Икономика под окупация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Икономика под окупация

Премиерът Арсений Яценюк определи водения от него кабинет като съставен от "политически самоубийци" заради неизбежните тежки реформи

Икономика под окупация

Освен за териториалната си цялост Украйна се бори и за финансовото си оцеляване

Красимир Янков
14580 прочитания

Премиерът Арсений Яценюк определи водения от него кабинет като съставен от "политически самоубийци" заради неизбежните тежки реформи

© reuters


51% от украинците не са съгласни да изтърпят икономически трудности в името на дългосрочни ползи.

Източна Украйна гори. От началото на април проруски сепаратисти в областите Харков, Донецк и Луганск превземат една след друга административни сгради, издигат над тях чужди знамена и влизат в боеве с украинските сили за сигурност. Докато тича в парка на 28 април, в гърба бе прострелян известният с противоречивите си бизнес сделки, но лоялен на Киев кмет на Харков Генадий Кернес. Ръкавиците са свалени и хаосът е на власт. Русия продължава да отрича, че има нещо общо с подклаждането на напрежението в съседната държава, но държи войски на границата, а САЩ и ЕС се опитват да я спрат с нови санкции срещу още фигури от московския елит. Осколките от необявения конфликт между Киев и Москва вече прехвърчат към икономиката и могат да засегнат не само въвлечените в него, а и съседните страни.

"Прикритата война на Русия в Украйна намалява БВП и в двете държави, а оттам и търсенето от съседни страни. За държавите, които са най-засегнати, като прибалтийските републики, Полша и България това може да означава понижаване с 1% на ръста на БВП през 2014 г.", предупреждава пред "Капитал" Андерс Аслунд, старши сътрудник в Peterson Institute for Intеrnational Economics и икономически съветник на Кремъл през 90-те години, а след това и на украинското правителство.

За управляващите в Киев задачата вече е почти невъзможна - освен за териториалната цялост на страната те трябва да се борят и за финансовото й оцеляване. "Положението в Украйна в момента прилича на България през 1996-1997 г. Износът е рязко намалял, банковата система е в критично състояние", обяснява пред "Капитал" Любомир Митов, главен икономист за Централна Европа в американския Institute for International Finance. И това не е всичко – страната има да обслужва задължения, които правителството оценява на 35 млрд. долара за следващите две години (и то без да се броят новите претенции на "Газпром" за 11 млрд. долара). Резервите в чужда валута са стопени до между 11 и 15 млрд. долара според различни оценки. За да не фалира, Украйна се нуждае от спешна финансова помощ. Международният валутен фонд (МВФ), ЕС и САЩ обещаха подкрепа, но тя идва с условия за реформи, които са колкото неизбежни, толкова и болезнени. И няма гаранции как ще бъдат приети от разделеното и антагонизирано общество. Това, разбира се, е добре дошло за Русия, която предпочита да унищожи новата власт в Киев бързо. Но за всички останали е лоша новина.

На изток – само болка

Най-горещите точки в страната - областите около Донецк, Луганск и Харков, където се води минивойна между силите за сигурност и проруски сепаратисти - са точно местата, където са  основните мощности на украинската тежка промишленост. И икономическото влияние на Русия в тези региони е силно дълго преди там да бъде развято знамето на непризнатата от никого Донецка народна република.

На практика цялата тежка промишленост в Източна Украйна е интегрирана в руския пазар още от времето на СССР. "Това са много дълги, устойчиви връзки, изграждани с годините", казва пред "Капитал" Ирина Насадюк, преподавател по икономика в Одеския университет "Иля Мечников". Индустриална Украйна няма други клиенти освен Русия. Тази зависимост предполага удобни лостове за влияние, които Москва не се притеснява да използва – от забавяне на граничните проверки до вдигане на митата или пълно изхвърляне от руския пазар. "За източните райони загубата на руския пазар ще повлияе много лошо", смята Ирина Насадюк. 

Украинската статистика показва, че това вече се случва. Стокообменът с Русия е намалял с 20% за първото тримесечие на годината. Металургичното производство е със спад от 11.5%, машиностроенето - със 17.4%. Най-силно от всички региони е ударена Донецка област, където общата промишлена продукция е свита с 13%. Това е свързано не само с нестабилната политическа обстановка, но и с отказа на руските контрагенти да купуват украинска продукция, посочва в. "Коммерсанть". "Прекъсването на връзките с руските партньори най-вероятно ще доведе до катастрофа. Защо? Защото те нямат друг пазар за реализиране на продукцията си (освен Русия). Единственият потребител са руските въоръжени сили", обобщи преди дни ситуацията руският президент Владимир Путин.

В опит да намали тази зависимост ЕС премахна митата за украински стоки и на теория икономиката на Украйна може да се преориентира на Запад. Министърът на икономическото развитие Павло Шеремета оптимистично прогнозира, че това може да се случи за половин година. Реалността обаче е  доста по-различна. Като начало "продуктите, които се изнасят за Русия и ЕС, са различни", посочва пред "Капитал" Елена Беседина, преподавател в Киевската икономическа школа.

За да получат достъп до пазарите на ЕС, украинските стоки трябва да получат сертификати. Това може да не е толкова трудно например за хранително-вкусовата промишленост, която сравнително евтино може да бъде приведена към европейските норми. Не така стои въпросът с тежката индустрия, която датира от времето на СССР и има нужда от огромни инвестиции за модернизация. Така изтокът може да остане без пазар за продукцията си за неопределен период от време. Прогнозите са, че тенденциите за спад на производството ще продължат и занапред.

Обедняваме бавно

Докато ефектът от блокирания от Русия украински износ ще се почувства с пълна сила след месеци, девалвацията на националната валута гривна вече се усеща остро от украинците. Фиксираният курс на ниво 1 долар за 8 гривни бе освободен в началото на годината. И сега се движи около 11, но е достигал и пикове от 14 гривни за долар. "Ефектите от девалвацията са видими – поскъпна бензинът, лекарствата. Ударът се усеща силно от хората, които получават доходите си в гривни – тоест за всички от пенсионери до чиновници", посочва Ирина Насадюк. "Има и случаи на спекула, когато цените растат въпреки успокояването на обменния курс", добавя щрихи Елена Беседина.

Към това се наслагва и отливът на депозити в гривни и долари от украинската банкова система от януари насам. "Спадът е с около 4% месечно", посочва Любомир Митов, но уточнява, че не става дума за експлозивно теглене, а по-скоро за бавен процес. Елена Беседина посочва и още едно предизвикателство - за пръв път Украйна регистрира дефицит по текуща сметка, т.е. вносът е надвишил износа, и тази дупка трябва да бъде финансирана.

Помощ срещу реформи

Украйна няма как да се спаси от фалит без чужда помощ. Очаква се МВФ да подпише предварителното споразумение за отпускане на финансова помощ в размер на 14-18 млрд. долара на 30 април. "Фондът и украинското правителство са съставили впечатляваща програма за реформи и стабилизиране", оптимистичен е Андерс Аслунд. Помощта ще предотврати фалит в близко бъдеще, но е интересно дали ще има още траншове след първия, пита се обаче Любомир Митов. Скептицизмът е съвсем уместен предвид неспособността на Киев да изпълни изискванията по предишен финансов пакет от МВФ, сключен през 2010 г., което доведе до провал на програмата и спиране на средствата.

Помощта идва с условия - МВФ иска от Киев  намаляване на бюджетния дефицит до 2.5% от БВП до 2016 г. (при заложена в бюджета стойност от 4.3%), пълно премахване на субсидиите в енергетиката, повече прозрачност в държавната администрация, преструктуриране на дълговете на украинската "Нафтогаз" към "Газпром" и максимално орязване на държавните разходи. "Реформите са много важни. Украйна не може да чака повече, защото беше загубено много време. Пакетът е всеобхватен – от премахване на субсидии до промяна на данъчното облагане", обобщава Елена Беседина.

Това е хубав пакет реформи, които безспорно са нужни на застиналата Украйна. Но в практическо изражение те ще значат например правителството да увеличи цената на газа за частните потребители с 50% от 1 май и да уволни десетки хиляди чиновници и полицаи на по-късен етап. За украинците ще няма да е лесно да понесат тази тежест, а за едно управление, което същевременно губи контрол над части от страната, такава задача е невъзможна. Според проведено през март проучване по поръчка на International Republican Institute, 51% от запитаните не са готови да се подложат на икономически трудности като повишаване на данъците и цените, дори това да води до дългосрочни ползи. Същото важи и елитите, които оказват вътрешно съпротивление. "Става въпрос за олигарсите, старият елит, чиновниците. Включително силовите, данъчните и граничните служби – те не са заинтересувани от провеждане на реформи. Големият бизнес също гледа с опасение към възможните промени", обобщава Ирина Насадюк.

Дори и всичко с международната помощ да върви чудесно обаче, тя няма да е достатъчна Украйна скоро да тръгне нагоре. По оценки на правителството икономиката през тази година ще се свие с 3%, а ако не получи външно финансиране – с 10% и повече. Инфлацията ще се движи между 12% и 14%. Връщането към скромен растеж от 1.7% се предвижда за следващата година.

Но освен числата, с които жонглират икономистите, има и други фактори. Комбинацията от увеличаване на цените на газа и масовите съкращения на държавни служители ще доведе до обедняване на значителна част от населението. Това ще се усети силно в размирните източни индустриални райони, където спадът на индустрията вече е тежък. Дори в най-добри условия този, който управлява Украйна, би имал тежка задача. Със заплахата от Изток въпросът вече не е кой може, а дали въобще има такъв.

По темата работи и Светломира Гюрова

 

Цената на войната

Санкциите срещу Русия вече болят

Рейтингът на руския президент Владимир Путин може и да се е вдигнал след анексирането на Крим, но в икономиката посоката е надолу и наложените от САЩ и ЕС санкции вече болят. Първо Вашингтон в понеделник, а след това и Брюксел във вторник разшириха списъка на руски лица с визови забрани и замразени активи. С новите 15 попълнения европейският списък продължава да е по-безинтересен и ЕС още се въздържа от мерки, които биха могли да засегнат бизнеса и търговията с Русия. Сред новите имена, на които Вашингтон наложи ограничения, изпъква това на втория човек в Кремъл - вицепремиерът и изпълнителен директор на държавния петролен гигант "Роснефт" Игор Сечин. Санкционирани са седем души и 17 фирми, като повечето от компаниите са свързани с братята Аркадий и Борис Ротенберг, както и с Генадий Тимченко, който контролира руската група "Стройтрансгаз" - най-вероятният победител в конкурса за изграждане на частта от газопровода "Южен поток" в България.

"Досега самата пазарна нестабилност е свалила 2-3% от руския БВП. По-скоро заплахата от санкции, отколкото действителните санкции, направиха това. Оповестените сега мерки изглеждат насочени лично към Путин, защото всички тези по-скоро маловажни компании са такива, в които се смята, че самият Путин има значителни дялове. Това са по-скоро санкции срещу Путин, отколкото срещу Русия", казва пред "Капитал" Андерс Аслунд, старши сътрудник в Peterson Institute for Intеrnational Economics и икономически съветник на Кремъл през 90-те години, а след това и на украинското правителство.

Колкото и бавно да се затяга примката на все още доста ограничените санкции, ефектът действително вече се усеща, най-вече в нервността на инвеститорите, довела до отлив на капитали (70 млрд. долара за първото тримесечие на годината в сравнение с 63 млрд. долара за цялата 2013 г.) и вдигане на цената на кредитирането. Последното доказателство за финансовото затягане дойде преди дни, когато агенция Standard & Poor’s свали рейтинга на Русия и на компаниите "Роснефт" и "Газпром" до едно ниво над категорията junk (боклук). Руското министерство на икономиката прогнозира, че ако бягството на капитали продължава със същата скорост, може да достигне 150 млрд. долара до края на годината, а икономиката да се свие с 1.8%. Един от секторите, където конфликтът в Украйна рикошира силно върху Русия, е военната промишленост, тъй като много от нужните й компоненти се произвеждат в източната част на Украйна. Путин призна в понеделник, че ще са нужни две години и половина руските компании да успеят да намерят заместители на украинските части.

Кремъл твърди, че ще преориентира икономиката си на Изток, към Китай и други азиатски страни, и така ще компенсира изолацията от Европа и Запада. Но това няма как да стане нито лесно, нито бързо. "Руската икономика е силно уязвима към международните пазари с външен дълг от 730 млрд. долара и тази уязвимост не може да бъде намалена в краткосрочен план", посочва Андерс Аслунд.
51% от украинците не са съгласни да изтърпят икономически трудности в името на дългосрочни ползи.

Източна Украйна гори. От началото на април проруски сепаратисти в областите Харков, Донецк и Луганск превземат една след друга административни сгради, издигат над тях чужди знамена и влизат в боеве с украинските сили за сигурност. Докато тича в парка на 28 април, в гърба бе прострелян известният с противоречивите си бизнес сделки, но лоялен на Киев кмет на Харков Генадий Кернес. Ръкавиците са свалени и хаосът е на власт. Русия продължава да отрича, че има нещо общо с подклаждането на напрежението в съседната държава, но държи войски на границата, а САЩ и ЕС се опитват да я спрат с нови санкции срещу още фигури от московския елит. Осколките от необявения конфликт между Киев и Москва вече прехвърчат към икономиката и могат да засегнат не само въвлечените в него, а и съседните страни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

56 коментара
  • 12
    drake avatar :-|
    drake

    Чета дискусиите тук и си мисля ,че реално БТК е струвала повече от Гугъл. Така де: вадиш хиляди километри кабели и ги продаваш, хиляди тонове метал и тях за скрап, стотици сгради в идеален център на различни градове ( по-скъпи от тези в Лондон и Ню Йорк разбира се, аз не знам как сграда в Угърчин примерно може да е по-евтина от такава в Манхатън). А Гугъл какво? : един кампус в Калифорния и някакви сървъри ( вярно, метал може да се извади от тях , ама не е колкото от БТК), е и един два алгоритъма ,но тях нито може да ги нарежеш ,нито за скрап да ги предадеш за вторични суровини, още по-малко да ги изядеш.

    А защо Гугъл има по-висока пазарна капитализация? Е, естествено, намесени са тъмни вражески сили , които с гума са изтрили няколко нули от пазарната оценка на БТК и химически молив са дописали същите нули в оценката на Гугъл и така родния гигант е бил надигран от западния капитал.

  • 13
    daaam avatar :-|
    daam

    "Ръкавиците са свалени и хаосът е на власт. "

    И краят не се вижда, надали ще е нещо добро

  • 14
    rage_against avatar :-P
    Rage Against

    До коментар [#12] от "drake":

    виж как правилно си усетил нещата :)

    само почивните станции на БТК-то и столовете за хранене на песонала, струват повече отколкото кампуса на Гугъл в "долината". само патроните от бравите по всички врати на БТК тежат повече отколкото сървърите в сървърните ферми на Гугъл...

    но незнайно как, силите на злото, мрачните демони на злобния и отмъстителен запад и конспираторите още от времето на Октавиан Август са решили да смачкат икономическата мощ на българските телекомунисти. и много бързо забравиха, че БТК-то не можеше да ти пусне един кабел за телефон в продължение на 2-3 години. и повече.

    да повторя: "подавап молба за откриване на телефонен пост" и после чакаш 2-3-4 години, че и повече, за да получиш домашен телефон...

  • 15
    galbi avatar :-|
    galbi

    Български сценарий. Ограбване и спиране на икономиката.
    След това -ела вълчо изяш ме!

  • 16
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Тези от нас които са работили в реалната икономика и промишлеността, би трябвало да знаят, че да имаше в много от предприятията някакви не лоши и на места доста добри машини и даже линии.
    Но проблема на нашата икономика беше, че ние не произвеждахме що годе нормална, да не кажа конкурентна продукция - т.е. технологично и конструктивно бяхме много зле.
    Отделно, но не маловажно беше че като проектно организационно структуриране на тези предприятия нещата бяха ужасни.
    Как при това положение може да говорим за пазарна стойност на тези заводи, кой ще си даде парите (тук дето уж са били скрити милиардите) за да преобразува, поддържа и преструктурира тези заводи.
    Бил съм в Радомирския машиностроителен завод - около 2000дка покрита площ, сравнително нов машиностроителен парк и всичко това без никакво реално приложение.
    Така че тези активи всъщност са паметник на мегаломански проекти, реализирани с нашите пари и за наша сметка и като всеки калпав паметник не стават наистина за нищо друго, освен за скрап.
    Жалко ама факт, така че бавно, трудно и не без любезното съдействие на чугуните подкрепящи БСП, наплашеният и притиснат електорат на ДПС и многобройната армия на петоколонници, агенти на ДС и новообразувана престъпност, няма как нещата да вървят леко и гладко.
    Всичко това в Украйне го има и при това в много по-големи количества. Така че няма как, там нещата да са леки, бързи и моментално успешни.
    Просто трябва всички да си минем по пътя, през който са минали хората в страните които ни харесват и да не забравяме, че минаваме все пак по по-лекият начин.

  • 17
    nikolov_k avatar :-|
    Краси

    До коментар [#7] от "Rage Against":
    Теоретично написаното от теб е правилно, но има и друга гледна точка. В тези 2-3 източни райони на Украйна живеят и хора които се чувстват украинци. Дори да са само 20-30 % едва ли е приятно собствената ти държава да те изостави.

  • 18
    diego avatar :-|
    Diego

    До коментар [#16] от "tsvetko_51":

    Браво Цветко! Напълно те подкрепям за трезвия анализ на соц икономиката ни и постсоц развитието.

  • 19
    shristov avatar :-|
    shristov

    [quote#17:"Краси"]В тези 2-3 източни райони на Украйна живеят и хора които се чувстват украинци. Дори да са само 20-30 % едва ли е приятно собствената ти държава да те изостави.[/quote]

    Доколкото знам, украинците в тези региони са над 50% (нещо като 60%, поне).

    Това всъщност е основната причина, поради която руснаците все още не са се намесили директно с армията си.

  • 20
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#19] от "shristov":

    По данни на украинската статистика в Донецки район за украино-говорящи се считат 24.1%, Харковски - 30.1%, процентите растат на запад - виж http://en.wikipedia.or /wiki/File:Ukraine_cencus_2001_Ukrainian.svg

    Проблемът беше ясно изказан от Кристиан Лагард вчера: без участието на Русия като пазар за индустрията на Украйна въпросът е крайно сложен и МВФ се колебае за решението с инвестицията на отпуснатите 17 милиарда кредит.

  • 21
    shristov avatar :-|
    shristov

    До коментар [#20] от "daskal1":

    Етническите украинци според същата тази wikipedia: повече от 50% (на места над 90%) в практически цяла Източна Украйна:

    http://en.wikipedia.org/wiki/File:Ethnicukrainian2001.PNG

    Изключенията са предимно Крим и някои градове на изток.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK