Продавач на безнадеждност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Продавач на безнадеждност

Парламентарните избори в Ирак се провеждат на фона на ескалиращо сектантско напрежение, от което се възползва "Ал Каида"

Продавач на безнадеждност

Иракският премиер Нури ал Малики опасно задълбочава разрива между шиити и сунити. Ако спечели трети мандат, това ще е лоша новина за страната

Марина Станева
5688 прочитания

Парламентарните избори в Ирак се провеждат на фона на ескалиращо сектантско напрежение, от което се възползва "Ал Каида"

© reuters


Ирак не е известен като оазис на стабилността и спокойствието. И все пак след падането на режима на Саддам Хюсеин страната извървя немалък път. Но сега, в навечерието на парламентарните избори на 30 април, отново е затънала в насилие и политическа безизходица. И надеждите вотът да донесе промяна не са големи.

Страната е опасно разделена по линията сунити-шиити и "Ал Каида" се възползва от това, за да надигне глава. Резултатът е, че терористичните атаки отново са ежедневие. На фона на насилието, икономическата несигурност и политическите сътресения, премиерът Нури ал Малики, макар и непопулярен и обвиняван в поляризиране на обществото и в автократизъм, е смятан за фаворит на предстоящия вот. Той се готви да спечели трети пореден мандат, представяйки се за единственият кандидат, който може да се опълчи на "Ал Каида" и да осигури стабилност. Малцина се надяват, че има шанс той да бъде отстранен от властта, или ако остане, да се промени. Рискът е, че ако всичко продължава както досега, Ирак рискува да се превърне в неспасяемо разпадаща се държава в един и без това нестабилен регион.

Шиити срещу сунити

Повече от две години след изтеглянето на американските войски ситуацията в Ирак е изключително крехка. От януари насам силите за сигурност се бият със свързаната с "Ал Каида" групировка "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ISIS) в доминираната от сунити провинция Анбар, където се намира град Фалуджа, превърнал се в люлка на антиправителствените нагласи. Подхранвана от войната в Сирия и от вакуума след напускането на последния американски войник, "Ал Каида" набира сили и създава проблеми на властта в Багдад. Напоследък рязко зачестиха терористичните нападения срещу правителствени лица, силите за сигурност и шиитски цивилни. По данни на ООН през 2013 г. при подобни атаки са загинали 8868 души, което е най-високото ниво на насилието в Ирак от пет години насам. От началото на тази година жертвите са близо 2000. Това буди безпокойство, че "Ал Каида" продължава да бъде сериозна заплаха. Разтревожени, САЩ ускориха доставките на военно оборудване за иракската армия. А Багдад засили натиска върху сунитите, които вижда като събирателен образ на поддръжниците на групировката.

ISIS умело се възползва от нарастващото сунитско недоволство срещу шиитското правителство на Малики. По времето на Хюсеин сунитското малцинство държеше повечето властови постове, докато шиитите бяха маргинализирани. Сега нещата са обърнати и много сунити се чувстват изолирани и преследвани. Те обвиняват премиера, че потъпква правата им и провежда политика на реваншизъм, използвайки армията и полицията.

Така, парадоксално, "Ал Каида" се оказва най-добре структурираната сунитска организация в Ирак. Докато Малики е критикуван, че разделя страната, потиска сунитската опозиция и концентрира властта в ръцете си, затягайки хватката над иракските сили за сигурност, Върховния съд, финансовото министерство, централната банка и държавните медии. "Малики е непопулярен по няколко причини", обяснява пред "Капитал" Мириам Бенраад, специалист по Ирак от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). "Първо, когато бе избран на поста през 2006 г., обеща помирение сред иракчаните, което така и не стана. Същата година шиитите и сунитите започнаха сектантска гражданска война с много жертви. Второ, Малики стана още по-авторитарен през последните години. Което пролича в кампанията му срещу сунитите и военната интервенция срещу тях, както и в действията му срещу съперници сред шиитските политически фигури. В очите на много иракчани широкото използване на деспотични мерки превърна Малики в нов диктатор. И трето, в социално-икономическата сфера той обеща реформи с цел подобряване на живота на населението, като осигуряване на публични услуги, по-добра инфраструктура и повеждане на борба с корупцията. А вместо това мнозина чувстват, че условията на живот са се влошили", казва Бенраад. Безработицата в страната драматично расте, а икономиката продължава да разчита основно на петрола. Малики обаче се радва на подкрепата на иракските сили за сигурност, както и на Вашингтон (макар и все по-неохотно) и на Техеран. Освен това липсва силна опозиция, която да му се противопостави.

Насилие и още насилие

Продължаващото отчуждаване на сунитското население се влошава заради откритата сектантска риторика на Малики и целенасочените му действия спрямо сунитски политици. Няколко водещи сунитски фигури бяха арестувани и съдени в процеси, които по думите им са политически мотивирани. Твърдият подход на премиера в справянето с антиправителствените протести в преобладаващо сунитските райони допълнително нажежиха ситуацията. Управляващите не само не помагат за постигането на какъвто и да било консенсус, но дори и не успяват да насърчат поне  започването на диалог.

Сунитите предупреждават за връщане на страната към пълнокръвна автокрация и дори за възможно разцепване, ако Малики спечели трети мандат. Но така и не могат да постигнат политическо обединение. Премиерът успява да се възползва от тяхното разделение, за да консолидира властта си и да попречи на появата на нова силна сунитска коалиция. "Сунитските партии, които ще се явят сега на изборите, са ограничени по брой и не са особено популярни сред всички сегменти на своя електорат. Освен това някои сунити се сдружиха с Малики", посочва Бенраад.

Множество фактори работят в полза на премиера и преизбирането му за трети мандат - насилието от страна на "Ал Каида", липсата на сунитско единство и фрагментацията на шиитския политически пейзаж. Всичко това само ще се затвърди, ако, както се очаква, сунитите регистрират ниска избирателна активност заради разочарованието си от политическия процес. Освен това вече бе решено в части на провинция Анбар да не се провежда гласуване, тъй като битката между силите за сигурност, ISIS и местните племена все още продължава. "Малики използва терористичната част от бунтовете срещу него, за да се представи като спасител на страната. Той се възползва от несигурността, за да опита да убеди избирателите, че е последното решение, с което иракчаните разполагат", обяснява Бенраад.

Малики и неговата коалиция "Върховенство на закона" изглеждат като вероятния победител от вота или поне като най-способни да сформират управляваща коалиция (след миналите избори им бяха необходими девет месеца на трудни преговори), тъй като не се очаква никоя партия да спечели мнозинство. Основната заплаха за настоящия премиер идва от страна на два други шиитски политически блока. Първият е воден от партията "Ислямски върховен съвет на Ирак" и разчита на фокуса си върху социалната система и обществените услуги. Вторият е блокът "Ахрар", въпреки че той е отслабен от изненадващата оставка на лидера си – влиятелния шиитски духовник Муктада Садр. Тези две формации могат да се кооперират след изборите в опит да се противопоставят на доминацията на Малики с възможната подкрепа на сунитски и кюрдски партии, с които досегашният премиер има напрегнати взаимоотношения.

Главният противник на Малики от предишните избори – бившият премиер Аяд Алауи, сега представлява по-малка опасност, макар че все пак може да получи добър резултат сред сунитите. Неговата коалиция "Иракия", която включва както сунити, така и шиити и стана първа на вота през 2010 г., в момента е разпокъсана. А Алауи, който е шиит, е възприеман все повече като просунитска фигура.

Още от същото

Прогнозите на анализаторите са, че ако спечели, Малики едва ли ще смекчи тона и вероятно ще продължи с репресиите. Което само ще увеличи негативните чувства на сунитите към неговото правителство и ще подсили радикализацията им. Резултатът ще е още по-голямо военнизиране на протестите и окуражаване на джихадистките групи, включително и на местни племена, които смятат, че е оправдано да грабнат оръжие като самозащита срещу политиката на Малики.

Същевременно иракчаните са разочаровани от огромната корупция и лошите публични услуги. Но виждат, че справянето с тези проблеми зависи изцяло от намирането на решение на въпроса за сигурността. Нарастващото насилие разтърси доверието на шиитското мнозинство в способността на правителството да защитава населението. В отговор Малики потвърди готовността си да се справи с бунтовете, използвайки цялата необходима сила.

"Сигурността е най-голямото предизвикателство за бъдещия премиер. И няма особени съмнения че, ако остане на поста, Малики ще продължи да използва въоръжените сили срещу това, което нарича тероризъм, а не протести. Той описва по този начин демонстрациите срещу него в опит да дискредитира сунитските си опоненти. И вероятно ще прибегне до още насилие, за да смаже всяка форма на опозиция", казва Бенраад. По думите й сега Малики има и средства, с които да го направи, тъй като САЩ му доставят прецизно военно оборудване, включително дрони. Но това едва ли е най-добрият път към помирението и превръщането на Ирак в по-нормална държава.

Ирак не е известен като оазис на стабилността и спокойствието. И все пак след падането на режима на Саддам Хюсеин страната извървя немалък път. Но сега, в навечерието на парламентарните избори на 30 април, отново е затънала в насилие и политическа безизходица. И надеждите вотът да донесе промяна не са големи.

Страната е опасно разделена по линията сунити-шиити и "Ал Каида" се възползва от това, за да надигне глава. Резултатът е, че терористичните атаки отново са ежедневие. На фона на насилието, икономическата несигурност и политическите сътресения, премиерът Нури ал Малики, макар и непопулярен и обвиняван в поляризиране на обществото и в автократизъм, е смятан за фаворит на предстоящия вот. Той се готви да спечели трети пореден мандат, представяйки се за единственият кандидат, който може да се опълчи на "Ал Каида" и да осигури стабилност. Малцина се надяват, че има шанс той да бъде отстранен от властта, или ако остане, да се промени. Рискът е, че ако всичко продължава както досега, Ирак рискува да се превърне в неспасяемо разпадаща се държава в един и без това нестабилен регион.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    kilikandzer avatar :-(
    kilikandzer

    След толкова векове, толкова войни, толкова чудеса на техническия прогрес, освояване на космоса, клониране на живи организми--под повърхността плебса си е както през 3000г преди Христа. Дай му да се дели по религиозни и расови признаци и да се екзалтира от завоевания на съседни територии.

  • 2
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Съчетанието на големи маси нискообразовани хора, неразвита в съвременния смисъл страна и наличието на природен ресурс, който позволява на управляващите да се крепят, обогатяват и при необходимост да си купуват подкрепа води до подобни ситуации.
    Допълнителен бонус са силното верско влияние, позволяващо воденето на подобни "политики".
    И какво да си мислим, защо в този регион, при подобни условия има държави, където нещата са далеч по-нормални и дори много чужденци работят и си влагат парите там?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK