С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 12 апр 2014, 12:30, 10639 прочитания

Капитан Америка иска таймаут

Дебатът за големината и функциите на американските въоръжени сили ще има отзвук в международната политика за десетилетие напред

Ваня Ефтимова | Ню Йорк
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Ако отворите тези дни американските медии и блогове, посветени на националната отбрана, ще откриете, че най-четените и обсъждани статии започват подозрително еднакво. Те са все вариации по темата "най-голямата опасност за военните сили на САЩ". Aко има разлики, те са в детайлите на кошмарния сценарий, предричан от авторите. Общото са напрегнатият тон и тревогата за бъдещето.
 
Бившият началник на генералния щаб на армията ген. Гордън Съливан посочи, че самоцелни съкращения ще повторят цикъла страната да се окаже неподготвена за следващия конфликт, както преди двете световни войни и 11 септември 2001 г. Макар че не го казва директно, военният министър Чък Хейгъл не крие опасенията си, че дисфункционалният Конгрес, зает със собственото си преизбиране през есента, ще саботира предложените от Пентагона широко мащабни реформи, защото костват работни места и регионални приходи. А т.нар. Fulda Gapers (по името на някогашния коридор, отделящ Източна от Западна Германия), разбудени от руската агресия в Украйна, гръмко повтарят две десетилетия след края на студената война, че САЩ не са готови да противостоят на голяма сухоземна агресия в Европа.
 
На края на близо 13-годишна война всяка армия би била уморена и пълна с въпроси накъде да поеме. Военните сили на САЩ имат и два големи допълнителни проблема. Единият е бюджетният дефицит на страната, който, вместо да принуди Конгреса да се заеме сериозно с преструктуриране на държавните приоритети, се превърна в идеологически аргумент за атака на противника. В резултат Пентагонът е притиснат между драконови съкращения и обвинения, че не си върши работата. Другият е външната политика, където президентът Барак Обама се отказа от създаването на единна доктрина и предпочита решаването на всяка криза като отделен казус. Подобен подход не е лишен от логика (особено след "войната срещу тероризма"), но допълнително усложнява дългосрочното планиране.
 
Светът, който е свикнал да вижда военните сили на САЩ в ролята на глобален полицай, разбира малко от случващото се във Вашингтон. Но както настоящата криза в Украйна показва, без американските мускули - макар и не особено обичани - международната политика предвещава да поеме още по-несигурен и конфронтационен курс.
 
По-малко, но качествено нови
 
Един от най-важните аспекти на настоящия дебат е, че буквално никой не оспорва публично нуждата от съкращения. Консенсусът обаче бързо се пропуква, когато започнат да се обсъждат детайлите коя програма, база или технология ще бъде отрязана. Растежът в американските отбранителни структури след 11 септември 2001 г. бе толкова главоломен, че днес едва ли не всеки отрасъл и регион на страната е зависим от тях. От южните щати, приютяващи голям брой военни бази до научните центрове в проспериращите метрополии на източното и западното крайбрежие; от психолозите, работещи с ветерани, до компютърни специалисти, създаващи суперсекретни програми; от добре платената военнопромишлена индустрия до бивши затворници, заети като кухненски работници в базите, където се извършват рехабилитационни програми. Както се шегуват щатските комици, ръстът на отбранителните структури след 9/11 всъщност бе добре прикрит пакет за стимулиране на американската икономика. Затова е и обяснимо, особено във време на несигурно възстановяване, да има борба със зъби и нокти съкращенията да станат за сметка на някой друг.   
 
Предложените от отбранителния министър Чък Хейгъл реформи предвиждат рязко намаляване на активната част на армията на САЩ до нивото преди Втората световна война - 450 хил. души, нова вълна от затваряния на бази, край на покупките или пенсиониране на цели класове военна техника (например шпионските самолети U2, реактивните щурмови A-10 Warthog и крайцерите във флота), затваряне на програмата за разработка на следваща генерация бронетранспортьори, прехвърляне на хеликоптери от запасните части вместо закупуване на нови Apache и ограничаване на социалните придобивки на военните. По ирония е предвидено и намаляване с 28% на помощта за модернизация и тренинг по "Партньорство за мир", директно засягащо украинската армия (европейското командване на САЩ обеща да компенсира със собствени фондове, така че Украйна да не пострада силно).
 
С това Пентагонът се опитва да пригоди нуждите си за модернизация към наложения от бюджетното споразумение в края на миналата година между републиканци и демократи таван на разходите. Както обобщава Чък Хейгъл: "Планът ни е за малки, но модерни военни сили. Съкращенията може и да са болезнени сега, но са по-добър вариант от запазването на голяма, но неефективна армия." Проблемът е, че през есента в САЩ предстоят междинни избори и най-малкото, с което искат да се сблъскат ред конгресмени, е гневът на военната промишленост или корабостроителните синдикати. Така че кои предложения за съкращения наистина ще бъдат прокарани е въпрос с много неизвестни.  
 
Дори реформите да бъдат приложени само в силно ограничения си вид,


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Европейската инвестиционна банка спира финансирането на въглища и газ Европейската инвестиционна банка спира финансирането на въглища и газ

Решението на ЕИБ рязко ще повиши цената на енергийните проекти, които разчитат на изкопаеми горива

15 ное 2019, 916 прочитания

Майкъл Карпентър: Подкопаването на демокрацията е най-сериозният проблем за НАТО Майкъл Карпентър: Подкопаването на демокрацията е най-сериозният проблем за НАТО

Старши директорът на тинк-танка Penn Biden пред "Капитал"

15 ное 2019, 869 прочитания

24 часа 7 дни

15 ное 2019, 2224 прочитания

15 ное 2019, 1779 прочитания

15 ное 2019, 1602 прочитания

15 ное 2019, 1269 прочитания

15 ное 2019, 1090 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
По волята на Путин или не

Руският президент показа, че амбициите му към Украйна не са задоволени с Крим. Залогът е оцеляването на страната в сегашния й вид

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10