Капитан Америка иска таймаут
Дебатът за големината и функциите на американските въоръжени сили ще има отзвук в международната политика за десетилетие напред
Ако отворите тези дни американските медии и блогове, посветени на националната отбрана, ще откриете, че най-четените и обсъждани статии започват подозрително еднакво. Те са все вариации по темата "най-голямата опасност за военните сили на САЩ". Aко има разлики, те са в детайлите на кошмарния сценарий, предричан от авторите. Общото са напрегнатият тон и тревогата за бъдещето.
Бившият началник на генералния щаб на армията ген. Гордън Съливан посочи, че самоцелни съкращения ще повторят цикъла страната да се окаже неподготвена за следващия конфликт, както преди двете световни войни и 11 септември 2001 г. Макар че не го казва директно, военният министър Чък Хейгъл не крие опасенията си, че дисфункционалният Конгрес, зает със собственото си преизбиране през есента, ще саботира предложените от Пентагона широко мащабни реформи, защото костват работни места и регионални приходи. А т.нар. Fulda Gapers (по името на някогашния коридор, отделящ Източна от Западна Германия), разбудени от руската агресия в Украйна, гръмко повтарят две десетилетия след края на студената война, че САЩ не са готови да противостоят на голяма сухоземна агресия в Европа.
На края на близо 13-годишна война всяка армия би била уморена и пълна с въпроси накъде да поеме. Военните сили на САЩ имат и два големи допълнителни проблема. Единият е бюджетният дефицит на страната, който, вместо да принуди Конгреса да се заеме сериозно с преструктуриране на държавните приоритети, се превърна в идеологически аргумент за атака на противника. В резултат Пентагонът е притиснат между драконови съкращения и обвинения, че не си върши работата. Другият е външната политика, където президентът Барак Обама се отказа от създаването на единна доктрина и предпочита решаването на всяка криза като отделен казус. Подобен подход не е лишен от логика (особено след "войната срещу тероризма"), но допълнително усложнява дългосрочното планиране.
Светът, който е свикнал да вижда военните сили на САЩ в ролята на глобален полицай, разбира малко от случващото се във Вашингтон. Но както настоящата криза в Украйна показва, без американските мускули - макар и не особено обичани - международната политика предвещава да поеме още по-несигурен и конфронтационен курс.
По-малко, но качествено нови
Един от най-важните аспекти на настоящия дебат е, че буквално никой не оспорва публично нуждата от съкращения. Консенсусът обаче бързо се пропуква, когато започнат да се обсъждат детайлите коя програма, база или технология ще бъде отрязана. Растежът в американските отбранителни структури след 11 септември 2001 г. бе толкова главоломен, че днес едва ли не всеки отрасъл и регион на страната е зависим от тях. От южните щати, приютяващи голям брой военни бази до научните центрове в проспериращите метрополии на източното и западното крайбрежие; от психолозите, работещи с ветерани, до компютърни специалисти, създаващи суперсекретни програми; от добре платената военнопромишлена индустрия до бивши затворници, заети като кухненски работници в базите, където се извършват рехабилитационни програми. Както се шегуват щатските комици, ръстът на отбранителните структури след 9/11 всъщност бе добре прикрит пакет за стимулиране на американската икономика. Затова е и обяснимо, особено във време на несигурно възстановяване, да има борба със зъби и нокти съкращенията да станат за сметка на някой друг.
Предложените от отбранителния министър Чък Хейгъл реформи предвиждат рязко намаляване на активната част на армията на САЩ до нивото преди Втората световна война - 450 хил. души, нова вълна от затваряния на бази, край на покупките или пенсиониране на цели класове военна техника (например шпионските самолети U2, реактивните щурмови A-10 Warthog и крайцерите във флота), затваряне на програмата за разработка на следваща генерация бронетранспортьори, прехвърляне на хеликоптери от запасните части вместо закупуване на нови Apache и ограничаване на социалните придобивки на военните. По ирония е предвидено и намаляване с 28% на помощта за модернизация и тренинг по "Партньорство за мир", директно засягащо украинската армия (европейското командване на САЩ обеща да компенсира със собствени фондове, така че Украйна да не пострада силно).
С това Пентагонът се опитва да пригоди нуждите си за модернизация към наложения от бюджетното споразумение в края на миналата година между републиканци и демократи таван на разходите. Както обобщава Чък Хейгъл: "Планът ни е за малки, но модерни военни сили. Съкращенията може и да са болезнени сега, но са по-добър вариант от запазването на голяма, но неефективна армия." Проблемът е, че през есента в САЩ предстоят междинни избори и най-малкото, с което искат да се сблъскат ред конгресмени, е гневът на военната промишленост или корабостроителните синдикати. Така че кои предложения за съкращения наистина ще бъдат прокарани е въпрос с много неизвестни.
Дори реформите да бъдат приложени само в силно ограничения си вид,
Стратегическият завой
на САЩ за момента изглежда необратим. "Ясната тенденция е повече високи технологии и по-малко масова армия", обобщава редакторът на сп. Foreign Policy Дан Ламот. Преведено на прост език, това означава, че Пентагонът дава приоритет на системи, обещаващи проекция на сила на големи разстояния без нуждата от присъствие на значителен човешки фактор на бойното поле.
Така че в момента светът може да си отдъхне, че поне за следващото десетилетие САЩ едва ли ще имат потенциала за нова външнополитическа авантюра като Ирак. Но както показва кризата в Украйна, международната общност и особено Европа още разчитат на военното лидерство на Вашингтон. В този смисъл добрата новина е, че съкращенията не са чак толкова големи, че да бъдат сметнати за началото на нов изолационизъм. Макар много да се шуми за затварянето на американски бази в Германия, от друга страна контингентът в Италия нараства (там вече има 59 съоръжения и 13 хил. военни). Освен стратегическото си разположение Апенинският полуостров предлага и възможността за акостиране на военни кораби и бързо и почти незабелязано пренасяне на хора и техника в случай на нужда. Част от останалите американски бази в Германия като "Графенвьор" и "Хоенфелс" пък са вече мултинационални тренировъчни центрове, затвърждаващи партньорствата и боеспособността на НАТО. Обявеното преориентиране на ресурси и персонал към Азия (т.нар. Pivot to Asia) поне засега не личи по нищо.
Лошата новина е, че прекалибрирането на военните сили на САЩ ще отнеме време. И докато това стане, във Вашингтон ще се наблюдават странни ситуации като тази Държавният департамент да предлага серия от силови демонстрации срещу руската агресия в Украйна, а Пентагонът да е резервиран заради опасения от ескалация (исторически ролите на "ястреби" и "гълъби" в случая изглеждат сменени). Още повече че въпросните ходове много точно казват какво се има предвид под проекция на сила – изпращане на значителни сухоземни части в съседните държави - членки на НАТО, показни маневри, предоставяне на военна техника и разузнавателна информация на Украйна и т.н.
В Европа временното американско "самовглъбяване" предизвиква повече недоумение, отколкото разбиране. Но може би трябва и да е сигнал към партньорите също да преосмислят отбранителните си политики.
