Плашилото от Запад
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Плашилото от Запад

Плашилото от Запад

Защо българите и други етнически малцинства в Молдова се страхуват от ЕС и предпочитат Русия

Красимир Янков
11080 прочитания

© Shutterstock


За тях ЕС е нещо лошо. Брюксел иска да задуши икономиката им, като настоява за непосилна модернизация, и отказва да купува продукцията им. Румъния ги заплашва с културна и социална асимилация. На помощ може да се притече единствено Русия.

Така изглежда европейската интеграция в очите на етническите малцинства в Молдова. Много руснаци, украинци в Приднестровието и българи и гагаузи в Гагаузия се притесняват, че сближаването между Кишинев и Брюксел може да застраши правата им. Подписаното на 27 юни Споразумение за асоцииране на Молдова с ЕС засилва страховете и подновява политическото говорене за сепаратизъм.

Зад тези настроения стои смес от икономически и културни фактори, поръсени с щипка добре насочена и успешна пропаганда. През февруари 98% от населението в автономната област Гагаузия, където живеят и много етнически българи, гласува "за" присъединяване към лансирания от Русия Митнически съюз и евентуална пълна независимост. До това вероятно няма да се стигне, но Гагаузия може да се нареди до Приднестровието като регион, бълващ нестабилност в задния двор на Европа.

Рубли, пропаганда и още нещо

Най-осезаемото предимство за малцинствата от близките отношения с Русия е по-доброто икономическо състояние спрямо останалите части от Молдова, която според Индекса за човешко развитие на ООН е най-бедната държава в Европа. Молдовското село Доротчая, разположено на границата между контролираните от Кишинев територии и самоуправляващото се Приднестровие, е пример как разсъждават местните жители. В края на юни те организират местен референдум с цел да преминат под администрацията на Приднестровието. Журналистката Лина Вдовии, присъствала на разискванията, разказва пред "Капитал", че мотивацията им е чисто икономическа.

"В Приднестровието съществуват специални фондове, които хората наричат простичко "путинские". Това са надбавки за пенсионерите и други уязвими групи, които се получават само там, но не и в Молдова. В Доротчая това е особено видимо – само през едно шосе разстояние в съседното село пенсионерите взимат три пъти по-големи пенсии. Молдовските власти се опитват да убедят хората, че ще подобрят положението им, но истината е, че всичко е по-евтино в Приднестровието", обяснява Вдовии.

Регионът, отцепил се след кратка гражданска война в началото на 90-те, е тясно свързан с Русия. Там е разположен голям гарнизон на руските въоръжени сили, който е един от малкото източници на икономическа активност. При последното посещение на приднестровското ръководство в Москва са подписани 7 меморандума за по-дълбоко сътрудничество в икономиката, което само може да увеличи зависимостта на властите в Тираспол от Кремъл.

"Руската федерация показва, че колкото повече Молдова върви към ЕС, толкова по-силно те ще се опитват да откъснат Приднестровието от Молдова. Засега е трудно да предположим какво биха направили още, но се виждат стъпки за засилване на секторното сътрудничество", казва пред "Капитал" Станислав Секриеру, анализатор в Полския институт за международни отношения (PISM).

Бедността в Молдова неизбежно предизвиква и паралели с живота по време на СССР. Тогава малката република е една от перлите на комунистическата федерация и молдовското вино присъства на всяка трапеза. "На хората просто им липсват старите времена. Животът им тръгна надолу след разпада на СССР, нищо не остана. Всички изведнъж се събудиха без работа", припомня Лина Вдовии. "Затова те сравняват своя живот с Русия днес и си мислят, че нещата може да се върнат", добавя журналистката.

Не само носталгията играе роля. Близо 82% от населението все още получават информацията си само от телевизията и едва 35% отварят интернет, показва проведено през април проучване на молдовския Институт за публични политики. Най-популярните програми са руските токшоута "Пусть говорят" и "Жди меня", които, макар и да не са политически, възпроизвеждат за зрителя усещането за принадлежност към една голяма общност в рамките на бившия СССР.

"Традиционно малцинствата в СССР, и не само, предпочитат да общуват със столиците на покровителите, а не на местните държави. Съществува традиция за повече вяра в Москва, отколкото в самата република", казва пред "Капитал" Нику Попеску, анализатор в Европейския институт за сигурност в Париж и бивш съветник на правителството на Молдова.

В допълнение към медиите и културните традиции политическият дискурс сред етническите малцинства също помага за враждебността към Кишинев и Брюксел. Например губернаторът на Гагаузия Михаил Формузал твърди, че Румъния иска да ликвидира Молдова и съответно да асимилира гагаузите. "Когато получаваш информация като тази през цялото време, започваш да й вярваш. В региони като Приднестровието и Гагаузия е много трудно да видиш разликата", казва Лина Вдовии.

Съвпадение на интереси

За разлика от Приднестровието Гагаузия доскоро не проявяваше сепаратистки настроения и губернаторът й традиционно участваше в политиката в Кишинев. Но от есента насам Михаил Формузал рязко промени поведението си.

"Изведнъж хората, които бяха част от молдовския политически процес, започнаха да говорят за Евразийския съюз, да ходят често в Москва и т.н. Изглежда, че в това пръст имат външни фактори", отбелязва Нику Попеску. Визитите в Кремъл се отразяват на реториката на Формузал, която изведнъж стана антиевропейска и проруска. Стигна се дотам срещу него да започне разследване за сепаратизъм. Поведението му може да бъде обяснено от щастливо съвпадение на лични и геополитически интереси. "Формузал не може да бъде номиниран за трети мандат, но иска да остане в политиката. Той има интерес да шантажира молдовските власти и да прокарва такива идеи като Евразийския съюз. Руските интереси съвпадат с личните му амбиции", обяснява Станислав Секриеру.

Страшната Румъния

През януари румънският президент Траян Бъсеску вдигна удобна топка на Формузал, като заяви, че един ден би искал да види Румъния и Молдова в една държава. Последва пламенна реч на Формузал за заплахата от културна асимилация на Гагаузия. А всъщност изявленията на Бъсеску, който е в края на последния си мандат, не са нищо повече от думи на залязващ политик. "Бъсеску говори така от години, но нищо не се случва", отбелязва Станислав Секриеру.

Нику Попеску припомня, че в последните години политиката на Румъния по отношение на Молдова е доста последователна. Например съществува опростена процедура за издаване на румънски паспорти за молдовски граждани, от която вече са се възползвали над 250 хиляди души. Същевременно в Кишинев идеята обща държава с Румъния не е популярна и не стои на дневен ред, защото би означавала загуба на влияние в рамките на по-богатия и голям съсед. "Изявленията на Бъсеску бяха преувеличени от гагаузките политици. По този начин те засилиха подкрепата си сред собствения си електорат и се представиха като защитници срещу асимилация", коментира Секриеру.

Всички пътища водят към Кремъл

И все пак факторът Русия е незаобиколим за стабилността на Молдова. Честите разходки на политици от етническите малцинства до Москва и присъствието на руската армия в Приднестровието правят диалога неизбежен. В същото време обаче Русия има интерес да поддържа неяснотата и нестабилността в Молдова. "Тя се притеснява от НАТО и със сигурност ще се погрижи Молдова да не стане член на организацията. Кремъл ще се погрижи да дестабилизира икономически и политически, доколкото е възможно Кишинев, но едва ли ще се стигне до анексиране и военна интервенция по подобие на Крим", смята Нику Попеску. Дестабилизация може да бъде прокарвана по различни канали. Например Гагаузия може да бойкотира насрочените за 30 ноември избори за парламент в Молдова или да се откаже от изпълнение на споразумението за асоцииране с ЕС.

Начини за противодействие има. "За Кишинев е важно да не прекъсва диалога с Формузал и другите играчи в Гагаузия. ЕС също може да повлияе положително, ако отпусне предвидените фондове за развитие на региона", казва Станислав Секриеру. Той посочва, че външното министерство на Молдова е започнало разяснителна информационна кампания, която има за цел да разбие налаганите от руските медии митове за вредата от ЕС. "На практика асоциирането между Кишинев и Брюксел означава повече децентрализация и съответно повече права за малцинствата", добавя анализаторът от PISM.

Промяната на общественото мнение сред етническите малцинства в Молдова няма да стане бързо и лесно най-малкото защото руските медии и проруските политици ще бранят статуквото. Но без интеграция на Приднестровието и Гагаузия те ще продължат да са извор на нестабилност.

За тях ЕС е нещо лошо. Брюксел иска да задуши икономиката им, като настоява за непосилна модернизация, и отказва да купува продукцията им. Румъния ги заплашва с културна и социална асимилация. На помощ може да се притече единствено Русия.

Така изглежда европейската интеграция в очите на етническите малцинства в Молдова. Много руснаци, украинци в Приднестровието и българи и гагаузи в Гагаузия се притесняват, че сближаването между Кишинев и Брюксел може да застраши правата им. Подписаното на 27 юни Споразумение за асоцииране на Молдова с ЕС засилва страховете и подновява политическото говорене за сепаратизъм.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 1
    espoir_amour avatar :-|
    espoir_amour

    Империята на злото не се спира пред нищо,за да задържи в орбитата си нещастните и малките.Да ги доизмъчи съвсем.Който се е отървал от кремълските лапи-той е прокопсал!

  • 2
    ivankodinov avatar :-|
    Иван K

    Оставете глупаците да вървят в държавата на глупаците. Единственото, което цивилизованите държави трябва да им дават са визи за образованите от тях.

  • 3
    tulsa avatar :-|
    тулса

    Ще настояваме ли сега за единна ,унитарна Молдова (каквато е политиката за Украйна..) или ще оставим да се автономизира ?
    Според анализа,последното е много по-лесно и вероятно в една асоциирана Молдова..
    Днес четох анализ на Фридман от Стратфор и там също се говори за икономическата заинтересованост от връзки с Русия(газови доставки и традиционни пазари за селскостопанската им продукция).

  • 4
    ala_bala avatar :-|
    ala_bala

    [quote#0:"Капитал"]В Приднестровието съществуват специални фондове, които хората наричат простичко "путинские". Това са надбавки за пенсионерите и други уязвими групи, които се получават само там, но не и в Молдова. В Доротчая това е особено видимо – само през едно шосе разстояние в съседното село пенсионерите взимат три пъти по-големи пенсии. [/quote]Ами ние си го знаем[quote#0:"по наше му"]Рънъта прай борбъта...[/quote]

  • 5
    today avatar :-|
    today

    Ако не осъзнаят, че Русия е като пиявица, няма да се оправят никога. Русия няма да им даде шанс да се развият, дори напротив, ще прави всичко възможно да им пречи, за да стоят бедни и да разчитат на руските подаяния.

  • 6
    etkata avatar :-|
    Десен екстремист

    Имало и по- глупави българи от македонците

  • 7
    ala_bala avatar :-|
    ala_bala

    [quote#0:"Капитал"]В Доротчая това е особено видимо – само през едно шосе разстояние в съседното село пенсионерите взимат три пъти по-големи пенсии. Молдовските власти се опитват да убедят хората, че ще подобрят положението им, но истината е, че всичко е по-евтино в Приднестровието[/quote]Ами хората значи там живеят по-добре. Съвсем нормално е да предпочитат "там". Всеки иска да живее добре.

  • 8
    smotlixx avatar :-|
    smotlixx

    До коментар [#7] от "ala_bala":

    Хората не са пенсионерите, сладък. За младите какво, водка?

  • 9
    nuzzo avatar :-|

    Да не забравяме, че днешните решения и желания на нашите сънародници в Бесарабия, са исторически обвързани, а оттам и последователни.
    Когато преди 200 години, си получил спасение, земя и спокойствие от Руската империя, когато е жив споменът за добрия, лесен, предвидим живот във тоталитарната съветска империя, която сега се олицетварява и наследява от днешна путинова Русия, то нещата описани в статията са следствие и са логически обосновани и няма защо да се сърдим на нашите сънародници, а да се опитаме да ги разберем ....

    п.п. Бил съм в Бесарабия няколко пъти и на терен съм видял, че нашите сънародници въпреки незабравените си български корени, са възпитани и имат руско съветски манталитет.

  • 10
    ala_bala avatar :-|
    ala_bala

    [quote#8:"smotlixx"]Хората не са пенсионерите, сладък. За младите какво, водка?[/quote]Същото каквото и за старите. По-висок стандарт. По-добър живот. Това е.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK