По следите на големите пари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По следите на големите пари

Данъчните декларации на тяхното недоволство

По следите на големите пари

Ново поколение гръцки данъчни инспектори упорито търси укрити милиони докато страната бавно се опитва да излезе от пропастта

3258 прочитания

Данъчните декларации на тяхното недоволство

© reuters


"Данъците, които трябва да плащаме тук, в Гърция, са много, много високи." Репликата идва от 38-годишната Хриса, която в горещата юнска вечер пие чаша бяло вино в заведение в центъра на Атина. Думите биха прозвучали като банално оплакване, ако не бяха казани точно от нея. Те са изричани безброй пъти, откакто страната полетя във финансовата пропаст и беше подложена на драконовски режим от кредиторите, а гърците заляха улиците с недоволството от драстичния спад на доходите си. Но Хриса знае какво говори - в продължение на няколко години е работила в един от клоновете в Атина на гръцката агенция по приходите. И през нейното гише са минали множество гърци със своите данъчни декларации и с човешките си истории. "На хората им е трудно да си плащат данъците. Има действително такива, които са изправени пред дилемата дали да направят това, или да купят храна на децата си", казва Хриса пред "Капитал".

Въпреки плахите сигнали за известно раздвижване - като пласирането на първата от четири години насам емисия държавен дълг на международните пазари и новината, че бюджетът е излязъл на първичен излишък (без да се смятат лихвените плащания) - Гърция е далеч от изплуването от финансовата бездна. И данъчната събираемост продължава да е ключова част от програмата за възстановяване.

Нюансите на сивото

"Когато кризата започна, плашеха ни, че и при нас ще стане като в България – ниски заплати, няма да има пари дори за основните разходи... Тогава никой не вярваше на това, а ето, че се случи", казва Хриса. Неквалифициран работник или продавачка в магазин в Гърция днес не може да се надява на повече от около 300 евро месечно. И правителството продължава да реже пенсии и заплати.

Пример - една приятелка на Хриса, която също работи във финансовото министерство. Преди началото на кризата тя е получавала 3000 евро на месец, нормална заплата за позицията й в страна от еврозоната. Днес в края на месеца в сметката й влизат по-малко от половината – 1450 евро. Като чиновник в здравното министерство съпругът й носи вкъщи 900 евро. Имат две деца и изплащат апартамент, който купили преди финансовия срив. "Въпреки това за миналата година данъците им бяха 6500 евро. Това е наистина много", смята Хриса, която има магистратура по финанси и е следвала и във Великобритания.

Слаба, със строг поглед, издаващ педантичност, Хриса не поставя под съмнение задължението да се плащат данъци. Дори за наема на шезлонг или чадър за няколко часа на плажа. "Ако даваш пари за каквото и да било, автоматично трябва да се плаща данък", отсича тя. Някои заведения също са се настроили към новите реалности и носят отделна касова бележка – с данъчния номер на фирмата, за всяка нова чаша вино или мезе, което се поръчва. Хриса гледа на това одобрително.

Проблемът с укриването на данъци в Гърция е пословичен. Някои го свързват с исторически традиции още от времето на Османската империя, когато гърците били принудени да търсят хитри начини да крият доходите си от султанските бирници. По данни на Евростат през 2012 г. сивата икономика в Гърция е била 24% при средно ниво за ЕС от 15%. По изчисления на самото гръцко правителство несъбраните данъци в страната възлизат на над 60 млрд. евро или почти една пета от държавния дълг.

Бодра смяна

Преди известно време Хриса е напуснала кварталната данъчна служба, за да работи в специалния отдел за борба с финансовата и икономическата престъпност (SDOE) към гръцкото финансово министерство. Това са хората, които разследват имената от известния списък "Лагард", носещ името на настоящия управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард. През 2010 г., когато все още бе министър на финансите на Франция, тя предаде на тогавашното правителство в Атина списък с 1991 имена на гръцки политици, бизнесмени и обществени фигури, уличени в мащабни финансови измами и укриване на данъци.

"В момента разследваме бившия министър на финансите, бивш кмет на Атина, други бивши кметове, хора от редиците на социалистическата партия ПАСОК, на дясната "Нова демокрация", както и член на сегашния кабинет", изрежда Хриса. Тъй като става въпрос за текущи разследвания, тя не може да разкрие личността им. Всъщност Хриса не е нейното истинско име. Тя го е махнала дори от вратата на жилището си, а от министерството й е зачислено служебно оръжие, защото заплахите към отдела й са част от ежедневието, точно както взирането в числата и движенията по чужди банкови сметки. "Слава богу, имаме много добро ръководство, което ни пази дори от информацията за подобни заплахи... Но от време на време в отдела се чуват неща", споделя тя.

Според Хриса смяната във висшия ешелон на SDOE в последните години радикално е променила атмосферата в службата. "Преди около 95% от служителите й са били корумпирани", разказва тя. Постепенно повечето или напуснали по собствено желание, или излезли в ранна пенсия. В момента отделът се състои от 300 души – млади, на възраст между 30 и 40 години, динамични и с добро образование. Заплатите им не са високи по западноевропейските стандарти – между 1200 и 1400 евро на месец. Но колегите й се гордеят, че не могат да бъдат купени. И впечатлението, което създават, е, че са част от една нова смяна гръцки данъчни служители, които педантично и безмилостно прилагат закона - донякъде дори като вид отмъщение към виновниците за хаоса в държавата, които са съсипали живота на едно цяло поколение. "Мисля, че с работата си върша нещо важно", казва Хриса.

В началото на юни Харис Теохарис, началникът на Главната дирекция по приходите към гръцкото финансово министерство, подаде оставка – официално по лични причини. Това предизвика реакция и от Европейската комисия, която припомни, че "данъчната дирекция има ключова роля в програмата за реформи и това развитие (оттеглянето на Теохарис) е основание за дълбоко безпокойство". Самият Теохарис намекна, че е бил поставен под натиск да не преследва големите данъчни длъжници. В коридорите на гръцкото финансово министерство обикаля друга версия - че между него и правителството е имало противоречия, свързани с работата му, и негови действия, които са имали висока политическа цена за кабинета на премиера Андонис Самарас.

В SDOE са доволни от оставката на Теохарис. "Той не искаше да разследваме политици, а само корумпирани лекари, и имаше намерение да закрие отдела ни", обяснява Хриса. В докладите на тройката кредитори от ЕС, МВФ и Европейската централна банка също неведнъж е отбелязвано, че на богатите данъкоплатци все още се позволява да избягват задълженията си, докато ударът върху собствениците на дребен бизнес, имоти и редови граждани е твърде голям. И докато това е така, Хриса и още много други ще продължават да усещат, че данъците в Гърция са прекалено високи.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK