Предизборна кампания с един кандидат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Предизборна кампания с един кандидат

При откриването на новия стадион в Истанбул Ердоган участва в демонстрационен мач заедно със сина си, кмета на града и лидера на истанбулския клон на управляващата партия

Предизборна кампания с един кандидат

Турският премиер Реджеп Ердоган върви уверено към победата в неделния президентски вот

3674 прочитания

При откриването на новия стадион в Истанбул Ердоган участва в демонстрационен мач заедно със сина си, кмета на града и лидера на истанбулския клон на управляващата партия

© Reuters


"Според мен Ердоган е като атлет, използващ нелегални стероиди или непозволени лекарства, на когото все пак е разрешено да се състезава", Джем Токер, председател на Либералдемократическата партия

Възгласи и аплодисменти избухват от препълнените трибуни, когато турският премиер Реджеп Тайип Ердоган вкарва третия си гол в демонстрационен футболен мач, отбелязващ откриването на нов стадион в Истанбул, разказва агенция Reuters. На оранжевата му тениска се чете номер 12 – напомняне за амбицията на министър-председателя да се превърне в 12-ия президент на Турция в първия пряк вот за държавен глава, който ще се проведе тази неделя, 10 август.

След като доминира политиката в южната ни съседка повече от десетилетие, никой не се съмнява, че Ердоган ще победи основния си съперник Екмеледин Ихсаноглу – дипломат с неголям опит във вътрешната политика, и Селахатин Демирташ – млада кюрдска политическа надежда.

Неравна борба

Опонентите на премиера обаче казват, че той води битката нечестно. Докато конкурентите му финансират своите предизборни мероприятия основно чрез дарения, голяма част от публичните изяви на Ердоган са де факто платени от държавата и превърнати в пищна демонстрация на сила – от новаторската церемония за откриването на третото летище в Истанбул през юни до стартирането на високоскоростна влакова линия през юли.

Той прекоси страната с премиерския си самолет, за да говори пред своите поддръжници, де факто започвайки кампанията си далеч преди официалната дата, обявена от избирателната комисия – 31 юли. Миналия месец комисията отхвърли жалба на основната опозиционна формация – Републиканската народна партия (CHP), която искаше Ердоган да подаде оставка като шеф на правителството, за да влезе в предизборна кампания. Министър-председателят обаче посочи като примери в своя защита американския президент Барак Обама и германския канцлер Ангела Меркел, водили кампании, докато заемаха ръководните си длъжности.

"Използването на държавни средства и ресурси без всякаква сдържаност дава на Ердоган много нечестно преимущество", смята Джем Токер, ръководител на Либералдемократическата партия (LDP), който се занимава отдавна с избирателната система в Турция.

Няколко европейски делегации, които посетиха страната, за да наблюдават предизборната кампания, се съгласиха с притесненията на Токер.

"Мероприятията по кампанията на премиера са мащабни събития, често комбинирани с официални правителствени такива", заключи Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) във временния си доклад от 31 юли.

"Докато другите кандидати наистина водят активна кампания, тяхната публична видимост е ограничена", се казва още в текста. ОССЕ отбеляза и възможните тревожни последствия от решението на избирателната комисия да не принуждава Ердоган да подава оставка като премиер. "Тази позиция му дава непропорционален достъп до ресурси и медийно отразяване в отсъствието на стриктни регулации", смятат международните наблюдатели.

Медии и ресурси

Турция няма опит в организирането на подобен вот, тъй като досега президентите на страната се избираха от парламента. Поради тази причина редица въпроси като тези за финансирането на кампаниите се повдигат за пръв път в този контекст.

Говорител на Ердоган заяви, че никоя от дейностите по кампанията не нарушава закона и че министър-председателят е спрял да използва служебните си самолет и автомобил от официалния старт на предизборната надпревара.

Миналия месец делегация на Съвета на Европа изрично предупреди турския медиен регулатор RTUK, че трябва да има ясно разграничаване между речите, които Ердоган държи като премиер, и тези, които отправя като кандидат за президент. Публикуван наскоро доклад сочи, че между 4 и 6 юли държавната телевизия TRT е отделила 533 минути на министър-председателя и едва три минути и 24 секунди на Ихсаноглу и общо 45 секунди на Демирташ.

Конкурентите на премиера се оплакват от неговото повсеместно присъствие в местните медии, които са до голяма степен притежавани от конгломерати с бизнес връзки с неговата управляваща Партия на справедливостта и развитието (AKP). Междувременно в последните години страната отбеляза рязък спад в глобалните класации за свобода на словото и печата. През последното десетилетие по време на управлението на Ердоган страната отбеляза период на стабилен растеж, в който се зароди нов бизнес елит, консервативен и лоялен на премиера. Тази бизнес мрежа и достъпът му до частни средства също са значителни фактори за неговата преднина в предизборната борба.

Типична предизборна кампания в Турция би струвала около 50 млн. лири (34 млн. лв.), по-голямата част от които биха отишли за телевизионни мероприятия, реклами в пресата и митинги. Такава сметка прави Гьокан Шен, ръководител на маркетинг фирмата Proje Yapim, пред турския всекидневник Hurriyet.

Демирташ, който е далеч назад според социологическите проучвания, заяви, че е събрал около 600 000 лири (410 000 лв.) от дарения за своята кампания, а Ихсаноглу обяви, че до миналата седмица е привлякъл над два милиона лири (1.36 млн. лв.). Офисът на Ердоган отказва да изнесе данни за това колко е струвала неговата кампания. | Капитал Daily

"Според мен Ердоган е като атлет, използващ нелегални стероиди или непозволени лекарства, на когото все пак е разрешено да се състезава", Джем Токер, председател на Либералдемократическата партия

Възгласи и аплодисменти избухват от препълнените трибуни, когато турският премиер Реджеп Тайип Ердоган вкарва третия си гол в демонстрационен футболен мач, отбелязващ откриването на нов стадион в Истанбул, разказва агенция Reuters. На оранжевата му тениска се чете номер 12 – напомняне за амбицията на министър-председателя да се превърне в 12-ия президент на Турция в първия пряк вот за държавен глава, който ще се проведе тази неделя, 10 август.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    ispor avatar :-|
    ispor

    Да им е честита диктатурата на комшиите!Така става ,когато неграмотните гласуват,а умните са разочаровани и си остават в къщи!Лошото е че много диктатори се оформят наблизо до нас,а и ние май сме под подобна опасност,Първанов вече започна маневри!

  • 2
    misho73 avatar :-|
    misho73

    "... TRT е отделила 533 минути на министър-председателя и едва три минути и 24 секунди на Ихсаноглу и общо 45 секунди на Демирташ ..."

    Дори Путин държи онова недоразумение Жириновски поне за симулация на някаква партийна надпревара. Явно Реджеп не вижда такава необходимост.
    Турция и Русия НИКОГА няма да бъдат нормални европейски демокрации. Техните народи са с азиатска племенна култура и осъзнават себе си само като част от стадото, а не като индивиди с някаква ценност сама по себе си. Това е причината и да не успяват да се интегрират добре (турците определено по-зле дори от рашките). Тези народи са опасни, защото периодични генерират диктатури, които пък на свой ред умират да водят някаква експанзионистична политика, да завладяват или по друг начин да се гъзорчат за да докажат че и те, видиш ли, са хора. Дълбоко фрустрирани нации и обидени на света че не са дали нищо. И понеже са многолюдни, изпадат в масов транс, който ги кара да мислят че като глутница биха били значими. А са си пак същите цървули, защото нямат и не могат да развиват нищо значимо. Едните са бензиностанцията на Европа, другите - задния двор за мръсни и трудоемки производства. А толкова желаят да бъдат признати за хора ...
    Жалко и тъжно е че БГ непрекъснато се сблъсква с тези диви степни орди. От повече от 600 години се разправяме. Отегчително.

  • 3
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#1] от "ispor":

    " ... и ние май сме под подобна опасност ... "

    При всички си кусури, БГ общество няма навика да дава пълна власт на някакви шашкъни. В известен смисъл късния Живковизъм беше номинална диктатура, защото комунетата ги беше страх да натискат много и се правеха че не виждат много неща. Още Живков се опита да забрани частните казани за печене на ракия и не успя. При всичката репресивна власт която имаше. Буров има разсъждения за БГ народ и общо взето е прав - българина търпи много глупости, но не и някой да му влиза в двора. Тогава става раздразнителен и хваща гората. Никоя власт в БГ не може да е абсолютна. Това важи дори и за Османската империя, която и тя като Живков не е смеела да минава определени граници. Всъщност това ни е обща черта за целите балкани, италианците и редица други народи, които имат навика да създават глуха съпротива и с подмолни методи да си решават проблема. Това е и народопсихологическата основа на италианската мафия впрочем, затова и не могат да се преборят с нея. Късното ВМРО много прилича на мафия, пак по тези линия. Та българина може да понесе някой и друг Живков, но палячовци като Путин и Ердоган биха имали много кратък живот в БГ. Ние никога не се обединяваме и това ни пречи за някои неща, но пък ни предпазва от абсолютизми. Българина е индивидуалист, което всъщност ни прави европейци.

  • 4
    motochristo avatar :-|
    motochristo

    До коментар [#3] от "misho73":

    Руски крилати фрази из "58 руски мъдрости":
    ...
    36. Аз безкрайно уважавам чудовищния избор на моя народ.
    ...
    38. Руският мързел не е грях, а изключително необходимо средство за неутрализация на кипящата активност на ръководителите – идиоти.
    ...

  • 5
    daaam avatar :-|
    daam

    "Публикуван наскоро доклад сочи, че между 4 и 6 юли държавната телевизия TRT е отделила 533 минути на министър-председателя и едва три минути и 24 секунди на Ихсаноглу и общо 45 секунди на Демирташ."

    Това казва всичко. И там цари една псевдодемокрация


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.