Капитал
Карло Котарели напусна висок пост в Международния валутен фонд миналата година, за да помогне на италианското правителство да ореже големите публични разходи. Девет месеца по-късно той няма голям напредък, пише Reuters.
Повечето от съкращенията, които предлага в свой доклад, са пренебрегнати от новия лявоцентристки премиер Матео Ренци. Наскоро Рим намали първоначалната си цел за орязване на разходите до 2015 г. от 17 млрд. евро на 14 млрд. евро.
Трудностите пред мисията на Котарели са същите, които докараха италианската икономика до застой през последните 20 години - политически влиятелни лобита и неефективна бюрокрация. Публичните разходи в страната са 51% от БВП, което е сред най-високите нива в ЕС. Това само по себе си не е причината за икономическите проблеми, тъй като държави като Франция и Швеция успяват да поддържат силен ръст, докато държавните им разходи са по-големи от тези на Италия. Неефективността и прахосничеството са проблемите, които Котарели трябва да поправи.
Необходими мерки
Ключов пример са пенсиите. Италия напоследък затегна някои мерки, като вдигна възрастта за пенсиониране, но все още харчи 15% от БВП за пенсионерите, което е най-високият процент в Европа. Част от парите отиват за милионите италианци, пенсионирали се на 40 и 50 години благодарение на щедрите програми, които бяха в сила до 90-те години на миналия век. И все пак никое правителство не иска да пипа пенсионерите, защото в страна, която е на второ място по застаряване на населението в ЕС, те са голяма част от гласоподавателите.
Едно от предложенията на Котарели е да се орежат високите пенсии, но Ренци заяви, че не е "много убеден" относно тази идея. Той коментира и че не е "ентусиазиран" от доклада на Котарели.
Ренци се опитва да постигне някакъв прогрес по отношение на прахосничеството. Но мерките, които е предприел досега, са по-скоро символични. Той е блокиран и от съпротивата на профсъюзите, които никой не иска да предизвиква.
Труден процес
В доклада на Котарели има дузина предложения за съкращаване на разходите, засягащи области от националните железници до държавните субсидии за компаниите. По отношение на пенсиите се апелира правителството да се заеме с големите измами при получаването на инвалидни пенсии. В документа се обръща внимание и на застъпването между полицията и карабинерите, тъй като в Италия на всеки 100 000 души се падат по 466 полицаи в сравнение с 312 във Франция и 298 в Германия.
Но за намаляването на разходите има и друга пречка. Повечето закони в Италия влизат в сила след т.нар. декрети за изпълнение, които се подписват от представители в централните и местните министерства. Но тези служители често имат интерес от протакане, което означава, че много от законите, прокарани от парламента, никога не влизат в сила. Дори когато няма пречки, процесът е дълъг, защото някои от декретите трябва да бъдат ратифицирани и от главните административни органи в страната.
