Кой се страхува от Нарендра Моди

Фаворитът за премиерския пост в Индия буди както надежди, така и тревоги

Нарендра Моди (вдясно) по повод смъртта на мюсюлмани в размириците от 2002 г. в Гуджарат: "Дори ако съм на задната седалка в колата и под гумите се озове кученце, това няма ли да бъде болезнено?"
Нарендра Моди (вдясно) по повод смъртта на мюсюлмани в размириците от 2002 г. в Гуджарат: "Дори ако съм на задната седалка в колата и под гумите се озове кученце, това няма ли да бъде болезнено?"    ©  reuters
Нарендра Моди (вдясно) по повод смъртта на мюсюлмани в размириците от 2002 г. в Гуджарат: "Дори ако съм на задната седалка в колата и под гумите се озове кученце, това няма ли да бъде болезнено?"
Нарендра Моди (вдясно) по повод смъртта на мюсюлмани в размириците от 2002 г. в Гуджарат: "Дори ако съм на задната седалка в колата и под гумите се озове кученце, това няма ли да бъде болезнено?"    ©  reuters

Представете си избори, на които гласува цялото население на ЕС и САЩ, взети заедно. Точно това се случва в момента в Индия, където на 7 април започна парламентарният вот, наричан най-голямото упражнение по демокрация в света. Той ще се проведе на девет фази в 35 щата и територии и ще завърши на 12 май. В него имат право да участват поразяващите почти 815 млн. души, близо 100 млн. от които - за първи път.

Зашеметяващият мащаб съвсем не е единственото интригуващо нещо. Защото Индия отдавна не е просто страната на цветните сарита, екзотичните божества, свещените крави и дружелюбните слонове. Тя е икономически гигант, член на БРИКС клуба, и значим регионален играч. Ако следващият премиер съживи растежа, световната икономика ще има още един двигател. От това кой ще управлява в Делхи се интересуват живо и във Вашингтон, Москва, Пекин, Токио, Исламабад и още ред столици, които имат важни отношения на партньорство или противопоставяне с Индия и я разглеждат като ключова за баланса на силите в Азия.

Единствената голяма държава, подкрепила открито действията на Русия в Крим, бе именно Индия. Същевременно "Завоят към Азия" (т. нар. Pivot to Asia) на САЩ няма как да не включва акцент върху отношенията с Делхи. Индия е и страната, в която японският премиер Шиндзо Абе инвестира като геополитически противовес на Китай и алтернативен пазар за японските компании на фона на напрежението между Пекин и Токио.

Пекин също следи изкъсо големия си съсед, който с младото си население и демократичната форма на управление - точно нещата, които липсват в Китай, е водещ съперник за доминация в региона. Всичко това обяснява защо изборите в Индия са нещо много повече от локален въпрос.      

През 2009 г. гласоподавателите от градовете, които все по-малко се интересуват от кастите и религията и все повече от икономиката, дадоха втори мандат на премиера Манмохан Сингх от считаната за светска партия Индийски национален конгрес (INC), държаща властта вече десетилетие, както и през 54 от последните 67 години. Те смятаха, че той ще поддържа растежа, ще намали инфлацията и ще създаде работни места. Но се оказа, че са сгрешили. Управлението на коалицията, водена от INC, оставя страната затънала в проблеми. Икономическият ръст спадна наполовина до около 5%, което е недостатъчно, за да се осигури заетост за милионите млади индийци, включващи се в пазара на труда всяка година. И макар бедните да продължават да харесват фокуса на "Конгреса" върху социалната сфера, субсидираните дажби на пшеница и ориз и специалния закон за земята, който дава на малките фермери повече права, макар и да плаши инвеститорите, партията вероятно ще има скромен резултат на изборите.

Култът към Моди

Всичко сочи, че индийците искат промяна. Скорошно изследване на Pew Research Centre показва, че 70% са недоволни от посоката, в която върви страната, а 89% са притеснени от инфлацията. И надеждите им са обърнати към харизматичния, но противоречив Нарендра Моди от Индийската народна партия (BJP), който е сочен за фаворит на изборите. Дясната и доминирана от индуисти BJP разчита на гласовете на предимно хинди говорещите северни и западни райони, както и на хората от средната класа, чийто живот се подобрява. Моди, който е обичан и мразен в еднаква степен в Индия, е твърде различен от основния си съперник от INC Рахул Ганди, наследник на могъщата фамилия Ганди и правнук на първия премиер на независима Индия Джавахарлал Неру. Като такъв влизането му във властта се смята за династично предопределено. Докато Моди изтъква миналото си на продавач на чай, издигнал се в социалната йерархия благодарение на собствените си сили и разчитащ на чистия си от политически интриги и корупция имидж.

Популярността на Моди е своеобразно завръщане към персонализираната политика, каквото не е имало в страната от времето на Индира Ганди. Той се представя като силния лидер, за когото мнозина мечтаят. Моди е премиер на Гуджарат от 2001 г. и управлението му в проспериращия щат, обичан от бизнеса, предполага, че той би могъл да задвижи отново колебливата Индия, като разтърси бюрокрацията, взима решения, бори се с корупцията и оправя прогнилата инфраструктура. Той повече говори за създаване на богатство, отколкото за преразпределянето му, и се радва на подкрепата на някои от най-големите индийски индустриалци и бизнесмени. Известен е като надарен оратор и е наричан от симпатизантите си "най-ярката звезда на BJP". Издигнат е почти в култ и ликът му може да се види навсякъде в Индия – във вестниците, по телевизията, по спирките на градския транспорт.

Не липсват и критики, че най-популярният политик всъщност е лъжлив месия. Опонентите му посочват, че успехът на "модела Гуджарат" датира много преди неговото управление, защото щатът има традиции в предприемачеството и високия растеж, а по времето на Моди успехът на определени компании се дължи на близки връзки с администрацията му и е за сметка на бедното население, защото статистиката показва нарастване на неравенството в доходите.

Върху образа му има и смущаващо тъмни петна. В миналото на Моди, който е член на индуистка националистическа група, има изказвания, настройващи индуисти срещу мюсюлмани. През 2002 г., когато е премиер на Гуджарат, в щата избухва кървав сблъсък, при който индуисти нападат мюсюлмани като отмъщение за убийството на 59 индуистки поклонници във влак. Жертвите са 2000 души, а Моди е обвиняван, че е позволил и дори е подбудил атаката. Той става международна персона нон грата – САЩ му отказват виза, а Великобритания преустановява връзки с него. Но десетилетие по-късно противоречивият лидер се връща на политическата сцена.

Разследването на бунтовете от 2002 г. не открива причина да му бъдат повдигнати официални обвинения, но съмненията не са докрай изчистени. Поддръжниците на Моди твърдят, че той се е променил и като премиер на Гуджарат е работил усилено за стимулирането на икономиката и просперитета в полза както на индуисти, така и на мюсюлмани. Но остава въпросът как човек, свързван с твърдолинейния индуистки национализъм, би могъл да обедини страна, в която заплахата от религиозни размирици е постоянна, а сектантските инциденти и смъртни случаи са ежедневие. Проблеми идват и от съседен Пакистан под формата на ислямистки терористични атаки.

"Нищо не създава впечатление, че Моди иска да обедини страната. И отношението му към мюсюлманите може да представлява проблем, ако спечели. Това е човек, който не само не се извини за размириците от 2002 г., а и заяви, че изпитва съчувствие към убитите мюсюлмани, колкото към блъснато на улицата кученце. Така показа как според него трябва да бъдат третирани мюсюлманите в тази страна. Това е политика на мнозинството над малцинството", казва пред "Капитал" Мукулика Банерджи, експерт по Индия от London School of Economics (LSE).

Поляризираща фигура като Моди, разчитаща на антимюсюлманския вот, вероятно трудно ще се справи в ситуация на нови сектантски убийства или на криза с Пакистан. "Би било погрешно човек, който се храни от разделението, да стане премиер в разединена страна като Индия", написа наскоро сп. Economist. А в началото на април изтъкнати личности от икономиката, политиката, изкуството и академичните среди, сред които Имран Хан, Салман Рушди, Аниш Капур, публикуваха отворено писмо във в. Guardian със заглавие "Избирането на Моди не вещае нищо хубаво за бъдещето на Индия".

Спорният имидж на Моди може да накара неговите противници, включително мюсюлманите, които съставляват 15% от гласоподавателите, да се обединят срещу него. Заплаха за двете традиционни партии представлява и антикорупционната Партия на обикновения човек (AAP), начело с Арвинд Кеджривал, която постигна забележителен резултат на миналогодишните местни избори в Делхи. Няколко по-малки регионални партии също може да изиграят важна роля във формирането на правителството, ако никой не получи достатъчно гласове, за да управлява сам.

"Много ще зависи от това колко места в парламента ще вземе BJP. Ако спечели мнозинство, тогава бъдещето ще е мрачно. Ако това не стане обаче, колкото повече коалиционни партньори им трябват, толкова по-добре", твърди Мукулика Банерджи. Защото по думите й тогава Моди ще трябва да стане консенсусна фигура, за да сформира правителство.

Страна в движение

След десетилетие на покачващи се доходи в Индия вече се забелязват признаците на бърза социална промяна. Гласоподавателите стават все по-самоуверени и изискващи. Оптимизмът е изместен от недоволство и младежите, много от които ще участват в избори за първи път, настойчиво искат промяна.

Очертават се три тенденции, които могат да премоделират политиката. Първата е драматичното увеличаване на броя на младите в страната. Около половината от населението от 1.2 млрд. души е под 26-годишна възраст и е загрижено основно за намирането на работа. Все повече стават образованите професионалисти, които не искат социални помощи, а шансове. Те ще бъдат важен фактор, макар че около една четвърт от гласоподавателите са неграмотни и на вота ще направят своя избор с помощта на партийните символи като лотос и слон.

Второ, страната все повече се урбанизира. Около 300 млн. души ще се преместят в градовете през следващите 25 години, като така градското население почти ще се удвои. Урбанизираните гласоподаватели един ден ще станат повече от тези в провинциалните области. В момента индийските градове генерират почти две трети от националния доход.

И трето, доходите на населението ще продължават да растат. А по-богатите стават и по-взискателни към политиците и е по-малко вероятно да продадат гласа си, докато столетните феодални навици умират. Неграмотното население в провинцията се подчинява на мощните местни земевладелци и известните политически династии. Но социалната революция ще сложи край на това.

Икономика в очакване

И двете водещи партии взимат под внимание тези тенденции. Моди говори за създаване на работни места, съживяване на икономиката, развиване на инфраструктурата и борба с корупцията. Това се харесва на тези, които той нарича "нова средна класа", както и на младите. Въпреки че публикуваната преди дни негова програма не дава много подробности как смята да постигне всичко това, а акцентира на религиозни въпроси (например на прекратяване на специалните законови привилегии на различните религии, което би засегнало правото на мюсюлманите да имат повече от една съпруга). Рахул Ганди също споменава появата на нова класа след десетгодишното управление на INC, извадило 140 млн. души от бедността. INC се представя като партия на бедните и обещава социални придобивки, но и по-гъвкав пазар на труда, за което отдавна настояват предприемачите.

Следващият индийски премиер ще има дълъг списък от предизвикателства, като се започне от необходимите реформи в здравеопазването и образованието, мине се през плачевната инфраструктура и фрапиращата корупция и се стигне до правата и сигурността на жените, които продължават да бъдат маргинализирани както в политиката, така и в обществото. Но най-належаща е икономиката. "Растежът е най-голямото очакване от Моди. В това вярват хората и той ще трябва да им го даде. Но не за сметка на най-бедните, което е в неговия стил, демонстриран в Гуджарат", казва Мукулика Банерджи. Засега най-вероятният следващ премиер буди както надежди, така и страхове.