По следите на големите пари

"Данъците, които трябва да плащаме тук, в Гърция, са много, много високи." Репликата идва от 38-годишната Хриса, която в горещата юнска вечер пие чаша бяло вино в заведение в центъра на Атина. Думите биха прозвучали като банално оплакване, ако не бяха казани точно от нея. Те са изричани безброй пъти, откакто страната полетя във финансовата пропаст и беше подложена на драконовски режим от кредиторите, а гърците заляха улиците с недоволството от драстичния спад на доходите си. Но Хриса знае какво говори - в продължение на няколко години е работила в един от клоновете в Атина на гръцката агенция по приходите. И през нейното гише са минали множество гърци със своите данъчни декларации и с човешките си истории. "На хората им е трудно да си плащат данъците. Има действително такива, които са изправени пред дилемата дали да направят това, или да купят храна на децата си", казва Хриса пред "Капитал".

Въпреки плахите сигнали за известно раздвижване - като пласирането на първата от четири години насам емисия държавен дълг на международните пазари и новината, че бюджетът е излязъл на първичен излишък (без да се смятат лихвените плащания) - Гърция е далеч от изплуването от финансовата бездна. И данъчната събираемост продължава да е ключова част от програмата за възстановяване.