Под хипнозата на Ердоган
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Под хипнозата на Ердоган

Под хипнозата на Ердоган

Единственият въпрос е дали фаворитът в предстоящите първите преки президентски избори в Турция ще спечели още на първия тур. А също и как ще управлява след това

6364 прочитания

© reuers


"Където и да отидеш, ние ще те следваме", твърди яркочервен предизборен плакат с образа на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган. Той виси от фасадата на местната централа на управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКР) в Малатия, консервативен град в централна Анадола. Това е и единственият знак в града, който издава, че на 10 август в Турция за пръв път ще се проведат преки президентски избори. Нито по скоро асфалтираната безлюдна главна улица с модерно осветление (типична за общините, управлявани от АКР), нито в тесните странични пресечки се виждат някакви други признаци на предизборна борба. Отсъстват и образите на останалите двама кандидати – Екмеледин Ихсаноглу, издигнат съвместно от Републиканската народна партия (СНР) и Партията на националистическото движение (МНР), и Селяхаттин Демирташ на кюрдската Партия на мира и демокрацията.

Досега турският държавен глава бе назначаван от парламента. Привържениците на Ердоган не спират да тръбят, че прекият президентски вот е голяма победа за турската демокрация. Противниците му подозират, че единствената цел на премиера е да се задържи на власт. Според вътрешнопартийните правила на АКР, той няма право да се кандидатира за четвърти мандат като премиер. Вместо това сега иска да влезе в двореца "Чанкая".

Мнозина очакват след изборите той да смени конституцията, за да превърне страната в президентска република и така да затвърди управлението си. Турският политолог проф. Илтер Туран е на друго мнение. "Ердоган има много лично разбиране за това що е то политика. Парламентарната система, изглежда, не му допада особено. Той иска да стане президент и всичко навежда на мисълта, че ако бъде избран, ще управлява като президент в президентска република. Той ще превърне Турция в президентска република не чрез законови промени, а чрез начина, по който упражнява политическата си власт."

Каквато и да бъде конкретната юридическа форма на бъдещата система, всички изглеждат единодушни в едно – кой ще управлява. Няма никакво съмнение, че това ще продължава да бъде Ердоган, въпреки опасенията от все по-авторитарния му уклон. Недвусмислен индикатор за това бяха местните избори в края на март, които неговата АКР спечели с близо 44% от гласовете в цялата страна. За победа в предстоящия президентски вот на Ердоган ще са му нужни над 50%. В противен случай той ще трябва да се яви на балотаж на 24 август срещу следващия по популярност кандидат, който най-вероятно ще бъде Екмеледин Исханоглу. Интрига кой ще надделее на втория тур няма.

През последните 12 месеца турският премиер преживя неща, които биха свалили почти всяко правителство - масови протести, смазани с брутална полицейска сила, мащабни корупционни скандали, разрив с някогашния близък съюзник, влиятелния ислямски духовник Фетулах Гюлен. И в новата си роля като президент, която досега бе предимно церемониална, Ердоган ще продължи да се стреми да доминира турската политика и да концентрира властта в ръцете си.

От Виена до Анадола

В опит да си осигури бърза изборна победа турското правителство за пръв път дава право на глас на турската диаспора в чужбина – около 2.4 милиона души главно в Германия, Франция, Австрия, Холандия и САЩ. Това не е случайно. Особено в Централна и Северна Европа това са все потенциални избиратели на АКР с корени в консервативните провинциални градчета и села на Анадола. Неотдавна турският премиер събра десетки хиляди симпатизанти на предизборни срещи във Виена и Кьолн. Засега обаче само около 242 000 от турците, живеещи в чужбина, са се регистрирали за участие в предстоящия вот.

В Анадола не личи изборите да предизвикват особени вълнения у хората. И това далеч не е само защото предизборната кампания тази година съвпадна с постите по време на Рамадан, насред юлските жеги, или защото резултатът им изглежда предрешен. "На пръв поглед сякаш избираме президент, но истината е, че гласуваме за един от трима души, избрани от съответните им партийни ръководства", обяснява телевизионен журналист в друг анадолски град, Елазъ. Журналистът не казва името си, но вмята иронично: "Ако аз исках да се кандидатирам за президент например, никой нямаше да ми позволи."

Елазъ е типично консервативно градче, отново с прясно асфалтирана безлюдна главна улица и ново улично осветление, в което АКР намира силна подкрепа – 55% от гласовете на местните избори през март. Официални статистики за това не се цитират, но по-голямата част от населението му е кюрдско. Анализаторите обясняват популярността на Ердоган сред местните избиратели с т.нар. кюрдски мирен процес, за който АКР говори много, но с малко конкретика и резултати до момента.

Втората по популярност партия в Елазъ е МНР – турската ултранационалистическа мюсюлманска формация. На една от стените в приемната й в Елазъ е окачен плакат, на който партийни лидери поздравяват, събрали палеца, средния и безименния си пръсти, за да оформят муцуната на вълк – знакът на партията; показалецът и кутрето стърчат нагоре, образувайки ушите. Сивият вълк е емблемата на МНР, защото от него произхождала турската нация, твърди партийната доктрина на ултранационалистите. Те са и едни от най-яростните критици на Ердоган. "Той е опиянен от властта и смята всяко свое действие за легитимно", казва лидерът на МНР в Елазъ Осман Демир, набит мъж с късо подстригана тъмна коса, облечен в класически черен костюм с бяла риза, но без вратовръзка.

"Обществото ни е хипнотизирано от Ердоган, той контролира медиите," оплаква се местният политик, седнал зад огромно празно бюро в малката приемна. Семпли дървени столове за посетителите са наредени около стените. Климатикът не работи, а обедната жега свободно влиза през широко отворените прозорци. Гостите получават по една малка бутилка студена минерална вода, но Демир не пие нищо – заради постите. Избирателите не си давали сметка срещу какво са се изправили, заблудени от системата на социални придобивки, които виждат като преки подаръци от Ердоган, казва той. Турският премиер е впрегнал всички правителствени ресурси в предизборната си кампания, докато останалите двама кандидати почти отсъстват от публичното пространство, посочва Демир. Опозиционният кандидат Екмеледин Исханоглу се оплака наскоро, че в една от седмиците през юли контролираните от държавата телевизии са излъчили 553 минути от предизборните речи на Ердоган и едва три минути от неговите.

Срещу Ердоган, но за кого

Все пак Демир не гледа на президентските избори в района си като на изгубена кауза. "Очакваме активността да е около 80 - 85%. МНР държи 25% от местния вот, Републиканската партия (с която МНР се коалира в подкрепа на Исханоглу) ще получи около 13%. Между 5 и 6% са избирателите, които все още не са решили за кого да гласуват или пък подкрепят малки партии. Така че би трябвало на първия тур на 10 август да получим 40% от гласовете", пресмята Демир. Но признава: "Вярно, не всички привърженици на СНР ще излязат да гласуват."

"Шок" - това е начинът, по който лидерите на СНР в Анадола описват избора на Ихсаноглу за кандидат на кемалистката републиканска партия в коалиция с ултранационалистите, с които те смятат, че не делят общи ценности. "На специална среща на местните лидери от цялата страна ръководството на СНР помоли всеки от нас да напише на един лист 2-3 имена, които бихме искали да видим като кандидат на партията ни за президент", обяснява Кемал Бозкурт, който е начело на организацията на СНР в Тунджели. Градчето, доминирано от кюрди и мюсюлмани алевити, се намира на около 120 км северно от Елазъ, в планините, из които бродят бойците на Кюрдската работническа партия (ПКК). "Сред имената, които всеки написа, бяха лидерът на Републиканската партия Кемал Киличдаролу, народната представителка Емине Юлкер Тархан (кемалистка и националистка) и Риза Тюрмен – бившият турски съдия в Европейският съд за правата на човека. Когато после ни съобщиха, че кандидатът на партията ще се казва Екмеледин Ихсаноглу, никой не можеше да повярва на ушите си", разказва Бозкурт, 67-годишен фармацевт с перфектно изгладен панталон и риза с къс ръкав, гъст мустак и приятен, спокоен глас, в който се долавя нотка на тъга. "Но междувременно, като го опознахме малко, започнахме все повече да харесваме Екмеледин", казва местният политик. Думите му звучат неубедително, като лозунг, спуснат от централата в Анкара.

Абсолютно същото твърдят и колегите му в Малатия и Елазъ – никой не бил чувал за Екмеледин Ихсаноглу преди, но сега хората постепенно започвали да го приемат. Истината обаче е, че много от традиционните избиратели на Републиканската партия смятат да бойкотират вота, защото не са съгласни да дадат гласа си за консервативния академик, дипломат и бивш генерален секретар на международната мюсюлманска организация "Ислямска конференция." Фактът, че е роден в египетската столица Кайро, също не помага на имиджа му сред националистически настроените турски избиратели.

Нито Ихсаноглу, нито Ердоган имат шанс за победа на президентските избори в Тунджели. Тунджели е особено място. Градчето с около 35 000 жители, сгушено в малка долина, заобиколена хълмове, по които са накацали поне пет поста на турската армия, прилича на затвор на открито и едновременно с това е малък либерален оазис в консервативното море на околните анадолски провинции. И тук предизборен плакат има само на фасадата на местната централа на АКР. Останалите сгради са накичени с реклами на турската бира Efes и обяви за предстоящ фолклорен фестивал. Две скулптури на полуголи женски фигури – едната, посветена на човешките права, доминират стръмните централни улици, по които до късно през нощта се разхождат шумни групи от весели млади хора – мъже и жени. "Ако живееш тук, ти или си държавен служител, или имаш роднини на гурбет в чужбина, които ти изпращат пари" - така Бозкурт описва икономическата ситуация в градчето.

Единствените избиратели на АКР тук са 1500 държавни служители. И макар лидерът на СНР Килчидаролу (горе е Киличдар???...) да е родом от Тунджели, на най-голяма популярност тук се радва кандидатът на кюрдската партия Демирташ. Причината е, че Републиканската партия е исторически враг на турските кюрди. Самият Демирташ е харизматичен мъж, който умее да установи лична емоционална връзка с избирателите, говори просто, ясно и разбираемо и разведрява речите си с шеги – пълна противоположност на агресивния стил на Ердоган и резервирания Ихсаноглу.

Но загубата в Тунджели няма да окаже никакво влияние върху изхода от президентските избори в национален план и очакваната победа на Ердоган. За Бюлент Тюфенкджи, лидерът на АКР в Малатия (провинция, където на местните избори управляващата партия получи 63% от гласовете), резултатът от президентския вот отдавна е ясен: "Успехът ни на изборите през март показа, че Ердоган е онзи, когото повечето хора искат да видят в ролята на президент." И след като желанието им се сбъдне, остава само да разберат как точно той разбира тази роля.

"Където и да отидеш, ние ще те следваме", твърди яркочервен предизборен плакат с образа на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган. Той виси от фасадата на местната централа на управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКР) в Малатия, консервативен град в централна Анадола. Това е и единственият знак в града, който издава, че на 10 август в Турция за пръв път ще се проведат преки президентски избори. Нито по скоро асфалтираната безлюдна главна улица с модерно осветление (типична за общините, управлявани от АКР), нито в тесните странични пресечки се виждат някакви други признаци на предизборна борба. Отсъстват и образите на останалите двама кандидати – Екмеледин Ихсаноглу, издигнат съвместно от Републиканската народна партия (СНР) и Партията на националистическото движение (МНР), и Селяхаттин Демирташ на кюрдската Партия на мира и демокрацията.

Досега турският държавен глава бе назначаван от парламента. Привържениците на Ердоган не спират да тръбят, че прекият президентски вот е голяма победа за турската демокрация. Противниците му подозират, че единствената цел на премиера е да се задържи на власт. Според вътрешнопартийните правила на АКР, той няма право да се кандидатира за четвърти мандат като премиер. Вместо това сега иска да влезе в двореца "Чанкая".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    peter1946 avatar :-|
    Peter Stoychev

    Въпросът е не дали ще победи ,а какво ще му даде победата ! Да си заложник на простотията е проблем , с който няма да се справи .

  • 2
    petrova835 avatar :-|
    petrova835

    "Обществото ни е хипнотизирано от Ердоган, той контролира медиите," - не ви ли звучи познато?
    Кога ли Корпулентният ще се ядоса на смеха на българските жени? Ще има пълната възможност в новия парламент да внесе законопроект срещу това деяние. Мож и да даде предизборно обещание по тази линия в някоя от махалите, които го избират.

  • 3
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Някой да редактира коментара на редактора :-) Киличдаролу/ горе е Киличдар

  • 4
    judjuk avatar :-|
    Judjuk

    Партията на Ердоган е турското ДПС. Нито тук, нито там се очакват изненади. Да се чуди човек, как преди 100 години Ататюрк създаде светска държава? И какво се промени за тези години в Турция?

  • 5
    arsen avatar :-|
    arsen

    Правилното изписване на името е Кълъчдароолу - син на мечоносеца - кълъч (сабя/меч), кълъчдар - мечоносец, оул - син, кълъчадроолу син на меченосец. Странно, след като авторката на статията е правила толкова интервюта чак в Тунджели и Малатия не е разбрала как се произнася името на лидера на основната опозиционна партия. Или може би е препечатка от чужди материали???

  • 6
    walking.dead avatar :-|
    walking.dead

    До коментар [#5] от "arsen":

    нищо общо, КълъчдароГлу значи синовете на дарения меч

  • 7
    arsen avatar :-|
    arsen

    хайде да не влизаме във филологически спорове, че ще ги изгубите:)) - оглу е на старотурски, в съвременния турски старото г е отпаднало и не се чете, но е удължило гласната пред него. Така ага става аа в новоторуски, агач става аач и оглу в старотурския става оолу в новотурски. Старото г според правилата на новата турска азбука се пише по този начин - ğ и това означава, че г не се чете, а се удължава гласната пред него. Дар не е никакъв подарък както си мислите, а персийска наставка, с която се образуват професии или различни титли - напр. чуха - вид вълнен плат, чухадар - човек, който изготвя такъв плат, сер - глава, сердар - главатар и т.н.

  • 8
    ._._._. avatar :-|
    rrrrrr

    До коментар [#7] от "arsen":

    Прав си чисто филологически, но в България тази работа с турското ğ е по-сложна. Ако следваме стриктно правилото да пропускаме ğ-то, ще трябва да казваме на Erdoğan "Ердооан", а не "Ердоган". Ahmet Davutoğlu по принцип би трябвало да е "Давутоолу", но всички си го пишат и четат като "Давутоглу". Затова този Kılıçdaroğlu според мен спокойно може (не че трябва, но може) да се пише и произнася на български като "Кълъчдароглу". Просто в България отдавна има наложена практика ğ-то да се изписва и да се чете.

  • 9
    rie23394495 avatar :-|
    rie23394495

    До коментар [#4] от "judjuk": ако говориш за манталитета на хората всъщност си прав... ама то като погледнеш за 100г. какво се променило у нас..., и да не се ограничваме..... Какво се е променило в манталитета по света. Нищо, даже е по-зле.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK