Как Италия се превърна в потъваща икономика

Някогашният гигант за електроника и електронни изделия Olivetti днес е бледа сянка

Как Италия се превърна в потъваща икономика

Упадъкът на страната е заплаха за Европа

17555 прочитания

Някогашният гигант за електроника и електронни изделия Olivetti днес е бледа сянка

© Reuters


Бизнесът се оплаква от комбинацията от високи данъци, огромни регулации и тежки бюрократични процедури.

Икономическият упадък има много лица. В северното италианско градче Ивреа той е приел формата на западналите кортове, на които служителите на някогашния гигант за електроника и електронни изделия Olivetti са играли тенис, разказва Reuters.  

През 80-те години на миналия век Ивреа е европейската версия на Силициевата долина. От 50 000 служители  на Olivetti половината са работели в града и са се радвали на големи заплати и достъп до съоръжения за почивка и забавления. Днес компанията все още съществува, но е малка фирма за офис техника. А старите й фабрики, които са били перлата на индустриалната архитектура от миналия век, са превърнати в музей. Повечето млади хора в града нямат работа и живеят от пенсиите на своите родители.

Нежелан обрат

Ивреа е пример за икономическия обрат в Италия, който има малко паралели в развития свят. Икономиката на страната едва е отбелязала ръст от 1994 г. насам и се е свила от 2000 г. А това е по-лош резултат от всяка друга европейска държава. Икономистите разглеждат редица фактори, за да опишат дългосрочния растеж на световните икономики – население и тенденции в заетостта, частни и публични инвестиции, продуктивност на работниците и стабилност на държавната законова, административна и институционална среда. По всички тези показатели Рим регресира от 80-те години на миналия век. Над 120 000 италиански производители са затворили магазините си, а 1.2 млн. индустриални работни места са изчезнали от началото на века.

Енергичният нов премиер Матео Ренци обеща амбициозни реформи. Той ще работи за облекчаване на скования пазар на труда, разкри пакет от антикорупционни мерки и смята да опрости начина, по който бизнесът оперира. Освен това ще настоява за по-ориентирани към растежа политики в ЕС, въпреки че е под въпрос дали ще може да доведе до истинска промяна.

Италия все още е вторият по големина производител в Европа след Германия. Фактори като притежаването на дом и благосъстояние на домакинствата са сред най-високите сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, а нивата на частния дълг са относително ниски.  

И въпреки това всички фактори, които движат икономиката, са се насочили в грешната посока. Мислете за Италия като за потъваща икономика, чийто упадък може да има толкова голям ефект върху обществото, какъвто има глобализацията в Китай, Индия и Бразилия.  

Ситуацията в Италия е заплаха за Европа, въпреки че все още е деветата по големина икономика в света. Почти три години след като еврозоната беше на ръба на колапс, италианският публичен дълг стигна 134% от БВП. И ако не започне отново да отбелязва растеж, Рим няма да може да намали този дълг с риск от неизпълнение на задълженията си и излизане от еврозоната.

Много проблеми  

Проблемите на Италия са много. Раждаемостта е ниска, а малко над половината от населението в трудоспособна възраст има работа. Публичните и частните инвестиции като пропорция от БВП през 2013 г. са били в най-ниската си точка от Втората световна война насам. Бизнесът се оплаква, че комбинацията от високи данъци, огромни регулации и тежки бюрократични процедури затруднява дейността му. Размерът на компаниите също е проблем. Икономиката на страната е станала несиметрична, зависима от все по-малкото на брой успешни малки фирми, и само с няколко компании като Fiat например, които са на нивото на европейските и американските гиганти. Средната италианска компания се състои от едва четирима служители, а едва една от сто има над 50 служители. И милионите малки фирми, които някога бяха възприемани като голямата сила на страната, сега са спънка. Изправени пред повишената конкуренция, на тях им липсват ресурсите да инвестират в нови технологии.  

Същевременно Италия се е специализирала в средно- и нискотехнологични сектори, като например производството на дрехи, които имат малък потенциал за растеж. Високотехнологичните стоки като компютри, електроника и фармацевтика са едва 6% от експорта на страната. Образователната система пък произвежда все по-малко хора с висше образование и все повече нисковалифицирана работна ръка.

Продуктивността на страната се е влошила. Икономистите наричат комбинацията от фактори като бюрокрацията, данъчната система и пазарните правила общ фактор на продуктивността. Италия е единствената държава в ЕС, чийто общ фактор на продуктивността отбелязва влошаване от началото на века. Всичко това се отразява на стандарта на живот, докато днес страната е единствена в ЕС, чийто БВП на глава от населението е спаднал от 2000 г. насам.

Бизнесът се оплаква от комбинацията от високи данъци, огромни регулации и тежки бюрократични процедури.

Икономическият упадък има много лица. В северното италианско градче Ивреа той е приел формата на западналите кортове, на които служителите на някогашния гигант за електроника и електронни изделия Olivetti са играли тенис, разказва Reuters.  


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


45 коментара
  • 1
    glog avatar :-|
    glog

    Като описание статията е добра и дори много добра.Това, което ѝ липсва, е анализът. Да, там в икономиката е станало нещо, което, ако вземем предвид изходните нива на двете държави, е по-лошо дори и от това, което става у нас. Но кои са причините за това? Нали, по дяволите, това е държава от ЕС, която стриктно спазва правилата на неолибералната макроикономика, което би трябвало, на теория, да ѝ осигури непрекъснато прогресивно икономическо развитие, и то доста отдавна? И нали не е само тя? Нали кризата започна от Исландия, премина през Ирландия, Португалия, Испания, Италия, Гърция и Кипър? И нали за сега комай че само Германия не е изревала, че нещата са тръгнали обратно и там?

    На Форумя в Давос'2014 бяха разглеждани основните, според участниците във Форума, проблеми, застрашаващи бъдещето на човешкото общество на планетата. И един от най-важните от тях, според участниците, е голямата и продължаваща да расте пропаст между бедни и богати. Процесът на нейното бързо нарастване е по времето на сегаштната неолиберална система. Тази непреодолимо голяма пропаст е илюстрирана с един факт: В съвременния свят най-богатите 85 физически лица притежават повече материални ценности, отколкото по-бедната половина на човечеството (3,5 милиарда души).

    Въпросът е: Как мислят авторите на статията и модераторите на нашия интернетфорум – не е ли това една от причините за негативните процеси в икономиката на Италия? А другият въпрос е: Защо след края на Форума в Давос темата за невероятно голямата имуществена и социална пропаст между бедни и богати така бързо заглъхна?
    À à è ѝ ò „” ≪≫

  • 2
    the_core avatar :-(
    The Core
    • -19
    • +110

    Докато има китайци, виетнамци и индийци да бачкат за едно канче ориз по 16 часа на ден, хората от "богатите" държави ще намират все по-малко и по-малко работни места... Ще "изчакват" по-бедните държави да забогатеят и да се поизравни стандарта. И понеже няма как бедните да станат богати бързо, то богатите ще стават бедни по-бързо!
    Това е...
    Другояче казано - китайците разбраха, че до сега са яли само гарнитурата, сега искат и пържоли! И любезните "глобални" фирми са готови да им ги сервират! Защото срещу 1 пържола получават 10 сглобени компютъра или 100 iPhone. В цивилизования свят тази им сметка не им харесва!

  • 3
    daks avatar :-|
    ДАКС

    "Изправени пред повишената конкуренция, на тях им липсват ресурсите да инвестират в нови технологии. "

    С това изречение разбихте на пух и прах икономическите теории на Капитализма! Изведнъж се оказа, че конкуренцията не е добо нещо. Изведнъж се оказа, че в конкуренцията в глобалния свят все по-често се оказва състезание към дъното.

  • 4
    daredebil avatar :-|
    DareDebil

    До коментар [#1] от "glog":

    именно, това е доказателство че неолибералната икономическа теория, с покриването на дефицити с дългове, и надеждата че някак си ще дойдат по-добри времена и дълговете ще се обслужват без проблеми, е напълно грешна. Кейнс за пореден път е опроверган, но отговора е повече дефицити, повече печатане на пари, повече публични разходи, щото като ората нямали пари за харчрне, държавата трябвало да вземе заеми и да харчи вместо тях. Огромната пропаст в богатството е само логичното следствие на тази политика, не причината.

    А кризата въобще не е почнала от исландия, баш от америка си почна.

  • 5
    daredebil avatar :-|
    DareDebil

    До коментар [#3] от "ДАКС":

    конкуренцията е добра за потребителите, не за неефективните предприятия, които боват изтласквани от по-ефективните.

  • 6
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Все па да не забравяме и намесата на конкуренцията.

  • 7
    antikommunist avatar :-|
    antikommunist

    До коментар [#1] от "glog":

    Едно си баба знае едно си баба бае... Едно време "прогресивните сили" по цял свят громяха фашизма навсякъде, дори където нямаше и помен от такъв. Сега вечния враг се е трансформирал в неолиберализма и го търсите и там където никакъв го няма. Готов съм да споря за ролята на т.н. "неолиберализъм" при зараждането на кризата в Америка и някоя и друга страна като Ирландия, но южна Европа е именно доказателството, че и без помен от "неолиберализъм" се затъва и то много яко.
    Статията е много точна и предлага и анализа, макар и не толкова поантирано както би трябвало. Кое е неолибералното в Италия? Делът на държавата в икономиката, далеч по голям от този в социалната Германия и горе долу колкото в Швеция? Жестоките регулации на огромни сектори на икономиката, датиращи още от 70те години когато правеха "историческият компромис" с комунистите и общо взето не покътнати до последните години? Пазарът на труда, с регулации правещи уволнението на служители практически невъзможно? Свръхсилните синдикати способни да блокират всяка заченка на реформа и преструктуриране? Пълната зависимост на бизнеса от корумпираната администрация?
    Проблемът на Италия е че изпусна влака да се пригоди към световната реалност и глобализацията. Бил съм доста често в Италия, и докато в северна Европа още от 90те години си блъскаха главите как да изържат и дори да профитират от глобализацията, в Италия (и в другите южни страни) това почти не е било сериозна тема. Преди 11 години социалдемократът Шрьодер държа една реч с която обяви тежките реформи от Агендата 2010 с думите, ако сега не проведем тези реформи доброволно и контролирано, ще ги проведеме след десетина години под тежестта на реалността и в най-тежък и суров начин. (цитирам по памет). Именно това се случвасега на Италия и на другите южни страни, които проспаха последните 20 години.

  • 8
    gilermos avatar :-|
    gilermos

    "Образователната система пък произвежда все по-малко хора с висше образование и все повече нисковалифицирана работна ръка."

    Това еднозначно лошо ли е? Ако произвежда само или предимно "кухи бройки" висшисти, по-добре ли би било? Какво работят множеството висшисти у нас, например, и помага ли това на икономическото развитие /независимо дали в момента или в дългосрочен план/?

    Това не е коментар. Наистина питам, защото не ми е особено ясно, но някак не ми се струва, че тъкмо това може непременно да се дефинира като проблем

  • 9
    mrvip avatar :-|
    mrvip

    Страшни специалисти са се изходили под статията. За единият "комбинацията от високи данъци, огромни регулации и тежки бюрократични процедури" е неолиберална, а според другият неолиберално е да се трупат дефицити и дългове.

  • 10
    antikommunist avatar :-?
    antikommunist

    До коментар [#1] от "glog":

    А проблемът с растящата пропаст между бедни богати много относителен...
    Като човек занимавал се доста с история, включително икономическа история мога да ти кажа, че пропастта расте само спрямо уникалните, изкуствено нивелирани и социалистически нива на 70те и началото на 80те години. Ако гледаме в по голям исторически хоризонт пропастта днес е доста малка, вкючително в сравнение с годините на следвоенния бум от 50те години, "златните" 20те години и т.н. за по-назад на не говориме. Случващото се сега е корекция на една неестествена историческа аномалия, довела да кризи и застой в повечето западни общества.
    Освен това ние в Европа няма защо да си блъскаме главите с тази тема, защото все още имаме най-нивелираните общества в световен план и дори най-разслоените общества на континента са много далече, не само от прочутитите латиноамерикански реалности с които плашат гаргите, а и от някои от най-успешните и атрактивни общества (спрямо миграционните потоци), като САЩ, Австралия, Канада, Нова Зеландия, Япония и т.н.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход