Отслабената Франция губи влиянието си в Европа

Дипломати и европейски лидери посочват отсъствието на Париж по редица ключови въпроси.

Не е добър знак, когато лидер на членка на Г-7 трябва да доказва, че неговата държава все още е важна, пише Reuters. Точно това се наложи на френския президент Франсоа Оланд по време на среща на ЕС миналия месец, след като неговата Социалистическа партия бе победена от крайнодесния "Национален фронт" на изборите за Европейски парламент.
 
"Франция не е отслабена. Тя е велика страна. Тя е еднакво значима в Европа наравно с Германия", заяви Оланд, който е крайно непопулярен в страната си. 
 
Но дипломати и политици казват пред Reuters, че влиянието на Франция е подкопано както от постоянните й икономически проблеми, така и от факта, че на евровота социалистите станаха едва трети след партията на Марин льо Пен и опозицонните консерватори.  
 
"Оланд е обезценен. Ако искаме нещо, отиваме при германците. А преди ходехме при французите. Сега те предимно отсъстват", обяснява бивш министър по европейските въпроси от една от членките на ЕС.
 
Не както преди
 
Париж бе начело на европейската интеграция от създаването на ЕС до въвеждането на единната валута като съюзник и противотежест на Берлин. Но позицията му отслабва през последното десетилетие заради разширението на блока на изток, френското отхвърляне на предложението за конституция на ЕС на референдум през 2005 г., икономическата стагнация и загубата на конкурентоспособност в сравнение с Германия.
 
От встъпването си в длъжност през 2012 г. Оланд многократно е заявявал, че иска да преориентира ЕС от политиката на икономии към насърчаване на растежа и заетостта. Външният министър Лоран Фабиюс каза, че Париж подготвя предложения за следващата среща на европейските лидери по-късно този месец, които да начертаят приоритетите за идващите пет години. Но според дипломати най-вероятно Берлин и Рим ще оформят новата политика, тъй като германският канцлер Ангела Меркел и италианският премиер Матео Ренци са големите победители на европейските избори.
 
Ренци, подобно на Оланд, също иска по-голям фокус върху растежа, но той се придържа към програма за икономически и политически реформи, които са по-амбициозни от тези на французите. "Хората гледат към Ренци сега по начина, по който гледаха за кратко към Оланд през 2012 г., за да балансира Меркел", заявява бившият европейски министър.
 
Франция е важна военна сила с постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. Но тя постоянно нарушава фискалните правила на ЕС, търговският й дефицит е голям и не успява да направи икономиката си по-конкурентоспособна. Европейската комисия очаква страната да не спази целта си да намали бюджетния си дефицит до 3% от БВП следващата година, освен ако не промени своя курс. Но препоръчаните от Брюксел мерки като улесняване на правилата за наемане и уволняване, орязване на щедрите социални програми и намаляване на пенсиите и разходите за здравеопазване изглеждат неизпълними. Тъй като безработицата е над 10%, Оланд среща съпротива от страна на левицата и на профсъюзите за своя план да обуздае публичните разходи и да облекчи данъчното бреме за бизнесите.
 
Повехнал статут  
 
Франция обезпокои Германия, когато новият премиер Манюел Валс поведе кампания с цел да накара Европейската централна банка да отслаби еврото, за да се съживи европейската икономика. Берлин твърдо защитава независимостта на финансовата институция. Икономическият министър Арно Монтебур не пропуска възможност да нападне ЕК за начина, по който прилага европейските правила за конкуренция, лимитирайки помощта на правителството за бизнеса и държавната интервенция за създаване на национални индустриални шампиони.
 
Дори някои френски представители признават за намаляването на участието на Париж в игрите на влияние в ЕС. Президентски съветник казва, че Франция стои настрани от сегашната битка за това кой да оглави ЕК и да наследи Жозе Мануел Барозу на най-влиятелния европейски пост. "Ние не участваме в тази борба. Ще оставим германците и британците да се разберат помежду си", твърди съветникът. В миналото подобни ключови назначения почти винаги бяха резултат от сделка между Франция и Германия.
 
По същия начин Франция избра второстепенна роля в миналогодишната битка за седемгодишния бюджетен план на ЕС веднага щом гарантира собствените си интереси в селското стопанство, оставяйки Меркел и британския премиер Дейвид Камерън да наложат намаляване на разходите.
 
Европейските лидери казват, че се нуждаят от една силна Франция рамо до рамо с Германия, за да водят Европа. "Ситуацията с Париж е тревожна на икономическия фронт, а след европейските избори и на политическия. Франция може да бъде движеща сила за ЕС, но страните членки много добре знаят, че ако тя потъне, ще има риск за цялата еврозона. Никой няма интерес да я отслабва. Всички, включително Германия, искат тя да стане по-силна", твърди Ан Утман, представител на ЕК в Париж.
 
 Ролята на Париж в ЕС
 
Оланд отвръща на критиците, че френската икономика все още е втора по големина в еврозоната и е от значение. "Гърция не излезе от еврозоната благодарение на нас", казва френски дипломат, намеквайки, че Оланд е успял да убеди Меркел в опасността от напускането на Атина. По думите му Франция е била движещата сила зад европейския банков съюз въпреки германската съпротива срещу споделянето на отговорността за дълговете на закъсалите институции. Но признава: "Нашата икономическа ситуация намалява влиянието ни по някои въпроси."
 
Други европейски дипломати, участвали в преговорите по време на кризата, казват, че макар Франция действително да е изиграла роля, тя не е била толкова голяма. "Да, Франция натисна в посока към по-близък банков съюз. Но вижте резултата, Германия го отслаби", твърди дипломат. Друг казва: "Ролята на Франция в Европа значително намаля през последните няколко години."
 
Това отчасти е заради факта, че управляваният от държавата френски подход към икономическото развитие се разминава с доминиращата в ЕС ориентация към свободен пазар. Но френски представител обяснява, че това се дължи и на подхода на Оланд, който ярко контрастира с този на предшественика му Никола Саркози: "Оланд винаги е бил слаб на срещите на Европейския съвет. Той не обича конфликтите. Винаги се е присъединявал към компромисите, а не ги е договарял. Никога не създаде впечатление, че е склонен да блокира важно решение за разлика от Меркел и Камерън."