Но когато Писториус заяви в свидетелските си показания "стрелях от страх", той изказа на глас тревогите на много бели южноафриканци. В комплекса, където живее той, няма престъпления, но адвокатът му многократно подчертава, че смятаните за сигурни квартали не са толкова сигурни. Двадесет години след апартейда страната е дълбоко неравна и разделена. Бедните чернокожи живеят в своите общности, докато богатите и основно бели жители се крият зад високи стени, електрически огради и метални врати, оборудвани с камери и пазени от частни охранители.

Мнозина взимат мерки, когато са на улицата. Такъв е Йохан Гербър, който живее в Претория. Той носи нож, когато излиза навън, разказва в. Los Angeles Times. Миналия месец трима мъже го срещат посред бял ден, един от тях го удря в корема и му отнема мобилния телефон. Преди няколко години осем мъже го обграждат, опират нож в гърлото му и му взимат портфейла. Нападателите и в двата случая са били чернокожи. Освен това му открадват автомобила и две ремаркета.

В случая с Писториус също присъства расов елемент, въпреки че на практика един бял застрелва друг бял. Според криминалната писателка от Кейптаун Марджи Орфорд това е заплахата от "въоръжения и опасен черен престъпник, който няма име и лице". Лекоатлетът изгражда цялата си защита върху страха от този неясен образ. Но се оказва, че богатите бели, които се чувстват най-заплашени в ЮАР, всъщност се намират най-малко в опасност, тъй като повечето жертви са бедни и чернокожи. Според анализ на базирания в Претория Институт по изследвания на сигурността жертвите на убийства в ЮАР са основно млади, чернокожи (или от смесена раса) мъже. Само 1.8% от убитите през 2009 г. са били бели, а белите съставляват 9.6% от населението. Около 87.5% са били чернокожи, като чернокожите са 79% от населението. Данните разкриват картина, която не съвпада с  устойчивото възприятие за застрашеното бяло малцинство и показва, че има повече нюанси.

"Чернокожите представители на средната класа също страдат от престъпността. Така че става въпрос по-малко за расата и повече за неравенството, което е една от причините за насилието", обяснява пред "Капитал" Алекс Вайнс, директор на програмата "Африка" в британския аналитичен институт Chatham House. Но според него се наблюдава подобрение. На някои места в страната нивата на престъпността са спаднали и например центърът на Йоханесбург е много по-сигурно място, отколкото е било преди 20 години. "Причината е в по-ефективната полиция и повечето инвестиции в икономиката на централния бизнес квартал на града. Но много други области остават проблемни", казва Вайнс.

Страхът на белите от престъпността дава отражение върху всекидневните им дейности. Според доклад от 2012 г. на статистическия институт в ЮАР около половината от белите не са спокойни да отидат в парка или други открити пространства в сравнение с 32% от чернокожите. Почти 35% от белите се притесняват да пуснат децата си да отидат сами до училище в сравнение с 8% от чернокожите. А 27% се боят да вървят пеш до работата си в сравнение с 11% от чернокожите.

Витаещият призрак на апартейда

Призракът на т. нар. черна опасност, който поддържаше апартейда през миналия век, все още витае наоколо. Известният южноафрикански музикант и актьор Стив Хофмайер предизвика скандал, когато миналата година написа в блога си, че белите са убивани от чернокожите "като мухи". Форуми срещу престъпността и предупредителни съобщения по мобилните телефони често подхранват страховете, настоявайки за постоянна бдителност и изпращайки сигнали за "Ч мъже" (код за чернокожи), забелязани в различни квартали. Едно обичайно предупредително съобщение гласи: "Трима Ч мъже - с бяла блуза, черна блуза и синя блуза, се насочват към ул. "Гордън". Изглеждат подозрителни."

В материал в южноафриканския онлайн всекидневник Daily Maverick, озаглавен "Да пресечеш улицата, за да избегнеш белите мъже", авторката Сисонке Мсиманг показва и другата страна на монетата. Тя пише: "Признавам си. Страхувам се от бели мъже, които са непознати. Особено ако са в група, но и когато е един бял мъж на тъмна улица посред нощ. Разбира се, не мисля, че белите мъже по природа са зли и сприхави. Но, слушайки историята на Оскар Писториус, това ми припомни колко малко говорим за насилието от страна на белите мъже в тази страна." Явно намеквайки за няколкото инцидента, при които в миналото Писториус е стрелял на публично място, Мсиманг говори за "безнаказаност на белите" и за "насилие, извършено от бели над чернокожи, които просто си гледали работата". Авторката пише, че, "тъй като виждаме белите като жертви, а черните като извършители, нашите колективни симпатии винаги са към първите". Според нея много чернокожи, израснали по времето на институционализираното от апартейда насилие, се страхуват от белите точно толкова, колкото те от тях.

Като потвърждение на тезата й в социалните медии се появиха крайни мнения, че ако Стийнкамп е била чернокож мъж, Писториус е щял да бъде поздравен, защото в параноята си белите могат да застрелят всеки в имота си, ако е черен, без да са сигурни, че върши нещо нередно. Според законите в ЮАР проникналият в чужда собственост човек трябва да представлява директна заплаха, за да може собственикът да стреля. Но Сандил Мемела, директор на връзки с обществеността към южноафриканското Министерство на изкуството и културата, обяснява пред в. Guardian, че лекоатлетът е нямало да бъде арестуван и нямало да му бъдат повдигнати обвинения, ако човекът зад вратата на банята е бил чернокож крадец, а не бяла жена.

Изместен фокус

Медиите, отразяващи делото срещу Писториус, буквално полудяха и предават всяка, дори най-незначителната, подробност от процеса. За пръв път в историята на ЮАР бе позволено отразяване на живо на случващото се в съдебната зала, в резултат на което телевизионни канали излъчват по 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Съдията, разрешил това, заяви, че една от ползите е, че южноафриканците ще научат повече за механизмите на съдебната система и за това как всеки е третиран еднакво. Зрителите можеха да видят как известен бял мъж е разпитван безмилостно от прокурора. Но освен това станаха свидетели и на "правосъдие за богаташите", което се различава от онова, което получават повечето южноафриканци, които не могат да си позволят скъпа защита.

Цялата тази медийна истерия измества фокуса от друга гореща тема в ЮАР - парламентарните избори, които ще се проведат на 7 май. Очакванията са Африканският национален конгрес и неговият лидер, президентът Джейкъб Зума, лесно да задържат продължаващото вече две десетилетия управление на партията. Тъй като държавният глава е избиран от парламента след изборите, това означава, че Зума вероятно ще остане на власт още пет години.

"Няма съмнение, че Африканският национален конгрес ще победи. Единственият въпрос е с какво мнозинство. Социологическите проучвани предвиждат да вземе между 60 - 70% от вота", казва Вайнс. Очакванията са, че конгресът, възприеман като "партията на черното мнозинство" и повел борба срещу апартейда, ще успее да задържи твърдолинейните си поддръжници сред по-възрастното население, чиито спомени от тогавашната дискриминираща система остават все още живи.

Но партията, която е на власт след края на управлението на бялото малцинство, е обвинявана, че не е успяла да извади милиони чернокожи от бедността и не може да се справи с икономиката. Според проучванията Африканският национален конгрес няма да привлече много от т. нар. родени свободни гласоподаватели, или родените след края на апартейда, тъй като младите чернокожи не са особено впечатлени от заслугите на освободителното движение. "Хората няма да гласуват за тях, защото са много гневни. Те обещаха толкова много неща, но не ги изпълниха. Няма вода и електричество. Не могат да поправят пътищата", обяснява безработният Джери Тлоу пред Reuters. Той ще гласува за "Демократичния алианс", който е основната опозиционна партия, но не успя да премоделира имижда си на формация, която основно защитава интересите на белите.

"Работихме здраво, за да изградим мирна и стабилна Южна Африка от руините на насилието, разделението и омразата на апартейда", заяви наскоро Зума. Но безработицата е около 25%, а растежът се забави рязко до около 2% през 2013 г. не само заради глобалната криза, но и заради безредиците, които често задържат производствения процес в минния и автомобилния сектор. Всичко това подхранва и голямата престъпност в страната. "Става въпрос за култура на насилието, но не по-насилствена от тази в части на САЩ или на Бразилия например. Създаването на работни места и ръстът на икономиката са най-добрите начини за справяне с това", твърди Вайнс.

Докато тези неща не се случат, високите нива на престъпност и расовото напрежение ще продължават да бъдат част от ежедневието в ЮАР. Където, както вярваше иконата на помирението Нелсън Мандела, "има много, много добри хора - и черни, и бели".