или пенсиониране на цели класове военна техника (например шпионските самолети U2, реактивните щурмови A-10 Warthog и крайцерите във флота), затваряне на програмата за разработка на следваща генерация бронетранспортьори, прехвърляне на хеликоптери от запасните части вместо закупуване на нови Apache и ограничаване на социалните придобивки на военните. По ирония е предвидено и намаляване с 28% на помощта за модернизация и тренинг по "Партньорство за мир", директно засягащо украинската армия (европейското командване на САЩ обеща да компенсира със собствени фондове, така че Украйна да не пострада силно).
 
С това Пентагонът се опитва да пригоди нуждите си за модернизация към наложения от бюджетното споразумение в края на миналата година между републиканци и демократи таван на разходите. Както обобщава Чък Хейгъл: "Планът ни е за малки, но модерни военни сили. Съкращенията може и да са болезнени сега, но са по-добър вариант от запазването на голяма, но неефективна армия." Проблемът е, че през есента в САЩ предстоят междинни избори и най-малкото, с което искат да се сблъскат ред конгресмени, е гневът на военната промишленост или корабостроителните синдикати. Така че кои предложения за съкращения наистина ще бъдат прокарани е въпрос с много неизвестни.  
 
Дори реформите да бъдат приложени само в силно ограничения си вид,


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гърция е пренаситена с обекти за краткосрочен наем Гърция е пренаситена с обекти за краткосрочен наем

Хиляди имоти се отдават срещу едва 52 евро на ден, а разходите по тях не са малки

19 фев 2020, 294 прочитания

SpaceX ще изстреля в орбита и космически туристи SpaceX ще изстреля в орбита и космически туристи

Частните мисии с пилотираната капсула Crew Dragon трябва да започнат още в края на 2021 г.

19 фев 2020, 1067 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
По волята на Путин или не

Руският президент показа, че амбициите му към Украйна не са задоволени с Крим. Залогът е оцеляването на страната в сегашния й вид

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10