Блицкригът на терора
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Блицкригът на терора

Блицкригът на терора

Групировката "Ислямска държава в Леванта и Сирия" превзе втория по-големина град в Ирак и напредва към Багдад

Красимир Янков
8002 прочитания

© reuters


Те са по-зловещи от "Ал Каида" и по-организирани от армията на цяла една държава. Запознайте се с терористичната групировка "Ислямска държава в Сирия и Леванта" (ИСИЛ), която тези дни превзе с блицкриг втория по големина иракски град Мосул. В резултат само за часове половин милион души панически напуснаха домовете си и вниманието на целия свят отново се обърна към позабравения Ирак, където наскоро премиерът Нури ал Малики спечели поредни избори.

"Шокът е тотален", казва пред "Капитал" дипломатически източник от иракската столица, пожелал да запази анонимност. Властите в страната са в колапс и не могат да си обяснят как под носа им огромни части от държавата бяха завзети от войнстващи екстремисти. След като бяха отвлечени турски дипломати и шофьори, кризата придоби международно измерение. Докато бойците на ИСИЛ напредват към Багдад, а управляващите там не могат да решат какво да правят, светът стреснато гледа към пламналото ново гнездо на тероризма.

Кои сте вие, господа терористи

"Нямаше никаква разузнавателна информация, че това ще се случи", коментира пред "Капитал" холандският анализатор Владимир ван Вилгенбург, който се намира близо до Мосул. Това е поредно свидетелство за слабостта на иракските сили за сигурност, но дори и без специалните служби появата на ИСИЛ не би трябвало да е такава изненада.

Генезисът на групировката е свързан със сирийската гражданска война. Конфликтът постепенно мутира от битка между правителство и опозиция в асиметрична схватка между различни регионални интереси. През лятото на 2013 г. в Северна Сирия се появяват групировките "Джабхат ан Нусра" и ИСИЛ, които се вричат във вярност на лидер на "Ал Каида" Айман аз Зауахири. Работейки заедно, те успяват да установят контрол над огромна територия в северната част на страната (с изключение на някои кюрдски градове), което им дава достъп до сирийските нефтени полета и свободна площадка за обучение.

В контролираните от тях райони, които се намират по дългата пустинна граница с Ирак, се налагат драконовски порядки. Забранява се продажбата на цигари и слушането на музика, а пълното покриване на жените и посещението на петъчната молитва се превръща в задължение.

Бруталността, с която се наказва нарушаването на правилата, е фрапираща. Екзекуциите стават ежедневие и се насажда страх. ИСИЛ умело използват и новите технологии, като предават на живо през Twitter рязане на ръце и други видове зловещо правосъдие. Срещу това протестират останалите бунтовнически групировки в Сирия, което води до вътрешни схватки между тях. Стига се до там, че "Ал Каида" публично се отказва от ИСИЛ и ги обвинява във всяване на хаос в редиците на бунтовниците, който отдалечава всички от борбата им с режима на Башар ал Асад. Обединени групировки на Свободната сирийска армия и "Ислямски фронт" (друга религиозна организация, но с по-умерено тълкуване на исляма) успяват да изтласкат ИСИЛ от град Алепо и тя се изтегля в Източна Сирия, по границата с Ирак. 

Скрито напрежение Първата масова поява на ИСИЛ на иракска територия се случва през януари 2014 г., когато групировката за кратко успява да завземе градовете Фалуджа и Рамади. Тогава те, макар и малко като численост, успяват да се възползват от недоволството на сунитските племена срещу правителството на премиера шиит Нури ал Малики. Откакто е на власт, той успя да маргинализира властващите по времето на Саддам Хюсеин сунити, което му спечели прозвището "кучето Малики" сред племената. На фона на тези настроения пикапите с кратечници на ИСИЛ са посрещнати едва ли не като освободители от жителите на Фалуджа и околната сунитска провинция Анбар, които виждат в тях възможност да се противопоставят на Багдад.

По подобен модел се случват и събитията в Мосул, където мнозинството жители също са сунити. След превземането на града по улиците дори се появяват снимки на бившия диктатор Саддам Хюсеин. Образът на сваления от САЩ политик, който всъщност поддържа един светски режим, добавя още един щрих към хаотичната обстановка – в Мосул не става дума само за религиозни екстремисти.

"ИСИЛ сами не могат да направят това, което всички им приписват", казва дипломатическият източник на "Капитал". Според него участниците в битката са амалгама от бивши привърженици на Саддам и джихадисти. Пример е групировката "Накшбандия", командвана от Иззат ад Дури, бившата дясна ръка на диктатора. Така събитията в Мосул придобиват измерения на цялостна съпротива срещу режима на Малики в Багдад. "В опозиционните сайтове се говори за народна революция", посочва източникът на "Капитал". "Нещо повече - хората, участвали в битката срещу иракската армия през януари в провинция Анбар, са същите, които се бият срещу нея в Мосул сега", допълва и Владимир ван Вилгенбург.

Тази по-пълна картина обяснява как модерната и оборудвана с американско оръжие иракска армия е обърната в бягство от едва няколкостотин джихадисти. Показателен е епизодът около най-голямата рафинерия Байджи, където близо 400 войници просто се предават, след като биват убедени от местни племенни лидери. Колапсът в армията е отражение и на по-големия проблем на Ирак – липса на кохезия в политическата система и вечно враждуващи един с друг интереси на сунити, шиити и кюрди.

Липса на план

Малики, който е едновременно и главнокомандващ, и вътрешен министър, управлява Ирак с твърда хватка. Той почти не си говори със сунитите. Отношенията с кюрдите в северната част на страната, която има автономно правителство и армия, са хладни.

Това обяснява защо вече трети ден (към редакционното приключване на "Капитал") управляващите не могат да намерят решение или дори план за справяне с кризата. Искането на Малики за въвеждане на извънредно положение бе бламирано от парламента, което показва колко слабо е доверието в премиера. "Състоя се голяма среща на политическите лидери в страната, които не са се виждали от почти година. Нищо обаче не се реши, имаше само общи приказки", посочва дипломатът в Багдад.

Опциите за противодействие не са много. Според източници на в. New York Times Ирак е поискал партньорите САЩ да нанесат въздушни удари с дрони по лагерите на терористите. Вашингтон обаче е отказал, за да не нарушава още повече крехкия баланс на силите в страната и да не радикализира допълнително местното население заради неизбежните съпътстващи жертви. Все пак президентът Обама заяви, че не изключва никакви опции за действие, което само по себе си показва сериозността на ситуацията.

Така остава възможността за осланяне на собствени сили вътре в Ирак. При на практика бездействаща армия погледите са насочени към кюрдската войска пешмерга (в превод – готови да умрат). Славата й на добре дисциплинирана и подготвена сила се доказва при превземането на град Киркук и отпора срещу джихадистите от ИСИЛ. В същото време обаче пешмерга едва ли ще помогнат на столицата, ако терористите тръгнат срещу нея. "Кюрдите защитават само собствените си територии. Нямат интерес да се бият в центъра на Мосул или да умрат заради Багдад, който и без това мрази кюрдите", обяснява Владимир ван Вилгенбург.

Каквото и решение да намерят в Ирак, в момента инициативата е на ИСИЛ. Групировката успява да отмъкне почти 500 милиона долара от банките в Мосул, което ще й вдъхне нови сили и ще привлече нови бойци, дори и да не споделят изцяло възгледите й. Терористите трудно ще превземат иракската столица и ако се опитат да влязат в нея, ще се сблъскат с шиитите, които са мнозинство в южната част на страната. "Засега техните въоръжени групи са пасивни и не участват в сраженията. Сбият ли се, държавата е на ръба на провал", предупреждава дипломатическият източник на "Капитал". Дори и блицкригът на терористите да спре, дълбоките проблеми в Ирак ще останат. Последната изборна победа на Малики означава че корупцията, непотизмът и маргинализирането на големи групи хора ще продължи. Без да се справи с това, Ирак няма скоро да бъде нормална държава. А превръщането й в леговище на тероризма ще застраши и други. 


5 коментара
  • 1
    antonalex avatar :-|
    OMUNVINGE

    Islamic State in Iraq and the Levant - ИСИЛ а не
    "Ислямска държава в Сирия и Леванта" (ИСИЛ

  • 2
    ala_bala avatar :-|
    ala_bala

    [quote#0:"Дневник"] Според него участниците в битката са амалгама от бивши привърженици на Саддам[/quote]Мамка му !!! Вчера се бяхме хванали на бас кой ще излезе виновен накрая. Основните кандидати бяха Асад, Путин (аз заложих на него), световния комунизъм, ОЧЗ (организацията на чудовищата и злодеите), извънземните и ....
    Нейсе май ще се окаже Садам Хюсеин.
    Ама как да се сети човек :( нали отдавна го обесиха.

  • 3
    ajsayder avatar :-?
    Simo Petkov

    Част от съфорумците сигурно са във възторг??
    Техните хора в Сирия, опозицията , която всички демократи и соросоиди поддържаха и за които ми проглушиха ушите, сега имат успехи ....
    Е, не в Сирия, ами в Ирак, ама важното е Демокрацията да върви все по-напред, нали??
    А Путин ще да е посрамен!!
    Евала на Щатите .. евала на Соросоидите!
    Честито за успехите, на Бойното поле на вашите хора - сирийската опозиция ...

  • 4
    doro avatar :-P
    doro

    Е не, от "Капитал" не го бях очаквал. "Ислямска държава в Леванта и Сирия"... WTF? Такава организация няма! Но да беше само това, да си замълчи човек, грешка случва се. После се твърди обаче, че генезисът на групировката "Ислямска държава в ИРАК и Леванта" е свързан с гражданската война в Сирия, което изобщо не е вярно, защото организацията е приемник на "Ислямска държава в Ирак", клон на Ал Кайда, основана малко след инвазията на американските сили в страната. Тя е оглавена тогава от йорданецът Абу Мусаб ал Заркауи, убит от окупаторите през 2006. Това уточнение е важно именно за да се проследи раздора между групировката и организацията "майка", разглеждан в статията на. Но когато знанието на автора е, че организацията е на едва три години, то той няма как да знае, че корените на този раздор се крият в отношенията между покойните вече бин Ладен и ал Заркауи. "Капитал" похвално, че за вас коментират източници намиращи се на мястото на събитието, но когато те твърдят, че нямало "никакви разузнавателни данни, че това ще се случи" не знам какво да кажа освен че "това" просто се случваше. Фалуджа в Ирак, Раака в Сирия и други градове от двете страни на границата са окупирани вече месеци от страна на ИДИЛ. В Мосул атентатите, престрелките и безконтролните арести тип отвличания от страна на властите са ежедневие от години, но особено зачестили през последните месеци, достатъчно е да се погледне статистиката на загиналите напоследък. Вероятно всичко това е отбегнало на холандския анализатор, намиращ се "близо до Мосул". Друг пропуск, е че не се споменава изобщо ролята на един от ключовите играчи, Иран, който се очертава да има най-ясен ангажимент към развитието на събитията. И все пак има нещо, което ми хареса в този текст, пропускано от някои наблюдатели, а именно че съпротивата срещу Малики е не само от страна на ИДИЛ, а е всеобщо негодование и борба срещу потисничеството му довело до маргинализирането на сунитите.

  • 5
    ungeheuer avatar :-|
    ungeheuer

    До коментар [#3] от "ajsayder":

    какви соросоиди, сирийската опозиция очевидно е против тази група.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK