Ще посегне ли Кремъл на резерва за пенсии

От анализ на Катя Голубкова и Лидия Кели Денис Пинчук, "Ройтерс"

Бъдещи пенсии или политически съюз с Китай. Икономическа стабилност или финансиране на мегапроектите на "Газпром". Кремъл уверено избира второто, като пренебрегва многобройните предупреждения на финансистите и стряска дори собствените си чиновници.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Две седмици след като сключи газовия договор с китайската CNPC, президентът Владимир Путин заявил, че държавата не трябва да жали пари за изпълнението му. На специално съвещание той посочил, че във връзка с предстоящото изхарчване на общо 55 млрд. долара за пускането в експлоатация на двете неусвоени находища в Източен Сибир и строителството на тръбопровода са договорени 25 млрд. долара авансово от Пекин, но ще се търси и възможност за "докапитализиране" на "Газпром" с необходимата сума до цялата стойност на проекта.

"Още повече че в съвременния свят безкрайното нарастване на златните резерви също крие рискове", казал Путин, намеквайки същевременно, че средства могат да се вземат и фонда за гарантиране на пенсионната система (в България известен като Сребърен фонд - бел. ред.). 

Споменаването на златните резерви е удивило мнозина от присъстващите на съвещанието, твърдят участници в него. Министерството на енергетиката все още няма коментар на идеята, от централната банка отказват такъв, само шефът на "Роснефт" Игор Сечин потвърди, че се обсъжда "разумната идея за използването на средства от резервите, включително и пенсионния".



"Всеки икономист е наясно, че използването на златния резерв за вътрешни нужди означава печатане на пари и инфлация", написа бившият премиер Михаил Касянов. В аналитичен обзор на  Merrill Lynch се казва, че след отправен въпрос по темата "Газпром" е уверил инвестиционната банка, че "тази инициатива ще бъде забравена много скоро".

Според държавни служители Путин е имал предвид не златния резерв, а пенсионния фонд, в който към момента са акумулирани 87 млрд. долара. Правителството вече взе решение с част от тях да се финансират инфраструктурни проекти, срещу което възразиха много експерти, включително и от високите етажи на администрацията.

"Резервите ни трябват за поддържане на курса на рублата - ако цените на петрола паднат, необходимостта от тях  ще проличи остро", коментира Сергей Жаворонков от Института за икономическа политика, припомняйки финансовата криза от 2008 г., когато вследствие на рязък спад на петролните цени от 147 на 40 долара за барел Русия изразходи 200 млрд. долара - една трета от резервите си, за да спаси рублата.

"Тогава обаче всички бяха в криза - и САЩ, и Европа, а сега е само Русия, която тепърва ще потъва в собствените си проблеми", допълва Жаворников, който прогнозира много тежка година. Негови колеги пък се питат толкова ли е неизгоден подписаният газов договор с Китай, че се налага на експортния монополист "Газпром" да се наливат и допълнителни държавни пари.