Как Италия се превърна в потъваща икономика

Докато има китайци, виетнамци и индийци да бачкат за едно канче ориз по 16 часа на ден, хората от "богатите" държави ще намират все по-малко и по-малко работни места... Ще "изчакват" по-бедните държави да забогатеят и да се поизравни стандарта. И понеже няма как бедните да станат богати бързо, то богатите ще стават бедни по-бързо!
Това е...
Другояче казано - китайците разбраха, че до сега са яли само гарнитурата, сега искат и пържоли! И любезните "глобални" фирми са готови да им ги сервират! Защото срещу 1 пържола получават 10 сглобени компютъра или 100 iPhone. В цивилизования свят тази им сметка не им харесва!

До коментар [#1] от "glog":

именно, това е доказателство че неолибералната икономическа теория, с покриването на дефицити с дългове, и надеждата че някак си ще дойдат по-добри времена и дълговете ще се обслужват без проблеми, е напълно грешна. Кейнс за пореден път е опроверган, но отговора е повече дефицити, повече печатане на пари, повече публични разходи, щото като ората нямали пари за харчрне, държавата трябвало да вземе заеми и да харчи вместо тях. Огромната пропаст в богатството е само логичното следствие на тази политика, не причината.

А кризата въобще не е почнала от исландия, баш от америка си почна.

До коментар [#3] от "ДАКС":

конкуренцията е добра за потребителите, не за неефективните предприятия, които боват изтласквани от по-ефективните.

До коментар [#1] от "glog":

Едно си баба знае едно си баба бае... Едно време "прогресивните сили" по цял свят громяха фашизма навсякъде, дори където нямаше и помен от такъв. Сега вечния враг се е трансформирал в неолиберализма и го търсите и там където никакъв го няма. Готов съм да споря за ролята на т.н. "неолиберализъм" при зараждането на кризата в Америка и някоя и друга страна като Ирландия, но южна Европа е именно доказателството, че и без помен от "неолиберализъм" се затъва и то много яко.
Статията е много точна и предлага и анализа, макар и не толкова поантирано както би трябвало. Кое е неолибералното в Италия? Делът на държавата в икономиката, далеч по голям от този в социалната Германия и горе долу колкото в Швеция? Жестоките регулации на огромни сектори на икономиката, датиращи още от 70те години когато правеха "историческият компромис" с комунистите и общо взето не покътнати до последните години? Пазарът на труда, с регулации правещи уволнението на служители практически невъзможно? Свръхсилните синдикати способни да блокират всяка заченка на реформа и преструктуриране? Пълната зависимост на бизнеса от корумпираната администрация?
Проблемът на Италия е че изпусна влака да се пригоди към световната реалност и глобализацията. Бил съм доста често в Италия, и докато в северна Европа още от 90те години си блъскаха главите как да изържат и дори да профитират от глобализацията, в Италия (и в другите южни страни) това почти не е било сериозна тема. Преди 11 години социалдемократът Шрьодер държа една реч с която обяви тежките реформи от Агендата 2010 с думите, ако сега не проведем тези реформи доброволно и контролирано, ще ги проведеме след десетина години под тежестта на реалността и в най-тежък и суров начин. (цитирам по памет). Именно това се случвасега на Италия и на другите южни страни, които проспаха последните 20 години.

Страшни специалисти са се изходили под статията. За единият "комбинацията от високи данъци, огромни регулации и тежки бюрократични процедури" е неолиберална, а според другият неолиберално е да се трупат дефицити и дългове.

До коментар [#1] от "glog":

А проблемът с растящата пропаст между бедни богати много относителен...
Като човек занимавал се доста с история, включително икономическа история мога да ти кажа, че пропастта расте само спрямо уникалните, изкуствено нивелирани и социалистически нива на 70те и началото на 80те години. Ако гледаме в по голям исторически хоризонт пропастта днес е доста малка, вкючително в сравнение с годините на следвоенния бум от 50те години, "златните" 20те години и т.н. за по-назад на не говориме. Случващото се сега е корекция на една неестествена историческа аномалия, довела да кризи и застой в повечето западни общества.
Освен това ние в Европа няма защо да си блъскаме главите с тази тема, защото все още имаме най-нивелираните общества в световен план и дори най-разслоените общества на континента са много далече, не само от прочутитите латиноамерикански реалности с които плашат гаргите, а и от някои от най-успешните и атрактивни общества (спрямо миграционните потоци), като САЩ, Австралия, Канада, Нова Зеландия, Япония и т.н.