Предизвестената победа на Ердоган

Следващият президент на Турция е повече от сигурен, но това може да е началото на края му

Силна ориенталска музика прорязва следобедната мараня в азиатския истанбулски квартал Юскюдар. Двама мъже с мустаци отварят багажника на голям фургон с лика на Ердоган и слагат две масички с агитационни материали пред колоните. Ентусиазмът им да агитират за лидера на Партията на справедливостта и развитието (AKP) е бързо секнат от минувачите, хвърлящи укорителни погледи заради шума. Звукът е намален до приемливи нива, но не защото Ердоган не е популярен. Просто всички знаят кой ще победи на президентските избори тази неделя.

Общо 53 милиона от всички 76 милиона турци имат право на глас днес, но никой не се съмява в триумфа на Ердоган. Улиците са изпръстрени с лика му, който дори не се опитва да излъчва нещо друго освен самодоволство. В речите си, на които за една седмица държавният канал TRT отделя 553 минути срещу едва 3 минути за опозиционните кандидати, Ердоган не агитира. Той просто констатира как ще се управлява Турция занапред. Президентските избори, според него, ще ентусиазират хората да подкрепят превръщането на страната в президентска република.

Зад тази увереност се крият 12 години на успешно управление, което подобрява значително живота на твърдите поддръжници на AKP в Анадола, увеличавайки доходите им трикратно. Турската икономика расте дори и по време на криза (4% през 2013 г.). Това води до създаването на консервативна средна класа, която изповядва патриархалните послания на Ердоган и не вижда човешките права или свободата на словото като ценности, достойни за защита.

В същото време Реджеп Ердоган знае как да говори с електората си. Темите в речите му, маниера на поднасяне на думите, дори използването на специфичен жаргон го откъсват далеч пред всички останали политици в Турция. "Никой не може да се мери с него по начина, по който той разбира турския народ," казва пред "Капитал" Гарет Дженкинс, анализатор от Silk Road Foundation, живеещ от 25 години в Истанбул.

Слабата опозиция в Турция също помага значително за доминацията на Ердоган. Народнорепубликанската партия (CHP) и Партията на националистическото действие (MHP) излязоха с общ кандидат за президент, но той изглежда като бледо копие на Ердоган. 70-годишният ислямски теолог Екмеледин Ихсаноглу се опитва да събере гласовете на консервативните и набожни гласоподаватели в Анадола, но няма нито харизмата, нито управленския опит на лидер на AKP. Изборът на подобие на Ердоган показва до колко доминацията му в турската политика е повлияла на цялата среда.

Третият кандидат е 41-годишният кюрд Селахатин Демирташ от Демократичната партия на народите. Заради етническия си произход той няма шанс да се противопостави на Ердоган. Либералната му платформа, проклармираща защита не само на правата на кюрдите, но и на жените и сексуалните малцинства, обаче може да събере вота на недоволните от парка "Гези". Тогава, през лятото на 2013 г., десетки хиляди млади и образовани турци с различни убеждения се обединиха срещу авторитарната политика на Ердоган, потъпкването на човешки права и прекалената намеса на държавата в личния живот. Представянето на Демирташ ще е индикатор доколко тези настроения още съществуват в турското общество и каква част от него представляват.

Социологическата агенция Konda дава на Ердоган 57% на първи тур, около 35% за Ихсаноглу и под 10% за Демирташ. В неделя вечер Ердоган ще изнесе гръмка победоносна реч, съпроводена с фойерверки в големите градове. Той обаче ще има много малко време да се наслаждава на победата, защото още на следващия ден ще бъде изправен пред сериозни проблеми. На карта са поставени лидерството в AKP, икономиката на Турция и международния престиж на страната. Ако Ердоган успее да се справи с тези предизвикателства, пътят към още по-голяма и авторитарна власт е открит. Ако се провали, това ще е началото на края му.