Демокрация без дискусии
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Демокрация без дискусии

Сдържаният Сиси не разкрива подробности за плановете си какво смята да прави в Египет след изборите

Демокрация без дискусии

Избирането на Сиси за президент на Египет ще затвърди репресивния режим, а без реформи икономиката ще рухне

Красимир Янков
4130 прочитания

Сдържаният Сиси не разкрива подробности за плановете си какво смята да прави в Египет след изборите

© reuters


13% от държавния бюджет се изразходват за субсидиране на храни, електричество и горива.
Репресиите срещу ислямистите може да имат обратен ефект и да радикализират повече хора.

Кой ще заеме второто място на президентските избори в Египет? Надпреварата на 26 и 27 май е между невалидните бюлетини и вечния опозиционер Хамдин Сабахи, гласи популярна тези дни в Кайро шега. За първото място никой не си прави илюзии и не се шегува – следващият президент на страната ще се фелдмаршал Абдел Фатах ас Сиси, поредният военен начело на най-голямата арабска държава. 

Това прави Египет да изглежда като заклещен в колелото на историята. Хората с пагони винаги здраво са държали юздите на властта с изключение на краткия мандат на ислямиста Мохамед Мурси. След военния преврат през юли 2013 г. полицейската държава се завръща с пълна сила и хиляди са вкарани зад решетките, често без обвинение или присъда. Уморените от експерименти египтяни са съгласни да си затворят очите за това в замяна на неясните обещания за стабилност на Сиси.

Как ще дойде тя, не е ясно. Синайският полуостров се е превърнал в гнездо на терористична активност, която засега египетската армия не може да изкорени. В същото време икономиката продължава да е хронично болна на фона на ширещата се безработица и липса на интерес от чужди инвеститори и туристи. Сиси обещава да работи по тези въпроси, но не казва как. И рискът е, че египтяните може отново да излязат по улиците, след като през последните две революции за три години египтяните показаха, че вече не вярват на думи, а искат действия.

Очерци за бъдещето

Предизборната кампания на Сиси е изпълнена с патриотична реторика и обещания без никаква конкретика. Изглежда, поддържането на тази тайнственост е преднамерено. Ръководителят на кампанията Ахмад Камил заявява наскоро пред в. "Ал Масри aл Йом", че ако програмата на Сиси бъде представена, то това "ще предизвика дискусии и дебати, на които нямаме време да отговорим".

Така единственият план за бъдещето на Египет са публикувани на страницата sisi2014.net 16 точки със заглавието "Очерци за бъдещето". В тях лаконично се говори за "безпрецедентно" развитие на страната без детайли как ще се случи то. Малкото оповестени от Сиси планове изглеждат доста странни, като например идеята на младежите да бъдат предоставени хладилни камиони, за да карат зеленчуци на пазарите.

Липсата на любов към дискусиите личи и от отношението на фелдмаршала към медиите. По време на едно от редките му интервюта той предупреждава журналистите да не обсъждат неща като свободата на словото или демократичните реформи, защото според него такива разговори излагат на риск националната сигурност. Макар медиите да са принудени да мълчат, не е трудно да се открие най-големият риск за Египет в момента – икономическите проблеми и най-вече субсидиите за населението, които изяждат бюджета на страната. "Трябва да признаем, че икономическата ситуация в Египет е трудна, и то не само през последните три години. Над 50% от египетския народ страдат от бедност. Има много безработица", обобщава самият Сиси.

Дотации от държавата поддържат цените на хляба, тока и бензина в пъти по-ниски от реалните. Така например литър обикновен бензин струва около 20 стотинки, при положение че Египет няма големи петролни залежи. Това помага на милионите бедни египтяни, но струва на страната 13% от бюджета. Международният валутен фонд посочва, че разходите за субсидии са три пъти повече от разходите за образование и седем пъти повече от разходите за здравеопазване. В същото време египетската валута продължава да поевтинява в отсъствието на чужди инвеститори и туристи. Правителството предвижда, че икономиката ще порасне едва с 2.5% тази година при инфлация от 9%. Което прави реформите не просто необходими, но и неизбежни.

"Сиси е в параграф 22. Той трябва да премахне субсидиите, но това ще доведе до ужасяваща инфлация и средната класа също ще бъде засегната. Дори всички пари от Залива не могат да му помогнат (Египет получава над 10 млрд. долара без предварителни условия от арабските монархии в Персийския залив след свалянето на "Мюсюлмански братя" от власт -  бел. ред.). В момента той заема пари, за да запълни дупките от субсидиите, но не създава приходи. Най-доброто нещо за държавата в момента е да поддържа тази ситуация и да се опита да спре увеличаването на дефицита", казва пред "Капитал" активистът и анализатор Ахмед Нагиб.

В историята на Египет вече е имало опит за премахване на субсидиите. На 17 януари 1977 г. правителството обявява план, че ще премахне дотациите за хранителни стоки, и вдига цените с 50%. През следващите дни хиляди бедни египтяни излизат по улиците. Стига се до сблъсъци и 79 загинали. "Хлебният бунт" е потушен едва след намесата на армията и връщане на помощите. Това превръща субсидиите в свещената крава на египетската политика и никой държавник след Ануар Садат не дръзва да ги пипне. Но е очевидно, че това не може да продължава вечно.

Пружината на репресиите

Цензурата върху медиите е само един от елементите на полицейщината в Египет. Благодарение на закон от 1956 г. президентът и министърът на вътрешните работи имат правото да създават неограничен брой "специални затвори", които днес са пълни не само с ислямисти, но и непослушни журналисти, както и светски активисти. Примерно лидерите на движението "6 април", което ръководи революцията срещу Мубарак, са в затвора заради критики към извършителите на преврата. Но изчезването на хиляди хора в тези масови репресии може да има обратен ефект.

"Насилието, липсата на правосъдие и насилието са нещата, които създават екстремисти", казва пред в. Financial Times Рида Марий, адвокат в Египетската инициатива за лични права. "Опитът ни показва, че когато излязат от затворите, тези хора са още по-агресивни и злобни, отколкото когато влязат." Така историята, случила се през 70-те и 80-те години на миналия век, може да се повтори. Тогава президентът Садат вкарва в затвора десетки хиляди ислямисти, но в крайна сметка е убит при атентат по време на военен парад пред очите на всички през 1981 г. Ефектите от това се усещат още дълго време. Хосни Мубарак оцелява при няколко опита за убийство, приписвани на джихадисти. По време на управлението му израства и поколението радикализирани от затворите ислямисти като египтянина Айман аз Зауахири, който в момента е ръководител на "Ал Каида".

Сериозността на проблема вече личи на Синайския полуостров, където нападенията срещу силите за сигурност са почти ежедневие. "Групите в Синай са два вида. Има хора с криминално минало, които успяват да избягат от затворите по време на политическите турбуленции около свалянето на Мубарак и се укриват в труднодостъпната планина Джабал ал Халал, казва Ахмед Нагиб. "Съществуват обаче и ислямски радикалисти, за които се твърди, че имат връзки или са мотивирани от "Ал Каида". Те имат много оръжия и възможности за причиняване на вреди", допълва анализаторът, но държи да подчертае, че те нямат доказани връзки с "Мюсюлмански братя", които осъждат атаките.

Основната действаща терористична групировка на Синайския полуостров е "Ансар ал Бейт ал Макдис". Те поемат отговорност за всички големи нападения през последната година, включително самоубийствени атентати срещу полицейски участъци, туристически автобуси и дори опит за обстрел на израелския пристанищен град Ейлат.

Помощ от приятел

Обикновено сдържаният Сиси, наричан "тихият генерал", признава, че не всичко е под контрол. "Египетската армия провежда голяма операция в Синай, за да не се превърне той в база за терористите, която да заплашва съседите и да дестабилизира Египет. Ако Египет е нестабилен, целият регион е нестабилен", казва бившият фелдмаршал.

Училият в САЩ военен знае добре също така какви са страховете на американците и не се притеснява да си играе с тях. За битката си срещу тероризма той поиска Вашингтон да предостави военна помощ, която в миналото възлизаше на 1.3 млрд. долара годишно. Заради погазването на човешките права след свалянето на Мурси през миналата година - макар САЩ така и да не нарекоха това преврат - повечето средства бяха спрени. На 22 април обаче бяха размразени 650 млн. долара и бяха изпратени 10 хеликоптера Apache, а Вашингтон и Лондон определиха "Ансар ал Бейт ал Макдис" като терористична организация. Това ще затрудни финансирането й от чужбина и придвижването на членовете й.

Признаването на терористичната заплаха в Египет обаче легитимира режима на Сиси с всичките му недостатъци. Това, изглежда, е неписаният консенсус в момента, след като ЕС изпраща наблюдатели на предизвестените президентски избори. И по всичко изглежда, че и след тях Египет ще продължи в грешната посока.

"Победатана Сиси ще раздразни "Мюсюлманскибратя" още повече и ще ескалиранапрежението. За да задържи властта,той ще трябва да осъществи още по-големи репресии", смята Ахмед Нагиб. А натиск, съпроводен с бедност, никога не е добра рецепта за нищо. И ако Сиси не отпусне хватката и не заложи на реформите, историята може отново да запрати Египет в самото начало. На площад "Тахрир".

13% от държавния бюджет се изразходват за субсидиране на храни, електричество и горива.
Репресиите срещу ислямистите може да имат обратен ефект и да радикализират повече хора.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Военната диктатура може да бъде път (временен) към индустриализация и икономически възход при запазване на обществения ред. Чили по времето на Пиночет е добър пример. Въпросът е в интеграцията на икономиката на страната с развитите икономики, както американският пазар бе отворен към Чили и инвестициите гарантирани. С Египет е далеч по-сложно. Прибързаното сваляне на Мубарак доведе до обща анархия и криминалитет, които армията ликвидира донякъде с присъщата си груба безкомпромисност. Все пак да не забравяме че Египетският генералитет в болшинството си е минал през Вест Пойнт и е в тесни връзки с колегите си от САЩ. Това беше положителен факт за запазване мира с Израел. Въпросът е какво да се прави сега, с над 50% от населението под 25 години и високата безработица, изкривена система на цени и бюджети и липса на нови работни места плюс наличие на не малък брой религиозни фанатици, както и криминалната индустрия на бедуините в Синай. Армията затвори много от тунелите за контрабанда към Газа, с което създаде допълнителни проблеми за палестинците от този район. Това беше един от подтиците койтообедини Ал Фатах с Хамас и върна назад преговорите с Израел, също не малък комплициращ фактор в региона.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Тия субсидии никога не водят към нищо хубаво. Икономистите са ги отрекли от няколко века, но продължават да се прилагат. Проблема не е самото прилагане, а невъзможността им да се прекратят. Така те са един константен огромен разход, блокиращ икономическото развитие. Отгоре на всичко субсидията върху една структуроопределяща стока като бензина влияе върху цялостното ценово ниво на активите, което е рецепта за икономически катаклизъм. При фалит на държавата кредит от МВФ почти сигурно ще е придружен от условие за намаляване на тази субсидия, а резултатът от това ще е като нашия. А за господина горе мога само да кажа, че индустриализацията няма стабилна връзка с икономическия възход. Нещо повече - самоцелна индустриализация може да доведе до катастрофални последици в дългосрочен план. Живеем в свят, чиято икономика е доминирана от услугите! Освестете се! Единственото нещо, което крепи тази държава е политическите нагласи на нейните съседи. Те могат да се променят изведнъж и тогава всичко рухва.

  • 3
    graf avatar :-|
    Graf

    "И ако Сиси не отпусне хватката и не заложи на реформите, историята може отново да запрати Египет в самото начало. На площад "Тахрир"."

    Две страници текст, дузина цитирани "анализатори" и пустота. Свършваща там, където започна всичко.
    Липсва идеологът на това "всичко", но той е в матрицата на текста. Реформи, край на субсидиите, демокрация...
    Глупости разбира се.
    Два факта. С картинки.
    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Pyramide_Egypte.PNG
    Населението на Египет през последните 30 години се удвоява. 40 милиона млади. До 30 годишни.
    Втори факт. За 30 години 85% от това население е обхванато от образователната система и е образовано.
    Какво имаме насреща? Демографски взрив плюс образованост. Прекрасна среда за всякакви идеологии, най-вече радикални. И бедност.
    Опитът с площад Тахир бе неуспешен. Демократизаторите взривиха Египет, а сега ни заливат с противна пропаганда за правата на човека, за свободата на пресата...
    Редът който могат да осигурят военните на Египет на този етап е най-доброто за страната. Ако копират и турския модел на икономическо развитие, може да постигнат нещо като турската демокрация. След 30 години.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK