Кръв в пясъка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кръв в пясъка

Оръжието, останало след войната срещу Кадафи, днес е проклятието на Либия

Кръв в пясъка

Либия е застрашена от нова гражданска война. Ако бъде оставена да тиктака, експлозията ще отекне и извън границите й

Красимир Янков
6052 прочитания

Оръжието, останало след войната срещу Кадафи, днес е проклятието на Либия

© REUTERS


Когато новоизбраният парламент изплашено бяга от насилието в столицата, за да проведе първото си заседание в друг град, с демокрацията в тази държава очевидно нещо не е наред.

Така изглежда Либия днес. Само през последните две седмици по улиците на Триполи и Бенгази са загинали над 200 души. Бунтовниците, свалили преди три години Муамар Кадафи с помощта на водена от НАТО военна интервенция, сега се бият помежду си за влияние и заплашват да хвърлят страната в нова гражданска война. Боеспособна национална армия и полиция, която да отнеме оръжията им и да сложи край на безредието, не съществува.

И докато сраженията за контрол на летища, пристанища и петролни терминали продължават, икономиката на страната ще търпи големи загуби. В същото време призивите за намеса на международната общност остават засенчени от събитията в Украйна, Ирак и Газа. Но ако Либия бъде оставена да тиктака, експлозията ще отекне и извън границите й.

Очакваният проблем

Зад сегашния конфликт не особено изненадващо прозират икономически интереси. Страната е богата на петрол и има важни търговски пристанища на Средиземно море. Парче от този пай искат всички, които се въоръжават по време на войната срещу Муамар Кадафи, но след това не предават оръжията си. Това не само е опасно, но и няма как да помогне в изграждането на демокрация в една държава, управлявана чрез племенни съвети през последните 40 години.

При така подредените карти не е учудващо, че желаещите да застанат начело на Либия са малко. Бившият премиер Али Зейдани, критик на организацията "Мюсюлмански братя", се оттегли от властта, след като не успя да свали блокадата на източните петролни пристанища в страната, наложена от въоръжени групировки. Наследникът му Абдула ал Тини също побърза да потърси заместник, след като бе нападнат от въоръжени мъже заедно със семейството си. Гласуването на либийските депутати за нов премиер не успя да мине, след като сградата на парламента бе обстреляна.

Насилието не е спестено и на чужденци. Негови първи жертви станаха дипломати от други арабски държави. Йорданският посланик и високопоставен негов колега от Тунис все още са в неизвестност, след като бяха отвлечени от резиденциите си в Триполи. В замяна похитителите искат освобождаване на либийски екстремисти от затворите в тези две държави.

Момчета с оръжие и генерал с армия

Част от проблема в Либия произлиза от това, че не е ясно кой срещу кого се бие. Във войната срещу Кадафи участват най-различни групировки от квартални отряди по самоотбрана, през отцепили се армейски части до международни джихадисти. Все пак могат да бъдат изведени три основни страни, но никоя от тях не са националните въоръжени сили.

"В конфликта в момента няма добри или лоши момчета. И ислямистите, и антиислямистите са свързани с нелегални практики", обобщава в своя статия за Foreign Policy експертът по Либия Джейсън Пак от университета в Oxford.

Двете основни групировки са наричани по името на градовете, от които идват – Мисрата и Зинтани. Тези от Мисрата намират съюзник в лицето на ислямистите като голямата група "Ансар аш Шария" и заедно твърдят, че се бият срещу лоялистите на Кадафи. Хората от Зинтани от своя страна са смятани за антиислямисти и по техни думи водят борба срещу екстремизма.

На практика конфликтът между тях се разиграва за международното летище в Триполи. Бригадите от Зинтани, които физически се намират по-близо до него, контролират контрабандата, посочва Джейсън Пак. В Мисрата не са доволни, че не получават част от доходите и предлагат да поемат контрола върху летището в замяна на признаване на изборите за парламент, които са удобни за Зинтан (в новата законодателна власт на Либия почти няма ислямисти). Това, разбира се, не се случва доброволно, и избухват сражения.

На фона на това бившият генерал Халифа Хафтар, който участва в революцията на Кадафи през 1969 г., но след това се отрича от него, поддържа цяла собствена армия с военновъздушни сили. В началото на тази година той обявява началото на операция "Достойнство", която има за цел неясната формулировка "борба с ислямистите." "Виждам решението в конфронтацията. Не мисля, че разговорите могат да помогнат", казва Хафтар в интервю за в. The Washington Post през юни.

Независимо от мотивите на Хафтар и другите полеви командири залагането на сила, а не на политическо решение, е опасно за Либия. Насилието в страната доведе до изтегляне на персонала на почти всички западни посолства (също и това на България), включително и на мисията на ООН. А ситуацията в момента показва, че либийците не могат да се справят сами с проблемите си и имат нужда от международна помощ.

Какво да се прави

Заради многото играчи в либийската криза днес ще е много трудно всяка външна намеса да избяга от обвиненията, че помага на едни за сметка на други. Началникът на италианската гранична полиция Джовани Пинто предупреди още в началото на лятото, че всяка предоставена помощ може да се окаже в грешни ръце.

Но превръщането на Либия в провалена държава крие много рискове както за самата нея, така и за останалия свят. От една страна, това ще засили и без това огромния поток от имигранти от Африка, които използват либийските пристанища, за да достигат Европа. От друга страна, създаването на още един врящ казан от нестабилност и безвластие до бреговете на Стария континент само ще увеличи заплахата от екстремизъм. Не на последно място Либия е и важен доставчик на петрол за страни като Италия и отпадането й от пазара може да направи енергийните позиции на Русия още по-силни.

Спирането на този процес не е лесно, но не й невъзможно. Анализаторът Карим Мезран от Atlantic Council предлага подход от три стъпки. "САЩ и ЕС трябва да направят заплаха за ограничена военна интервенция, за да накарат групировките да се оттеглят от двата главни града. Тези, които не се подчинят, трябва да бъдат ударени от въздуха", посочва Мезран в статия за в. The New York Times.

Освен това е нужно да бъде изпратен международен миротворчески корпус. След като тези спешни мерки за обезвреждане на кризата бъдат направени, трябва да се тръгне към дълготрайно решение – сформиране на правителство на националното единство и план за разоръжаване на въоръжените групировки, предлага Мезран.

Събитията в Либия от последните три години показват, че страната все още не може сама да се справи с проблемите си. За да й бъде помогнато, са нужни концентрирани международни усилия. Депутатите от либийския парламент подкрепиха незабавното сключване на примирие и призоваха ООН да се намеси. Но на фона на ангажираността в Украйна, Сирия и последната криза в Ирак нежеланието за ангажиране е очевидно. Само че така е въпрос на време локалният проблем в Либия да се превърне в глобален.

Когато новоизбраният парламент изплашено бяга от насилието в столицата, за да проведе първото си заседание в друг град, с демокрацията в тази държава очевидно нещо не е наред.

Така изглежда Либия днес. Само през последните две седмици по улиците на Триполи и Бенгази са загинали над 200 души. Бунтовниците, свалили преди три години Муамар Кадафи с помощта на водена от НАТО военна интервенция, сега се бият помежду си за влияние и заплашват да хвърлят страната в нова гражданска война. Боеспособна национална армия и полиция, която да отнеме оръжията им и да сложи край на безредието, не съществува.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK