Колебливата суперсила
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колебливата суперсила

Обама се опитва да намери средния път между изолационизма и използването на сила

Колебливата суперсила

Обграден от съмнения, Барак Обама дойде в Европа, за да потвърди ангажиментите на САЩ към сигурността на съюзниците им

Красимир Янков
6034 прочитания

Обама се опитва да намери средния път между изолационизма и използването на сила

© reuters


Ако външната политика на САЩ в годините на Джордж У. Буш изглеждаше като каубой, яхнал бясно препускаща кобила и стрелящ във всички посоки, по времето на Обама пистолетите вече са втъкнати в кобурите, а кобилата едва се влачи. "Светът е дезорганизиран и суперсилата не го води", обобщи наскоро усещането пред Associated Press носителят на Нобелова награда за мир Лех Валенса. Приятелите на САЩ не крият притесненията си от това.  Ето защо на посещението на американския президент Барак Обама в Полша се гледаше като на демонстрация, че САЩ не са забравили съюзниците си в Източна Европа. За това и президентът Бронислав Коморовски посрещна Обама пред паркираните три американски изтребителя F-16 на варшавското летище "Фредерик Шопен".

Полша и прибалтийските държави шумно заявяват притесненията си, че апетитът на Русия може да не спре с анексирането на Крим и размириците в Източна Украйна. Затова Варшава настоява за по-засилено присъствие на НАТО в региона. Но Америка изглежда колеблива и неангажирана. Посещението на Обама в Европа заедно с речта му във военната академия West Point от преди седмица трябваше да разсее съмненията и да вдъхне увереност на съюзниците на САЩ, особено тези по източния фланг на НАТО.

"Общото послание на посещението на Обама, особено в Полша и региона (след това американският президент отиде в Брюксел – бел. ред.), е, че САЩ гарантират за сигурността и приемат кризата в Украйна много сериозно", казва пред "Капитал" Михал Барановски от варшавския офис на German Marshall Fund. Но въпреки жестовете въпросителните остават. 

Един несигурен президент

За първи път от 1964 г. насам повече от половината американци (52%) са съгласни, че "САЩ трябва да гледат собствените си интереси на международната сцена и да оставят другите държави сами да се оправят помежду си", показва проучване от края на 2013 г. на Pew Research Centre. Нещо повече - 80% са съгласни с твърдението "не трябва да мислим толкова много в международен план, а трябва да се съсредоточим върху националните ни проблеми (...)". Зад тези числа прозира умората от започнатите от Буш две войни в Ирак и Афганистан, които Обама наследи и трябваше да прекрати. Американците не искат повече авантюри в чужбина и предпочитат по-пасивна политика. Но свиването на активността навън, което минава като сребърна нишка през президентството на Обама, създава усещане за нерешителност и несигурност.

Когато сирийският президент Башар ал Асад използва химически оръжия срещу народа си през есента на 2013 г., всички погледи се насочиха към американския президент. Точно година по-рано той ясно очерта "червената линия" и предупреди, че ако Асад я престъпи, ще има сериозни последици. Очакванията варираха – от установяване на зона, забранена за полети, през изпращане на военно оборудване за бунтовниците до нанасяне на насочени удари по бази на режима. Притиснат от общественото мнение и несигурен дали ще събере подкрепа в Конгреса за военна намеса, Обама твърде дълго се колеба какво да прави и бе принуден да приеме предложен от Русия компромис. Асад обеща да се откаже от химическите си оръжия, спаси се от външна интервенция, продължи да избива бунтовниците с конвенционални средства и след като преди дни бе преизбран, изглежда още по-непоклатим.

След този епизод увереността, че САЩ спазват ангажиментите си, беше разклатена. Когато Москва стигна още по-далеч с анексирането на Крим, като наруши подписания през 1994 г. договор за териториалната цялост на Украйна, гарантирана съвместно от Русия, Великобритания и САЩ, отговорът също бе разочароващ. Последваха няколко кръга западни икономически санкции, които засега не успяват да постигнат възпиращ ефект, но пък ускориха сближаването на Русия и Китай. И след като кризата в Украйна не свърши с Крим, усещането в Европа за пряка заплаха нарасна. Барак Обама трябваше да се опита да възстанови доверието на трансатлантическите си съюзници.

Речи на два континента

Хората от близкото обкръжение на Обама в Белия дом като съветника по националната сигурност Бен Роудс дълго време подготвяха медиите за речта му в академията West Point по случай завършването на кадетите. Тя бе рекламирана като излагане на външнополитическата доктрина на 44-тия президент на САЩ. И трябваше едновременно да успокои както вътрешните му критици, загрижени, че той не прави достатъчно за защитаване на американските интереси по света, така и външните притеснения, че САЩ преминават към отстъпление и изолационизъм.  Основното послание, отправено от Обама, беше, че Америка повече няма да използва военна сила в чужбина освен в случай на непосредствена териториална или физическа заплаха. Във всички останали ситуации ще се търси многонационално сътрудничество. С други думи - локалните проблеми трябва да бъдат борени с локални сили.

"Мисля, че речта беше в съответствие с настроението и сред демократите, и сред републиканците. Търси се по-внимателен подход в използването на американската сила. Това не означава, че тя няма да бъде използвана изобщо. Президентът се опита да обясни това послание, но хората, искащи по-остри действия, останаха разочаровани", казва пред "Капитал" Йън Лесър, директор на брюкселския офис на German Marshall Fund.

Основните критики към Обама отново бяха за колебливост. Въпреки големите очаквания речта не съдържаше почти никаква конкретика. Прословутото "преориентиране към Азия" (Pivot to Asia) бе споменато едва два пъти и далеч повече време беше отделено на борбата срещу тероризма - реторика, напомняща на времето на Джордж У. Буш. "Това бе възможност Обама да обясни защо Азия ще бъде толкова важна през следващото десетилетие колкото тероризма в предишното", написа в блога си Томас Райт, изследовател в Brookings Institution.

Единственото конкретно предложение на Обама бе създаването на специален финансов фонд от 5 млрд. долара, който ще бъде използван за увеличаване на контратерористичните възможности на съюзниците в Африка, Близкия изток и другаде по света. Така американски специалисти ще обучават местните сили, но няма пряко да участват в бойните действия.

"Трябва ни стратегия, която е подходяща за тази разпръсната заплаха. Стратегия, която увеличава обсега ни, без да използваме военни сили или да предизвикаме местно недоволство", каза Обама. Тази помощ вероятно ще се оказва по модела на страни като Мали и Чад. В Нигерия например специални подразделения на американската армия обучават местни сили за битка с групировки като "Боко Харам", която наскоро отвлече 275 момичета в отдалечен регион в северната част на страната.

"Администрацията на Обама иска да покаже, че съществуващите задължения се променят спрямо различните заплахи, които се появяват. Има цял набор от неконвенционални предизвикателства – маршрутите за трафик на хора, пиратството и т.н., които са пряко или непряко свързани с тероризма", смята Йън Лесър. "Това обаче не означава, че САЩ отстъпват назад, а всъщност предприемат различен подход към споделената отговорност", добавя анализаторът.

Неразрушимият съюз

Но в Европа заплахи от типа на въоръжени терористични заплахи не са основното притеснение. Затова посланието за повече съвместна работа и по-малко пряка американска намеса бе доразвито няколко дни по-късно по време на посещението в Полша.

"Бих свързал двете речи", казва Михал Барановски. "Обама не само отново потвърди важността на НАТО, но много силно говори за подкрепата за Полша и другите страни в региона. Той също така призова за повишаване на бюджетите за отбрана в НАТО. Това не беше призив само към Полша, но и към останалите, за да покажат, че са силни съюзници, на които може да се разчита", посочва полският анализатор. България, която бе представена във Варшава от президента Росен Плевнелиев, също е получила подобна покана за увеличаване на разходите, съобщи държавният глава след завръщането си. 

"Задълженията ни за безопасността на Полша, както и на съюзниците ни в Централна и Източна Европа, са крайъгълен камък на собствената ни безопасност", заяви Обама във Варшава. Той определи действията на Русия в Украйна като агресия и припомни член 5 от Договора за НАТО: "Нападение срещу един означава нападение срещу всички. Това не са само думи."

Изявленията бяха подкрепени от обещание за създаване на фонд от 1 млрд. долара, които да послужат за съвместно обучение на силите на НАТО в Източна Европа. Тази подкрепа идва, след като заради кризата в Украйна вече бяха изпратени американски изтребители F-15 и F-16 в Полша и прибалтийските държави, както и нови бойни кораби в акваторията на Черно море. Целта на цялата тази военна техника заедно с по-острата реторика на Обама е не само да възпре Русия, но и да успокои съюзниците.

"Действията в Украйна, по-специално анексирането на Крим, са нова глава в следвоенната история. Те нарушиха международното право. Русия отново след Грузия изпробва европейската система за сигурност и се опитва да види докъде може да стигне. Затова в Полша и други държави в региона усещаме, че имаме нужда от повече планиране и подкрепа. Трябва да сме по-подготвени, отколкото преди година. Президентът Путин даде ясно да се разбере, че Русия не може да е безопасен играч в тази част на света", обяснява Михал Барановски.

След Варшава Обама отпътува за среща на Г-7 в Брюксел, където даде на руския президент Владимир Путин срок от четири седмици да промени курса си или да бъде изправен пред нови санкции. Така поне на ниво послания обиколката му постигна целта си. Действително обещаното е по-малко от това, на което се надяваше Полша, настояваща за постоянни войски на НАТО в Източна Европа. Но за това ще е нужно да се преодолее съпротивата на Германия, която продължава да смята разполагането на части на алианса в тази част на континента за ненужна провокация към Русия.

"Вдъхването на увереност на Европа трябва да е на фундаментално ниво. Неща като изпращането на войски са нужни, но не толкова важни", казва пред "Капитал" Тимъти Гайтнър, професор по история в "Йейл". Според него много по-важно е например Вашингтон да направи компромиси по отношение на ЕС, които да позволят сключването на Трансатлантическото търговско и инвестиционно споразумение (TTIP). А също и да се засили общуването и обмяната на мнения между американския и европейския елит за това какво се случва. "Всъщност Путин отключи отново интереса на САЩ към Източна Европа. Преди това той беше изчезнал", посочва Гайтнър. Никой не очаква, че нещата ще се върнат към времето, когато американското присъствие на най-високо ниво в региона бе станало традиционно, а репликата, че Полша е най-проамериканската държава в света - включително повече от САЩ, не беше само шега. Но след като Америка продължава да държи ключа към сигурността на Европа (включително защото европейските лидери винаги са предпочитали да оставят на САЩ да вършат мръсната военна работа), подновеният ангажимент е повече от добре дошъл. Поне докато ЕС не излезе със своя собствена доктрина за сигурност, вместо да чете внимателно какво означава за нея американската.

Ако външната политика на САЩ в годините на Джордж У. Буш изглеждаше като каубой, яхнал бясно препускаща кобила и стрелящ във всички посоки, по времето на Обама пистолетите вече са втъкнати в кобурите, а кобилата едва се влачи. "Светът е дезорганизиран и суперсилата не го води", обобщи наскоро усещането пред Associated Press носителят на Нобелова награда за мир Лех Валенса. Приятелите на САЩ не крият притесненията си от това.  Ето защо на посещението на американския президент Барак Обама в Полша се гледаше като на демонстрация, че САЩ не са забравили съюзниците си в Източна Европа. За това и президентът Бронислав Коморовски посрещна Обама пред паркираните три американски изтребителя F-16 на варшавското летище "Фредерик Шопен".

Полша и прибалтийските държави шумно заявяват притесненията си, че апетитът на Русия може да не спре с анексирането на Крим и размириците в Източна Украйна. Затова Варшава настоява за по-засилено присъствие на НАТО в региона. Но Америка изглежда колеблива и неангажирана. Посещението на Обама в Европа заедно с речта му във военната академия West Point от преди седмица трябваше да разсее съмненията и да вдъхне увереност на съюзниците на САЩ, особено тези по източния фланг на НАТО.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    Господа , в Сирия бунтовници няма. Има интервенция на любимите на Обама ислямски фундаменталисти , събрани от цял свят ,включително от САЩ ! и западна Европа.
    Върху детайлите на лъжите няма да се спирам.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#1] от "ahasver":

    Е, има и сирийска въоръжена опозиция, която е атакувана както от правителствените сили, така и от фундаменталистите.
    Прави впечатление, че докато в Ирак, Либия и т.н. САЩ много-много не му мислеха преди да свалят диктаторските, но граждански режими и да ги замунят с ислямистки банди.
    В Сирия, където има определени руски интереси, американците не си развяват коня...

  • Jean-Luc Picard

    "Но свиването на активността навън, което минава като сребърна нишка през президентството на Обама" ...

    "silver lining" е идиом за "нотка на оптимизъм"

    Красимирееее, като превеждате, не ползвайте само гугъл транслейт, а и мислете малко.

  • 4
    pesheff avatar :-|
    Пешката

    и на кое му викат сигурност? На това че НАТО провокира Русия вече 24 години, ВЪПРЕКИ обещанията си за не-разширяване до границите и от билито Клинтън! Или на това че има военни бази по всички граници на Русия и Китай? Дето имаше една скица по интернет със заглавието -- абе вижте ги тия нагли руснаци и китайци, къде са си разположили държавите до нашите военни бази!

    Баци и империята, баци и наглеците. Не остана много.

  • 5
    fred avatar :-|
    Fred

    Далеч е Обама от Рейгън, безкрайно далеч. Като сложа и че Европа си няма новата Тачър и става ясно защо Путин си е разпасал поясът. Да се надяваме че с новите избори нещата ще се променят.

  • 6
    rael avatar :-|
    Rael

    Всички искат да имат по 1% военен бюджет и Америка да се оправя, когато стане напечено. Ми американците вече искат по-малко да харчат за военни цели. И техните деца искат да учат, и на тях им се искат къщи и коли. В Европа средната кола е на 8 години, докато в Америка е на 11.

  • 7
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    До коментар [#6] от "Rael":Да си падал скоро на главата си ? Най-важната , най-успешната , най-развиващата си промишленост в САЩ е военно-промишленият комплекс ! осигурява милиони работни места и милиарди печалби . На второ място е фармацията.

  • 8
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Ще се присъединя към #7. Глупостта в този текст е пълна"...по времето на Обама пистолетите вече са втъкнати в кобурите, а кобилата едва се влачи. " . Администрацията на Обама е една от най-агресивните по отношение на външната политика, но в нов аспект: преразпределение на разходите за военни цели и натоварване на партньорите по НАТО с издръжката, свиването на влиянието на Русия на Путин чрез натиск върху същите тези партньори, резки позиции спрямо Китай и възстановяване на ролята на военно-промишления комплекс. По този начин се търси и решение на проблема с безработоицата сред младежта в САЩ.

  • 9
    bgmusquetaire avatar :-P
    bgmusquetaire

    Историкът май май е Тимоти Снайдър, Гайтнър е друг!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK