Работниците в Европа изоставят левите партии в полза на популисти и радикали

Националният фронт, германската Лява партия и UKIP печелят гласовете на все повече работници.

В опит да спечели обратно гласоподавателите от работническата класа френската Социалистическа партия на президента Франсоа Оланд привлече Едуар Мартен - металург и профсъюзен активист, за свой кандидат на изборите за Европейски парламент на 25 май в Лотарингия. Но това изглежда изгубена кауза, пише Reuters.

Все повече индустриални работници изоставят традиционните лявоцентристки партии в Европа в полза на крайнодесни и крайнолеви формации. Те са разочаровани, тъй като са изправени пред тежестта на глобализацията и финансовата криза. "Националният фронт е партия номер едно сред гласоподавателите от работническата класа във Франция от повече от десетилетие с изключение на президентските избори през 2007 г.", обяснява пред Reuters специалистът по крайната десница Паскал Перино.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Възход на популистите

В Германия много членуващи в профсъюзи работници изоставиха Германската социалдемократическа партия (ГСДП) заради радикалната Лява партия преди десетилетие, след като тогавашният канцлер Герхард Шрьодер предприе непопулярни реформи на трудовия пазар и помощите за безработица, а неговите приемници на лидерския пост в партията бяха част от коалиция, която повиши възрастта за пенсиониране. Тези избиратели не се завърнаха, въпреки че ГСДП успя да вкара в програмата на новата коалиция минимално национално заплащане и по-ранно пенсиониране за хората, започнали работа на по-млада възраст.

ГСДП, която някога печелеше около 40% от гласовете в национален мащаб, сега остава близо до 25-те процента - с 15 пункта зад дясноцентристкия Християндемократически съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел. Лявата партия има малко под 10%.



Във Великобритания Партията на независимостта на Обединеното кралство (UKIP), която агитира за напускане на ЕС, печели все по-голяма подкрепа сред работническата класа и бедните избиратели, които по традиция поддържат лявоцентристката Лейбъристка партия.

Реална заплаха

Социологически проучвания показват, че UKIP си съперничи с лейбъристите за първото място на европейските избори. Политолозите Робърт Форд и Матю Гудуин установиха в анкета сред 100 000 гласоподаватели, че UKIP печели подкрепа от социални групи, наричани от тях "изоставените". Според специалистите партията вече не е само убежище на принадлежащите към средната класа консерватори, "които живеят в предградията, оплакват се на голф игрището от цената на членството в ЕС и копнеят за дните, когато Маргарет Тачър се опълчваше на еврократите". Напротив, насоченото срещу имиграцията и статуквото послание на UKIP привлича твърдо ядро от избиратели: "Работници, възрастни, бели и мъже, с ниска квалификация и доста песимистични възгледи за икономиката."

Кампанията на UKIP срещу имиграцията е успешна. Въпреки че безработицата в страната е ниска, новодошлите си съперничат с местните работници за нископлатени длъжности, което води до спад в заплащането и подхранва съревнование за жилищата и образованието.

Във Франция индустриалните работници гласуваха основно за комунистите до 1981 г., когато мнозина се преориентираха към социалистите на Франсоа Митеран, които въведоха пенсиониране на 60-годишна възраст и по-кратка работна седмица. Затварянето на заводи, застоят на заплатите, високата безработица и растящото неравенство обаче настройват много от тези избиратели против Социалистическата партия, смятана вече за отдалечена от тревогите на работниците.

"Изоставените" французи избират Националния фронт Все повече "изоставени" французи се ориентират към антиимиграционно и протекционистки настроения Национален фронт. Както и във Великобритания, много от тези гласоподаватели имат консервативни обществени ценности и са отблъснати от политики като гей браковете. Те искат по-твърд подход към престъпността и имиграцията. Но на традиционните лявоцентристки партии в Европа им е трудно да си върнат тези гласове, без да загубят други ключови сегменти от избирателите като гейовете, мюсюлманите, жените и прогресивните образовани средни класи. Френските социалисти се опитват да убедят електората, че протекционизмът е погрешен отговор на загубата на работни места. "Франция няма суровини. Нито вече произвежда машини. Те идват най-вече от Китай и Тайван. Ако искаме да продължим да произвеждаме стомана тук, се нуждаем от внос. Нещо повече - 70% от нашите клиенти са чуждестранни фирми извън Европа. Така че, ако Националният фронт дойде на власт и приложи своята програма, това би затрило френската промишленост", твърди Едуар Мартен.