С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 юни 2014, 17:07, 4622 прочитания

Не по-добре, а както винаги

С все по-токсичната битка за най-високия пост в Брюксел ЕС рискува да се вкара в нова криза

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Всички ние знаем какво трябва да правим. Но не знаем как да успеем да бъдем преизбрани, след като го направим." Това е една от знаковите фрази на Жан-Клод Юнкер, бивш премиер на Люксембург и настоящ кандидат за президент на Европейската комисия (ЕК). Сега той се озова в друга ситуация - беше избран, но не знае дали ще получи поста. Защото номинацията му се оказа в центъра на ожесточена политическа битка, от която ЕС няма как да излезе без рани.

Това се случва заради един невинен член от Лисабонския договор на ЕС, изтълкуван креативно от Европейския парламент и довел до лъжливи обещания, от които сега е трудно да се отстъпи. А той е, че европейските лидери трябва "да вземат предвид" резултатите от изборите за евродепутати при избора на президент на ЕК. Така дебатът кой да оглави ЕК бързо прерасна от просто смущаващ до откровено безумен, както отбелязва в свой анализ Ян Техау, директор на Carnegie Europe, европейският център на Carnegie Endowment for International Peace.


Резултатът е отровена атмосфера в Брюксел в момент, когато ЕС си има съвсем истински и доста големи проблеми. Еврокризата е просто затихнала, но не и разрешена, растежът е потискащо нисък, безработицата - тревожно висока. Одобрението за ЕС сред собствените му граждани е на рекордно ниско ниво и на скорошните избори те изпратиха в Европейския парламент (ЕП) солидна група популисти, еврофоби и националисти. Великобритания се е понесла към изхода, а Русия е все по-заплашителен съсед. И точно когато ЕС има нужда от силна комисия, за да се справи с всичко това, неприятните разпри около нейния президент рискуват да я отслабят.

Кой

Този експеримент беше обречен да завърши неуспешно. Всичко започва от съдържащата се в Лисабонския договор мъглява формулировка, че когато посочват следващия президент на комисията, европейските лидери трябва да се съобразяват с резултатите от изборите за евродепутати. Отворената възможност бе ентусиазирано прегърнат от основните партии в парламента и всяка от тях излезе със свой Spitzenkandidat (водещ кандидат, един от малкото германски неологизми в Брюксел) за наследник на сегашния президент на ЕК Жозе Барозу. Идеята беше вотът да бъде повече паневропейски, да се въплъти в лица и да стане по-вълнуващ, което да засили избирателната активност и да намали прословутия демократичен дефицит. Защото е много по-добре човекът, заемащ най-влиятелния пост в Брюксел, да е избран пряко от гражданите, вместо от техните лидери след тайна сделка зад затворени врати. 



На теория звучи прекрасно, но на практика твърдението на Юнкер, че е "президентът на хората", е пресилено. Първо, защото активността не се повиши и е спорно колко от гласувалите например за ГЕРБ в България знаят, че са дали своя вот и за бившия премиер на Люксембург като кандидат на Европейската народна партия (ЕНП) за президент на ЕК. Британският евродепутат Даниел Ханън се опита да покаже това нагледно, като се разходи преди изборите с тв камера из улиците на няколко европейски града със снимки на Юнкер и конкурентите му за поста, издигнати от останалите партии. От хората, запитани дали разпознават тези лица, се чуваха най-вече отговори "Не".

И второ, претенцията, че парламентът е този, който трябва да определи наследника на Барозу, не издържа както от морална, така и от правна гледна точка. "Спорно е доколко парламентът е по-легитимен от Европейския съвет. Да, той е единствената пряко избирана институция на ЕС, но видяхме, че и на този вот участието остана традиционно ниско. Само 45% от гражданите на ЕС гласуваха и затова лидерите на страните-членки в Съвета имат основания да твърдят, че те са по-легитимни, тъй като са избрани с по-голяма подкрепа в своите страни", посочва пред "Капитал" Марко Инчерти, анализатор от Centre for European Policy Studies (CEPS). Овен това никъде в договорите не е записано, че само защото една партия е спечелила мнозинство в европарламента, тя автоматично определя кой да оглави комисията. Европейският съвет е този, който посочва номинацията, и не е длъжен да приеме Юнкер заради факта, че ЕНП е победител европейските избори.

"Скандалът не е, че лидерите на ЕС се стараят да намерят кандидат за президент на ЕК, който да има подкрепата на възможно най-много страни членки. Скандалът е, че опитът за заграбване на власт от страна на Европейския парламент може да бъде успешно продаден както на избирателите, така и на интелектуалците като подобряване на демокрацията в Европа. И сега, когато блъфът на парламента бе изобличен от правните и политическите реалности в ЕС, именно хората, които бяха достатъчно наивни да повярват в тази история, обвиняват онези, които се опитват да оправят бъркотията, че са недемократични", пише Ян Техау.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Въглеродните емисии растат въпреки спада в употребата на въглища 2 Въглеродните емисии растат въпреки спада в употребата на въглища

Причината е продължаващият силен ръст в използването на петрол и природен газ

8 дек 2019, 440 прочитания

Един от десет европейци се издържа от туризъм Един от десет европейци се издържа от туризъм

През 2018 г. секторът се е увеличил с 6%, като сега допринася за 10% от общия БВП на Европейския съюз

8 дек 2019, 554 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Фотогалерия: Избрано от седмицата

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10