Аз се страхувам, ти се страхуваш

В съдебната зала той често стои с наведена глава и не може да сдържи сълзите си. Гледат го милиони очи, защото делото срещу него е новина номер едно в медиите наред с кризата в Украйна. Той е олимпийският и параолимпийски лекоатлет Оскар Писториус. И е обвинен, че в нощта на 14 февруари 2013 г. е застрелял приятелката си, моделът Рийва Стийнкамп. Предумишлено и след скандал, твърди прокуратурата. По погрешка, защитава се Писториус.

Цялото медийно внимание към процеса всъщност осветли проблемите на ЮАР - епидемично домашно насилие и насилие над жени (средно по една южноафриканка е убивана от своя партньор на всеки осем часа), високи нива на престъпност и опасно разпространение на огнестрелно оръжие. Писториус твърди, че объркал Стийнкамп с нападател, проникнал с взлом в дома му в луксозен комплекс в Претория, и затова стрелял по нея няколко пъти през вратата на банята. Немалко южноафриканци са готови да му повярват, тъй като самите те са ставали жертва на престъпление.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Недобре погребано напрежение

ЮАР е една от страните с най-високи нива на убийства в света – близо 40 на всеки 100 000 души, в сравнение с 4.7 в САЩ. Добрата новина е, че числата са спаднали наполовина през последните 15 години. Броят на огнестрелните оръжия също е намалял рязко след края на апартейда – до 12.7 на 100 души. Една от причините е, че през 2000 г. бяха въведени по-стриктни закони. За сравнение при американците се пада средно по едно оръжие на глава от населението, а при британците - 6.7 на 100 души.

Но когато Писториус заяви в свидетелските си показания "стрелях от страх", той изказа на глас тревогите на много бели южноафриканци. В комплекса, където живее той, няма престъпления, но адвокатът му многократно подчертава, че смятаните за сигурни квартали не са толкова сигурни. Двадесет години след апартейда страната е дълбоко неравна и разделена. Бедните чернокожи живеят в своите общности, докато богатите и основно бели жители се крият зад високи стени, електрически огради и метални врати, оборудвани с камери и пазени от частни охранители.



Мнозина взимат мерки, когато са на улицата. Такъв е Йохан Гербър, който живее в Претория. Той носи нож, когато излиза навън, разказва в. Los Angeles Times. Миналия месец трима мъже го срещат посред бял ден, един от тях го удря в корема и му отнема мобилния телефон. Преди няколко години осем мъже го обграждат, опират нож в гърлото му и му взимат портфейла. Нападателите и в двата случая са били чернокожи. Освен това му открадват автомобила и две ремаркета.

В случая с Писториус също присъства расов елемент, въпреки че на практика един бял застрелва друг бял. Според криминалната писателка от Кейптаун Марджи Орфорд това е заплахата от "въоръжения и опасен черен престъпник, който няма име и лице". Лекоатлетът изгражда цялата си защита върху страха от този неясен образ. Но се оказва, че богатите бели, които се чувстват най-заплашени в ЮАР, всъщност се намират най-малко в опасност, тъй като повечето жертви са бедни и чернокожи. Според анализ на базирания в Претория Институт по изследвания на сигурността жертвите на убийства в ЮАР са основно млади, чернокожи (или от смесена раса) мъже. Само 1.8% от убитите през 2009 г. са били бели, а белите съставляват 9.6% от населението. Около 87.5% са били чернокожи, като чернокожите са 79% от населението. Данните разкриват картина, която не съвпада с  устойчивото възприятие за застрашеното бяло малцинство и показва, че има повече нюанси.

"Чернокожите представители на средната класа също страдат от престъпността. Така че става въпрос по-малко за расата и повече за неравенството, което е една от причините за насилието", обяснява пред "Капитал" Алекс Вайнс, директор на програмата "Африка" в британския аналитичен институт Chatham House. Но според него се наблюдава подобрение. На някои места в страната нивата на престъпността са спаднали и например центърът на Йоханесбург е много по-сигурно място, отколкото е било преди 20 години. "Причината е в по-ефективната полиция и повечето инвестиции в икономиката на централния бизнес квартал на града. Но много други области остават проблемни", казва Вайнс.

Страхът на белите от престъпността дава отражение върху всекидневните им дейности. Според доклад от 2012 г. на статистическия институт в ЮАР около половината от белите не са спокойни да отидат в парка или други открити пространства в сравнение с 32% от чернокожите. Почти 35% от белите се притесняват да пуснат децата си да отидат сами до училище в сравнение с 8% от чернокожите. А 27% се боят да вървят пеш до работата си в сравнение с 11% от чернокожите.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Витаещият призрак на апартейда"