Маркус Мекел: По-добре санкции срещу Русия, отколкото война
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Маркус Мекел: По-добре санкции срещу Русия, отколкото война

Маркус Мекел: По-добре санкции срещу Русия, отколкото война

Бившият германски външен министър пред "Капитал"

Светломира Гюрова
12187 прочитания

© Велко Ангелов


Каква е целта на руския президент Владимир Путин в Украйна и докъде е готов да стигне?

Не съм сигурен, че Путин наистина има стратегия. По-важното е не само да се питаме каква е неговата, а да знаем каква е нашата стратегия, на ЕС и Запада като цяло - какво искаме да направим и какво искаме да предотвратим - и да се придържаме към нея. Основното е да настояваме за прилагане на международното право и че окупациите не са позволени. Въпросът е какви инструменти имаме на разположение. Очевидно е, че е много трудно да се противодейства на подобен тип прикрита война, каквато се случва в Украйна, и трябва да си даваме сметка, че Путин може да повтори там това, което направи в Крим. Не е достатъчно само да продължаваме да говорим с него. Нужно е без отлагане да увеличим санкциите, които вече се прилагат, и да се разшири значително списъкът на хора с визови забрани и замразени активи - той трябва да включва стотици, дори хиляди представители на руския елит, който поддържа Путин. Единственото нещо, което може да постави Путин под натиск и да го спре, е тези хора да бъдат ударени там, където ги боли. Най-добре ще бъде сегашните мерки да бъдат разширени, за да бъдат наистина ефективни. Това трябва да е следващата стъпка. Икономическите санкции не са толкова прецизно насочени, те ще засегнат цялото руско общество. Те не са на дневен ред сега, но не бих ги изключил за утре. Защото санкциите са по-добри от войната.

Защо въпросът за санкциите срещу Русия разделя Европа?

Има различни причини, водещата е, че някои хора просто се страхуват от това, че те самите са свързани с Русия, а също така, че санкциите могат да създадат затруднения, например в енергетиката. И наистина може да има проблеми, но въпросът е – каква е алтернативата? Не можем да позволим на Путин да нарушава международното право и да продължава да унищожава една държава или най-малкото да я разчлени. Това не може да бъде приемливо в Европа и трябва да бъдем единни в отговора си.

В Германия също има много гласове, включително бивши канцлери, а също и водещи фигури от бизнеса, които защитават по-мек подход към Русия.

Да, но те не могат да дадат отговор какво всъщност трябва да се направи, за да бъде спрян Путин. И не могат да кажат какви инструменти предлагат, за да се предотврати това, което прави той. Няма друга алтернатива, освен да сме пределно ясни с реакцията си. И е по-добре да сме ясни днес, отколкото да имаме следващ проблем утре. Тази дестабилизация на Украйна, включително чрез прикрити военни действия, не бива да остане без отговор.

Какви ще са дългосрочните ефекти от тази криза за отношенията между ЕС и Русия?

Не бива да има съмнение, че не можем да приемем подобна окупация. И щом ценностите, които защитаваме и за които сме се споразумели в международното право, се нарушават по подобен начин, няма как просто да се върнем към нормалните отношения с Русия. Трябва да действаме като в случая със Северен Кипър, където не приемаме, че това е част от Турция или отделна държава. Същото е и с Украйна - нужно е да защитаваме териториалния й интегритет, включително в дългосрочен план, и да сме ясни, че проблемът с Крим трябва да бъде решен в съответствие с международното право. Това ще остане точка, по която ще имаме разногласия с Русия за следващите години и дори десетилетия. Крим е част от Украйна и трябва да се придържаме към това. Важното е да отстояваме нашите ценности и нормите на международното право и да не ги пренебрегваме заради прагматизъм. Русия трябва да разбере, че това не важи за следващите три дни, а изобщо за бъдещето.

Споменахте Кипър, който бе приет в ЕС с нерешен териториален спор. Възможно ли е случилото се в Крим да намали шансовете на Украйна за членство?

Това е проблем на ЕС, че не е достатъчно категоричен. Чл. 49 на Лисабонския договор гласи, че всяка европейска страна може да кандидатства за членство, ако покрива критериите. Не бива да оставяме съмнение, че се придържаме към договора и всяка държава от източното партньорство има право да стане член. Това важи дори за Беларус - очевидно е, че няма как да се случи начело с Лукашенко, но посланието към хората в страната трябва да бъде, че ако променят управлението си, ако искат да тръгнат по пътя на европейските ценности и да покрият критериите за членство, ние ще им помогнем да го направят. Същото е и с Украйна. Няма съмнение, че ще отнеме много време и пътят ще е дълъг. В България знаете колко е трудно, защото тук проблемите с корупцията и върховенството на закона продължават и след влизането в ЕС. Но посланието трябва да е ясно - ако хората в Украйна го искат, могат някой ден да се бъдат в ЕС. Не трябва да бъдат спирани и да се дава на Русия право на вето. Украинците сами избират бъдещето си и това е тяхно решение, не на Москва.

Защо ЕС се страхува да даде това обещание на Украйна и другите страни в региона?

Заради липсата на лидерство в Европа. Политиците се ръководят от социологическите проучвания, вместо да убедят гражданите на ЕС, че за всички нас е добре възможно най-много от нашите съседи да имат същите ценности и начин на живот. Това трябва да е посланието на европейските лидери, а не да оставят хората да се притесняват, че ще бъдат ощетени, че техният собствен живот ще бъде засегнат. Знаем, че не става въпрос за утре, че само наистина демократична Украйна има шанс да влезе в ЕС, а това ще се случи след много време. Същото се отнася и за Турция - не бива да има съмнения, че може да се присъедини към ЕС, но когато вече е друга страна, покриваща критериите и следваща европейските ценности, което не виждаме днес. Ако сме категорични с това послание, ще успеем да убедим и собствените си граждани.

Иначе те ще слушат крайнодесните партии, които им дават лесни решения и им казват, че националната перспектива е водеща. Всъщност всички големи проблеми на бъдещето не могат да бъдат решени на национално ниво, а заедно в ЕС. Просто трябва европейските политици да го обяснят на хората с добри аргументи.  

Европа гледа към Германия за лидерство. Имат ли политиците в Берлин желание и способност да водят?

Има промяна, но е в начална фаза. Германия още не е готова за това - нито политиците, нито обществото. А ако Берлин поеме по този път, ще е нужна подкрепата на общественото мнение. Има положителни сигнали - речта на президента Йоахим Гаук в Мюнхен, че Германия не може да продължава да гледа отстрани, някои изказвания и действия на външния министър Франк-Валтер Щайнмайер и министъра на отбраната Урсула фон дер Лайен. Години наред Германия нямаше никакви инициативи във външната политика, нищо не се случваше. Сега се забелязва осъзнаване сред политическия елит, че вече не може така, и има надежда за промяна.

България и Румъния влязоха в ЕС неподготвени и имаше съмнения дали това е правилно. Но ако не бяха приети тогава, можеше ли сега да бъдат подложени на натиск от Москва като Украйна?

Да, Русия можеше да се опита да дестабилизира и България. Винаги е въпрос на алтернатива. И ако погледнем каква е алтернативата, решението за приемане на България и Румъния беше правилно. Това, от което се нуждаем, са повече системи за контрол и механизми в ЕС за упражняване на натиск за реформи и спазване на собствените ни правила. Например да се спират еврофондовете, ако има корупция и се нарушават принципите на правовата държава.

Интервюто взе Светломира Гюрова

Профил

Маркус Мекел е министър на външните работи в първото демократично правителство на ГДР, избрано през 1990 г. Депутат в германския Бундестаг (1990 - 2009), където се занимава основно с въпроси на европейската политика, сигурността и сътрудничеството с Източна Европа. От октомври 2013 г. той е президент на германската Комисия за военните паметници. Същевременно е председател на Германската федерална фондация за преоценка на диктатурата на ГЕСП (институция, създадена по негова инициатива), съпредседател на Съвета на фондацията за германско-полско сътрудничество и член на съветническия борд на Европейската мрежа за памет и солидарност.   

Каква е целта на руския президент Владимир Путин в Украйна и докъде е готов да стигне?

Не съм сигурен, че Путин наистина има стратегия. По-важното е не само да се питаме каква е неговата, а да знаем каква е нашата стратегия, на ЕС и Запада като цяло - какво искаме да направим и какво искаме да предотвратим - и да се придържаме към нея. Основното е да настояваме за прилагане на международното право и че окупациите не са позволени. Въпросът е какви инструменти имаме на разположение. Очевидно е, че е много трудно да се противодейства на подобен тип прикрита война, каквато се случва в Украйна, и трябва да си даваме сметка, че Путин може да повтори там това, което направи в Крим. Не е достатъчно само да продължаваме да говорим с него. Нужно е без отлагане да увеличим санкциите, които вече се прилагат, и да се разшири значително списъкът на хора с визови забрани и замразени активи - той трябва да включва стотици, дори хиляди представители на руския елит, който поддържа Путин. Единственото нещо, което може да постави Путин под натиск и да го спре, е тези хора да бъдат ударени там, където ги боли. Най-добре ще бъде сегашните мерки да бъдат разширени, за да бъдат наистина ефективни. Това трябва да е следващата стъпка. Икономическите санкции не са толкова прецизно насочени, те ще засегнат цялото руско общество. Те не са на дневен ред сега, но не бих ги изключил за утре. Защото санкциите са по-добри от войната.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

71 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • -131
    • +51

    Едностратчиво та дрънка!
    Господинът не изглежда толкова млад, че като говори за зачитане на международното право и да не помни мотивацията на администрацията на Буш-баща, когато САЩ нахлуха в Ирак. Тя беше много сходна с руската сега. Когато вълната отмина се разбра истината - петролът на Ирак. Прозира и истината за Украйна - част от руската стратегическа зона, която Западът "атакува" политически и исономически.
    Облъчват ни знайни и незнайни влъхви, които пледират за санкции. Ама такива, дето да засегнат само Русия.
    Ами да национализират "Челси"!
    Банкерите от лондонското сити да върнат руските милиарди от трезорите си.
    Германия да спре руския газ и да поднови копаенето на въглища от Рур.
    Защо никой не се интересува от мотивацията на другата страна?
    Не да вземе страна, а просто да чуе доводи.

  • 2
    Stabilnost avatar :-|
    БСП създаде Пеевски ГЕРБ го нахрани

    [quote#1:"D-r D"]мотивацията на администрацията на Буш-баща, когато САЩ нахлуха в Ирак. Тя беше много сходна с руската сега. Когато вълната отмина се разбра истината - петролът на Ирак. [/quote]

    тъй ли - и кво стана с тоя петрол - лошите американци казваш си го прибраха - а

    бахти глупоста - мисля, че няколко години след войната САЩ се изтеглика от Ирак както беше планирано, кога руснаците доброволно са си се прибирали в азия - примерче некво ???

    ай да не сравняваме САЩ с азиатска россия (умишлено с малка буква)

  • 3
    dnda avatar :-|
    dnda
    • -111
    • +37

    Е, ако воювате с Русия нали знаете какво ще ви се случи ? Ще видите отново руски войски в Берлин. А тоя вместо да говори много нека обясни защо Германия продължава да си доставя газ от Русия чрез Северен поток ? Защо не ги отказва ?

  • 4
    yulis avatar :-(
    yulis

    До коментар [#3] от "angora_bg":

    щото те са си получили урока и Французи и Японци също който още не се е учил иска да се научи . не обичат да четат учебници по история икат да им докарат 2-3 кораба с трупове на войничета .

  • 5
    antipa avatar :-P
    D-r D

    До коментар [#2] от "Sinite - завоят наляво забранен":

    Явно е безмислено да ви репликилам, но истината е по-важна.
    САЩ изтегли армията си от Ирак едва миналата година.
    Петролодобивът се управлява по дължосрочни договори с иракското правителство от американски компании.
    Любовта и вярата са едно - знанието - друго...

  • 6
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    А на Путкин щерката се разхожда в Холандия между лалетата и й е през крачола ^^

  • 7
    biad avatar :-|
    Dobri Genev

    До коментар [#5] от "D-r D":


    Feld / Sperren Firma Heimatland Unternehmenstyp Anteil in Feld Plateau Produktionsziel (bpd) Servicegebühr pro Barrel ($) Bruttoeinnahmen bei Plateau ($ / Jahr)
    Badra Gazprom Russland Zustand 30% 170.000 5.5 102382500
    Halfaya CNPC China Zustand 37,5% 535.000 1.4 102519375
    Zubair KOGAS Korea Zustand 18,75% 1200000 2 164250000
    Qayara Sonangol Angola Zustand 75% 120000 5 164250000
    Najmah Sonangol Angola Zustand 75% 110.000 6 180675000
    Zubair Occidental US Öffentlichkeit 23,44% 1200000 2 205334400
    Missan Gruppe CNOOC China Zustand 63.75% 450.000 2,30 240,831,562.5
    West-Qurna-Feld Phase 1 Schale Niederlande Öffentlichkeit 15% 2325000 1.9 241858125
    Badra TPAO Türkei Zustand 7,5% 170.000 5.5 25595625
    Majnoon Petronas Malaysia Zustand 30% 1800000 1,39 273969000
    Zubair ENI Italien Öffentlichkeit 37.81% 1200000 2 287415600
    Garraf Japex Japan Öffentlichkeit 30% 230.000 1,49 37525650
    Majnoon Schale Niederlande Öffentlichkeit 45% 1800000 1,39 410953500
    Missan Gruppe TPAO Türkei Zustand 11,25% 450.000 2,30 42,499,687.5
    Badra Petronas Malaysia Zustand 15% 170.000 5.5 51191250
    Halfaya Petronas Malaysia Zustand 18,75% 535.000 1.4 51259688
    Halfaya Gesamt Frankreich Öffentlichkeit 18,75% 535.000 1.4 51259688
    Garraf Petronas Malaysia Zustand 40% 230.000 1,49 56288475
    West-Qurna-Feld Phase 2 Lukoil Russland Öffentlichkeit 75% 1800000 1,15 566662500
    Badra KOGAS Korea Zustand 22,5% 170.000 5.5 76786875
    Rumaila BP Vereinigtes Königreich Öffentlichkeit 37,5% 2850000 2 780187500
    Rumaila CNPC China Zustand 37,5% 2850000 2 780187500
    West-Qurna-Feld Phase 1 Exxon US Öffentlichkeit 60% 2325000 1.9 967432500
    Anmerkungen: 1. Feldanteile sind in% der Gesamtzahl. Der Irak-Staat behält einen Anteil in allen Bereichen, für die Service-Verträge wurden vergeben 25%.

  • 8
    biad avatar :-|
    Dobri Genev



    До коментар [#5] от "D-r D":

    Когато фактите говорят.......следва дълбока въздишка...

  • 9
    severt avatar :-?
    pump it!

    До коментар [#5] от "D-r D":


    [quote#5:"D-r D"]Петролодобивът се управлява по дължосрочни договори с иракското правителство от американски компании. [/quote]

    Може да съм предубеден, но все още вярвам, че нормален човек не може да напише такава дивотия!
    Чак такава - не!

    Защо бе, D-r D, защо го правиш?

  • 10
    reckless avatar :-P
    Consumer

    До коментар [#3] от "angora_bg":

    Изтъркано клише, нали знаеш ако..ако, ама цапа гащите. Факт, всички сглупиха и после 45 г. сърбаха попарата, докато на Хитлер само 5 г. Сега матушката е САМА, и заобиколена от врагове повече от всякога.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK