С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 юни 2014, 17:07, 4687 прочитания

Не по-добре, а както винаги

С все по-токсичната битка за най-високия пост в Брюксел ЕС рискува да се вкара в нова криза

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Всички ние знаем какво трябва да правим. Но не знаем как да успеем да бъдем преизбрани, след като го направим." Това е една от знаковите фрази на Жан-Клод Юнкер, бивш премиер на Люксембург и настоящ кандидат за президент на Европейската комисия (ЕК). Сега той се озова в друга ситуация - беше избран, но не знае дали ще получи поста. Защото номинацията му се оказа в центъра на ожесточена политическа битка, от която ЕС няма как да излезе без рани.

Това се случва заради един невинен член от Лисабонския договор на ЕС, изтълкуван креативно от Европейския парламент и довел до лъжливи обещания, от които сега е трудно да се отстъпи. А той е, че европейските лидери трябва "да вземат предвид" резултатите от изборите за евродепутати при избора на президент на ЕК. Така дебатът кой да оглави ЕК бързо прерасна от просто смущаващ до откровено безумен, както отбелязва в свой анализ Ян Техау, директор на Carnegie Europe, европейският център на Carnegie Endowment for International Peace.


Резултатът е отровена атмосфера в Брюксел в момент, когато ЕС си има съвсем истински и доста големи проблеми. Еврокризата е просто затихнала, но не и разрешена, растежът е потискащо нисък, безработицата - тревожно висока. Одобрението за ЕС сред собствените му граждани е на рекордно ниско ниво и на скорошните избори те изпратиха в Европейския парламент (ЕП) солидна група популисти, еврофоби и националисти. Великобритания се е понесла към изхода, а Русия е все по-заплашителен съсед. И точно когато ЕС има нужда от силна комисия, за да се справи с всичко това, неприятните разпри около нейния президент рискуват да я отслабят.

Кой

Този експеримент беше обречен да завърши неуспешно. Всичко започва от съдържащата се в Лисабонския договор мъглява формулировка, че когато посочват следващия президент на комисията, европейските лидери трябва да се съобразяват с резултатите от изборите за евродепутати. Отворената възможност бе ентусиазирано прегърнат от основните партии в парламента и всяка от тях излезе със свой Spitzenkandidat (водещ кандидат, един от малкото германски неологизми в Брюксел) за наследник на сегашния президент на ЕК Жозе Барозу. Идеята беше вотът да бъде повече паневропейски, да се въплъти в лица и да стане по-вълнуващ, което да засили избирателната активност и да намали прословутия демократичен дефицит. Защото е много по-добре човекът, заемащ най-влиятелния пост в Брюксел, да е избран пряко от гражданите, вместо от техните лидери след тайна сделка зад затворени врати. 



На теория звучи прекрасно, но на практика твърдението на Юнкер, че е "президентът на хората", е пресилено. Първо, защото активността не се повиши и е спорно колко от гласувалите например за ГЕРБ в България знаят, че са дали своя вот и за бившия премиер на Люксембург като кандидат на Европейската народна партия (ЕНП) за президент на ЕК. Британският евродепутат Даниел Ханън се опита да покаже това нагледно, като се разходи преди изборите с тв камера из улиците на няколко европейски града със снимки на Юнкер и конкурентите му за поста, издигнати от останалите партии. От хората, запитани дали разпознават тези лица, се чуваха най-вече отговори "Не".

И второ, претенцията, че парламентът е този, който трябва да определи наследника на Барозу, не издържа както от морална, така и от правна гледна точка. "Спорно е доколко парламентът е по-легитимен от Европейския съвет. Да, той е единствената пряко избирана институция на ЕС, но видяхме, че и на този вот участието остана традиционно ниско. Само 45% от гражданите на ЕС гласуваха и затова лидерите на страните-членки в Съвета имат основания да твърдят, че те са по-легитимни, тъй като са избрани с по-голяма подкрепа в своите страни", посочва пред "Капитал" Марко Инчерти, анализатор от Centre for European Policy Studies (CEPS). Овен това никъде в договорите не е записано, че само защото една партия е спечелила мнозинство в европарламента, тя автоматично определя кой да оглави комисията. Европейският съвет е този, който посочва номинацията, и не е длъжен да приеме Юнкер заради факта, че ЕНП е победител европейските избори.

"Скандалът не е, че лидерите на ЕС се стараят да намерят кандидат за президент на ЕК, който да има подкрепата на възможно най-много страни членки. Скандалът е, че опитът за заграбване на власт от страна на Европейския парламент може да бъде успешно продаден както на избирателите, така и на интелектуалците като подобряване на демокрацията в Европа. И сега, когато блъфът на парламента бе изобличен от правните и политическите реалности в ЕС, именно хората, които бяха достатъчно наивни да повярват в тази история, обвиняват онези, които се опитват да оправят бъркотията, че са недемократични", пише Ян Техау.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Китай въвежда трети кръг изключения от мита за американски внос Китай въвежда трети кръг изключения от мита за американски внос

Това става на базата на "първата фаза" от търговската сделка със САЩ, влязла в сила на 14 февруари

19 фев 2020, 680 прочитания

ЕК представи новата си стратегия за данните и изкуствения интелект ЕК представи новата си стратегия за данните и изкуствения интелект

Европа ще вкара нови стандарти в модерните технологии, но отново рискува свръхрегулация

19 фев 2020, 887 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Фотогалерия: Избрано от седмицата

Още от Капитал
Драмата с ТЕЦ "Марица-изток 2" - дълга, скъпа и опасна

Каквито и действия да се предприемат, те ще бъдат закъснели, ще струват скъпо и може да доведат до нови проблеми в сектора

Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10