Изследването показват, че преминаването към транспорт с ниски въглеродни емисии и подобряването на енергийната ефективност на фабрики, жилищни сгради и оборудване може да увеличи глобалния растеж на брутния вътрешен продукт с 1.5%, или 1.8 трлн. долара годишно до края на следващото десетилетие. Ако се увеличат финансовите и технологичните инвестиции, това може да осигури допълнителен растеж на световния БВП с 2.2%, изтъква Световната банка.

Прилагането на климатични политики също така може да предотврати преждевременната смърт на 94 хил. души годишно от свързани със замърсяването болести; да подобри земеделските добиви и да предотврати емитирането 8.5 млн. тона парникови газове в атмосферата. Световната банка изтъква, че такъв би бил ефектът от спирането от движение на два милиарда автомобила. В доклада се дава пример, че ако в Китай се въведат 70 млн. готварски печки с нисък въглероден ефект, това ще предотврати около 1 млн. преждевременни смъртни случая от замърсяване и ще доведе до икономически ползи в размер на 11 млрд. долара до 2030 г.

"Такива интервенции трябва да са напълно логични за правителствата по цял свят. Този доклад премахва още една фалшива бариера, още един фалшив аргумент да не се вземат мерки против климатичните промени", заявява президентът на Световната банка Джим Йон Ким, цитиран от Reuters.

Глобално затопляне

През март друг доклад, изготвен от група учени за ООН, прогнозира, че ефектите от глобалното затопляне могат да намалят глобалния икономически растеж с между 0.2 и 2% годишно заради вредите за човешкото здраве, прекъсването на достъпа до питейна вода и повишаването на морските равнища. Според някои анализатори обаче тази оценка подценява реалните рискове, тъй като не включва ефекта от промени като стопяването на ледовете в Гренландия или изчезването на кораловите рифове, които също могат да доведат до значителни икономически загуби.

За да ускори действията срещу климатичните промени, генералният секретар на ООН Бан Ки Мун организира среща на представители на правителствата, бизнеса и гражданското общество, която трябва да се проведе на 23 септември в Ню Йорк. Тези дискусии трябва да ускорят работата по подписване на споразумение до края на 2015 г., което да ангажира всички държави с цели за намаляване на парниковите газове. Досега обаче усилията в тази насока дават минимални резултати.