Пътуване към китайската мечта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пътуване към китайската мечта

Ангела Меркел и Си Дзинпин - икономическата симбиоза между Германия и Китай е почти съвършена

Пътуване към китайската мечта

Особености на червения капитализъм или как Пекин се опитва да превключи към нов модел за растеж

Светломира Гюрова
8108 прочитания

Ангела Меркел и Си Дзинпин - икономическата симбиоза между Германия и Китай е почти съвършена

© reuters


Китайските лидери обичат да описват реформите и своя подход към тях с поетични фрази. Дън Сяопин, който преди повече от три десетилетия поема курс на отваряне към света и въвеждане на "четирите модернизации", променили Китай, описва начинанието като "преминаване през реката чрез напипване на камъните". Сегашният президент Си Цзинпин, който върви по стъпките на Дън, казва, че реформите са навлезли в "зоната на дълбоките води". А сред елита в Пекин се говори, че всъщност вече не са останали камъни, по които да се стъпва, и трябва да се плува. Защото сега става въпрос за промени на сложни и деликатни неща (например капиталови пазари), като крайната цел не е нищо по-малко от цялостно преобразяване на икономиката.

Докато Китай с напипване и плуване търси пътя от вече износения си модел на растеж към по-устойчиво развитие, светът гледа с притеснение и надежда. Под техния знак протече и визитата на германския канцлер Ангела Меркел в Пекин тези дни. При седмото си посещение в азиатската страна откакто пое властта в Берлин, Меркел отново бе придружена от голяма бизнес делегация. В нея бяха изпълнителни директори от Siemens, Volkswagen, Airbus, Lufthansa, Deutsche Bank и още германски корпоративни гиганти, за които Поднебесната империя е ключов пазар и извор на растеж. Но освен обещания той съдържа и рискове. На фона на забавянето на икономиката и несигурността докъде ще доведат започнатите реформи, скорошен доклад на Европейската търговска палата в Китай предупреждава, че златните години на правене на бизнес в азиатската държава са отминали.

Несигурността е надвиснала не само над мултинационалните компании, но и над глобалната икономика. Тревогата е, че Китай ще падне в "капана на средните доходи" - няма да може да направи скока от първоначалния етап на растеж, базиран на евтин труд и диво натрупване на капитал, към по-софистицираната фаза, когато двигателят са образованите работници и повишаването на производителността. Ако успее, страната ще постигне "китайската мечта", обещана от Си Цзинпин. Ако се провали, тътенът от рухването ще отекне далеч отвъд пределите й.

Лаборатория за растеж

Гуандун е своеобразен микрокосмос както на китайското икономическо чудо, така и на неговите ограничения. Провинцията, разположена на делтата на Перлената река, има славата на фабриката на света, където се произвежда всичко, от велосипеди до джинси и от детски играчки до iPad-и. В Пунинг например се правят една четвърт от мъжките ризи, продавани в глобален мащаб, хвали се директорът на Международния център за облекло в града (под това гръмко название се крие обширна седеметажна сграда с отворени магазинчета в стил базар и дрехи тип "Илиянци", на върха на която са разположени тежко обзаведените кабинети на ръководството на центъра). В Дунгуан, който се намира на юг от столицата на провинцията, Гуанджоу, са произведени 30% от детските играчки, доставени по всички континенти миналата Коледа.

Със своя БВП от малко над 1 трлн. долара Гуандун е икономика номер 15 в света, като за миналата година ръстът е бил 8.5%. Вицегубернаторът на провинцията Сю Шаохуа скромно отбелязва пред "Капитал", че се надяват скоро да задминат Южна Корея и да се изкачат с едно място нагоре в глобалната класация.

Но Гуандун е и емблема на това какво не е наред с главоломния ръст на китайската икономика през последните три десетилетия. Системата на евтино и масово производство започва да скърца и да показва своите недостатъци. В Гуандун работниците стават все по-трудни за намиране, заплатите растат бързо, цените на земята и на суровините вървят нагоре, китайският юан поскъпва, а други региони в страната и извън нея стават по-атрактивни за производство.

"Когато преди десет години публикувах статия във в. WallStreet Journal със заглавие "Недостигът на работна ръка в Китай", колегите ми се смяха и казваха, че точно в страна с 1.3 млрд. население едва ли ще се стигне до дефицит на работници", казва пред "Капитал" Хуанг Инпин, професор по икономика от Пекинския университет и един от водещите съветници на китайското правителство. И добавя, че днес вече повечето икономисти и някои политици признават, че бързият ръст на заплатите, който изпреварва този на БВП, променя структурата на китайската икономика.

В Гуандун, където доходите на работниците бележат двуцифрен скок всяка година, това се усеща особено ясно. И нарастването на разходите за труд ще продължава както заради демографията (дългите години на прилагане на политиката на едно дете вече водят до свиване на населението в активна възраст), така и заради линията на централното правителство да развива по-изостаналите провинции, за да свие неравенството в доходите. Резултатът е намаляване на вътрешната имиграция, тъй като хора, които преди биха оставили семействата си, за да търсят работа в Гуандун, сега предпочитат да останат в родните си провинции, където възможностите се увеличават.

Тези тенденции вече притесняват не само мултинационалните компании в делтата на Перлената река, принудени да вдигат цените на стоките си или да се примирят с по-ниски печалби, но и местните политици, загрижени за загубата на конкурентоспособност. "Провинция Гуандун винаги е задавала темпото на реформите и развитието в Китай", казва нейният вицегубернатор. Сега предизвикателството е дали ще успее да преобрази индустрията си и да се качи нагоре по веригата от евтините стоки към производството с висока добавена стойност. Сю Шаохуа дава следния пример: "Сега от един iPhone местната фабрика печели само 5 долара при обща печалба от 100 долара. Целта е да преминем от икономика на потта към умна икономика и да правим поне по 50 долара на iPhone."

От количество към качество

Като част от скока към по-високотехнологично производство и услуги Гуандун развива няколко нови икономически зони, които да привлекат индустрии, базирани на знанието. Една от тях е Цянхай в Шънджън, като надеждите са тя да се превърне във финансов център.

"Китайците са много добри в ученето", казва пред "Капитал" Джао Хай, директор на комитета по развитие и управление на Китайско-германската зона за индустрия и услуги в град Фошан. Според него фокусът вече не е върху скоростта, а върху качеството на развитието - продукти с висока добавена стойност, по-чисто производство и по-добра околна среда. Вицегубернаторът Сю Шаохуа формулира това по следния начин: "Когато ходим в Европа, забелязваме, че там небето е синьо и въздухът е чист въпреки икономическия напредък. И се възхищаваме на това." Зоната във Фошан, която цели да се превърне в клъстер за иновативно производство, е пример за тази нова философия. "Вече не искаме капитал и производствена база, както в миналото, а технологии и знание. Сега искаме със сътрудничеството с Германия и Европа да използваме техния опит в иновациите, мениджмънта, урбанизацията, зелените градове и намаляването на въглеродните емисии", казва Джао Хай. Така при една от сделките, обявени при посещението на Меркел - изграждането на два нови завода на Volkswagen в Китай - се говореше колкото за новия производствен капацитет, толкова и за обещанието на автомобилния гигант да въведе германската система за дуално професионално обучение за работниците във всички свои поделения в страната.

Според проф. Хуанг Инпин Китай ще успее да се качи на следващото стъпало на производството просто защото компаниите са под силен натиск. "Преди фирмите произвеждаха едни и същи продукти в продължение на 10-20 години. Сега това вече не е възможно. И промяната в Китай ще има глобални ефекти, тъй като ще доведе до преразпределение на труда в световен мащаб", казва той.

Големият скок

"Изправени сме пред историческа повратна точка за китайската икономика," смята проф. Хуанг Инпин. Той припомня, че Третият пленум на Китайската комунистическа партия през ноември миналата година е задал принципи като "решаваща роля" на пазара в икономиката, увеличаване на значението на частния капитал и други почти революционни политики. "Програмата от пленума включва неща, които никога не съм мислил, че могат да влязат в подобен документ. Дори половината от тях да бъдат изпълнени, това ще преобрази Китай, ще означава преход от икономическото чудо от миналото към по-нормално развитие", казва професорът от Пекинския университет.

Докато някои външни наблюдатели наричат китайския модел червен капитализъм, самите китайци го определят като "социализъм с китайски характеристики". Една от тези характеристики е, че Китай е една от малкото държави, където правителството определя темпа на икономическия растеж, отбелязва пред "Капитал" бившият посланик на ЕС в Китай Серж Абу. След десетилетия на двуцифрен ръст сега официалната цел, поставена от Пекин, е за около 7.5% през тази година. "Имаше голям дебат дали да е 7% или 7.5%", казва проф. Хуанг Инпин, който е участвал в разискванията. Според него важното е, че китайските лидери най-после са приели, че растеж от 8% не е нужен, след като години наред са смятали, че падането под този праг ще е бедствие за страната.

Забавянето е не само желано, но и нужно. "Когато шофираш твърде бързо, има опасност да катастрофираш", отбелязва професорът от Пекинския университет. Намаляването на скоростта също крие рискове - нарастване на безработицата и лошите кредити, социално напрежение, загуба на инвеститорско доверие. Според проф. Хуанг Инпин една от надвисналите заплахи е от финансова криза. "Няма как Китай да остане единствената голяма икономика без финансова криза. Рано или късно ще има такава, но това няма да е краят на света", смята той. Неговата прогноза е, че в близко бъдеще ще има несигурност, рискове и дори нестабилност. "Но ако реформите са успешни, предстои огромна трансформация. Всъщност тя вече е започнала."   

Луксозни притеснения

"Производител на швейцарски часовници ми се оплака, че бизнесът му се е свил, защото кампанията на Пекин срещу корупцията по високите етажи е намалила продажбите", разказва с усмивка професорът по икономика в Пекинския университет и съветник на китайското правителство Хуанг Инпин. Думите му се подкрепят от статистиката - след години на растеж, покупките на скъпи часовници, които формират близо една пета от пазара на луксозни стоки в Китай, са спаднали с 11% през първите три месеца на годината. Френската компания Remy Cointreau също е понесла удар - продажбите на коняк в азиатската страна са намалели с 32% за периода януари-март 2014 г. Неочакваните неволи, сполетели производителите на луксозни стоки покрай преследването на корумпирани апаратчици, са само един от многобройните примери как всяко решение, взето в Пекин, има глобални последствия.

Проф. Хуанг Инпин обяснява бума в китайското луксозно потребление в последните години с два фактора - ръстът на доходите и културата на подаръците. "Казват, че китайците в чужбина отсядат в тризвездни хотели, ядат евтино и харчат 10 000 долара за подаръци. Докато индийците отиват в петзвезден хотел, хранят се в скъпи ресторанти, но не купуват нищо."

Но това е само върхът на айсберга. "Когато се говори за китайския потребител, обикновено се има предвид потребителят на луксозни стоки. Но голямата история ще бъде, когато 1.3 млрд. души станат средна класа. Купуването на луксозни стоки пак ще расте, но фокусът ще е масовият пазар, който ще стане наистина огромен", посочва професорът от Пекинския университет. Завоят от захранван с инвестиции растеж към такъв, движен от вътрешното търсене, е нужен за дългосрочното здраве на китайската икономика. И ако е успешен, XXI век може да се превърне във века на китайския потребител.

 

Китайските лидери обичат да описват реформите и своя подход към тях с поетични фрази. Дън Сяопин, който преди повече от три десетилетия поема курс на отваряне към света и въвеждане на "четирите модернизации", променили Китай, описва начинанието като "преминаване през реката чрез напипване на камъните". Сегашният президент Си Цзинпин, който върви по стъпките на Дън, казва, че реформите са навлезли в "зоната на дълбоките води". А сред елита в Пекин се говори, че всъщност вече не са останали камъни, по които да се стъпва, и трябва да се плува. Защото сега става въпрос за промени на сложни и деликатни неща (например капиталови пазари), като крайната цел не е нищо по-малко от цялостно преобразяване на икономиката.

Докато Китай с напипване и плуване търси пътя от вече износения си модел на растеж към по-устойчиво развитие, светът гледа с притеснение и надежда. Под техния знак протече и визитата на германския канцлер Ангела Меркел в Пекин тези дни. При седмото си посещение в азиатската страна откакто пое властта в Берлин, Меркел отново бе придружена от голяма бизнес делегация. В нея бяха изпълнителни директори от Siemens, Volkswagen, Airbus, Lufthansa, Deutsche Bank и още германски корпоративни гиганти, за които Поднебесната империя е ключов пазар и извор на растеж. Но освен обещания той съдържа и рискове. На фона на забавянето на икономиката и несигурността докъде ще доведат започнатите реформи, скорошен доклад на Европейската търговска палата в Китай предупреждава, че златните години на правене на бизнес в азиатската държава са отминали.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    espoir_amour avatar :-|
    espoir_amour

    Работилницата на Европа и САЩ - Китай още доста ориз ще има да изяде докато задмине Америка,имат много ниско вътрешно потребление,заради изключителната бедност на населението,изцяло зависими са също от западните пазари и е факт демографска стагнация,в следствие на безумната забрана преди години от правителството да се ражда по едно дете.

  • 2
    klimentm avatar :-|
    klimentm

    Всяко чудо свършва един ден ,това ще стане и с Китай.Пленуми,планов растеж,апаратчици, все свободна икономика.

  • 3
    fisvi avatar :-|
    fisvi

    Китай отдавна се опитва да се измъкне от клишето "работилница на Европа и САЩ" и, според мен, ще го постигне. Китай започва да се превръща в Европа и САЩ поне от няколко гледни точки:
    1. Глобалната политика - инвестиции в колосални проекти като каналът в Никарагуа, конкурентен търговски поток, над който иска да сложи ръка и да бъде конкуренция на САЩ с Панамския канал.
    2. Масови заеми към африкански държави и огромни инвестиции в черния континент, богат на ресурси и бедно население. Инфраструктурни проекти и строителство на фабрики, за да се възползват от още по-евртината работна ръка. Общо взето икономически колониализъм тип Европа и САЩ.

    Така, че не мисля, че трябва да се подценяват. И, не са ли единствената страна с централно планово планиране на икономиката, която нито изпада в кризи, нито страда от нестабилност и преврати. И изглежда, колкото и да е странно, че планово взетите решения за толкова огромна страна и население, дават положителен плод.

    Естествено, може да извадим и хиляда негативи - лошите условия за работниците, политически затвори, скандали с убийства за органи в лагери и т.н. Но е и факт, че е единствената страна с "комунистическо" управление в управлението (може би освен Виетнам) в просперитет от 30 години.

  • 4
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    До коментар [#3] от "fisvi":

    За този канал се говори от 2010-та, още от тогава мога да ти постна линкове. Засега е само фантастика. Ще видим.

    Китай в момента е абсолютно копие на България /само мащаба е по-различен/. Огромна маса бедняци, работещи по 8-10-14 часови смени, за да може изключително малка група хора да живеят като царе.

    2-рата точка е по-добре, но тези инвестиции отново са с цел да облагодетелстват малката група хора.

    Но за това, че Китай ще продължават да имат 10% ръст на годишна база си прав, ще продължават. Но само и единствено до тогава, когато обикновенния китаец реши, че му е писнало да бачка по 12 часа, без здравни и т.н. И реши, че му е време да живее живота си като човек с главно Ч - достойни условия на труд, заплащане и т.н. Тогава този 10% ръст ще се стопи като майски сняг и икономиката им ще изпадне в пълна стагнация/рецесия.

    Също така искам да доплъня, че според мен и в България 10-15-20% ръст на икономиката е напълно възможен. Стига да махнем МРЗ, задължителните здравни и средния българин реши, че му се бачка по 13 часа на ден. Остава само въпроса - това ли искаме?

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "espoir_amour":

    Забраната просто не се спазва. Хората, особено земеделците, раждат правят деца докато им се роди момче. Така в цели региони жените са рядко удоволствие, а повечето са излезли от социални домове. Регулациите водят до това. Свиквайте. В комунизъм сте живели, знаете как е.

  • 6
    anona avatar :-|
    anona

    "когато 1.3 млрд. души станат средна класа"

    Никъде на света цялото население на една държава не е средна класа.

  • 7
    katpuh99 avatar :-|
    katpuh99

    До коментар [#1] от "espoir_amour":

    ..и западните пазари зависят от Китай.Не му раззбирам но колкото и да им е бедно вътрешното потребление ,малко китайци няма в Европа и САЩ които пращат пари на близките си


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK