Банкери отново печелят приятели в Европа с обещания за лесни пари

Бившият директор на МВФ Жак дьо Ларозиер лобира за завръщане на секюритизацията

Жак дьо Ларозиер ръководи влиятелния аналитичен център Eurofi
Жак дьо Ларозиер ръководи влиятелния аналитичен център Eurofi    ©  Reuters
Жак дьо Ларозиер ръководи влиятелния аналитичен център Eurofi
Жак дьо Ларозиер ръководи влиятелния аналитичен център Eurofi    ©  Reuters
Някои експерти предупреждават, че плановете на Ларозиер може да доведат до повторение на грешките, довели до финансовата криза.

 Бившият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Жак дьо Ларозиер казва, че е скромен човек. И все пак на 84 години той е един от най-влиятелните хора в европейските и световните финанси, пише Reuters.

Той е уважаван сред френския политически елит, както и в Европейската комисия (ЕК). След финансовата криза неговият план, изготвен от група експерти, която той оглавява по искане на Брюксел през 2009 г., оформя най-амбициозната част от банковата реформа в Европа. Сега той настоява на банките да бъде помогнато по начин, за който някои експерти предупреждават, че може да доведе до повторение на грешките, предизвикали финансовия колапс. Работата му представлява особен поглед върху взаимоотношенията между европейските законодатели и банките, както и върху това как последните все още формират правилата на играта въпреки кризата.

Ларозиер ръководи влиятелния аналитичен център Eurofi, базиран в Париж, в който инвестиционни банки като Goldman Sachs и JP Morgan плащат за членство, за да могат да осъществяват връзки с парламентаристи, решаващи съдбата на тяхната индустрия. Освен това е съветник на BNP Paribas и има офис в банката.

Човекът с план

Сега Ларозиер предлага план да се секюритизират заемите (да се препакетират и да се продадат на застрахователи, пенсионни фондове  и дори на ЕЦБ), направени в годините на възход, но превърнали се в тежест за банките. Целта е да се улеснят финансовите институции, веднъж лишени от бремето си, да дават кредити на желаещите малки и средни компании. Планът, разкрит миналия месец от Eurofi преди среща на европейски финансови министри и банкери в Атина, може да изиграе централна роля, ако ЕЦБ предприеме т.нар. количествено облекчаване на финансовите пазари, или печатане на пари, за да купува такива активи.

"Това ще осигури известно пространство за финансовия сектор, който е задушен", обяснява Ларозиер пред Reuters.

За подобен ход вече има подкрепа. Миналия месец ЕК заяви, че ще отхлаби правилата, за да улесни застрахователите и пенсионните фондове да инвестират в секюритизирани дългове. А ЕЦБ приема повече такива дългове като гаранция в замяна на кредит.

Европейският комисар за вътрешния пазар и финансовите услуги Мишел Барние обяви, че ще намали количеството капитали, които инвеститорите трябва да поддържат, за да покриват потенциални загуби на такива инвестиции. Така се подготвя почвата те да вземат такива дългове от банките, които искат да продават. Според Барние инвеститорите имат активи в размер на 84 трилиона евро, а пенсионните фондове – на 37 трилиона евро. Това са пари, които могат да помогнат за даването на повече заеми от страна на банките и за справяне с притесненията на гласоподавателите във връзка с икономическото състояние в навечерието на изборите за Европейски парламент през май. Барние заяви, че иска да "съживи устойчивата секюритизация", но подчерта, че има "добра и лоша секюритизация". Всичко това показва една значителна промяна към по-благосклонна към банките политика.

За Греъм Бишъп, икономист и съветник към ЕК, причината за този ход е ясна – европейският бизнес се нуждае от своите банки. "Политиците трябва да поемат дълбоко въздух и да се захванат отново с дявола", обяснява той пред Reuters.

Негативен имидж

Ларозиер бе този, който стартира дебата, довел до много реформи, включително до новата надзорна роля на ЕЦБ. Неговият план за секюритизацията също е задействан, а аргументите му са убедителни за мнозина. "Трябва да превъзмогнем негативния имидж на секюритизацията, идващ от скандала", твърди Ларозиер.

Критиците обаче предупреждават за опасности и припомнят за кредитната криза от 2007 г., довела до колапса на Lehman Brothers и до шокови вълни из целия свят. "Няма да причиним ново бедствие", успокоява Барние. Той отхвърля спекулациите, че банките влияят на мнението му. "Никакво лобиране няма да ме впечатли. Изслушвам и двете страни", твърди той.

Но някои са скептични. "Трябва все още да ме убедят, че има добра секюритизация", казва пред Reuters евродепутът Первенш Бере. Но в края на краищата желанието да се задвижат задлъжнелите европейски икономика може да засенчи безпокойството относно рисковете.