Добре дошли в българската избирателна секция. Отличават я две флагчета, окачени над портата пред безистена, и залепен А4 лист с надпис Europawahl 2014, Bulgarisches Wahllokal.

За първи път на тези избори в Австрия има избирателни секции извън Виена (където в момента са две). Третата е в най-западния град, който е в непосредствена близост до границата с Швейцария и Лихтенщайн – Брегенц. Според страницата на Централната избирателна комисия там са подали декларации за гласуване 46 българи. По информация на блога на българите в Австрия Melangebulgaren там живеят официално 61 регистрирани българи, а секцията е инициирана от общността в Швейцария.

Ако секцията в Брегенц крие логика зад себе си, то тази във Винер Нойщат буди учудване. Досега не беше известно там да живее концентрирана българска група, заради която да се открива изборен пункт. Секцията е създадена след подадени 91 заявления, а справка в сайта на ЦИК показва, че почти всички от тях са турски имена.

По инициатива на Рашид и ДПС

Пред бяло-жълтата сграда на номер четири стои мъж на средна въраст, облечен с риза с къс ръкав, вратовръзка и си е свалил сакото. Има вид на домакин. Посреща прииждащите с усмивка и шумен поздрав, здрависва се с тях, въвежда ги през безистена в двора. Говорят си на турски, изглеждат като стари познати, които си отиват на гости. Настроението е леко приповдигнато, като на празник.

Мъжът с ризата отива към стената, на която е залепен уголемен макет на бюлетината, и разяснява на новодошлите как трябва да гласуват. В ръка прави въображаем кръст в долния ляв ъгъл (при номер 29). После се връща на една от масите пред секцията, взима личните карти и собственоръчно попълва декларациите за гласуване в чужбина.

Това е Ирфан Рашид. Сам казва, че е инициирал да се открие секция във Винер Нойщат. Рашид живее там от 17 години, работи в строително-инженерна компания. "Досега никой политик не се е сетил, че живеем тук, че и тук има българи. Никой не се е погрижил за нас." Рашид казва, че в града има стотина български турци, дошли през последните години. Мъжете работят в строителни компании и всички от тях вече са легални. Жените чистят по домове или офиси. Казва, че този път от ДПС са се свързали с него, обърнали са им внимание. "Ще гласуваме за тях, но искаме да се погрижат за нас. Не знаете колко проблеми имаме. Хората не знаят език, не могат да попълват документи, не се оправят с институциите. Ако не ни помогнат, на другите избори няма да ни видят. Нека се разбере, че във Винер Нойщат има българи." "А защо не си говорите на български?", питам. "Всички знаят български. Питайте ги и ще видите."

"Ами той не разбира български"

Докато си говорим, идват още хора. Чакат нетърпеливо Рашид да свърши, за да им каже какво да правят. Две-три по-млади момчета му помагат и ориентират "гостите". Едното обяснява на избирател как да си попълни декларацията. Този път на развален немски. "Говори му на български, защо на немски?", прави забележка един от наблюдателите на изборите. "Ами той не разбира български", отговаря му момчето.

Присъствието ми създава лек смут, още повече че правя снимки. Към мен веднага се приближава млада дама, облечена в черно – председателят на комисията. И тя е с турско име. Преди това няколко пъти излизаше пред сградата, говореше по телефона, видимо припряна. Концентрирана в задачата. Иска да си покажа журналистическата карта и след това се отдалечава.

"Елате да направите репортаж как живеем, като имаме повече време", казва за довиждане Рашид и бърза да се върне към гостите си.

Отстрани на сградата има бензиностанция с кафене и чадъри. Тези, които са си пуснали бюлетината, се оттеглят на сянка на по кафе или бира. Две-три коли с български регистрации са спрели пред тях, други две минават в този момент по улицата пред секцията.

От другата страна на сградата има градинка. Едно от момчетата, които преди малко помагаха вътре да се попълват декларациите, сега също обикаля с автомобила си. Минава два пъти покрай нас, оглежда ни.

"Тук всички сме турци"

Възрастен мъж се приближава и ни заприказва на турски. Отговарям му на български, той не разбира. Почваме на немски. Той е от 30 години в Австрия. Идва от Турция. Преди това е живял и в Германия. Тръгнал си от родината на 24. "Не ми харесва тук, но какво да се прави." Цялото му семейство е тук, деца, внуци. "Ей това е моята къща" – двуетажна с двор и ограда, точно до парка. "Имам кафене и пансион."

"Тука всичките сме турци" – и прави с ръката си широк кръг, като посочва сградата на изборната секция и цялото каре зад нея. Преди били само от Турция, а последните години дошли и българските турци. "И при мен живеят. Имам 20-има квартиранти български турци. Три момичета сервитьорки работят в кафето ми. Мъжете са по строежите." Разказва история отпреди 20 години как карал кола из България и се изгубил. "От колко партии избирате?" "30-ина", казвам му. "Лелеееее. Ама така само размивате вота. Трябва да излъчите двама или трима, ама да говорят правилно пред Европа."