Инвазия на забавен каданс
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Инвазия на забавен каданс

Инвазия на забавен каданс

Ако САЩ и ЕС не успеят да спрат Владимир Путин, Украйна ще бъде разчленена, а бездействието им ще струва скъпо

Светломира Гюрова
19926 прочитания

© reuters


В тълковните речници значението на думата инвазия е точно дефинирано - нахлуване, влизане, нашествие. В езика на дипломацията нещата са далеч по-нюансирани и замъглени. Но и по-съдбовни, след като се оказва, че от определението на тази дума зависи развитието на украинската криза.

Колкото и да е парадоксално, ако струпаните на границата с Украйна руски войски атакуват, нещата ще станат ужасно опасни, но и несравнимо по-ясни. Вече дълго време руският президент Владимир Путин успява ловко да маневрира в рамките на сивата зона, в която нагнетява достатъчно напрежение в Източна Украйна, без обаче да дава формален повод за дърпането на спусъка за нови санкции срещу Москва. С това както ЕС и САЩ, така и правителството в Киев са поставени в патова ситуация. И инициативата е изцяло в ръцете на Путин, докато в Брюксел и Вашингтон се опитват да отгатнат какъв ендшпил е замислил той и как да му противодействат.

Междувременно агресията на забавен каданс в Украйна не спира. Тя не се случва с танкове и полкове пехотинци, навлизащи отвън, а с провокации отвътре. Което дава възможност на Москва да продължава да отрича очевидното - че сее шок и ужас в по-малкия си източен съсед. Докато САЩ и ЕС продължават да се чудят дали подривното проникване е инвазия, времето за спасяване на Украйна изтича, а цената на бездействието им расте.  

Нашествието на марсианците

Първата фаза на войната под прикритие, протичаща в Украйна, започна на 6 април, когато проруски въоръжени групи превзеха сгради на местната администрация в Донецк, Харков и Луганск - столиците на трите региона в източните провинции на страната с големи рускоезични малцинства. Шест дни по-късно кампанията ескалира и кризата мина в нов, по-опасен етап. В очевидно координирана акция за по-малко от 24 часа под дулата на оръжия сепаратистите окупираха полицейски управления и официални сгради в още няколко по-малки града в региона.

Сценарият и хореографията на събитията нямаше как да не събудят паралели със съдбата на Крим, който през февруари за дни попадна под контрола на руски сили, маскирани като вежливи и мълчаливи "зелени човечета", а след това бе скоростно анексиран. "Свидетели на руската офанзива в Крим твърдят, че разпознават някои от въоръжените бойци в Източна Украйна като хора, които са били виждани по време на окупацията на полуострова. За много кратко време към тях се присъединиха местни цивилни проруски маргинали и "туристи на Путин" от Русия, които изпълняват функцията на жив щит, за да попречат на украинските антитерористични части да предприемат действия срещу саботьорите", разказва пред "Капитал" Роман Сон, активист и журналист, пишещ за "Украинска правда" и EUobserver. Но има и важни разлики между Крим и Източна Украйна.

"В източната и южната част на страната социалният импулс в полза на Русия беше много по-слаб, отколкото в Крим, както показва малкият брой протестиращи. Ето защо Москва започна специална операция, използвайки агенти под прикритие, за да разпали сепаратизъм и да създаде такъв импулс. Ако и това не е достатъчно, операцията може да включи насилие и жертви след руски говорещото население, което да послужи като претекст за умиротворяване, ако се наложи и чрез руска инвазия", казва пред "Капитал" д-р Йорг Форбрих от програмата за Централна и Източна Европа на German Marshall Fund. Но тъй като по думите му разположените край границата близо 40 000 войници не са достатъчни за окупиране на големи части от Южна и Източна Украйна, за момента откритото нахлуване не е много вероятно. Вместо това Кремъл предпочита да се придържа към по-рафинираната и прикрита тактика да разпалва хаос и да направи страната неуправляема.

По един или друг начин

Действията на Москва притискат колебливото правителство в Киев, разкриват слабостите му и го вкарват в разкъсваща дилема. "Шокиращо е, че властите позволиха тази бърза ескалация да се случи. Правителството в Киев имаше повече от месец да се подготви за офанзивата. Всички авторитетни експерти предричаха, че тя ще се случи", казва Роман Сон. Според него бездействието на Киев около Крим и сега е надигнало силна вълна от недоволство и много украинци се чувстват напълно предадени. Единствената причина да не се разбунтуват е опасението да не причинят допълнителна дестабилизация. "Но все повече хора започват да мислят, че ако не принудим централното правителство да действа по-решително, ще загубим половината страна или изобщо независимостта си. Именно затова имаше протест на около 600 души пред парламента в Киев, призоваващи за оставката на вътрешния министър Аваков и и.д. президент Турчинов", коментира журналистът.

На практика украинските власти нямат полезен ход. Ако бяха продължили да не правят нищо, Кремъл можеше да ги обвини, че са неспособни да възстановят реда и да предпазят руското малцинство. Което би дало на Путин претекст да се намеси. Но започналата във вторник контраатака срещу сепаратистите, която вече взе жертви в Мариупол, също носи рискове. Единият е вътрешен - използването на сила може да настрои още повече местното население срещу управляващите в Киев, които и без това не се радват на популярност в източните провинции. Вторият е, че след като се стигна до насилие и кръв, Кремъл ще изтълкува това като "покана" да навлезе в Украйна и да "защити" руснаците там.

"Основната цел на Путин на този етап е да попречи на Украйна да продължи да се сближава със Запада. Кремъл формулира този статут като "федерален" отвътре и "неутрален" или "финландизиран" отвън. Неутралността означава Украйна да остане извън НАТО и може би извън ЕС. Замисълът на федерализирането е да се даде толкова голяма автономия на регионите, че Москва да има лостове за лесно влияние върху юга и изтока и да ги използва, за да притиска централното правителство", посочва Йорг Форбрих. След като тези идеи не бяха приети от ЕС и САЩ, Кремъл смени тактиката и сега целта е Украйна да бъде толкова дестабилизирана, че нормалното провеждане на президентски избори на 25 май да стане невъзможно. "Това ще позволи на Москва да продължи да твърди, че властта в Киев е нелегитимна. Сепаратизмът освен това засилва руските аргументи за федерализиране на страната и оставя отворена опцията за откъсване на изтока по кримския сценарий. Путин може и да не е планирал всички тези стъпки предварително, но динамиката на сепаратизма, насилието и призивите за помощ от руски говорещите общности може да го доведат до още по-силна намеса", смята анализаторът от German Marshall Fund.

Цената на действието и на бездействието

В тази ситуация първата четиристранна среща в Женева в четвъртък, в която за първи път от началото на кризата на една маса седнаха представители на Украйна и Русия, заедно с ЕС и САЩ, започна без особени очаквания. "Москва размахва моркова на преговорите и така кара Запада да залага надежди на срещата в Женева и да отлага решението за санкции. Тези преговори със сигурност няма да донесат никакъв резултат", смята Йорг Форбрих. Според него най-многото, което може да се очаква, е Русия да се съгласи да продължи преговорите след седмица или две. И като се преструва, че има желание за диалог, ще се опита да накара ЕС да забави още повече реакцията си. "Тази тактика цели да купи на Русия време да създаде факти на терен в Източна Украйна, които ще засилят допълнително позицията й на масата за преговори", казва анализаторът от German Marshall Fund.

Същевременно Москва се възползва от колебливостта и разделението в ЕС. "Кремъл не се впечатлява от силните думи на западните лидери, а единствено от силни действия. За Путин залогът в Украйна е твърде голям, за да се отдръпне само защото на няколко руски длъжностни лица им е забранено да пътуват в ЕС", смята Роман Сон. Никой не мисли да воюва с Русия, но Брюксел и Вашингтон имат на разположение други оръжия, които обещаха да използват при инвазия в Украйна. "Едва ли някой се съмнява, че Русия стои зад сепаратистите в източната част. Това само по себе си е достатъчна ескалация от страна на Москва, за да задейства икономически санкции, или третата фаза, обявена от ЕС и САЩ. Сериозните санкции могат да причинят достатъчно болка на руската икономика и държавния бюджет и ще са ясен сигнал към Кремъл, че Западът е способен на решителни действия - нещо, което сега Русия не мисли", казва Йорг Форбрих.

Но пътят към санкциите е миниран от разнопосочните интереси в ЕС и мощното корпоративно лобиране. В Германия например химическият гигант BASF е само една от големите компании, които призовават за предпазливост. В Италия представители на Eni алармират, че Европа, която внася 30% от газа си от Русия, не може да си позволи енергийни санкции срещу Москва. Британската British Petroleum (която има 20% дял в "Роснефт") е в авангарда на групата фирми, които предупреждават министрите и депутатите в Лондон какви ще са загубите, ако отношенията с Москва се влошат.

Никой не отрича, че санкциите ще наранят и тези, които ги налагат. Но ще струва още по-скъпо, ако Путин бъде оставен да прави каквото си поиска с надеждата, че той няма да се осмели да стигне до открита война. Защото, както казва Йорг Форбрих, "ако има урок, който трябва да сме научили досега от украинската криза, той е, че трябва да мислим за доскоро немислимото".

В тълковните речници значението на думата инвазия е точно дефинирано - нахлуване, влизане, нашествие. В езика на дипломацията нещата са далеч по-нюансирани и замъглени. Но и по-съдбовни, след като се оказва, че от определението на тази дума зависи развитието на украинската криза.

Колкото и да е парадоксално, ако струпаните на границата с Украйна руски войски атакуват, нещата ще станат ужасно опасни, но и несравнимо по-ясни. Вече дълго време руският президент Владимир Путин успява ловко да маневрира в рамките на сивата зона, в която нагнетява достатъчно напрежение в Източна Украйна, без обаче да дава формален повод за дърпането на спусъка за нови санкции срещу Москва. С това както ЕС и САЩ, така и правителството в Киев са поставени в патова ситуация. И инициативата е изцяло в ръцете на Путин, докато в Брюксел и Вашингтон се опитват да отгатнат какъв ендшпил е замислил той и как да му противодействат.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

88 коментара
  • 1
    petar_georgiev avatar :-|
    petar_georgiev
    • -42
    • +138

    Путин НИКОГА няма за се примири, че Майдана прогони главните "негови хора" в Украйна.
    Болшинството украинци ВЕЧЕ НИКОГА няма да се примирят с една (отново) "путинизирана" Украйна.
    Изходът, като че ли е само един - Промяна - и в едните, и в другите. Защото ако не го направят съзнателно, хода на историята ще ги принуди (пак) с много кръв и жертви. Както все е ставало от 1917, до ден днешен...
    Дано са научили уроците, за които дедите и бащите им платиха с кръвта и живота си! Светът вече е прекалено тясно място и няма къде да се скрием от чуждото страдание или падение. Всички плащаме.

  • 2
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    До коментар [#1] от "petar_georgiev": че е факт - факт е. само, че още не е осъзнат.

  • 3
    galbi avatar :-|
    galbi

    Реално кой какви интереси има!
    НЕ Е САМО ЕДНА !
    Русия-няма да допусне на всяка цена ракети на НАТО на границата си с Украйна!
    На всеки трябва да му е ясно!! - На всяка цена!
    Европа гледа на Украйна като нов пазар. и още за най-голямото богатство- хората!!
    САЩ -да постави ракети на границата с русия и да я принуди да н е реагира на главната й цел--да постави под контрол всички страни в света!
    Украинския народ никой не се интересува от съдбата му, дори собствената му олигархия! Колко се приличат с нашата!
    А за демокрацията в Украйна- още по-голям блъф от българската!
    И те нямат средна класа или гражданско общество над необходимия минимум като брой.
    Идеалния модел удобен за всички няма-там е проблема!
    Русия няма на къде да отстъпва. ракетите на НАТО на границата им е равносилно на смърт за Русия. А вариант Украйна в Европа но вън от НАТО няма!
    А майдана и бандеровци много вероятно да е подготвен от един, а друг е дал старта в неудобно време!
    НАТО е много по силен от Русия ,но също има слаби места!
    Защото има и други силни играчи!
    А и ако Русия се присъедини към Азиятския пазар със суровините си и пазара! То европейския остава неконкурентен. Това не е разбираемо за българи, защото ние нямаме производство.
    Все пак войната им е и на друг фронт!
    Вътрешното разлагане на Русия-чрез корупция!
    Но е и опасен-гражданска война в страна с атомни оръжия!!

  • 4
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    И се кълне пред света,че няма хора от службите в Украйна.Има ли още някой да му вярва,освен българските му приятели.

  • 5
    cephei avatar :-|
    cephei

    След разкритите находища на газ югозападно от Крим (едно от тях сравнимо по размер с находището в С. Дакота) и въглищните запаси на Донецк, не си представям оттегляне на Русия от Украйна. Русия е енергийна компания маскирана като държава. Опозиция в Москва няма, медийна опозиция също. Протестът против руска намеса в Украйна майна онзи ден едва отекна дори и в западните медии. Путин ще се опита да създаде буфер от разнебитени държави между Русия и ЕС. Следва Беларус, където Лукашенко олигархства от време оно...

  • 6
    galbi avatar :-|
    galbi

    До коментар [#4] от "rosiraycheva50._":
    Ами същото е за Обама!
    Гледа се демократично-и за двете страни едновременно!

    Нормално е руснаците да имат предимство-Има около три милиона украинци работещи в Русия все пак!
    А украинците не са единни и умни за да отстоят позиция удобна за тях!
    Те можеха да използват положението си и да живеят добре!
    Да намерят пътя и линията удобен за всеки!
    А противопоставянето на един и търсенето на опора в друг е самоубийство! И това се вижда ,макар ,че сме само в началото!

  • 7
    btl56358577 avatar :-P
    btl56358577

    Путин деиствал ловко.В какво се изразява неговата ловкост.
    В разполагането на 40000 воиника в степта и вкарванет на специални части в една разградена държава.Да ,сетих се .
    ВОИНИЦИТЕ ПОД ПРИКРИТИЕ
    ТОЗИ на снимката не ви ли прилича на ТУРИСТ.

  • 8
    reckless avatar :-P
    Consumer

    До коментар [#7] от "btl56358577":

    прилича ми на труп, но този още не го знае, въпреки че човешкия живот в матушката не струва особено много.

  • 9
    antipa avatar :-|
    D-r D

    От горния текст личи, че г-жа Гюрова е много посредствен анализатор.
    Първият логичен въпрос е: защо?
    Фактът, че авторката не го задава и не се опитва да намери отговор на въпроса защо се случва всичко това, говори, че антрифилето й е подчинено на едната гледна точка.
    Няма уважаваща себе си държава, която да остави на произвола десетина милиона свои сънародници.
    Няма уважаваща себе си държава, която да допусне някой да насочва политиките й.
    За да се убедите - заменете в случая името "Русия" с което пожелаете название на държава.

  • 10
    ala_bala avatar :-|
    ala_bala

    [quote#3:"galbi"]. . . А и ако Русия се присъедини към Азиятския пазар със суровините си и пазара! То европейския остава неконкурентен. . .[/quote]Ами това е една от причините за символичните санкции.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK