Сбогом, литас

След като имаше нещастието да бъде единствената държава, на която беше отказано влизане в еврозоната през 2006 г. - и то заради надхвърляне на инфлационния критерий с микроскопичните 0.1% - сега Литва най-после бе възнаградена за упоритостта си. Подобно на останалите две страни от прибалтийското трио и нейният път към поставената цел не бе лек и тя трябваше да се пребори както с трудното изпълняване на условията за влизане, така и със скептицизма на Европейската централна банка (ЕЦБ) и членовете на евроклуба.    

"Прибалтийските държави показаха, че всъщност могат наистина да се справят с проблемите, които имаха. Освен това те разполагат с политически и правосъдни системи, които работят, за разлика от България. И затова останалите страни членки и ЕЦБ прецениха, че рисковете при тях са далеч по-ограничени. Освен това те достигнаха по-високо ниво на БВП на глава от населението в сравнение с България, така че опасностите от нови цикли на бум и крах изглеждат по-малки", казва пред "Капитал" Даниел Грос, директор на Centre for European Policy Studies.

Гунтрам Волф, директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel, също посочва по-бързия растеж като причина защо Литва, Латвия и Естония изпревариха България по пистата към еврото. "Разликата е най-вече в икономическото развитие. Прибалтийските страни са по-развити от България, по-богати, с по-висок БВП на глава от населението", казва той пред "Капитал".

Това не се случи просто ей така. Латвия например мина през ада, преди да види еврото в края на тунела. "Имаше много разгорещен дебат дали тя трябва да девалвира валутата си. МВФ казваше да, Европейската комисия казваше не, и накрая Латвия не пое по този път, направи цялото пренастройване на икономиката си вътрешно и това беше много болезнено за страната", припомня Гунтрам Волф. Шоковата терапия изглеждаше така - срив на икономиката с 25% през 2008 - 2010 г., жестоки икономии, съкращаване на заплати. Но след страданието дойде успехът. Естония също не се изкуши от девалвацията и плати скъпо с рецесия, безработица и орязване на разходите.

Но мъките им бяха възнаградени. "Прибалтийските страни показват, че усилията си струват. Валутите им така или иначе бяха вързани с еврото. И в този случай няма смисъл от запазване на националната валута, то просто означава, че имаш малко по-висока рискова премия и плащаш по-големи лихви. Нещо повече - с влизането в еврозоната Естония и Латвия се присъединиха и към банковия съюз. Това им дава висококачествен надзор над банките, а също така осигурява защита, ако има някакъв проблем на ниво национална банкова система", посочва Даниел Грос.

Валута и още нещо

Въпреки трусовете във валутния съюз в последните години и необходимостта да допринасят в спасителния фонд за подпомагане на проблемни държави трите прибалтийски страни продължават да смятат въвеждането на еврото за част от тяхната пълна интеграция в ЕС. А също и за начин за противодействие на влиянието на Русия, големия и заплашителен съсед от изток.

"Приемането на еврото предвид обстоятелствата, които се създадоха близо до границата на Литва, придобива дори още по-голямо значение. То е още една стъпка към по-голяма икономическа, финансова и политическа национална сигурност", отбеляза премиерът Буткевичус в официално изявление миналия месец по повод одобряването на кандидатурата на Вилнюс от Европейската комисия.

"Може би Литва за известно време ще е последната страна, влязла в еврозоната. Но ключовата държава, която всички очакват да видят дали ще се присъедини, е Полша. Тя е стратегически много важна, защото ако влезе, тогава по-голямата част от континентална Европа ще бъде едновременно в Шенген, в еврозоната и в банковия съюз. Това би формирало блок, който е силно кохерентен в много отношения, не само в монетарно", отбелязва Даниел Грос. И за страните извън него членството в ЕС ще е втора класа.

Факторът Русия влияе и върху решението на Полша. "То много ще зависи от геополитическата ситуация. В Полша тече сериозен дебат за присъединяване към еврозоната и кризата в Украйна играе важна роля за политическата мотивация дали Варшава да се влезе или не", казва Гунтам Волф.

Така приемането на еврото е нещо много повече от претегляне на икономическите плюсове и минуси. Дилемата все повече се свежда до членство в еврозоната или оставане в периферията на ЕС. И когато става въпрос за толкова важен избор, дори една премиерска оставка изглежда като малък залог.