Не по-добре, а както винаги
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не по-добре, а както винаги

В лодката на ЕС няма хармония

Не по-добре, а както винаги

С все по-токсичната битка за най-високия пост в Брюксел ЕС рискува да се вкара в нова криза

Светломира Гюрова
4905 прочитания

В лодката на ЕС няма хармония

© reuters


"Всички ние знаем какво трябва да правим. Но не знаем как да успеем да бъдем преизбрани, след като го направим." Това е една от знаковите фрази на Жан-Клод Юнкер, бивш премиер на Люксембург и настоящ кандидат за президент на Европейската комисия (ЕК). Сега той се озова в друга ситуация - беше избран, но не знае дали ще получи поста. Защото номинацията му се оказа в центъра на ожесточена политическа битка, от която ЕС няма как да излезе без рани.

Това се случва заради един невинен член от Лисабонския договор на ЕС, изтълкуван креативно от Европейския парламент и довел до лъжливи обещания, от които сега е трудно да се отстъпи. А той е, че европейските лидери трябва "да вземат предвид" резултатите от изборите за евродепутати при избора на президент на ЕК. Така дебатът кой да оглави ЕК бързо прерасна от просто смущаващ до откровено безумен, както отбелязва в свой анализ Ян Техау, директор на Carnegie Europe, европейският център на Carnegie Endowment for International Peace.

Резултатът е отровена атмосфера в Брюксел в момент, когато ЕС си има съвсем истински и доста големи проблеми. Еврокризата е просто затихнала, но не и разрешена, растежът е потискащо нисък, безработицата - тревожно висока. Одобрението за ЕС сред собствените му граждани е на рекордно ниско ниво и на скорошните избори те изпратиха в Европейския парламент (ЕП) солидна група популисти, еврофоби и националисти. Великобритания се е понесла към изхода, а Русия е все по-заплашителен съсед. И точно когато ЕС има нужда от силна комисия, за да се справи с всичко това, неприятните разпри около нейния президент рискуват да я отслабят.

Кой

Този експеримент беше обречен да завърши неуспешно. Всичко започва от съдържащата се в Лисабонския договор мъглява формулировка, че когато посочват следващия президент на комисията, европейските лидери трябва да се съобразяват с резултатите от изборите за евродепутати. Отворената възможност бе ентусиазирано прегърнат от основните партии в парламента и всяка от тях излезе със свой Spitzenkandidat (водещ кандидат, един от малкото германски неологизми в Брюксел) за наследник на сегашния президент на ЕК Жозе Барозу. Идеята беше вотът да бъде повече паневропейски, да се въплъти в лица и да стане по-вълнуващ, което да засили избирателната активност и да намали прословутия демократичен дефицит. Защото е много по-добре човекът, заемащ най-влиятелния пост в Брюксел, да е избран пряко от гражданите, вместо от техните лидери след тайна сделка зад затворени врати. 

На теория звучи прекрасно, но на практика твърдението на Юнкер, че е "президентът на хората", е пресилено. Първо, защото активността не се повиши и е спорно колко от гласувалите например за ГЕРБ в България знаят, че са дали своя вот и за бившия премиер на Люксембург като кандидат на Европейската народна партия (ЕНП) за президент на ЕК. Британският евродепутат Даниел Ханън се опита да покаже това нагледно, като се разходи преди изборите с тв камера из улиците на няколко европейски града със снимки на Юнкер и конкурентите му за поста, издигнати от останалите партии. От хората, запитани дали разпознават тези лица, се чуваха най-вече отговори "Не".

И второ, претенцията, че парламентът е този, който трябва да определи наследника на Барозу, не издържа както от морална, така и от правна гледна точка. "Спорно е доколко парламентът е по-легитимен от Европейския съвет. Да, той е единствената пряко избирана институция на ЕС, но видяхме, че и на този вот участието остана традиционно ниско. Само 45% от гражданите на ЕС гласуваха и затова лидерите на страните-членки в Съвета имат основания да твърдят, че те са по-легитимни, тъй като са избрани с по-голяма подкрепа в своите страни", посочва пред "Капитал" Марко Инчерти, анализатор от Centre for European Policy Studies (CEPS). Овен това никъде в договорите не е записано, че само защото една партия е спечелила мнозинство в европарламента, тя автоматично определя кой да оглави комисията. Европейският съвет е този, който посочва номинацията, и не е длъжен да приеме Юнкер заради факта, че ЕНП е победител европейските избори.

"Скандалът не е, че лидерите на ЕС се стараят да намерят кандидат за президент на ЕК, който да има подкрепата на възможно най-много страни членки. Скандалът е, че опитът за заграбване на власт от страна на Европейския парламент може да бъде успешно продаден както на избирателите, така и на интелектуалците като подобряване на демокрацията в Европа. И сега, когато блъфът на парламента бе изобличен от правните и политическите реалности в ЕС, именно хората, които бяха достатъчно наивни да повярват в тази история, обвиняват онези, които се опитват да оправят бъркотията, че са недемократични", пише Ян Техау.

И отново Меркел

Точно тази дилема се стовари с пълна сила върху германския канцлер Ангела Меркел - некоронованата кралица на ЕС, която ще има решаваща роля при определянето на наследника на Барозу. Не е тайна, че тя съвсем не смята Юнкер за идеалния вариант. Но след като опитите й да флиртува с други кандидатури и да си остави отворени вратички я изложиха на неспирни атаки в германските медии, канцлерът коригира курса и застана твърдо зад десния Spitzenkandidat. "Тя го подкрепя по тактически причини - както някой каза, да се изправиш срещу кампания в името на демокрацията е като да оправдаваш убиването на бебета тюлени", обяснява пред "Капитал" Йозеф Янинг от берлинския офис на Европейския съвет по външна политика (ECFR).

Реакцията срещу колебанието на Меркел беше много силна. Философът Юрген Хабермас се произнесе пред в. Frankfurter Allgemeine Zeitung, че ако бъде избран друг кандидат, различен от Юнкер и Мартин Шулц (номинацията на Партията на европейските социалисти), то "Европа ще бъде ударена право в сърцето". В текст със заглавие "Европа гласува, Меркел решава", сп. Spiegel обвини канцлера, че предава гласоподавателите и прави "тих пуч" срещу тях. Издателят на многотиражния таблоид Bild Матиас Дьопфнер излезе с редакционен коментар, че ако трети претендент, който не се е явил на изборите, получи поста, "това би превърнало демокрацията във фарс".

Пространството за маневриране на Меркел е стеснено и заради твърдата позиция на лагера на противниците на Юнкер, воден от британския премиер Дейвид Камерън (в него влизат още шведският му колега Фредрик Райнфелд, холандският Марк Рюте и унгарският Виктор Орбан; Италия и Финландия също са потенциални съюзници). Всъщност Меркел и Камерън са обединени от това, че не одобряват Юнкер, макар и по различни причини. "За Камерън съпротивата е срещу личността и идеите, които той смята, че Юнкер защитава. При Меркел основното е, че не харесва принципа за водещите кандидати. Тя смята, че е право на Съвета да номинира президента на комисията и не е работа на парламента да се меси. Това е и по-важната и дългосрочна битка и тя не е свързана с Юнкер, а с баланса на силите между Съвета и парламента", казва Марко Инчерти.

Същевременно британският премиер съвсем не е единственият, който смята бившият премиер на Люксембург за човек от миналото, заклет федералист и любител на задкулисните сделки, който въплъщава всичко, което подхранва подозренията и недоверието към ЕС сред собствените му граждани. Но с ултиматума, че избирането на Юнкер може да доведе до излизане на Великобритания от ЕС, Камерън притиска Меркел до стената и рискува да изолира още повече Лондон.

Дела и имена

След като се оставиха да бъдат въвлечени в театъра с водещите кандидати, сега за лидерите на ЕС няма лесен изход от бъркотията. Иронията е, че самият Юнкер, изглежда, предпочита друг пост, който би му подхождал повече - президент на Европейския съвет на мястото на Херман ван Ромпой. И накрая може да го получи като утешителна награда, но междувременно боричканията около кандидатурата му заплашват да вкарат ЕС в институционална криза. "Има риск номинация, различна от тази на Юнкер и Шулц, да не успее да получи нужното мнозинство в парламента (376 гласа от общо 751). Тогава целият процес ще трябва да се повтаря, докато посочен от Съвета кандидат бъде одобрен от евродепутатите. Едва след избирането на президента ще бъде сформирана и новата ЕК. Тя трябва да започне работа на 1 ноември, така че има време да се мине през няколко рунда без значими щети. Но репутацията на ЕС ще пострада", посочва Йозеф Янинг.

Според Марко Инчерти съзнанието за продължаващата икономическа криза и нарастващото неодобрение към начина, по който се случват нещата в ЕС, ще мотивира лидерите на ЕС да се опитат да избегнат челната конфронтация около избора на президент на комисията. Един от вариантите е публично поне да подкрепят Юнкер с надеждата той да бъде бламиран от парламента, където гласуването е тайно и не е изключено част от депутатите на сключилите споразумение по този въпрос фракции на ЕНП и ПЕС да не гласуват за него. "Така най-лошият сценарий на институционална парализа ще бъде избегнат", казва анализаторът от CEPS. Освен това ще се отвори пътят за избор на друг, по-вдъхновяващ и приемлив кандидат (виж допълнителния текст). И когато играта с имената свърши, ще дойде време за делата. Защото ако по нещо има съгласие в Брюксел, то е, че ЕС не може просто да си продължава както досега.

 

Кой загрява при провал на Юнкер

В случай че Жан-Клод Юнкер не успее да се пребори за поста президент на ЕК, вече циркулират имената на други потенциални кандидати както отдясно, така и отляво. Ето кои са те:

- Юрки Катайнен, премиер на Финландия

Ако ЕНП започне да търси нова номинация, Катайнен е един от кандидатите, които биха се натъкнали на най-малка съпротива. През април той вече обяви, че се оттегля от премиерския пост и се очаква да бъде следващият финландски еврокомисар, така че при всички случаи отива в Брюксел. Освен това е младо и свежо лице, което отговаря на желанията за промяна.

- Енда Кени, премиер на Ирландия

Макар да отрича, че иска поста, името му продължава са се спряга в редиците на ЕНП. Фактът, че успешно изведе страната от тригодишна спасителна програма, е огромен политически актив. Но след лошото представяне на партията му на европейските избори и оставката на вицепремиера и лидер на по-малката партия в управляващата коалиция може да се наложи Кени да си остане в Дъблин, за да закрепи ситуацията.

- Далия Грибаускайте, президент на Литва

Макар да не е от ярките кандидати, напоследък името й започва да се върти все по-упорито. Тя покрива много от неписаните критерии - би била първата жена президент на ЕК, идва от нова държава членка и Ангела Меркел често се изказва благосклонно за нея. Но все пак Литва не е от най-влиятелните страни в ЕС и на фона на конфронтацията с Русия кандидатурата на Грибаускайте има и минуси.

- Кристин Лагард, управляващ директор на МВФ

Тя е кандидатът-мечта за мнозина - жена, от една от най-важните държави в ЕС, международно известна. Но самата тя твърди, че вече си има работа и не търси нова. Не е ясно и дали френският президент Оланд би я подкрепил, а има и притеснения, че ако тя напусне МВФ, Европа може да изгуби позицията си начело на фонда във важен момент.

- отборът на социалистите

Макар ЕНП да е в доминираща позиция, не е невъзможно да бъде издигнат и кандидат отляво. Въпреки че е "водещият кандидат" на ПЕС, шансовете на Мартин Шулц да спечели подкрепата на европейските лидери са минимални. Най-често спряганото име е това на датския премиер Хеле Торнинг-Шмит, която може да се хареса и на десницата. Споменават се също италианският премиер Енрико Лета и бившият генерален директор на Световната търговска организация Паскал Лами.

"Всички ние знаем какво трябва да правим. Но не знаем как да успеем да бъдем преизбрани, след като го направим." Това е една от знаковите фрази на Жан-Клод Юнкер, бивш премиер на Люксембург и настоящ кандидат за президент на Европейската комисия (ЕК). Сега той се озова в друга ситуация - беше избран, но не знае дали ще получи поста. Защото номинацията му се оказа в центъра на ожесточена политическа битка, от която ЕС няма как да излезе без рани.

Това се случва заради един невинен член от Лисабонския договор на ЕС, изтълкуван креативно от Европейския парламент и довел до лъжливи обещания, от които сега е трудно да се отстъпи. А той е, че европейските лидери трябва "да вземат предвид" резултатите от изборите за евродепутати при избора на президент на ЕК. Така дебатът кой да оглави ЕК бързо прерасна от просто смущаващ до откровено безумен, както отбелязва в свой анализ Ян Техау, директор на Carnegie Europe, европейският център на Carnegie Endowment for International Peace.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK