Битката за Донбас

В първите си изявления след победата на изборите Порошенко беше категоричен, че няма да отстъпи пред сепаратистите в самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики. "Ще сложим край на този кошмар, тук се води истинска война срещу държавата ни. Най-накрая силовата операция започва наистина", заяви украинският президент пред германското издание Bild.

Думите му бяха потвърдени на бойното поле в размирните региони. Международното летище в Донецк стана арена на кърваво сражение, в което украинската армия използва тежко въоръжение и изтребители. След края на акцията загиналите сепаратисти бяха десетки. Но и те от своя страна отбелязаха успех в Славянск, където на 29 май бе свален украински хеликоптер с 14 военнослужещи на борда. Тази ескалация на насилието е неизбежна.

"След изборите операцията срещу сепаратистите се засили. Усещането е, че вече има по-голяма политическа воля за ликвидирането им", казва пред "Капитал" Станислав Секриеру, изследовател от румънския Център за европейска политика.

Но по-решителните действия на украинските власти са нож с две остриета. От една страна, ако операцията срещу сепаратистите не бъде сериозна, съществува риск те да са укрепят и да започнат да изграждат паралелни властови структури. Колкото повече територия контролират, толкова по-трудно ще бъде на Киев да отказва преговори с тях.

От друга страна, обаче насилието може да отблъсне местното население, което е притеснено от случващото се. "Никой не иска да живее в град или район, където има бойни действия", посочва Секриеру.

Докато хората на изток живеят в страх, в останалите части на Украйна се трупа недоволство, че операцията срещу сепаратистите досега е била прекалено мека. "Общественото негодуване е огромно, особено след като миналата седмица (преди изборите – бел. ред.) бяха убити 14 украински военнослужещи от засада. Със сигурност сега наблюдаваме по-агресивна кампания срещу отцепниците заради обществения натиск, дори и с цената на повече цивилни жертви", обобщава пред "Капитал" Йевген Воробьов от Полския институт за международни отношения (PISM).

Изтласкването на сепаратистите, ако бъде успешно, няма да сложи край на проблемите в Източна Украйна. Петро Порошенко ще има нелеката задача да убеди хората там отново да повярват във властите в Киев, за да задържи територията в състава на страната и да блокира нови опити за разклащане на сигурността. "Той ще трябва да изгради по-силна лидерска структура извън олигарсите и да осигури ефективно присъствие на Източна Украйна в централното правителство", казва пред "Капитал" д-р Йорг Форбрих от програмата за Централна и Източна Европа на German Marshall Fund.

Газовото кранче

Паралелно със събитията на изток Порошенко ще се изправи и срещу проблема с украинския дълг към "Газпром". Киев дължи на руския газов монополист 3.5 млрд. долара и срокът за погасяване на тази сума изтече на 7 май (цената за Украйна бе вдигната на два пъти до 480 долара за 1000 куб. метра). Сега "Газпром" също така настоява за предплащане на 1.66 млрд. долара за доставките на газ през юни. В противен случай доставките може да бъдат спрени.

Украинските власти от своя страна предлагат цената да бъде намалена до 268.5 долара за 1000 куб. метра, каквато е била по времето на сваления президент Виктор Янукович. "След това в течение на 10 дни ще платим съществуващите задължения пред руската страна", заяви премиерът Арсений Яценюк. Той обаче цитира сума от порядъка на 2 млрд. долара, тоест сметната без двукратното увеличение на "Газпром."

Изходът от тази ситуация минава през пряк диалог с Русия. Порошенко заявява, че е готов на това. Кремъл обаче продължава да определя събитията в Украйна като държавен преврат и не е признал избирането му за президент. "Заявленията бяха в посока, че приемаме избора на украинския народ, но засега Русия няма да изпрати официални представители на инагурацията му", посочва Станислав Секриеру.

Дори и Русия да признае Порошенко като легитимен президент на страната, Украйна не бърза да си плаща дълговете, смята Йевген Воробьов. "Порошенко казва, че няма да приеме увеличение на цената. Вероятно наблюдаваме игра на покер между Украйна и Русия. Киев няма да приеме новата цена, а Русия може наистина да спре кранчето", казва анализаторът.

Противоречията по газовия въпрос са само част от различията между Русия и Украйна. На масата стоят още съдбата на анексирания Кримски полуостров (който Порошенко обещава да върне на украинците) и по-големият въпрос за бъдещата ориентация на Украйна. За Киев посоката е ясна - напред към Брюксел. Президентът обещава да подпише злополучното споразумение за асоцииране с ЕС (отказът на Янукович да го направи това сложи начало на антиправителствените протести през ноември 2013 г. ) още на 27 юни. Но въпреки по-мекия тон в последните седмици реакцията на Кремъл едва ли ще закъснее.

"Русия е против това. Тя се опитва да форсира проекта за Евразийския съюз и евентуално да разшири бъдещето на тази структура. Не е ясно дали Украйна ще стане част от нея. Има повече въпроси, отколкото отговори", казва Станислав Секриеру. Той посочва, че първата стъпка вече бе направена на 28 май, когато Путин, президента на Беларус Александър Лукашенко и на Казахстан Нурсултан Назърбаев подписаха договор за създаване на Евразийска икономическа зона.

"Мълчанието на Кремъл в последните дни е сигнал, че Русия в момента обмисля опциите си, но едва ли ще спре да се меси в Украйна. Просто играе за време", смята Йорг Форбрих. Новоизбраният президент в Киев ще трябва да потърси начин да говори с Москва. Първата възможност за среща с Путин ще се отвори на 6 юни, когато и двамата ще присъстват на тържествата по случай 70 години от дебаркирането на Съюзниците в Нормандия. Дали тогава или по-късно Москва и Киев трябва да започнат да си говорят. Защото от мълчанието губят всички.