Четири години след започването на шистовата революция повечето анализатори са на мнение, че САЩ са на път да задминат Русия и Саудитска Арабия като най-голям производител на суров петрол в света, пише Reuters. Но кога ще стане това и с колко точно предизвиква коренно различни предположения, които зависят от несигурни фактори като еволюцията на технологията за сондиране, размера на финансирането и самата цена на петрола в света.
Прогнозите за производството на т.нар. шистов петрол от САЩ варират в широки рамки. Едни сочат увеличение със 7.5 млн. барела на ден до 2020 г., други - увеличение с 1.5 млн. барела на ден, или по-малко от половината количество, произвеждано днес от Ирак. Големите разлики идват заради новостите в шистовия бум, които постоянно объркват прогнозите. През 2012 г. Американската енергийна информационна администрация (EIA) прогнозира, че продукцията от осем избрани находища ще варира от 700 000 барела на ден до 2.8 млн. барела на ден до 2035 г. Година по-късно тези предположения бяха надхвърлени.
Не дали, а с колко
"Ключовият въпрос е не дали производството ще расте, а с колко. Ние сме само в началото на играта", казва Ед Морс от Citigroup в Ню Йорк.
Залогът не би могъл да бъде по-висок. Важно е колко ще са инвестициите от милиарди долари, необходими за проучвания и сондиране. Ключови са и въпросите за доставките, които дълбоко влияят на американската външна политика, тъй като връзките със страни като Ирак, Иран, Русия, Украйна, Либия и Венецуела са доминирани до една или друга степен от тази тема.
САЩ могат да станат енергийно независими до 2035 г. според оптимистични анализи на ВР и на Международната агенция по енергетика. Това, съчетано с нарастващото производство от страна на богати на петрол съседи, може да предпази континента от шокове, свързани с доставките. "Поглеждайки към Северна Америка, включително Канада и Мексико, ние сме много по-стабилни политически", смята Лиса Вискиди от Inter-American Dialogue във Вашингтон.
Но все пак се оказва, че в някои случаи прогнозираните количества петрол в недрата на земята невинаги могат реално да се извлекат за комерсиални цели.
EIA разглежда 10 находища: Bakken, Three Forks, Sanish, Eagle Ford, Woodford, Austin Chalk, Spraberry, Niobrara, Avalon/Bone Springs и Monterey. Според прогнозата й добивът на шистов петрол ще се покачи с 37% - от около 3.5 млн. барела на ден през 2013 г. до 4.79 млн. барела на ден към 2020 г. "Има други прогнози, които са много по-оптимистични от тази. Все още сме притеснени от връзката между геологията и производствения процес. С напредването на технологиите тези числа може да се увеличат", твърди Адам Семински от EIA. Агенцията вече направи някои значителни поправки в предишни свои прогнози.
Трудности с прогнозирането
Прогнозите на IHS Energy са по-високи, като сметките са за 6 млн. барела на ден само от Bakken, Eagle Ford и части от Permian и Niobrara до края на 2020 г. Според McKinsey & Co. производството на шистов петрол ще бъде в размер на 7.1 млн. барела на ден до 2020 г., но допуска, че числото може да варира от 5 до 9 млн. барела на ден. ВР прогнозира добив от 4.5 млн. барела на ден до 2035 г.
Но като цяло опитите за прогнозиране са проблематични, особено когато става въпрос за години напред, тъй като не се вземат предвид главни нови открития или внезапно изчерпване на находищата.
Сложността идва и от други фактори. Например бързото развитие на резервите в страни като Китай и Русия може да доведе до спад в цените, намалявайки сондирането в САЩ. Новите технологии могат да направят производството по-евтино и по-ефикасно, забързвайки процеса. Промяна в настоящата вътрешна политика и особено облекчаване на забраната за експорт на суров петрол също би се отразило на прогнозите. Трябва да се вземат под внимание и петролопроводите, които свързват канадските производители с американските рафинерии.
Четири години след започването на шистовата революция повечето анализатори са на мнение, че САЩ са на път да задминат Русия и Саудитска Арабия като най-голям производител на суров петрол в света, пише Reuters. Но кога ще стане това и с колко точно предизвиква коренно различни предположения, които зависят от несигурни фактори като еволюцията на технологията за сондиране, размера на финансирането и самата цена на петрола в света.
41 коментара
А кога ще стане въпрос за екологичните последици??? Вече започнаха първите земетресения след шистовата революция..........:-D
Абсолютна простотия. Вместо да поработят върху енергиината си ефективност и да инвестират още по-стабилно във ВЕИ, те си търсят белята. Скоро транспортът ще е на електричество и единствения проблем е техническият таван в отрасъла и той е предизвикателството пред всеки здравомислещ визионер. А те газ щели да горят и мазут да вадят. Обама, обама - от кой перушината, от теб катрана.
Абе аз се надявам електрическите коли да променят ситуацията, не количеството изпомван петрол..
Тогава ще има наистина независимост, и ония малоумници в арабския свят може да се научат и да работят , а не само да изнудват ...
Зависимост винаги ще има ... Ако електрическите коли станат масови просто зависимостта ще се премести към други суровини, а еко катастрофата ще се премести от добива на шистов нефт към депонирането на опасни отпадъци.
Планетата просто има ограничен капацитет да се справи с променливи, а хората променят прекалено много. Дори и нещо да е добро или безпроблемно в малки мащаби води до катаклизми, ако е в големи.
Успех на САЩ, не завиждаме.
Но на каква цена?
Трейлър за Gasland (2010):
https://www.youtube.com/watch?v=dZe1AeH0Qz8
Новото винаги е плашило хората...
Докато свикнат.
До коментар [#7] от "Депутат 241 - ИЗБИРАЙ УМНО!":
Тук вадят отдавна. Няма проблеми.
Такова е било отношението към първите автомобили преди 120 години.
До коментар [#7] от "Депутат 241 - ИЗБИРАЙ УМНО!":
https://www.youtube.com/watch?v=q4DtOhe2LfQ и с това се свиква но трябва ли? И защо?
До коментар [#8] от "калибър":
За това сега всички развити страни предлагат велосибеда, като алтернатива за градско предвижване. Живее в Дания от 3 години и тук се кара само колело..