Фарс по време на война
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Фарс по време на война

Той няма намерение да си тръгва

Фарс по време на война

Насрочените за 3 юни президентски избори в Сирия демонстрират увереността на Башар ал Асад, че ще оцелее

Марина Станева
4221 прочитания

Той няма намерение да си тръгва

© Reuters


Какъв по-сигурен начин да демонстрираш увереност от това да затвърдиш успехите си на бойното поле с гарантирана изборна победа? Това вероятно си е мислил Башар ал Асад, когато обяви, че ще се кандидатира на обявения за 3 юни президентски вот в Сирия. И няма съмнения, че ще спечели трети седемгодишен мандат. "Пародия на демокрация" е сред най-меките определения, които Западът и сирийската опозиция дадоха на намеренията на Дамаск да проведе избори по време на кръвопролитна гражданска война, която продължава вече три години, отнела е живота на над 150 000 души и не се очертава да свърши скоро.

САЩ и ЕС разкритикуваха плановете на Асад, посочвайки, че режимът продължава да избива същия този електорат, който иска да представлява. Специалният пратеник на ООН и Арабската лига за Сирия Лахдар Брахими заяви, че провеждането на изборите сега може да сложи край на възможностите за подновяване на мирни преговори. Но решението на Асад произтича от убеждението му, че международната конференция в Женева вече не е актуална, тъй като през последната година ситуацията се е обърнала в него полза и е взел надмощие над своите противници. И не е сигурно дали изобщо би поискал да участва в нов кръг от преговори. Той наскоро заяви, че войната е достигнала до обрат благодарение на победите му на бойното поле, и "активната фаза на битката" може да приключи до края на годината. Тази самоувереност не е без покритие – сирийският президент премина през всички трусове, без да се пречупи, както мнозина предричаха. И сега показва, че в обозримо бъдеще ще продължава да оцелява. Освен ако някой от елементите в уравнението не се промени драстично, е трудно да се види откъде би могъл да се появи натиск, който да принуди режима сам да подпише смъртната си присъда.

Намерението на Асад да се кандидатира на изборите не само ще удължи войната, но и най-вероятно ще засили нейната радикализация чрез навлизането на чужди джихадистки елементи. Сирийският президент можеше да предотврати по-нататъшната разруха, ако беше решил да не участва във вота. Вместо това показа, че поставя личните си амбиции над интересите на страната си.

Предопределен резултат

Асад не би се явил на изборите без подкрепата на двата му съюзника - Техеран и Москва. Прогнозите са, че противопоставянето между Русия и САЩ за бъдещето на Украйна още повече ще разпали битката на международните сили за Сирия и ще втвърди решителността на президента Владимир Путин да поддържа Асад.

Изборите ще се проведат по силата на нов закон, който на практика забранява на водещи опозиционни фигури да се кандидатират. Той постановява, че кандидатите трябва да са живели в Сирия през последното десетилетие, а това дисквалифицира много от опонентите на Асад, които отдавна са прогонени от страната и са в изгнание. Освен това никой друг реално не разполага с механизмите и средствата да проведе истинска кампания, дори това да беше възможно по време на война.

Печелейки нов мандат, Асад може да избегне споделянето на властта с опозицията в едно преходно правителство. И да твърди пред целия свят, че Сирия е конституционна държава, а не страна, управлявана от безмилостен репресивен апарат, както и че хората все още го обичат.

След като президентството на Асад бе одобрено с 98% на референдум през 2007 г., когато той бе единственият кандидат, сегашните избори за държавен глава ще са първите от десетилетия, в които ще има повече от едно име в бюлетината. Но всички знаят, че само едно от тях ще е от значение. "Резултатът е ясен предварително. И никой не мисли, че ще има оспорвано състезание", обяснява пред "Капитал" Надим Шехади, специалист по Сирия от британския аналитичен институт Chatham House. Проф. Джошуа Ландис от Университета в Оклахома е още по-категоричен: "Вотът няма да доведе до никакви промени и не може да се нарече легитимен", твърди той пред "Капитал". Една трета от населението е напуснало домовете си и мнозина нямат документи или са на места, където не могат да упражнят правото си на глас. Върху тези, които се намират в контролираните от правителството територии, може да бъде упражнен натиск. Не е ясно дали ще бъдат допуснати международни наблюдатели, нито дали и как ще се провежда гласуване в държаните от бунтовниците райони или в страни, в които сирийските посолства са затворени.

Неочакван обрат

Междувременно Асад бележи напредък на бойното поле с помощта на умели бойци от "Хизбула", превземайки територии и разбивайки бунтовнически групи. Преди дни стотици бунтовници се евакуираха от обсадения град Хомс, известен като "столицата на революцията", по силата на споразумение, сключено с Дамаск с посредничеството на ООН. Сирийският президент изглежда сигурен, че победата е близо, а много западни анализатори признават, че в момента той, изглежда, печели. Въпреки увереността, че при тази конфигурация на въоръжени сили, включително замесените регионални и международни играчи, никоя страна няма да успее бързо и лесно да нанесе решаващия удар.

Същевременно външният натиск е по-слаб заради надеждите, че Дамаск изпълнява ангажиментите си за предаване на химическото оръжие. Унищожаването му ще става по-бавно от предвиденото, но все пак е възможно да бъде спазен крайният срок, изтичащ на 30 юни. Остават обаче съмненията, че режимът има скрити запаси и продължава да използва химическо оръжие в борбата с опозицията.

Според анализатора от London School of Economics Фауаз Герджис в очите на Асад възможно политическо решение на проблема би било пълна промяна на приоритетите, при която регионалните и международните сили заедно със сирийската опозиция да се присъединят към Дамаск в битката срещу чуждестранните джихадисти. "Вместо да се оттегли, Асад ще оглави борбата срещу тероризма. И в най-добрия случай на приемливи членове на опозицията ще бъдат дадени няколко места в новосформирания кабинет", обяснява Герджис в свой анализ за Al Jazeera. Според други специалисти в момента единственото приложимо споразумение би било опозиционните сили да приемат, че Асад ще остане на поста с някои козметични реформи. Но това е нещо, което бунтовниците не биха могли да направят, без да подкопаят основите на собственото си съществуване. Всякакъв друг развой на събитията би изисквал силен външен натиск върху режима, което в момента не изглежда много вероятно.

Кое е по-малкото зло

Наскоро бившият британски премиер Тони Блеър заяви, че Асад е по-малкото зло в сравнение с алтернативата, която представляват бунтовниците. Той си спечели много критики заради това изказване, но според Ландис напоследък това се откроява като консенсусно мнение в САЩ и Европа. "Те не виждат никого от страна на бунтовниците, когото да подкрепят и който да успее да донесе сигурност, унищожавайки "Ал Каида" в Сирия. Западът е обсебен от терористичната групировка и вярва, че страната може да стане нейна постоянна база в бъдеще. Въпреки че бунтовниците казват, че всъщност Асад е като магнит, и докато е там, бойци от "Ал Каида" от цял свят ще идват да се борят срещу него, защото избива собствените си хора", твърди Ландис пред Al Jazeera. Но по думите му опозицията засега не успява да представи алтернатива на сирийския президент. Така мнозина просто чакат за обединение сред бунтовниците и за появата на някаква визия за бъдещето на страната (добрата новина е, че в началото на годината алианс на останалите опозиционни бойци започна мащабна операция срещу "Ал Каида"). Докато Вашингтон и Брюксел напълно отхвърлят ислямизма, просмукал се в редиците на сражаващите се срещу режима, и нямат голямо желание да им помогнат, нито да храчат пари за тях. И макар на теория всички да искат да видят края на войната, на практика международните сили предпочитат да наблюдават, докато двете страни се избиват помежду си за сметка на десетки хиляди цивилни жертви. Това само завърта насилието в смъртоносна спирала, тъй като сред причините за радикализацията на бунта, започнал като мирна съпротива срещу режима, бе точно нежеланието на Запада да се намеси.

"САЩ никога не се ангажираха с бунтовниците. Казаха някои неща, които звучаха като ангажимент, но това очевидно не беше така. И те трябва да разчитат на себе си. Получават, разбира се, някаква помощ от Саудитска Арабия. Но никой не иска да води гражданска война от името на сирийците. Вашингтон, Рияд и други сложиха опозицията на животоподдържащи системи. Дават им достатъчно, за да не загинат и да не бъдат унищожени, но не и толкова, че да победят", казва Ландис пред "Капитал". Според него Западът предоставя малко подкрепа за онези, които смята за най-умерени, и наблюдава дали те могат да направят нещо с нея. "Ако успеят да се обединят и да се разграничат от радикалите, ще им даде още. Ако не успеят, няма. Никой за никъде не бърза. Войната продължава с години и международните сили ще чакат да видят дали няма да се появи нещо по-добро сред бунтовниците. Те не поддържат пряко Асад, но всъщност го подкрепят пасивно, като не помагат на биещите се срещу него", обобщава Ландис.

Шехади посочва, че част от стратегията на сирийския режим досега е била винаги да показва увереност: "Той е способен да прави това дори когато всички доказателства говорят за противното. Тази тактика е подобна на руската, когато става въпрос за Сирия или за Украйна. Те повтарят нещо с каменно лице и увереност, докато не започне да звучи правдоподобно. По този начин Дамаск твърди, че няма бунт, че опозицията е съставена изцяло от терористи и става въпрос за конспирация", казва анализаторът от Chatham House.

Иронията, както пише сп. Economist, е, че, ако още в началото Асад бе предложил реформи, бе вдигнал забраната от опозиционни политически партии и бе насрочил избори, може би щеше да спечели по честен начин. Друг е въпросът как би изглеждало това сега на фона на ужасяващата война, в която потопи страната си. Но въпреки всичко ситуацията в момента е такава, че ако външният натиск не се засили, сирийският президент отново ще може да диша спокойно.

Какъв по-сигурен начин да демонстрираш увереност от това да затвърдиш успехите си на бойното поле с гарантирана изборна победа? Това вероятно си е мислил Башар ал Асад, когато обяви, че ще се кандидатира на обявения за 3 юни президентски вот в Сирия. И няма съмнения, че ще спечели трети седемгодишен мандат. "Пародия на демокрация" е сред най-меките определения, които Западът и сирийската опозиция дадоха на намеренията на Дамаск да проведе избори по време на кръвопролитна гражданска война, която продължава вече три години, отнела е живота на над 150 000 души и не се очертава да свърши скоро.

САЩ и ЕС разкритикуваха плановете на Асад, посочвайки, че режимът продължава да избива същия този електорат, който иска да представлява. Специалният пратеник на ООН и Арабската лига за Сирия Лахдар Брахими заяви, че провеждането на изборите сега може да сложи край на възможностите за подновяване на мирни преговори. Но решението на Асад произтича от убеждението му, че международната конференция в Женева вече не е актуална, тъй като през последната година ситуацията се е обърнала в него полза и е взел надмощие над своите противници. И не е сигурно дали изобщо би поискал да участва в нов кръг от преговори. Той наскоро заяви, че войната е достигнала до обрат благодарение на победите му на бойното поле, и "активната фаза на битката" може да приключи до края на годината. Тази самоувереност не е без покритие – сирийският президент премина през всички трусове, без да се пречупи, както мнозина предричаха. И сега показва, че в обозримо бъдеще ще продължава да оцелява. Освен ако някой от елементите в уравнението не се промени драстично, е трудно да се види откъде би могъл да се появи натиск, който да принуди режима сам да подпише смъртната си присъда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    milena___ avatar :-|
    Цензурата не спи

    САЩ и ЕС разкритикуваха плановете на Асад, посочвайки, че режимът продължава да избива същия този електорат, който иска да представлява.

    Асад си избива населението ...

  • 2
    milena___ avatar :-|
    Цензурата не спи

    Асад би направил услуга на страната си ако не се кандидатира за президент тази година. Да остави на други да го направят!

  • 3
    rage_against avatar :-P
    Rage Against

    Асад е убеден, че ще "спечели" изборите, защото Путкин подкрепя диткатори и убийци на народите си по света :)

  • 4
    adam1966 avatar :-|
    adam1966

    Асад е готов камък върху камък да не остане в Сирия , но да запази властта си ! Колко ощо жертви и бежанци може да понесе тази измъчена страна ? Жалкото е , че се намират държави като РФ и Иран , които стоят зад Асад и го подкрепят !

  • 5
    mi6ail1234 avatar :-|
    mi6ail1234

    Няма как да бъде избран,ако народа не го искаше.По-добре Асад отколкото "Мюсюлмански братя" и прочие.Крайно време е да започнем да си възстановяваме дипломатическите контакти с официалната власт и да спрем да зачитаме т.нр "сирийска опозиция",която не цели нищо друго освен още кръвопролития.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK