Европарламентът реши данъкоплатците да не спасяват закъсали банки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Европарламентът реши данъкоплатците да не спасяват закъсали банки

Reuters

Европарламентът реши данъкоплатците да не спасяват закъсали банки

Акционери и облигационери първи ще понесат щети при несъстоятелност на финансова институция

3695 прочитания

Reuters

© Reuters


Три мерки, които гарантират, че банките няма да разчитат данъкоплатците да ги спасяват, бяха одобрени от Европейския парламент във вторник. Две от мерките са свързани с банките в затруднено положение, а третата гарантира, че кредитните институции, а не данъкоплатците, ще гарантират депозитите под 100 000 евро, като заделят собствени средства. Тези мерки допълват вече съществуващия единен банков надзор и придвижват ЕС напред по пътя към банков съюз, съобщиха от пресцентъра на парламента. 

За да влязат в сила, новите законодателни текстове трябва първо да бъдат официално одобрени от държавите членки, които след това ще имат 2 години да ги транспонират в националното законодателство. 

Докладчикът по темата Елиза Ферейра заяви, че депутатите са постигнали значителен напредък при преговорите с финансовите министри на държавите членки. Това важи особено по отношение на правилата за създаването на единния европейски механизъм за преструктуриране и свързания с него фонд. Той е финансиран от банките и в него се очаква да постъпят общо 55 милиарда евро. Това до голяма степен ще намали възможността за политически игри, които биха могли да блокират определени действия по отношение на банките, и ще гарантира, че фондът може да бъде основан по-бързо и да се използва по-справедливо.

Кой пръв ще понесе загуби

Според докладчика Петер Симон актуализирането на правилата за гарантиране на депозитите ще позволи на вложителите да получават парите си обратно много по-бързо, когато дадена банка се намира в затруднено положение. Банките ще трябва да вложат в гаранционни схеми реални средства - поемането на ангажименти само по себе си няма да бъде достатъчно.

Цялата сума на гарантирания депозит ще бъде изплащана в рамките на 7 работни дни, а суми за покриване на минималните разходи за живот (решението за това ще се взема от всяка държава членка) - в рамките на 5 дни.

Инструментът за рекапитализация чрез вътрешни източници, залегнал и в двата нормативни акта за оздравяване на банковия сектор, ще гарантира, че собствениците на банките (акционерите) и кредиторите им (облигационерите) ще бъдат сред първите, които ще претърпят загуби, ако банката изпадне в затруднено положение.

Осем години за създаване на единен "спасителен фонд"

Двaта нормативни акта за оздравяване на банковия сектор ще изискват от банките да финансират и резервни фондове за покриване на по-нататъшни загуби след използването на инструмента за рекапитализация чрез вътрешни източници. В следващите 8 години страните, участващи в банковия съюз (всички страни от еврозоната и страните извън еврозоната, доброволно присъединили се към него), ще създадат споменатия единен фонд за преобразуване на проблемни банки в размер на общо 55 милиарда евро, който ще се финансира чрез вноски от кредитните институции в тези страни. 

Страните извън банковия съюз ще трябва в рамките на 10 години да създадат свой собствен фонд, който също ще се финансира с вноски от кредитните институции в тези страни и който трябва да бъде възлиза на 1% от гарантираните депозити.

Членовете на ЕП включиха и текстове за "защита на временно високи депозити". Ако един временно висок депозит е над гарантирания размер от 100 000 евро и това се дължи на суми, произтичащи например от продажбата на частна собственост, целият или част от размера на депозита ще бъде защитен поне за период от три месеца. КАПИТАЛ Daily

Три мерки, които гарантират, че банките няма да разчитат данъкоплатците да ги спасяват, бяха одобрени от Европейския парламент във вторник. Две от мерките са свързани с банките в затруднено положение, а третата гарантира, че кредитните институции, а не данъкоплатците, ще гарантират депозитите под 100 000 евро, като заделят собствени средства. Тези мерки допълват вече съществуващия единен банков надзор и придвижват ЕС напред по пътя към банков съюз, съобщиха от пресцентъра на парламента. 

За да влязат в сила, новите законодателни текстове трябва първо да бъдат официално одобрени от държавите членки, които след това ще имат 2 години да ги транспонират в националното законодателство. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    a.nice avatar :-|
    hope

    Справедливо звучи, но се налага логичния въпрос, дали този над един % ще стигне за всички банки в затруднено положение.

  • 2
    event_horizon avatar :-|
    event_horizon

    Добра идея но не знам дали ще проработи. Банкерите ще й намерят цаката.
    Според мен трябва да се следва щатския модел - държавата спасява веднъж закъсалите банки и след това като се възстановят си избива парите чрез солени глоби за бакерските своеволия.
    По принцип данъкоплатеца в Европа винаги е обиран много по-здраво от този в щатите.

  • 3
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    До коментар [#1] от "hope": 100 % сигурност няма, но този допълнителен ! % е отделно от по-високата база за капиталова адекватност и допълнителните капиталови буфери. Които сумарно общо доближават 20 % от активите. Това вече е доста прилична част.

  • 4
    maren avatar :-|
    maren

    Голяма централизация за държави с различно отношение към банковата реформа.
    В един миналогодишен анализ, публикуван в сайта на BBC се засяга индивидуалната интерпретация на банковата резолюция като засягаща суверенно тълкуване, съгласувано с отделните държави.

    http://www.bbc.com/news/world-europe-25419119

  • 5
    naffoo avatar :-|
    naffoo

    Банките са един вид фирми... /частни/. Когато са на печалба данъкоплатецът не получава нищо, когато са пред фалит им плаща версиите! Защо?
    Ако данъкоплатецът трябва да спасява всяка една фирма.... горко ни!

  • 6
    uvd44312354 avatar :-|
    uvd44312354

    Имайки предвид колко голями са спестяваният в БГ, тоя 1% който ще трябва да дадът ще ги надупи бая :Д

  • 7
    brick40 avatar :-|
    bricky

    [quote#5:"naffoo"]Ако данъкоплатецът трябва да спасява всяка една фирма.... горко ни![/quote]
    Ако данъкоплатецът спасява всяка една фирма, това си е 3/4 комунизъм.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK