Всички срещу Хилъри

Силните страни на Хилъри Клинтън са очевидни - трудно е да се намери друг потенциален кандидат за президент, който е толкова закален в битки и готов да се впусне в надпреварата. Като някогашна първа дама тя знае как се случват нещата в Белия дом. Като бивш сенатор е била потопена в националната политика и коридорите на Конгреса. Като доскорошен държавен секретар е в свои води в международната дипломация. А марката "Клинтън" и стоящата зад нея мощна изборна машина и мрежа от донори само очакват сигнал, за да се задействат.

Но освен много почитатели Клинтън има и много врагове. Които, дори още преди да се кандидатира, вече започнаха да я нападат. Тя излезе от Държавния департамент в края 2012 г. с рейтинг на одобрение от 70% (по-висок в сравнение с всеки друг неин предшественик от 1948 г. насам с изключение на Колин Пауъл) и с едно-единствено петно - атаката от 2011 г. срещу консулството на САЩ в Бенгази, при която загинаха посланикът в Либия Кристофър Стивънс и още трима американци. Но колкото и републиканците да се опитват да политизират тази трагедия и да се стараят тя да продължава да присъства в медиите, до 2016 г. гласоподавателите най-вероятно ще са се уморили от нея. Засега големи поражения няма – според допитване на ABC News и в. Washington Post, година и половина след като е напуснала Държавния департамент 59% от американците одобряват мандата й там, а 67% са на мнение, че тя е силен лидер.

Но атаките няма да спрат с това. И скорошното подмятане на Карл Роув, някогашният съветник на Джордж У. Буш, че Хилъри вероятно е претърпяла мозъчно увреждане през 2012 г. – не особено деликатно привличане на внимание към възрастта на Клинтън, която през 2016 г. ще е на 69 – е индикатор колко отровни и грозни може да бъдат ударите срещу нея.

Самата тя с една непремерена реплика даде повод за нова офанзива. Когато в интервю за ABC каза, че в момента, в който със съпруга си Бил Клинтън са напуснали Белия дом, са били "тотално разорени", симпатизиращите на републиканците медии не закъсняха с реакциите. Fox News ехидно коментираха, че въпреки заплатата от 200 000 долара на Бил семейство Клинтън са били обременени с огромни сметки заради разследванията около аферата "Уайтуотър" и скандала с Моника Люински. И подметнаха, че "бившите президенти заедно с първите дами са наясно, че са добре продаваема стока", като поясниха, че и Бил, и Хилъри си осигуряват добри хонорари от писане на автобиографии и изнасяне на речи, а от друга страна, "Чичо Сам покрива голяма част от сметките им за поща, телефон и наем на офис пространство".

С идеята, че са намерили ахилесовата пета на Хилъри, опонентите й започнаха да дебнат за поредното доказателство на тезата си, че тя няма място в Белия дом, защото е лишена от досег с обикновените хора и не може да е съпричастна на тревогите и проблемите им. Не след дълго в изданието Politico излезе сводка от заплатата на дъщерята на семейство Клинтън, Челси, за работата й като специален кореспондент в телевизия NBC (от NBC са отказали да коментират договора на Челси). При средна кореспондентска заплата в Америка между 50 и 60 хиляди долара на година, в някои случаи дори под 40, за Челси Клинтън се предполага, че е получавала 600 хиляди. В Twitter публикацията получи голям отзвук и потребители шеговито заключиха, че това е пример за сбъдване на американската мечта – от семейство на разорени родители до заплата от 600 хиляди долара.

Хилъри сама призна, че коментарът й не е бил съвсем подходящ, но уточни, че със съпруга си са дължали над 10 милиона долара. И все пак това я прави уязвима. Пред в. Washington Post пожелали да останат анономни съветници, работили за кампанята на Обама, коментираха, че финансовият статут на семейство Клинтън може да се превърне във въпрос. И той да бъде използван срещу нея по начина, по който Обама атакува републиканския кандидат Мит Ромни през 2012 г., описвайки го като живеещ в друг свят плутократ във време на икономическа несигурност.

"Образът на богаташа винаги е бил използван в президентските кампании. Това стана при Мит Ромни и при Джон Маккейн. Маккейн не можеше да посочи броя на къщите си. Този аргумент се използва, за да се покаже, че кандидатът е откъснат от действителността. Имаше го и при Обама, който беше обвинен в прекалена обвързаност с интелектуалните кръгове. Подобни обвинения бързо отшумяват, защото не се смятат за съществени", казва пред "Капитал" д-р Алън Лаудън, преподавател по президентска риторика в университета "Уейк Форест".

Тя (ли) е

Освен спрямо противниците си Хилъри ще трябва да се позиционира и в рамките на собствената си партия. Една от темите за демократите например са правата на гей двойките. Докато през 2008 г. беше против гей браковете, сега пред CNN Хилъри уточни, че е "еволюирала". По друг важен за либералите въпрос - легализирането на марихуаната - Клинтън коментира, че това решение трябва да се вземе от съответния щат. Което беше изтълкувано и като реверанс към една от ценностите на републиканците – по-малка намеса на федералното правителство. Всичко това само затвърждава имиджа на Хилъри Клинтън като центристки кандидат, привлекателен за по-широк спектър извън твърдото ядро на демократите.

Но най-голямото съмнение е дали тя би успяла да сложи край на парализиращата политическа поляризация във Вашингтон. Възходът на Чаеното парти тласка републиканците към радикални позиции, а на фона на разочароващата икономика популизмът в редиците на демократите набира сила.

Предизвикателство за Хилъри ще бъде и как да се разграничи от Обама, без да изглежда нелоялна и да отблъсне избирателите на демократите. Тя вече го е правила по темата със Сирия например, по която твърди, че ревностно е защитавала различията си с президента. "Когато тя беше държавен секретар, усещането беше, че не позволяваше на Белия дом да определя външната политика", припомня д-р Лаудън. Но решаващото ще бъде дали Хилъри ще успее да покаже своя визия за справяне с болезнено бавното възстановяване на икономиката, безработицата и социалното разделение. Американската средна класа е изплашена и несигурна за бъдещето си. И по всичко изглежда, че това ще е полето, където ще бъде спечелена или изгубена следващата битка за Белия дом.

*Авторът е кореспондент на БНР в САЩ. Текстът е написан специално за "Капитал"