Новата държава в Близкия изток
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новата държава в Близкия изток

Новата държава в Близкия изток

Хаосът в Ирак е най-добрата възможност в историята на кюрдите да обявят независимост

Красимир Янков
12186 прочитания

© Личен архив


"Тези, които се изправят пред смъртта." Това е преводът на думата Пешмерга – официалното име на въоръжените сили на Иракски Кюрдистан. Съвсем скоро те отново ще трябва да се докажат на бойното поле. На 3 юли президентът Масуд Барзани поиска от парламента да назначи дата за провеждане на референдум за независимост. Властите в Багдад предупреждават, че ще използват всичко възможно, за да не позволят това.

Перфектната буря, в която се намира Ирак, далеч не е отшумяла. Централното правителство все още няма отговор на нашествието на терористите от групировката Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИСИЛ), които превзеха 1/3 от държавата и обявиха създаването на халифат. 

Кюрдите обаче не губят време. Докато ИСИЛ се готвят за атака срещу Багдад, Пешмерга заеха стратегическия град Киркук и така на практика увеличиха територията на Иракски Кюрдистан с 40%. По този начин те очертаха желаните граници на бъдещата си държава, завземайки населените с кюрди територии. Мечтата за независимост изглежда по-близо от всякога. Тя обаче няма да се осъществие без съгласието на съседите. 

Най-големият народ без държава

Кюрдите, разделени неравномерно в териториите на днешните Ирак, Иран, Сирия и Турция, винаги са били подложени на репресии от мнозинството там, където живеят. След Първата световна война, когато се чертае модерната карта на Близкия изток, Великите сили обещават на кюрдите референдум за независимост, но той така и не се провежда. Разпространението на тоталитарните военни режими с националистическа окраска след Втората световна война допълнително увеличава натиска върху кюрдите, което води до появата на терористичната групировка ПKK в Турция и други подобни структури в Иран и Сирия. Един от най-скорошните трагични примери е систематична кампания "Анфал" в Ирак през 80-те години на миналия век, когато Саддам Хюсеин си поставя за цел да заличи изцяло кюрдския етнос.

Така не случайно първата американска война в Ирак започва с налагане на зона без полети върху кюрдските райони в Северен Ирак, където настроенията срещу Саддам Хюсеин са най-силни. На практика от 1991 г. насам кюрдите изпадат извън прекия контрол на Багдад, но все още са финансово зависими от централните власти. Въпреки това през последните 20 години се полагат основите на бъдещата държава.

"Кюрдите в Ирак не са просто бойци в планините. Те са по-скоро администратори, имат институции и ги поддържат. Те управляват една държава", казва пред "Капитал" анализаторът Владимир ван Вилгенбург от американската Jamestown Foundation, който живее в кюрдската столица Ербил (виж пълното интервю в карето). Всичко това е видимо навсякъде. Гражданите на ЕС например имат правото да влизат в Иракски Кюрдистан без виза, но за да продължат към вътрешността на страната имат нужда от друг документ, издаван от Багдад. Поддържа се функционирането и на разнообразни министерства, сили за сигурност, медицинско обслужване и т.н. 

Тези институции се затвърждават след 2005 г., когато кюрдите получават частична автономия според новата иракска конституция. Те обаче нямат право да изнасят петрол и разчитат на изпращани от федералното правителство пари за поддържане на институциите си. Това е удобен лост за влияние. В началото на годината правителството на Нури ал Малики решава да спре да изпраща парите, което причинява загуби между 10 и 12 млрд. долара за кюрдския бюджет. Към тази сума се добавят и неизплатените заплати на бойците от Пешмерга, които са част от официалните иракски сили за отбрана и би трябвало да бъдат финансирани от Багдад. 

Търсенето на алтернативни източници на доходи обяснява защо кюрдите толкова много държат да контролират град Киркук, където живее смесено население от араби, кюрди и други малки общности. Наблизо се намират големи петролни находища, които изнасят черно злато за Турция. Атаката на ИСИЛ обаче прекъсва главния тръбопровод и така пътят на нефта може да мине само през едно място – Иракски Кюрдистан. "Износът от кюрдските находища плюс тези около Киркук може да запълнят дупката в бюджета и да ги направи финансово независими", обобщава Владимир ван Вилгенбург.

Увеличаването на територията и новите петролни находища не са единственото нещо, с което кюрдите се сдобиват благодарение на офанзива на ИСИЛ. "Ситуацията е хаотична и страшна. Сега по протежението на граница от 1050 км сме изправени срещу терористи и радикални групировки, които не познаваме. Това е нещо ново. Съмнявам се, че Ирак ще се върне към това, което е бил", заяви президентът Масуд Барзани пред радио Voice of America.

По-добре недейте

Почти никой обаче не мисли като Барзани. На 1 юли се състоя първото заседание на новия иракски парламент, на който депутатите трябваше да демонстрират национално единство. Вместо това сунитските и кюрдските депутати напуснаха под освиркванията и обидите на облечените във военни униформи депутати от партията на премиера Нури ал Малики. Самият той не се опита да успокои ситуацията и излезе по телевизията със заявление, че армията му ще си върне Киркук, където в момента са кюрдските сили. "В конституцията ни не става и дума за самоопределение", каза Малики. "Никой няма право да се възползва от събитията, както става в Иракски Кюрдистан", заплаши той.

Сигналите от регионалните играчи също са объркващи. В интервю за Financial Times говорителят на управляващата Партия на справедливостта и развитието в Турция Хюсеин Челик намекна, че Анкара би толерирала независима кюрдска държава. "Ако Ирак е разделен и това е неизбежно, те са наши братя... За съжаление ситуацията в Ирак не е добра и, изглежда, държавата ще бъде разделена", заяви Челик. Бързо след това обаче думите му бяха опровергани от други представители на официалните турски власти, които заявиха, че държат на единството на Ирак. Същата е и позицията на САЩ, но там кюрдите намериха неочакван посредник.

Президентът на Израел Шимон Перес използва последното си посещение във Вашингтон като държавен глава, за да заяви на американците, че няма смисъл да се опитват да държат Ирак единен. След това премиерът Бенямин Нетаняху открито призова Иракски Кюрдистан да стане независим на 30 юни. В същото време на израелското пристанище Ашкелон пристигнаха първите 400 хиляди барела петрол, изнесени от кюрдите, без да се консултират с Багдад. Това превърна Израел в първия купувач на "независим" кюрдски петрол. Но интересите на еврейската държава не са само икономически.

"Евентуална кюрдска държава ще е на границите с Иран, т.е. Израел ще има съюзник на границата с най-големия си враг. Освен това кюрдите са и лост за натиск върху САЩ, които в последно време изглеждат, сякаш чрез политиките си помагат на Иран", обяснява Владимир ван Вилгенбург.

Независимост със закъснител

Въпреки неприкритото недоволство на вътрешните и външните играчи кюрдите изглеждат решени да вървят към независимост. Присъствието на мощна терористична групировка по границите им не е толкова притеснително за самите тях. Радикалните ислямисти са водени от религиозни подбуди и имат за цел да съборят шиитския режим в Багдад, след това да продължат към Техеран и Ерусалим и т.н. Това личи и от официалните им заявления, където за кюрдите не се споменава почти нищо, но се говори надълго и нашироко за превземане на шиитски свещени места като град Кербала. 

"Трудно е да се види сценарий, който ще попречи на кюрдите да напуснат Ирак. Дилемата е по-скоро кога това да стане и как ще бъдат съхранени добрите отношения със САЩ и Турция", казва експертът по кюрдите Дейвид Корани от Atlantic Council пред изданието Al Monitor. 

В същото време Турция, която има нужда от иракския петрол, в момента може да го купува само от кюрдите. Това означава, че дори и да не е съгласна, Анкара ще трябва да се съобразява с тях. Самите кюрди от своя страна, изглежда, са избрали внимателен подход, без да бързат излишно. "Тези, които не ни подкрепят, не са ни противници", каза президентът Масуд Барзани пред парламента, след като го помоли да назначи дата за референдум. По време на речта му много от депутатите са били облечени в традиционни носии, сякаш усещайки историческия момент.

Никога след края на Османската империя Кюрдистан не е бил толкова близо до независимост. Дори да не се случи сега обаче, Ирак повече никога няма да бъде същият. А кюрдите ще изчакат следващия добър момент, за да опитат отново.

Владимир ван Вилгенбург: Всичко е въпрос на икономика

Може ли Иракски Кюрдистан да обяви независимост сега?

Зависи от това какво ще направи Турция. Проблемът на Иракски Кюрдистан е, че той е силно зависим от бюджета, отпускан от федералното правителство в Багдад. Става за между 11-17% от нуждите им. Когато тези пари бяха спрени (през март - бел.ред.), се случи криза със заплатите на държавните служители. Иракски Кюрдистан има много петролни резерви. Ако Турция позволи износа на този нефт, заедно с находищата в Киркук, тогава икономиката на кюрдите ще стане сравнително независима и те могат да направят тази стъпка. В момента обаче все още има проблеми с петролната инфраструктура, те не могат да изнасят достатъчно. Много ще им е трудно икономически. 

Само за икономика ли става въпрос?

След икономиката идва въпросът за границите. Чуждите дипломати посочват, че проблемът е в неопределеността на кюрдските граници. Всъщност, ако погледнем какво се случва, това не е така, кюрдите контролират повечето от териториите, които биха искали. Друг проблем е наличието на много малцинства, но аз смятам, че ако икономиката е добре и малцинствата ще са добре.

Какво смятат официално в Турция, Иран и САЩ за независим Кюрдистан?

Някои турски официални представители вече казват, че на практика Ирак е разделен. Затова трябва да работим с това – ние не харесваме независимостта на кюрдите, но тя всъщност на практика е факт и ние няма какво да направим по въпроса. Иран е враждебно настроен към евентуална кюрдска държава. Те казват, че кюрдите не трябва да говорят за разделение на Ирак, че всички трябва да работят заедно срещу терористите. САЩ също така са срещу всякакъв вариант на кюрдска независимост, но не мисля, че могат да направят нещо по въпроса.

Може ли правителството в Багдад да употреби сила срещу кюрдите, ако те обявят независимост?

Ще е сложно. В момента е по-лесно да се бият срещу терористите, а ако нападнат кюрдите, това няма да е толкова легитимно. Освен това трябва да имат пълната подкрепа на Иран. В същото време обаче кюрдите нямат военновъздушни сили и това е голямото предимство на федералните власти. Кюрдите не могат да получат бойни самолети, защото не са истинска държава. Имат летища, имат пари, но не и самолети.

В момента какви са отношенията между кюрдите в Сирия и Иракски Кюрдистан?

Не много добри. ПKK/PYD (организацията PYD е дъщерната на действащата в Турция ПKK - бел.ред.) в Сирия искат всички партии, подкрепяни от президента на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани да признаят доминацията им. Те от своя страна не признават временната администрация на ПKK/PYD, която се опитва да ограничи политическото им участие чрез разрешителни и да ги накара да приемат върховенството им.

Какви са отношенията между кюрдите в Турция и Иракски Кюрдистан?

От политическа гледна точка има различия в идеологията. Турските кюрди нямат голямо желание за независима кюрдска държава в Ирак, защото по този начин ще се увеличи зависимостта им от Турция. ПKK оказват натиск върху турското правителство да признае правата и идентичността им. Така че ако Анкара работи с независим Кюрдистан в Ирак, турските кюрди се опасяват, че това може да бъде използвано срещу тях.

Владимир ван Вилгенбург е анализатор от американската неправителствена организация Jamestown Foundation. Той живее в Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан, и от години следи отблизо кюрдската политиката.

Днес кюрдите, наричани най-големият народ без държава, са по-близо от всякога до осъщевяване на целта си
Фотограф: reuters

"Тези, които се изправят пред смъртта." Това е преводът на думата Пешмерга – официалното име на въоръжените сили на Иракски Кюрдистан. Съвсем скоро те отново ще трябва да се докажат на бойното поле. На 3 юли президентът Масуд Барзани поиска от парламента да назначи дата за провеждане на референдум за независимост. Властите в Багдад предупреждават, че ще използват всичко възможно, за да не позволят това.

Перфектната буря, в която се намира Ирак, далеч не е отшумяла. Централното правителство все още няма отговор на нашествието на терористите от групировката Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИСИЛ), които превзеха 1/3 от държавата и обявиха създаването на халифат. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    колко възможностт пред Европа и България,а тук ни занимават ограничените далавери на Тиквата и пишман олигарсите.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Мръсни хора. Етносът им се заражда чрез окупиране на планински проходи и рекет. Не ни трябва да съществува такава държава. Етически не е приемливо!

  • 3
    borislav.krumov avatar :-|
    Bobby.k

    Много ми е интересно да видя как запада и по точно световната супер-сила отвъд океана как ще защити правата на кърдите в Турция след като се разбонтуват по-сериозно, както направиха това в съседна Сърбия с "шиптарите" там, но за съжаление най-вероятно пак ще станем свидетели на двойния им стандарт

  • 4
    fellix avatar :-|
    Божикравов

    Ирак е история. Няма по-изкуствена "държава", разчертана с молив за един следобед на кафе.

    Кюрдите вече дефакто се разпореждат със северната част, като независими, а сунитските племена скоро ще си имат своя "правоверен" бантустан през границата със Сирия. Останалото ще е за шиитските араби на юг.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Светът през 2021

Светът през 2021

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK