Да влязат аятоласите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да влязат аятоласите

Да влязат аятоласите

Нашествието на джихадистите в Ирак може да увеличи влиянието на Иран и да го сближи със САЩ

Красимир Янков
10036 прочитания

© Reuters


Две седмици след като терористите от групировката "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИСИЛ) превзеха изневиделица втория по големина град в Ирак Мосул и разпалиха огъня на сунитското недоволство, централните власти в Багдад все още не знаят какво да правят.

Премиерът шиит Нури ал Малики поиска военна помощ от САЩ, но засега получава само контингент от 300 военни съветници, което вероятно е подготовка за бъдещи американски въздушни удари. Автономните кюрди на север дадоха отпор на ИСИЛ, но не излязоха от територията си и правят стъпки към пълна независимост. Останал почти без съюзници, Малики ескалира религиозната риторика и обяви свикване на шиитско народно опълчение. Това може само да задълбочи проблема и да накара още повече сунити да подкрепят джихадистите.

Но освен хаос тази де факто гражданска война би могла да доведе и до неочаквано сближаване между Иран и САЩ. Евентуалната квазидържава на ИСИЛ със сигурност ще е враждебна към шиитски Иран и ще е пореден провал за външната политика на Барак Обама след неуспеха в Сирия. Дори и Вашингтон да не стисне ръката на Техеран, страната на аятоласите в момента изглежда като остров на стабилността в Близкия изток и може да увеличи влиянието си в региона.

Джихадистка социална отговорност

Действията на ИСИЛ в превзетите от тях градове показват, че те имат дългосрочен план за установяване в Ирак и Сирия. Джихадистите не само въвеждат драконовски порядки чрез радикално тълкуване на шариата (рязане на ръце за кражби, разпъване на кръст за богохулство и т. н.), но и предлагат социални услуги на контролираното население.

Например в сирийския град Рака, който е превзет в началото на миналата година, ИСИЛ поддържат Дом на сираците. Това е организация, помагаща на загубилите родителите си сирийчета да намерят приемни семейства. Местните търговци пък получават достъп до специален пазар на стоки, където могат да обменят продукцията си на бартерен принцип и по този начин заобикалят поевтиняването на сирийската лира. В същото време ИСИЛ се грижат за поддръжка на чистотата, за електроподаването, селскостопанското напояване и т. н. "Основната им цел е да създадат държава, ръководена по строгите порядки на шариата", казва пред "Капитал" американският анализатор Давид Гарнщайн-Рос от Foundation for Defence of Democracies.

Откъде идват парите в условията на военна икономика и липса на достъп до външни пазари? Противно на приетото мнение, че ИСИЛ се финансират от заможни донори от Персийския залив, изтеклата информация от намерени 160 флашки на групировката показва друго.

Вестник Guardian, получил достъп до съдържанието им, разказва как това е една строго организирана структура, която се самоиздържа. Основните доходи идват от превзетите през миналата година сирийски петролни рафинерии в източната част на страната, продажбата на археологически артефакти и рекет. По оценка на доклад на Carnegie Endowment for International Peace само от петролния си бизнес ИСИЛ прибират по 50 млн. долара на месец.

Групировката дори прави годишни доклади, в които описва дейността си с прецизност и подробности, типични за корпоративните отчети. Тези доклади, анализирани от американския Institute for the Study of War, показват образа на една организация със стройна военна структура и ясна политическа стратегия за изграждане на държава.

След събитията в Ирак ИСИЛ могат да бъдат определени като най-богатата и добре екипирана терористична групировка в света. Избягалите иракски войници оставят след себе си огромни количества дарени от САЩ бронирани автомобили, оръжия, муниции и др. Заедно с откраднатите близо половин милиард долара от банки в иракския град Мосул всичко това означава, че пари за джихад ще има за дълго време напред.

Паралелно със спечелването на сърцата на местното население, ИСИЛ водят кампания и за привличане на нови последователи в редиците си. Групата поддържа активно присъствие в социалните мрежи, показва гръмко акциите си, и дори публикува указания на английски език, с които приканва чужденци с обещания за заплати и безплатно жилище. Всичко това говори за сериозните намерения на ИСИЛ да се установят трайно в Близкия изток.

Едно неочаквано предположение

Създаването на радикален халифат в Ирак ще удари сериозно по интересите и на САЩ, и на Иран. За Вашингтон, който изгуби години, трилиони долари и хиляди войници във втората иракска инвазия, гнездото на тероризъм ще е пореден удар за администрацията на Барак Обама, но и ще заплаши ключови партньори в Близкия изток като Израел. Теократичен Иран, където великият аятолах Али Хаменей дава последна дума по всички въпроси, също има причини да се притеснява.

"Ирак е държава, в която мнозинството са шиити и тя по естествен път попада в сферата на влияние на Иран. Със сигурност Техеран ще трябва да реагира на напредъка на радикалните сунити от ИСИЛ", смята Давид Гарнщайн-Рос. Първата реакция е факт.

Иран вече е изпратил 2000 въоръжени в Ирак в първите 48 часа на кризата, посочва високопоставен източник от Багдад пред в. Guardian. Това са части от паравоенните групировки басиджи, които са преминали границата и са заели позиции в провинциите Дияла и Уасат. Същият източник потвърждава, че генерал Касем Сюлеймани, лидер на елитните части "Кудс" в Революционните стражи, е пристигнал в Багдад, за да подготви отбраната на града. Президентът Хасан Рохани пък заяви, че Иран ще защити шиитски религиозни светини в Ирак.

След тази светкавични действия държавният секретар на САЩ Джон Кери изненадващо съобщи, че не изключва дори възможността за военно сътрудничество с Иран. Думите му бяха бързо опровергани от говорителите на Пентагона, Белия дом и критикувани в Конгреса. Близката история обаче показва, че това съвсем не е толкова немислимо.

По време на първата кампания на САЩ в Близкия изток срещу талибаните (също сунити) в Афганистан през 2001 г. Иран изиграва ключова роля. Разузнавателните служби на страната предоставят на американците подробни карти с позициите на талибанските части, които след това са ударени от въздуха в първите часове на офанзивата.

Министърът на отбраната Чък Хейгъл също потвърди, че САЩ и Иран са сътрудничили в началото на войната в Афганистан. "Имаме история на споделяне на общи интереси", отбеляза Хейгъл, но посочи и "значителните различия" с Иран. Близката история на датиращата от 1979 г. вражда помни как духовните лидери на шиитската държава са назовавали САЩ "Големият Сатана", а президентът Джордж У. Буш постави Иран в прословутата "ос на злото".

Врагът на моя враг

Дори само споменаването на евентуално сътрудничество в Иран вкара екипа на Барак Обама в режим на даване на обяснения. Например Саудитска Арабия вече сигнализира, че не желае Иран да играе роля в Ирак, съобщи външният министър принц Сауд ал Фейсал. Реакцията от Израел е лесно предвидима. Вътре в САЩ недоволните също не са малко.

Според последните доклади на Държавния департамент и министерството на финансите на САЩ Иран е смятан за един от водещите спонсори на тероризма в света заради подкрепата си за "Хамас" и "Хизбула". Председателят на Камарата на представителите в Конгреса Джон Бонър заяви, че САЩ "в никакъв случай" не трябва дори и да говорят с иранците за иракската криза. "Мога да си представя какво ще си помислят съюзниците ни в региона, ако подадем ръка на Иран, докато те продължават да плащат на терористи не само в Сирия, но също в Ливан и Израел", заяви републиканецът от Охайо пред репортери.

Дори и без да застава на страната на САЩ, участието на Иран в иракския конфликт крие опасности. "Притеснявам се, че тогава всички сунити ще подкрепят ИСИЛ", казва пред изданието Al Monitor губернаторът на Мосул Атил ал Нуджайфи, който успява да избяга в контролираните от кюрдите региони. "Колкото повече премиерът Малики се сближава с Иран и колкото повече подкрепа получава, за да смаже въстанието, толкова по-религиозни окраски придобива всичко", добавя пред NBC анализаторът Дейвид Шенкер от Washington Institute for Near East Policy.

Идващите сигнали от Багдад засега не вещаят нищо добро. Правителството забрани достъпа до социалните мрежи и YouTube в населените от сунити райони (но не и другаде) с идеята да попречи на разпространяването на джихадистките послания на ИСИЛ. Това обаче по никакъв начин не спря групировката да разпространява кадри от екзекуцията на стотици шиити през Twitter, а само засили усещането на сунитите, че са маргинализирани от Багдад.

Премиерът Нури ал Малики също, изглежда, е избрал пътя на религиозна конфронтация. В една от речите си той описа случващото се в сунитската провинция Анбар като война между "последователите на Хусейн и последователите на Йезид", което е препратка към решаваща битка за шиитите от VII век. С подобна религиозна риторика си служи и влиятелният велик аятолах Али Систани, който издаде фетва за всички иракчани и нареди въоръжаване и подкрепа на усилията на правителството за борба с ИСИЛ.

Подобна реторика не е решение на проблема. ИСИЛ разпалват искрата на сунитското недоволство в Ирак, но без подкрепа на местните племена и други сунитски групировки те нямаше да имат такъв успех. В момента терористите държат инициативата и действията им ще покажат в каква посока ще поеме кризата. "Вероятно те нямат да нападнат Багдад, защото силите им са прекалено разпръснати. В същото време обаче идва въпросът какви са тактическите им цели. Искат ли да задържат някаква територия за продължителен период", пита анализаторът Давид Гарнщайн-Рос.

И докато всички чакат следващия ход на ИСИЛ, запазването на Ирак като единна държава изглежда все по-трудна задача. Кюрдите започнаха да изнасят по-агресивно собствения си петрол, без да плащат част от приходите на Багдад. Военните им части пешмерга контролират кюрдските територии и едва ли ще си тръгнат толкова лесно след отминаването на терористичната заплаха. Паралелно с това в южните части на Ирак, където мнозинството от населението са шиити, също се създават собствени въоръжени групировки по религиозен признак.

Без равно участие на всички групи – шиити, сунити и кюрди, в иракския обществен, политически и икономически живот, помирение и запазване на целостта на страната не е възможно. Но засега действията на всички замесени показват, че никой няма желание да се заеме с тази тежка задача.

Две седмици след като терористите от групировката "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИСИЛ) превзеха изневиделица втория по големина град в Ирак Мосул и разпалиха огъня на сунитското недоволство, централните власти в Багдад все още не знаят какво да правят.

Премиерът шиит Нури ал Малики поиска военна помощ от САЩ, но засега получава само контингент от 300 военни съветници, което вероятно е подготовка за бъдещи американски въздушни удари. Автономните кюрди на север дадоха отпор на ИСИЛ, но не излязоха от територията си и правят стъпки към пълна независимост. Останал почти без съюзници, Малики ескалира религиозната риторика и обяви свикване на шиитско народно опълчение. Това може само да задълбочи проблема и да накара още повече сунити да подкрепят джихадистите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    fisvi avatar :-|
    fisvi

    На какво заприлича Ирак от демократизиране..

  • 2
    plamenhristov5 avatar :-|
    plamenhristov5

    Тезата на автора е погрешна. Тя предполага, че в навечерието на Втората световна война Хитлер, от една страна, и САЩ и Великобритания, от друга, е можело да се съюзят в противопоставяне на общия им враг - комунизма или СССР. Това би било само логически изглеждащо вярно и е само пожелателно мислене, но не и политически верен ход. САЩ и Иран не могат да се съюзят в борба срещу сунитския тероризъм, защото автоматично ще бъде подкрепен шиитският тероризъм, досега щедро финансиран от иранската страна.

  • 3
    civis_eu_sum avatar :-|
    civis_eu_sum

    До коментар [#2] от "plamenhristov5":

    Аналогията с Хитлер не е много удачна.

    1) В релативна сила Хитлер е бил по-могъщ от Англия и Франция, а в по-дългосрочна перспектива е можел да се изравни и със САЩ. Иран в никакви условия не може да постигне такава мощ т.е. да бъде толкова опасен.

    2) Изхождате от заключението, че като хитлер Иран иска да контролира половин Евразия, това не е възможно, нито пък има индикации за подобни амбиции. В най-лошия случай Иранските амбиции се простират до "Залива", който е много важен заради петрола си, но този петрол така или иначе ще се изчерпи до няколко десетилетия, а екстремистите ще останат.

    3) Шиитският тероризъм е много ограничено явление. Той не представлява особена заплаха за САЩ и Европа, дори и за Израел, той не може да направи световна революция. Шиитите като бройка не са толкова много, че да застрашат екзистенциално Запада. От друга страна сунитите са над милиард т.е. около 90% от мюсюлманите по света. Те са се разселили от Източна Азия до Западна Европа. Техните радикали са отговорни за всички атентати на Запад, те масово строят джамии и разпространяват своето учение, те постулират световна шариа и за разлика от шиитите имат някакъв теоретичен шанс.

    С Иран безспорно трябва да се внимава и действа предпазливо, но аз много ратувам за по-нормални отношения между Вашингтон и Техеран, както и за по-тясно сътрудничество. Заплахата на Балканите, в Европа и Света е радикалния сунизъм, тъй че шиитите са добре дошли като същзници.

  • 4
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#3] от "civis_eu_sum":

    Да не забравяме също че иранците не са араби, т.е. Идеологически те могат да лидерствуват при доста ограничения. Колкото и странно да звучи, теоретично иранците при други условия биха били добри съюзници като държава на Израел. За съжаление това засега е само теория. За разлика от масовия арабин иранците не мразят САЩ. Те са образована и културна нация на която практически насила беше насаден сегашният режим на аятоласите, ситуация която не е съвсем непозната у нас.
    Радвам че накрая, макар и доста повърхностно, авторът е обърнал внимание на социалната страна на дейността на ИСИЛ. В далеч по- развит вид тези модели съществуват в Газа - Хамас, но без ислямски финдаментализъм а с марксистки в Латинска Америка, като колумбийският ФАРК например. Основната идея е управлението на ресурсите от общността - махла, религиозна община и т.н. Тогава обаче учебното съдържание се идеологизира до крайност в полза на фундаменталистите. Може би на някой да е интересно да погледне училищен празник на поезията в Газа където децата рецитират свои стихотворения как ще убиват евреи - материали за съжаление много.
    Пак съветвам Капитал да направи анализ на икономическата тактика на ИСИЛ и подобните и нови течения в Сирия, Ирак, Та дори Палестина.

  • 5
    pecheneg2014 avatar :-P
    pecheneg2014

    Казват че ислямистите сунити са убили съдията осъдил на смърт героят садам хюсеин

  • 6
    istorik avatar :-|
    ISTORIK

    Пише се "аятоЛЛаси" - с двойно л.

  • 7
    musashii avatar :-|
    musashii

    До коментар [#3] от "civis_eu_sum":

    Преди революцията от 70-е години,когато аятолласите превзеха Иран тази държава беше съюзник на САЩ и имаше светска насоченост.За съжаление на този етап сътрудничество между САЩ и Иран е невъзможно,най-вече поради противоречията Израел-Иран.А както всички знаем еврейското лоби в САЩ има сериозно влияние върху политиката на САЩ.В момента Близкият изток е направо врящо гърне-всеки се бие срещу всеки.Днешният враг е утрешен съюзник.Това между другото се отнася и до държави като Пакистан и особено Афганистан.Единственото решение е прекрояване на границите и отделяне на различните религиозни общности в отделни държави,а също така и отделяне по етнически признак/например кюрдите/.Това обаче включва разпаденето на държавите Иран,Ирак,Пакистан,Саудитска Арабия,Афганистан дори част от Турция да се присъедини към бъдещата държава Кюрдистан.Трудна задача,но друго решение няма-тези хора никога няма да заживеят в мир помежду си.

  • 8
    plamenhristov5 avatar :-?
    plamenhristov5

    До коментар [#7] от "kermit":

    Да, по-добре ще е за известно време да бъдат оставени процесите в тези страни да се уталожат естествено, без външна намеса.

  • 9
    civis_eu_sum avatar :-|
    civis_eu_sum

    До коментар [#8] от "plamenhristov5":

    Ако ставаше дума за някоя страна вдън-пустини тилилейски, може би. Но това е до нефтената аорта на света. Не може САЩ и другите сили да си позволят да останат напълно безучастни и да допуснат 1) джихадистка победа 2) Имперски Иран, който да контролира Ирак и Залива.

  • 10
    keepwalking avatar :-|
    keepwalking

    Според статията.......Исил продават петрол от завзетите рафинерии в Сирия,в следствие на което печелят 50 млн долара месечно...А кой купува петрола ??
    Ако купувачите са Европа и САЩ то излиза ,че европейците и американците спонсорират тероризма в близкия изток....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK