Политиката в ЕС като проблем пред стабилността в еврозоната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Политиката в ЕС като проблем пред стабилността в еврозоната

Увеличената подкрепа за евроскептиците на изборите на 25 май засилва натиска за отстъпки от непопулярните икономически реформи. На снимката: лидерите на френския Национален фронт Марин льо Пен (вляво) и на холандската крайнодясна Партия на свободата Геерт Вилдерс

Политиката в ЕС като проблем пред стабилността в еврозоната

Въпреки положителните икономически сигнали липсата на политическа воля застрашава дългосрочното възстановяване

2029 прочитания

Увеличената подкрепа за евроскептиците на изборите на 25 май засилва натиска за отстъпки от непопулярните икономически реформи. На снимката: лидерите на френския Национален фронт Марин льо Пен (вляво) и на холандската крайнодясна Партия на свободата Геерт Вилдерс

© Reuters


Пазарът на облигации в еврозоната се връща бавно, макар и неравномерно, към ирационални свръхочаквания и по-скоро политиката, а не икономиката, се превръща в най-големия риск за дългосрочната стабилност на единната валута, пише агенция Reuters. Антиевропейският протестен вот на изборите за Европейски парламент ще затрудни много национални правителства в усилията им да намалят дефицитите в бюджета, както и да проведат структурните реформи, необходими за по-тясна интеграция между 18-те държави.

Вътрешни проблеми

Обществената съпротива в Германия например може да попречи на Европейската централна банка (ЕЦБ) да направи нещо повече от облекченията по паричната си политика от миналата седмица, ако опасността от дефлация стане по-голяма. Властите в Берлин гледат с неохота на възможността да се възползват от собственото си добро фискално състояние, за да инвестират повече в инфраструктура и да стимулират потребление с намаляване на данъци, което би помогнало на икономическия баланс в Европа.

Лидерите в ЕС и в ЕЦБ направиха достатъчно, за да върнат доверието в пазара, като създадоха спасителния механизъм и въведоха по-стриктна фискална дисциплина. Но политическата воля за създаване на политически и паричен съюз изглежда все по-слаба, особено ако ще трябва да спечели общественото одобрение за промени в европейските договори. Френският икономист Жан Пизани-Фери твърди в книгата си "Еврокризата и нейните последици", че европейските лидери не искат да дадат повече правомощия на Брюксел. "Справянето с еврокризата вече показа, че това е спорен въпрос в отделните страни членки. Колкото по-малко инициативи поемат те, толкова по-малко вътрешнополитически проблеми ще имат", пише Пизани-Фери.

Увеличената подкрепа за евроскептиците на изборите на 25 май може само да засили инертността, след като вече няма остра нужда от мерки. Дори и критици, които предсказваха разпада на еврозоната, като Нуриел Рубини например, признават, че през последните две години се е подобрило много. "Със сигурност много неща в еврозоната се движат в правилната посока", каза Рубини на конференция в Париж, като даде пример с по-устойчивата фискална политика, реформите на пазара на труда, пенсионните и социални системи в някои държави. Страните, получили спасителна помощ, си върнаха достъпа до пазарното финансиране с изключение на Гърция и Кипър, като Атина успя дори да емитира първите си петгодишни облигации.

Доза оптимизъм

Инвеститорите се връщат в Европа, доходността по 10-годишните испански облигации е почти същата като на американските и британските само три години след като Мадрид се нуждаеше от 43 милиарда евро, за да реструктурира банките си. Четири от закъсалите държави - Гърция, Ирландия, Португалия и Испания - бяха сред най-добре представилите се по конкурентоспособност според последния доклад на ОИСР. Всяка е успяла да намали разходите за труд, дефицита, заплатите в публичния сектор и да направи крачки към балансиран бюджет. Голямата черна точка остава безработицата - над 25% в Испания и Гърция, или повече от половината млади хора. Всяка държава излиза от кризата с по-голям дълг, въпреки че тежестта на тези задължения е облекчена заради далечните срокове, когато трябва да бъдат изплатени. Освен това за Гърция крайните срокове се очаква да бъдат допълнително удължени.

Оптимистите в ЕС казват, че периферията на еврозоната скоро ще бъде най-динамичният регион, като я сравняват с "горчивото лекарство" на Международния валутен фонд (МВФ) в Южна Корея и Индонезия след финансовата криза в Азия през 90-те години на миналия век. И все пак много икономисти се съмняват в такъв оптимистичен сценарий. Пизани-Фери, който консултира френското правителство по приоритетните политики, смята, че деиндустриализацията в Южна Европа може и да е необратима.

Спънати реформи

Фокусът на притеснението сега се насочва към Франция и Италия, съответно на второ и трето място по големина на икономиките в еврозоната, които нямаха нужда от спасителни пакети, но и приложиха по-малко реформи. Италианският премиер Матео Ренци спечели убедително, за да продължи с реформите в политическата система и пазара на труда. Но предвид ендемичната политическа нестабилност в Рим и слабата съдебна система той все още е изправен пред големи проблеми.

Най-голямото предизвикателство обаче може да се окаже Франция, където европейските избори спечели Националният фронт и това отслаби социалистическото правителство на Оланд точно когато то имаше готовност да облекчи регулациите за бизнеса. Липсата на одобрение за френския президент го лишава от авторитета да провежда жизненонеобходими реформи, за да възстанови инвестициите и създаването на работни места в страна, отбелязва Reuters.

Протекционисткият натиск от страна на Льо Пен, както и от страна на крайнолевите, може да накара Париж да попречи на преговорите за свободна търговия между САЩ и ЕС. Изборните успехи на крайнолевите в Гърция и до известна степен в Испания създадоха натиск за облекчаване на съкращенията в публичните разходи и за отстъпки от непопулярните икономически реформи. Сега Ренци иска да се възползва от политическия си меден месец и да договори нови правила на европейско ниво, които да позволяват повече инвестиции в публичния сектор в страни, приложили препоръчаните от Брюксел структурни реформи. Reuters обаче предупреждава, че дори и европейските лидери да успеят да се договорят за единни политики в посока експанзия, са необходими структурни промени, които да закрепят монетарния съюз. А политически това изглежда по-трудно от всякога.

Пазарът на облигации в еврозоната се връща бавно, макар и неравномерно, към ирационални свръхочаквания и по-скоро политиката, а не икономиката, се превръща в най-големия риск за дългосрочната стабилност на единната валута, пише агенция Reuters. Антиевропейският протестен вот на изборите за Европейски парламент ще затрудни много национални правителства в усилията им да намалят дефицитите в бюджета, както и да проведат структурните реформи, необходими за по-тясна интеграция между 18-те държави.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK