Суши, търговия и сигурност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Суши, търговия и сигурност

Обама и Абе - близко, но трудно партньорство

Суши, търговия и сигурност

Барак Обама се опитва да убеди нервните си азиатски партньори, че те остават приоритет на САЩ. Това няма да е лесно

Светломира Гюрова
3931 прочитания

Обама и Абе - близко, но трудно партньорство

© reuters


"Грандиозните речи и политически изявления, неподкрепени от конкретни действия, създават огромна пропаст между очаквания и реалност." Тази оценка докъде е стигнало обявеното от американския президент Барак Обама преориентиране към Азия (т.нар. Pivot to Asia) не идва от редиците на противниците на Белия дом, а от скорошен доклад на Комисията за външни отношения към американския Сенат.

Обявена с много фанфари преди повече от две години, тази политика трябваше да бъде в центъра на втория мандат на Обама. Но както често се случва, спешното взима връх над важното. Основната идея на стратегията - че американската дипломация и сила трябва да следват икономическите интереси в един динамичен регион, който държи ключа към бъдещето и където бързо набъбващата средна класа копнее за всичко от айфони до шевролети - все още е валидна. Само че фокусът върху преговорите между Израел и Палестина, ядрената програма на Иран, войната в Сирия, а напоследък и кризата в Украйна не оставиха време и ресурси за големия стратегически завой.

Разсейван от външни пожари и вътрешни политически драми, Обама бе принуден да отмени две пътувания до Азия. Настоящата визита, започнала на 22 април в Япония и включваща също така Южна Корея, Малайзия и Филипините, всъщност трябваше да се състои миналия октомври. Но тогава президентът си остана във Вашингтон, вкопчен в бюджетна битка с Конгреса, довела до частично затваряне на федералното правителство. А сега посещението идва на фона на призиви като този от преди дни на полския министър на отбраната Томаш Шемоняк, че в светлината на случващото се в Украйна, вместо да завиват към Азия, САЩ трябва да се обърнат отново към Европа.

След всичко това не е чудно, че впечатлението сред политиците в Далечния изток е, че ако има военно и икономическо преориентиране, те не са разбрали за него. Визитата сега е шанс Обама да убеди изнервените си партньори в тихоокеанския регион, че няма да има азиатски Крим, защото САЩ гарантират сигурността им и няма да допуснат надигащият се Китай да стане агресивен. Успокояването на съюзниците обаче трябва да бъде направено така, че да не подхранва параноята в Пекин как цялата доктрина "Азия" всъщност е замаскиран опит на Вашингтон да сдържа Китай. Деликатният баланс между тези две цели никак няма да е лесен.

Драконът в стаята

Първата и изискваща най-много дипломатическа ловкост спирка бе в Токио. Япония е най-ключовият регионален съюзник на САЩ, но под ръководството на премиера Шиндзо Абе започва да се превръща и в най-трудния. Причината са националистическите инстинкти на Абе и конфронтационният му курс към Пекин. Всъщност макар да не присъства в тихоокеанския тур на Обама, Китай ще бъде драконът в стаята, за когото всички ще си мислят и който ще следи внимателно разговорите, докато американският президент обсъжда сигурността и икономиката с партньорите си в Токио, Сеул, Куала Лумпур и Манила.

Анексирането на Крим от Русия измести от водещите новини взривоопасното напрежение между Токио и Пекин заради малката група острови в Източнокитайско море, наричани Сенкаку в Япония и Дяоюйдао в Китай. В спора освен териториални претенции се преплитат история и реваншизъм и той е не по-малко опасен от конфликта в Украйна.

Заради този диспут отношенията между двете азиатски сили са в точката на замръзване и според коментарите от Пекин няма изгледи да се стоплят докато Абе е на власт. Последното проявление на кризата бе на 20 април, когато китайските власти задържаха японски търговски кораб заради иск за компенсации, датиращ от времето на Втората световна война. Макар няколко дни по-късно корабът да беше освободен, случката засили тревогите, че враждебността може да прелее и върху икономическите връзки между двете страни.

От Пекин обвиняват Абе в умишлени провокации (като посещението му в края на миналата година в храма Ясукуни, с което разгневи Китай и Южна Корея, за които светилището е символ на японската военна агресия), исторически ревизионизъм и милитаризъм. Мнението в Пекин е, че под неговото управление Япония е заплаха не само за региона, но и изобщо за световния ред.

От Токио отвръщат на удара с твърдения, че китайският президент Си Дзинпин е поел по курса на войнствен експанзионизъм. Китай има териториални апетити не само към Япония, но и към Виетнам и Филипините. Откакто Абе е премиер (повече от година и половина), не е имал среща със Си.

В тази ситуация за САЩ е трудно да намерят баланса между Пекин и Токио, който да запази мира. Рискът е, че едната или другата страна ще се опитат да накарат Вашингтон да направи избор. Руската инвазия в Крим вече повдигна въпросът къде Западът поставя линията и дали например НАТО би влязъл във война заради прибалтийските републики. В Източна Азия питането е дали Обама би изпратил войски срещу Пекин заради няколко ненаселени скали в Източнокитайско море?

"Първо, Обама трябва да покаже ясно на Китай, че червената линия означава мирно разрешване на спора около островите. И второ, да покаже ясно на Япония, че тя трябва да потърси дипломатическа формула по този проблем", обобщава пред "Капитал" Дъглас Паал, директор на програмата за Азия на Carnegie Endowment for International Peace. На "суши срещата на високо равнище" в Токио (както медиите кръстиха разговорите между Абе и Обама, тъй като се проведоха в най-реномирания суши ресторант в японската столица) американският президент отказа да коментира коя страна има повече основания за претенциите си върху островите, но изрично подчерта, че гаранциите на двустранния договор за сигурност между Япония и САЩ се разпростират и върху тях.

Парадоксът е, че Абе иска от Вашингтон подновен ангажимент за предоставяне на сигурност и едновременно с това одобрение да скъса с военното табу и да бъде по-независим в сферата на отбраната. "САЩ отдавна искат Япония да поеме по-активна и обширна роля в региона с темпо, което е приемливо за съседните страни", казва Дъглас Паал. Само че точно в момента Абе не се радва на одобрение в околните държави. В Южна Корея например - другият близък съюзник на САЩ в Азия - японският премиер е почти толкова непопулярен, колкото и в Китай. И за Обама никак няма да е лесно да убеди Токио и Сеул да работят заедно по проблема със Северна Корея и други горещи теми в региона.

Американският президент ще трябва да навигира сред подводни течения и във Филипините. Отношенията между Манила и Пекин са в критична фаза заради китайските набези към спорни плитчини във филипински териториални води. Повече от двадесет години след закриването на военноморската им база във Филипините САЩ нямат намерение да откриват нова, но обещават на Манила споразумение за изпращане на ротационен принцип на американски морски пехотинци. И тук калибрирането на точния сигнал ще бъде ключово заради риска Пекин да възприеме засилването на военното сътрудничество между Филипините и САЩ като насочено срещу себе си.

Вашите коли и нашият ориз

Сферата, в която няма особена надежда за пробив по време на визитата на Обама, е Транстихоокеанското партньорство (ТТП) - преговорите за споразумение за свободна търговия, покриващо общо 12 държави (без Китай). Вътрешнополитическите спънки както в Токио, така и във Вашингтон не предвещават скорошен успех. "Обама няма как да изпълни икономическия компонент на "преориентирането" - ТТП, заради опасенията да не отблъсне избиратели на своята Демократическа партия преди междинните избори за Конгрес през ноември", отбелязва Дъглас Паал. Точно преди вота ще му е трудно да "продаде" на американците идеята, че Вашингтон намалява митата и отваря пазара си автомобили, както настоява Токио. САЩ от своя страна искат Япония да свали протекциите на селскостопанските стоки, най-вече тези на "свещената" петорка - ориз, свинско и телешко месо, млечни продукти, пшеница и захар (оризът например е защитен с вносни мита в размер на 778%). Въпреки огромните възможности, които обещава ТТП - според различни изчисления то ще доведе до нарастване на американския износ с 123.5 млрд. долара годишно и до повишаване на японския БВП на глава от населението с близо 1.5% - засега политиката продължава да стои на пътя на търговията.

Същевременно и с ТТП стои въпросът за посланието към Китай. Освен да работят за осъществяването му, САЩ трябва да се погрижат да уверят Пекин, че споразумението не е затворено за него. И скритата цел на Вашингтон не е да обгради Китай не само с военни, но и с икономически средства. Както обобщава колумнистът на в. Financial Times Гидиън Рахман, до момента опитите на Обама да се преориентира към Азия са направили достатъчно, за да настроят враждебно Китай, но не достатъчно, за да успокоят американските партньори. А идеята е точно обратната.

"Грандиозните речи и политически изявления, неподкрепени от конкретни действия, създават огромна пропаст между очаквания и реалност." Тази оценка докъде е стигнало обявеното от американския президент Барак Обама преориентиране към Азия (т.нар. Pivot to Asia) не идва от редиците на противниците на Белия дом, а от скорошен доклад на Комисията за външни отношения към американския Сенат.

Обявена с много фанфари преди повече от две години, тази политика трябваше да бъде в центъра на втория мандат на Обама. Но както често се случва, спешното взима връх над важното. Основната идея на стратегията - че американската дипломация и сила трябва да следват икономическите интереси в един динамичен регион, който държи ключа към бъдещето и където бързо набъбващата средна класа копнее за всичко от айфони до шевролети - все още е валидна. Само че фокусът върху преговорите между Израел и Палестина, ядрената програма на Иран, войната в Сирия, а напоследък и кризата в Украйна не оставиха време и ресурси за големия стратегически завой.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    1sion1 avatar :-|
    1Sion1

    САЩ правят стратегическата грешка да се карат с Русия и Китай и ще си платят за недалновидността.

  • 2
    rainbou1 avatar :-?
    rainbou1

    САЩ направиха грешка още като президента им отиде там в края на 70-те години и Китай си отвориха границите за търговия и инвестиции, с което отвориха кутията на Глобализацията.

  • 3
    big_al avatar :-|
    BIG AL

    Японците да си променята Конституцията , за да сменят 'силите" си за самоотбрана"' с редовна армия и сами да поемат сигурността и отбраната си ..Да имат право и на собствено ядрено оръжие !!
    Едно време един японец - войник , беше равен на 10 китайци ::)А ,
    Америка и силата И , ще са ни НУЖНИ на НАС, пак уви, СВОБОДНИТЕ европейци, защото едно джудже, пак иска да е велик император или НАЙ -генералния секретар .на цяла Европа .:))


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK