Да влязат аятоласите

До коментар [#2] от "plamenhristov5":

Аналогията с Хитлер не е много удачна.

1) В релативна сила Хитлер е бил по-могъщ от Англия и Франция, а в по-дългосрочна перспектива е можел да се изравни и със САЩ. Иран в никакви условия не може да постигне такава мощ т.е. да бъде толкова опасен.

2) Изхождате от заключението, че като хитлер Иран иска да контролира половин Евразия, това не е възможно, нито пък има индикации за подобни амбиции. В най-лошия случай Иранските амбиции се простират до "Залива", който е много важен заради петрола си, но този петрол така или иначе ще се изчерпи до няколко десетилетия, а екстремистите ще останат.

3) Шиитският тероризъм е много ограничено явление. Той не представлява особена заплаха за САЩ и Европа, дори и за Израел, той не може да направи световна революция. Шиитите като бройка не са толкова много, че да застрашат екзистенциално Запада. От друга страна сунитите са над милиард т.е. около 90% от мюсюлманите по света. Те са се разселили от Източна Азия до Западна Европа. Техните радикали са отговорни за всички атентати на Запад, те масово строят джамии и разпространяват своето учение, те постулират световна шариа и за разлика от шиитите имат някакъв теоретичен шанс.

С Иран безспорно трябва да се внимава и действа предпазливо, но аз много ратувам за по-нормални отношения между Вашингтон и Техеран, както и за по-тясно сътрудничество. Заплахата на Балканите, в Европа и Света е радикалния сунизъм, тъй че шиитите са добре дошли като същзници.

До коментар [#3] от "civis_eu_sum":

Да не забравяме също че иранците не са араби, т.е. Идеологически те могат да лидерствуват при доста ограничения. Колкото и странно да звучи, теоретично иранците при други условия биха били добри съюзници като държава на Израел. За съжаление това засега е само теория. За разлика от масовия арабин иранците не мразят САЩ. Те са образована и културна нация на която практически насила беше насаден сегашният режим на аятоласите, ситуация която не е съвсем непозната у нас.
Радвам че накрая, макар и доста повърхностно, авторът е обърнал внимание на социалната страна на дейността на ИСИЛ. В далеч по- развит вид тези модели съществуват в Газа - Хамас, но без ислямски финдаментализъм а с марксистки в Латинска Америка, като колумбийският ФАРК например. Основната идея е управлението на ресурсите от общността - махла, религиозна община и т.н. Тогава обаче учебното съдържание се идеологизира до крайност в полза на фундаменталистите. Може би на някой да е интересно да погледне училищен празник на поезията в Газа където децата рецитират свои стихотворения как ще убиват евреи - материали за съжаление много.
Пак съветвам Капитал да направи анализ на икономическата тактика на ИСИЛ и подобните и нови течения в Сирия, Ирак, Та дори Палестина.