Как го направи прибалтийското трио
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как го направи прибалтийското трио

Как го направи прибалтийското трио

В началото на 2015 г. Литва ще влезе в еврозоната, където вече са Естония и Латвия. Опитът им показва, че усилията си струват

Светломира Гюрова
6118 прочитания

© Reuters


Когато на 1 януари догодина Литва стане 19-ата държава в еврозоната, нейният премиер Алгирдас Буткевичус ще има двоен повод за радост. Не само че страната му най-после ще се озове в клуб, в който веднъж вече й беше отказано членство, но и той самият ще спаси поста си. Причината е, че в началото на тази година Буткевичус обеща да подаде оставка, ако до 2015 г. малката прибалтийска република не успее да влезе в еврозоната.

За някои вероятно е странно един премиер да заложи поста си за нещо с наглед спорна привлекателност. Кризата в еврозоната е позатихнала, но далеч от приключила и за момента никоя друга държава не е заявила ясно желание да се присъедини. Точно това беше и аргументът на София, когато правителството на Бойко Борисов замрази кандидатурата - че е по-добре да се изчака, докато трусовете с еврото отминат. Сред останалите държави, които някой ден трябва да го направят - Швеция, Полша, Унгария, Чехия, Румъния и Хърватия - нито една няма конкретен план кога ще се случи това.

За България обаче най-показателен е опитът на трите прибалтийски републики заради многото прилики - като се започне от факта, че националната валута така или иначе е вързана с еврото и се стигне до това, че икономиката е малка, отворена и уязвима (както стана болезнено явно). И ще е по-сигурна и защитена вътре, отколкото отвън, дори щом в клуба не толкова уютно, колкото преди.

Сбогом, литас

След като имаше нещастието да бъде единствената държава, на която беше отказано влизане в еврозоната през 2006 г. - и то заради надхвърляне на инфлационния критерий с микроскопичните 0.1% - сега Литва най-после бе възнаградена за упоритостта си. Подобно на останалите две страни от прибалтийското трио и нейният път към поставената цел не бе лек и тя трябваше да се пребори както с трудното изпълняване на условията за влизане, така и със скептицизма на Европейската централна банка (ЕЦБ) и членовете на евроклуба.    

"Прибалтийските държави показаха, че всъщност могат наистина да се справят с проблемите, които имаха. Освен това те разполагат с политически и правосъдни системи, които работят, за разлика от България. И затова останалите страни членки и ЕЦБ прецениха, че рисковете при тях са далеч по-ограничени. Освен това те достигнаха по-високо ниво на БВП на глава от населението в сравнение с България, така че опасностите от нови цикли на бум и крах изглеждат по-малки", казва пред "Капитал" Даниел Грос, директор на Centre for European Policy Studies.

Гунтрам Волф, директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel, също посочва по-бързия растеж като причина защо Литва, Латвия и Естония изпревариха България по пистата към еврото. "Разликата е най-вече в икономическото развитие. Прибалтийските страни са по-развити от България, по-богати, с по-висок БВП на глава от населението", казва той пред "Капитал".

Това не се случи просто ей така. Латвия например мина през ада, преди да види еврото в края на тунела. "Имаше много разгорещен дебат дали тя трябва да девалвира валутата си. МВФ казваше да, Европейската комисия казваше не, и накрая Латвия не пое по този път, направи цялото пренастройване на икономиката си вътрешно и това беше много болезнено за страната", припомня Гунтрам Волф. Шоковата терапия изглеждаше така - срив на икономиката с 25% през 2008 - 2010 г., жестоки икономии, съкращаване на заплати. Но след страданието дойде успехът. Естония също не се изкуши от девалвацията и плати скъпо с рецесия, безработица и орязване на разходите.

Но мъките им бяха възнаградени. "Прибалтийските страни показват, че усилията си струват. Валутите им така или иначе бяха вързани с еврото. И в този случай няма смисъл от запазване на националната валута, то просто означава, че имаш малко по-висока рискова премия и плащаш по-големи лихви. Нещо повече - с влизането в еврозоната Естония и Латвия се присъединиха и към банковия съюз. Това им дава висококачествен надзор над банките, а също така осигурява защита, ако има някакъв проблем на ниво национална банкова система", посочва Даниел Грос.

Валута и още нещо

Въпреки трусовете във валутния съюз в последните години и необходимостта да допринасят в спасителния фонд за подпомагане на проблемни държави трите прибалтийски страни продължават да смятат въвеждането на еврото за част от тяхната пълна интеграция в ЕС. А също и за начин за противодействие на влиянието на Русия, големия и заплашителен съсед от изток.

"Приемането на еврото предвид обстоятелствата, които се създадоха близо до границата на Литва, придобива дори още по-голямо значение. То е още една стъпка към по-голяма икономическа, финансова и политическа национална сигурност", отбеляза премиерът Буткевичус в официално изявление миналия месец по повод одобряването на кандидатурата на Вилнюс от Европейската комисия.

"Може би Литва за известно време ще е последната страна, влязла в еврозоната. Но ключовата държава, която всички очакват да видят дали ще се присъедини, е Полша. Тя е стратегически много важна, защото ако влезе, тогава по-голямата част от континентална Европа ще бъде едновременно в Шенген, в еврозоната и в банковия съюз. Това би формирало блок, който е силно кохерентен в много отношения, не само в монетарно", отбелязва Даниел Грос. И за страните извън него членството в ЕС ще е втора класа.

Факторът Русия влияе и върху решението на Полша. "То много ще зависи от геополитическата ситуация. В Полша тече сериозен дебат за присъединяване към еврозоната и кризата в Украйна играе важна роля за политическата мотивация дали Варшава да се влезе или не", казва Гунтам Волф.

Така приемането на еврото е нещо много повече от претегляне на икономическите плюсове и минуси. Дилемата все повече се свежда до членство в еврозоната или оставане в периферията на ЕС. И когато става въпрос за толкова важен избор, дори една премиерска оставка изглежда като малък залог.

Когато на 1 януари догодина Литва стане 19-ата държава в еврозоната, нейният премиер Алгирдас Буткевичус ще има двоен повод за радост. Не само че страната му най-после ще се озове в клуб, в който веднъж вече й беше отказано членство, но и той самият ще спаси поста си. Причината е, че в началото на тази година Буткевичус обеща да подаде оставка, ако до 2015 г. малката прибалтийска република не успее да влезе в еврозоната.

За някои вероятно е странно един премиер да заложи поста си за нещо с наглед спорна привлекателност. Кризата в еврозоната е позатихнала, но далеч от приключила и за момента никоя друга държава не е заявила ясно желание да се присъедини. Точно това беше и аргументът на София, когато правителството на Бойко Борисов замрази кандидатурата - че е по-добре да се изчака, докато трусовете с еврото отминат. Сред останалите държави, които някой ден трябва да го направят - Швеция, Полша, Унгария, Чехия, Румъния и Хърватия - нито една няма конкретен план кога ще се случи това.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Хората още преди време направиха сериозни рефори и изгониха доносниците от всички важни обществени сектори, и затова се развиват правилно.

  • 2
    tihatastapka avatar :-|
    tihatastapka

    Накрая ще останем в изолационно-инфекциозното отделение на еврозоната, левът ще бъде заменен с пластмасови жетони с изображение на улично псе, а българите ще бъдем превърнати в обслужващ персонал на мургавите паразити. Президент разбира се ще бъде Доган, а около него ще вият една-две по тлъсти хиени.

  • 3
    today avatar :-|
    today

    До коментар [#2] от "tihatastapka":

    На пластмасовия жетон с псето могат да сложат надпис "Обезпечен с всички активи на КТБ".

  • 4
    destino avatar :-P
    destino

    До коментар [#2] от "tihatastapka":

    Е, стига бе. По първият канал на Русия преди дни направиха една прогноза, че след 3 месеца еврото се срива.
    Предполагам в нашето правителство имат все пак някаква тайна информация и искат да ни предпазят.

  • 5
    forrestgump avatar :-|
    Forrest Gump

    Литва, Латвия и Естония бяха част от СССР до 1990 година, а само за 10 години ни изпревариха по всички показатели.

  • 6
    strongest avatar :-|
    strongest

    На нас не ни трябва за сега да влизаме в евро-зоната. Това може да доведе до поскъпване, а джобовете са ни плитки!

  • 7
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#5] от "Forrest Gump":

    Приятелю, не забравяй историята на тези страни преди насилственото им "присъединяване" (те го наричат окупация) към СССР. Тези страни са си били част от Ханзата от 17 век и мразеха руснаците дълбоко и искрено. Не напразно по съветско време там пращаха пенсионирани офицери.

  • 8
    simval avatar :-|
    simval

    До коментар [#5] от "Forrest Gump":

    Ами явно повече са патили от матушката. Или повече знаят и помнят от нас.

  • 9
    Stabilnost avatar :-|
    БСП създаде Пеевски ГЕРБ го нахрани

    браво на прибалтийските страни - а пък българия си се клатушка между разни флашки, популизъм, простотия на агентите на Съветите - и те така ...

  • 10
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#7] от "daskal1":

    Държавите просто се възползват, че са между ЕС и Русия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK