Гунтрам Волф: ЕС върви към разделяне между еврозоната и всички останали
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гунтрам Волф: ЕС върви към разделяне между еврозоната и всички останали

Гунтрам Волф: ЕС върви към разделяне между еврозоната и всички останали

Директорът на Bruegel пред "Капитал"

Светломира Гюрова
10940 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


ЕС скоро ще има нова комисия, нов президент, изцяло ново управление. Какъв трябва да бъде неговият идеален дневен ред?

Новите лидери на ЕС имат две големи задачи. Първата е да подобрят условията за обикновените граждани на ЕС - да създадат икономически растеж, да направят така, че хората, които са загубили работата си в последните години, да могат да си намерят нова. Това е спешна задача, по която ЕС трябва да започне да действа много бързо. И едновременно с това новите лидери трябва да работят по по-дългосрочен дневен ред, свързан с подобряване на институционалната структура, и особено монетарния съюз.

Тези две неща всъщност са силно свързани. Ако искате повече растеж и повече работни места сега, е нужно да действате - да отделяте повече средства за европейски инвестиционни проекти, да имате по-агресивна парична политика, да правите по-енергични структурни реформи. Но можете да правите всички тези неща само ако има общо разбиране накъде иска да върви ЕС. С други думи, трябва да се погрижите да съществува консенсус за посоката, в която трябва да поеме ЕС, за да можете да решите някои от най-горещите въпроси в момента.

Един от тези краткосрочни неотложни въпроси е как Европейската комисия да бъде направена по-добре функционираща институция. В момента проблемът е не само, че има твърде много комисари, но и твърде много ресори - всеки комисар има свое отделно портфолио и не всички те са полезни за Европа. Така от Брюксел не само идва прекалено много активност, но и тя понякога не е съгласувана - примерно един комисар върви в една посока с неговата служба, докато друг се движи в противоположна, и няма кохерентен и последователен набор от политики.

Едно от нещата, които бих препоръчал, е незабавно реорганизиране на комисията. Това реорганизиране може да е под формата на създаването на силен "клъстер", фокусиран върху политики за растеж и оглавяван от вицепрезидент без портфолио, и под него да са четирима или петима еврокомисари - по вътрешния пазар, индустрията, дигиталните технологии, регионалната политика, иновациите и изследванията. Така тези комисари ще бъдат координирани от вицепрезидента и ще има по-съгласуван подход към политиките за растеж. Има и ресори, които трябва да бъдат премахнати, но тъй като не може да бъде намален броят на комисарите (всяка държава трябва да има такъв), добър компромис е те да останат 28, но не всеки от тях да има своя собствена служба.

Ако погледнем към т. нар. проблемни държави по периферията на ЕС - как стоят те в момента и победиха ли кризата или още има опасности?

Със сигурност икономическата ситуация е по-добра в сравнение с лятото на 2012 г. Няма толкова резки разлики в лихвените нива, доходността е спаднала значително. Онзи финансов стрес, който видяхме преди две години, сега е далеч по-нисък или липсващ на повечето пазари. Но въпреки това, ако погледнете фундаментите на някои икономики, например Италия - тя е с много висок дълг, слаба производителност и има проблем с ниската инфлация в еврозоната (която се движи под 1%), ще разберете, че всичко това прави много трудно за Италия и останалите държави от периферията да си възвърнат конкурентоспособността и същевременно да удържат дълга си на устойчиви нива.  

Комбинацията от ниска инфлация, все още относително слаб растеж в ядрото на еврозоната и слаб реален растеж в периферията не е много здравословна. И съм доста притеснен, че вероятно в следващата година-две ще има ново припламване на кризата. Да, ситуацията се е подобрила, но да, няма причина да се успокояваме. Ако реалният растеж и инфлацията не се повишат много бързо, имаме голям проблем.

Ако кризата се завърне, отново ли ще бъде толкова остра или ще е в по-мека форма?

Трудно е да се каже, наистина преди две години имахме извънредни обстоятелства - глобална финансова криза, съчетана с евро кризата. И тази комбинация направи ситуацията изключително сложна. Но е факт, че ако в някой момент инвеститорите започнат сериозно да се съмняват в устойчивостта на италианския дълг, ще има масирана пазарна реакция и съответно много остра криза.

Означава ли това, че след всички тези мъчителни опити за овладяване на кризата и предотвратяване на нови, ЕС все още не е готов да се справи с подобна ситуация?

Със сигурност не сме решили всичките си проблеми. И въпреки многото институционални подобрения все още имаме незавършен монетарен съюз, с който не сме напълно подготвени да се справим с големи кризи в големите икономики. Продължаваме да имаме дълбоки структурни проблеми - ръстът на производителността е бавен, създаването на работни места е слабо. И това се вижда много ясно, когато сравним възстановяването в еврозоната с това в САЩ - там то е много по-силно и с по-широка основа.   

А какво е нужно, за да бъде завършен монетарният съюз?

Първо бих акцентирал на отговорността на национално ниво - всяка държава трябва да си напише домашното, защото без оправяне на националните проблеми не е възможно да се върви напред към пълен монетарен съюз.

Второто е, че един добре функциониращ монетарен съюз има нужда от ограничен фискален фонд, нека го наречем фискален съюз или нещо подобно. Тук две неща са ключови. Едното е, че е нужен фискален резерв, който да служи за опора на банковия съюз. Това означава, че ако има системна банкова криза, трябва да се разполага с общ фискален ресурс, с който да се подкрепи финансовата система. Второто е, че е нужно нещо, с което да се противодейства на евентуален мащабен шок в някоя от държавите и да се смекчат ефектите върху обществото и особено върху безработните. Това би могло да бъде нещо като европейска осигурителна схема за безработни. В момента текат дискусии в тази посока и те се подкрепят от италианското председателство на ЕС.

Ако имаме тези две неща, тогава можем да приложим истинска "клауза за неспасяване" - ако една държава с години води безотговорна фискална политика и след това вече не е способна да обслужва дълга си, ще разполагаме със застраховка за финансовата система и за гражданите. И тогава ще можем да си позволим известно преструткуриране на дълга. Така би изглеждал идеалният случай, при който фискалната политика остава в по-голямата си част национална, но същото важи и за отговорността. И провалът е допустим.

Споменахте, че Италия все още предизвиква тревоги. А Франция?

Нека погледнем към периферията в по-широк смисъл и да започнем с Испания и Италия. При Испания впечатляващото е, че тя успя да направи много реформи и всъщност промени икономическия си модел от базиран основно на внос към немалък износ. Страната има известен успех и показва, че сериозните структурни реформи се отплащат. Италия не е направила нищо и затова има неприятности.

Франция все още е доста различна от Италия в много отношения - има по-висок ръст на производителността, а това всъщност е най-важният показател. Франция има и гладко функционираща държава и в сравнение с Италия изглежда далеч по-добре. Но проблемът е, че държавата е твърде голяма като дял в БВП, задушава активността в много сфери на икономиката и изсмуква динамизъм. Ако Франция не действа през следващите години, ще тръгне по пътя на Италия. И това е истинската опасност.

Франция се нуждае от куп структурни реформи и хората го знаят, но е много трудно да се случи заради голямата обществена съпротива. Същевременно френският президент Франсоа Оланд дълго време нямаше желание да прави каквото и да било, а сега вече няма достатъчно политическа подкрепа за смели стъпки.

Трябва ли да продължаваме да се притесняваме и за банките в Европа?

В момента Европейската централна банка (ЕЦБ) продължава с подробната проверка на балансовите отчети на банките и обещава да е строга. Ако наистина е така, ще имаме честна оценка и това означава, че някои банки ще трябва да набират доста капитал. Напоследък много банки вече излязоха на пазарите и го правят. Това показва, че предстоящият натиск от ЕЦБ вече работи. В случая с португалската Banco Espirito Santo, която наскоро отчете рекордна загуба, виждаме, че изведнъж се появява нещо, което е било там и преди, но е било прикрито. Тройката (кредиторите от ЕС, МВФ и ЕЦБ - бел. ред.) беше в Португалия години наред, но очевидно не е настоявала този проблем да бъде разрешен. Сега натискът от ЕЦБ, който формално дори още не е започнал, защото единният надзор ще заработи от есента, вероятно е помогнал това да бъде разкрито.

Банковата система в Европа все още е слаба, капиталовите нива са относително ниски и преструктурирането на банките е бавно в сравнение със САЩ. Очаквам да се направи още много по отношение на капитала и преструктурирането в следващите години, а също и да имаме повече банкови сливания, да се надяваме - трансгранични.

Ако България влезе в банковия съюз, това ще бъде ли гаранция, че ситуация като тази с КТБ няма да се повтори? Тя например е (или беше) четвъртата най-голяма банка, а ЕЦБ ще контролира само първите три.

Ако България се присъедини към единния надзорен механизъм (SSM), ЕЦБ ще бъде много силен външен надзорен орган, който ще попречи подобни неща да се повторят. Това ще намали и възможността политици да влияят на съдбата на банките просто защото няма да могат да го правят, без ЕЦБ да разбере и да се намеси пряко, като заплаши с отнемане на банкови лицензи, ако подобно поведение не бъде прекратено. SSM прави ЕЦБ много влиятелен актьор, който не би приел типа връзки между банки и политици, каквито виждаме в последните години.

И всъщност ЕЦБ ще има директна надзорна отговорност над цялата банкова система, което означава, първо, че ще задава надзорните стандарти и за националните власти. Така тя ще може да накара българския надзор да прави определени неща, които ще се отнасят за всички банки в страната. И второ, ако в някоя банка назрява проблем, ЕЦБ ще има право да се заеме със случая. С други думи, ако в четвъртата по големина банка има проблеми и някой бие алармата и каже на ЕЦБ "о, между другото, националният надзор не си върши добре работата", то ЕЦБ има право да каже на българските власти: "Съжаляваме, но поемаме прекия надзор над тази банка." Просто е нужно ЕЦБ да знае, че има нещо нередно, а тя лесно ще разбере.

Какви ще бъдат ползите за България от влизане в банковия съюз и има ли рискове?

Основният плюс е, че възможността политиците да се месят в банковата политика ще бъде силно намалена. Банките ще трябва да действат като банки, да бъдат независими и да следват икономическа логика, а не политическа. Това е истинската цел на банковия съюз - да прекъсне връзката между банки и държави. Разбира се, собствениците на дадена банка имат думата какво да прави тя, но само в определени граници, защото надзорът гледа.

После идва механизмът за преструктуриране на банки - той ще е тип смесена система, като европейските институции заедно с националните ще бъдат отговорни за това какво се случва с изпаднала в беда банка. И това е по-добре, отколкото всичко да се решава на национално ниво, защото ще има европейски контрол.

След тази криза с КТБ шансовете на България за влизане в еврозоната по-малки ли са?

Има формален и неформален отговор на този въпрос. Първият е свързан с критериите, които България трябва да покрие, за да приеме еврото. И там формално този банков проблем няма да промени нищо. Неформалният отговор е, че след опита с Кипър - наскоро въвела еврото страна, където избухна голяма банкова криза, със сигурност в Брюксел и Франкфурт ще гледат далеч по-внимателно банковата система, преди да вземат решение за допускане в еврозоната. Което според мен е още един аргумент защо България има интерес да влезе в банковия съюз - това ще бъде начин за повишаване на доверието, за работа на всекидневна база с ЕЦБ и за превръщане в познат и нормално приеман играч в европейската система. И с това изградено доверие за България ще бъде много по-лесно да се присъедини към еврозоната. Но при всички положения за това ще са нужни години.

Става ли ЕС все по-разделен на еврозона и всички останали в далечната периферия?

И тук има няколко отговора. Първият е, че монетарният съюз изисква специфични мерки - много по-силна интеграция на банковата политика, механизмът за фискална стабилизация, за който говорихме. И това са неща, за които много страни извън еврозоната дори не искат и да си мислят, особено Великобритания. Така всъщност вече имаме отделни политики и институции.

Вторият отговор се отнася конкретно за британския въпрос. Лондон има доста различни схващания какво трябва да представлява ЕС и как трябва да се развива в бъдеще. Моето усещане е, че Великобритания винаги ще стои настрана в редица отношения. И Великобритания, и ЕС ще спечелят от изясняването кои компетенции и политики трябва да останат на европейско ниво и кои да бъдат върнати на Лондон. Има такива дискусии и не зная как ще приключат те, но със сигурност Великобритания ще е все по-малко въвлечена.

Едно от последствията от това ще бъде в сферата на фискалната политика, защото Лондон отдавна не харесва бюджета на ЕС и не желае да се присъединява към никакви фискални механизми в еврозоната. Така една от опциите е в някой момент Лондон да се оттегли от бюджета на ЕС с изключение на примерно минимална вноска за поддържане на службите. И след като извадим Великобритания от бюджетното уравнение, получаваме бюджет на ЕС, който накрая става бюджет на еврозоната, защото повечето от останалите държави рано или късно ще влязат в нея. Това е един от вариантите. Великобритания е специален случай. Тогава остават другите страни, които още са извън еврото. Полша и Дания вероятно ще влязат. И гледаме към Чехия, България и Румъния. България и Румъния вероятно също ще се присъединят в някой момент, въпреки че ще отнеме известно време.

Така идеята за Европа на две скорости в перспектива от десет години означава еврозоната от една страна и Великобритания, Швеция и вероятно Турция отвън. Междувременно ще имаме хаотичен период, както в момента - нещата са неопределени, България се присъединява към някои механизми, но не и към други, и е малко объркано. Но това е неизбежно, не може да съществува ясно разделение, винаги ще има припокриващи се политики, и сфери, в които има повече интеграция, както и такива, в които е по-малко.

Профил

Гунтрам Волф е директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel от юни 2013 г., а също и член на Съвета по икономически анализи към кабинета на френския премиер. Което означава, че е един от хората, които дават съвети за политиката в две от най-важните европейски столици. Преди да се присъедини към Bruegel като зам.-директор през 2011 г., той работи за Европейската комисия, където се занимава с макроикономиката на еврозоната и реформирането на управлението й. Бил е също така икономист в Bundesbank, където е ръководил изследователския отдел по фискална политика. Работил е и като съветник в МВФ. Негови текстове и анализи се публикуват и цитират във водещи медии като Financial Times, New York Times, Wall Street Journal, El Pais, La Stampa, FAZ, Handelsblatt, BBC, ZDF, Die Welt, CNBC и др.

ЕС скоро ще има нова комисия, нов президент, изцяло ново управление. Какъв трябва да бъде неговият идеален дневен ред?

Новите лидери на ЕС имат две големи задачи. Първата е да подобрят условията за обикновените граждани на ЕС - да създадат икономически растеж, да направят така, че хората, които са загубили работата си в последните години, да могат да си намерят нова. Това е спешна задача, по която ЕС трябва да започне да действа много бързо. И едновременно с това новите лидери трябва да работят по по-дългосрочен дневен ред, свързан с подобряване на институционалната структура, и особено монетарния съюз.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Въпросът за федерализацията на ЕС и създаване на централен/федерален финансов контрол е интересен, но доста спорен като се има предвид разликата в националнитеикономически и социални системи. Интересно е също как ще се равие този въпрос в Еврозоната (страните извън нея явно ще трябва да преминат през доста филтри/години на преструктуриране).

  • 2
    hitrata_svraka avatar :-?
    Хит®ата Св®ака ;)

    Твърде различни сме. Силно различаващи се езикови групи. Различни интереси, манталитети, ценности, история и самочувствие.

    Европа не на две, а на три скорости (четири ако добавим и заден ход - напоследък България се върна доста назад).

  • 3
    cap_shakespeare avatar :-|
    Captain Shakespeare

    До коментар [#2] от "Хитрата сврака - с двата крака!":

    е, като не искаме да се променим, какво търсим в Европа?

  • 4
    sheldoncooper avatar :-|
    sheldoncooper

    Незнам защо се говори за Еврозоната като за по-доброто място.
    Всички факти и числа сочат еднозначно че еврозоната върви на много по-бавна скорост от страните които не са ограничени от общата валута.

    Защо да ставаме като Италия и Франция след като може да бъдем като Великобритания?

  • 5
    vaskoangelov avatar :-P
    vaskoangelov

    Надали скоро ще станем като коя да е от тези страни.
    Ние като Чехия (например) да станем, пак ще е някакъв гигантски с
    скок.

    За съжаление като манталитет сме много по-близо до Южна Италия, човек трудно се надскача.

  • 6
    2384 avatar :-|
    2384

    България ще види еврозоната през крив макарон

  • 7
    kef avatar :-|
    kef

    Едно мнение на германец: Някои народи трябва да се откажат от някои вредни традиции.

  • 8
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    От това интервю става ясно, че ЕС е в сериозна криза и с много непреодолими и невъзможни предизвикателства в сравнение със САЩ в близко бъдеще. Това го прави все по зависим от Америка!

    А колкото до ползите от присъединяването ни към банковия съюз и единния му надзорен механизъм, те ще са аналогични с тези на европейското ни членство – ама много спорни и илюзорни. Причината е в съпротивата за промени от страна на управляващите елити по разбираеми причини.

  • 9
    forrestgump avatar :-|
    Forrest Gump

    ядрото на ЕС не е точно еврозоната, а само следните държави които са приблизително еднакво конкурентноспособни и следователно могат да имат обща икономическа, финансова, бюджетна, монетарна политика:
    Германия, Австрия, Холандия, Люксембург, Дания, Финландия, Швеция и може би Белгия, Полша, чехия и Естония. общо взето централна и северна европа без Британия. южна европа и Франция имат нужда от много реформи преди да се присъединят към това ядро.

  • 10
    eph1407005987373603 avatar :-|
    Angel Angelov

    До коментар [#2] от "Хитрата сврака - с двата крака!"
    Да, твърде различни сме, но споделяме обща история и общи ценности.
    Относно историята - всяка от националните държави си е правила нейните си грешки. Някои от тях са си направили извод от грешките си, други са упорити в тяхното повтаряне. Преди да оплюете България - сетете се за Белгия.
    Но за ценностите - от ренесанса насам те са общи, споделени и от съвременниците на Паисия и от съвременниците на Дякона Левски и на Стефан Стамболов и дори на антифашисткото свижение. Винаги са били Европейски.
    Призовавам всеки, който не споделя тези общоевропейски ценности да хване полета на Аерофлот за Шереметьево. Там с радост ще го чакат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK