По пътя към върха на ООН
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По пътя към върха на ООН

По пътя към върха на ООН

Какви са шансовете на Ирина Бокова за поста генерален секретар на световната организация

26009 прочитания

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


Бившият кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг веднъж беше казал, че само три длъжности си заслужават да се води кампания - президент на САЩ, кмет на Ню Йорк и генерален секретар на ООН.

За последната от тях правителствотo на Пламен Орешарски издигна кандидатурата на Ирина Бокова. Така първата крачка към върха на световната организация е направена. Номинация и класиране на финала обаче са две много различни неща, особено когато става въпрос за надпревара, в която победителят не се назначава, а се избира.

Дипломация по ноти

В детството й, по време на периода с плисирани полички, плитки и панделки, на Ирина са възлагали надежди... като пианист. До големия подиум и концертния роял в зала "България" не се е стигнало, но часовете упражнения в гами и технически етюди са възпитали в нея целенасоченост, която впоследствие й помага да стигне до сцената на голямата дипломация. Дори и сега, когато има възможност, Бокова практикува позабравените си изпълнителски умения на пианото, подарено от сътрудниците в ЮНЕСКО за 60-годишния й юбилей.

Когато говори с някого, Ирина Бокова винаги гледа в очите. Слуша, без да прекъсва събеседника. Бързо анализира казаното и отсява плявата. Оценява остроумния виц, смехът й е заразителен. Яде по малко, предпочита свежа храна, алкохол - рядко, обича прясно изстискан плодов сок. Бокова се движи постоянно, ходи бързо. Късно вечер плува, през зимата кара ски. Спортува колкото и когато може. Спортната закалка ще й бъде от полза по време на олимпийския маратон, който предстои.

България вече е имала присъствие в горните ешелони на ООН - през 1992 г. Стоян Ганев бе избран за председател на Общото събрание. Постът на генералния секретар обаче е в друга категория - той носи не само политическо влияние и глобален престиж за избраника, но е признание и дипломатически успех за страната, от която идва. На България и на български кандидат подобен шанс се открива за първи път.

Както досега или не

До края на мандата на действащия генерален секретар Бан Ки Мун остават повече от две години, но в родното му място вече се изгражда музей, а в Южна Корея той е възприеман като герой. Независимо от емоционалната оценка на Бан Ки Мун в родината му трудно може да се каже, че той ще остави забележима следа в близо 70-годишната история на ООН.

Репутацията на Бан Ки Мун се гради предимно върху таланта му да прави изявления, без да казва нещо по същество. Действията на корееца са балансирани до степен, при която изчезва възможността за конфронтация дори и тогава, когато тя е наложителна. Според някои това е проява на далновидност, според други - на неувереност. Резултатът е, че създадената през 1945 г. световна структура за решаване на глобални проблеми е в застой и губи престиж. ООН се нуждае от ново лице и от нова визия.

Търси се: генерален секретар на ООН

Проф. Томас Уайс, директор на института за международни изследвания в City University of New York, оприличава кампанията за генерален секретар на ООН с тази за президент на САЩ - едва приключили едни избори и претендентите за следващите вече загряват край терена. "В по-ранния етап от историята на ООН сериозните кандидати не са издигали кандидатурата си предварително, а често в последния момент. Нещата започнаха да се променят, когато беше избран Кофи Анан (1996 г.). До неговото избиране същинска кампания не се водеше, кандидатите бяха обсъждани зад закрити врати между петимата постоянни членове на Съвета за сигурност (Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция), които се договаряха помежду си", казва Уайс пред "Капитал".

Процедурата за избиране на генерален секретар предвижда кандидатурата да бъде определена в Съвета за сигурност (изпълнителния орган на ООН) и след това - предложена за гласуване в Общото събрание (парламентът на ООН), което от своя страна може да я утвърди или отхвърли. Досега не е имало случай на отхвърляне.

Неофициално се спазват още два принципа. Единият е, че не се избира генерален секретар от държава, която е постоянен член на Съвета за сигурност. Другият е принципът за географската ротация, според който генералният секретар трябва да идва от определен регион на света в зависимост от това откъде са били предшествениците му. За последен път европеец - Курт Валдхайм, е бил начело на ООН през 1981 г.

Проф. Уайс смята, че принципът за географската ротация ще бъде спазен и през 2016 г. и че следващият генерален секретар на ООН ще бъде от Централна и Източна Европа. Също така, казва той, все повече се налага идеята, че е време жена да оглави организацията.

От гледна точка на формалните изисквания кандидатурата на Ирина Бокова би накарала дори най-заклетите скептици да хвърлят втори поглед. Получила образование в Русия, Европа и САЩ, тя по същество е възприела принципите за глобален подход към решаването на проблемите далеч преди глобален да стане модна дума в съвременния речник. Бокова убедително демонстрира дипломатически и управленчески умения в голяма международна организация - ЮНЕСКО, която оглавява вече втори мандат. Ползва се с добра репутация пред петимата постоянни членове на Съвета за сигурност. Владее перфектно английски, френски, испански и руски - четири от шестте официални езика на ООН (изискването е само за два). Има ясно виждане за мисията и дейността на организацията. В полза на Бокова играят също така географският принцип и фактът, че е жена.

Кадрили, въртележки, съображения

Проблемът е, че процесът по филтриране на силните кандидатури протича в неформални преговори по оста Вашингтон-Лондон-Москва-Париж-Пекин без особена гласност. Да бъдеш избран за генерален секретар на ООН в политически смисъл е успех на успехите, нещо като черешката на върха на тортата. Конкуренцията между личности, държави и коалиции от държави в ООН е напрегната, всяка група се опитва да придвижи своя кандидат.

Освен политическото влияние и обществения престиж постът начело на ООН идва с годишна заплата от 200 хиляди долара без данъци, неограничен бюджет за представителни разходи, трима постоянни телохранители, луксозна лимузина, просторен кабинет на 38-ия етаж в централата на организацията в Ню Йорк, както и пететажна резиденция, разположена върху 1300 кв.м в непосредствена близост до централата.

Стюарт Патрик, директор на програмата за международните институции в Council on Foreign Relations в Ню Йорк, казва, че петте постоянни членове предпочитат да работят със слаб генерален секретар, който лесно може да бъде манипулиран. "Но това е нож с две остриета. Когато беше избран шведският икономист Даг Хамаршелд (1953 - 1961 г.), всички си мислеха, че той ще е кротка фигура зад кулисите, а Хамаршелд се оказа роден лидер. Същото се получи и при избора на Кофи Анан (1996 - 2006 г.), когото смятаха за послушен ООН апаратчик, с когото няма да имат затруднения. Впоследствие принципната позиция на Анан създаде главоболия за някои от петимата постоянни", казва Патрик пред "Капитал".

Обичайната процедура за кандидати със сериозни шансове е те да бъдат издигнати от собствените си правителства (вече направено за Бокова), а след това да се търси подкрепа от правителствата на страните, влизащи в регионалния блок, в случая - групата на източноевропейските държави. Поддръжката от страна на държавите в блока, подчертава проф. Уайс, е ключов елемент, защото без нея кандидатът няма реални шансове.

Той добавя, че нещо специфично за избора на генерален секретар през 2016 г. ще бъде позицията на кандидата по отношение политиката на Русия в Крим и Украйна. "Струва ми се, че това ще е особено проблематично за кандидати от Централна и Източна Европа, които, почти сигурно е, ще са давали публични изявления във връзка с анексирането на Крим или събитията в Източна Украйна. Ако такъв кандидат публично е заявявал нещо, което може да се възприеме от Русия в негативен контекст, Москва просто ще блокира кандидатурата в Съвета за сигурност", посочва проф. Уайс.

Повече с по-малко

Кандидатът за генерален секретар трябва да заеме активна позиция и да представи виждането си по приоритетните за ООН теми, например права на човека, икономическо развитие, ликвидиране на бедността, промяна на климата, равенство между половете. Очаква се също ясно да представи своята визия за ролята и участието на ООН в глобалните процеси, за това кои ще са членовете на екипа му/й, и как очертаният план за действие се вписва в бюджета на организацията.

Точно бюджетът ще бъде ключов елемент в програмата на всеки сериозен кандидат за поста. Причината е, че ООН от години се намира под натиск от страна на държавите спонсори - САЩ са най-големият спонсор, следвани от Япония и Германия - да демонстрира повече резултати с по-малко разходи.

Пример в това отношение е Хелън Кларк, бивш министър-председател на Нова Зеландия, чието име също често се споменава като възможен наследник на Бан Ки Мун. Кандидатурата на Кларк още не е издигната официално, но има сигнали, че тя се интересува от поста. Като администратор на Програмата на ООН за развитие Кларк прокарва радикален план за свиване на разходите, а заедно с това - съкращаване на 25-30% от персонала. В централата на ООН този план неформално е наричан "касапницата", но в очите на спонсорите, твърди проф. Уайс, това може да се отчете като положителен елемент.

Ирина Бокова от своя страна съумя да постигне почти същото намаляване на разходите в ЮНЕСКО, агенцията за образование, култура и наука на ООН, с минимални съкращения на служители. И това може да се отчете като положителен елемент.

Става дума за два различни подхода към един и същ проблем и постигането на сходни резултати. При Кларк се прилага силовият принцип на желязната лейди, докато Бокова проявява гъвкавост, търси и постига консенсус.

При това тя трябваше да се справя с кризисна ситуация, след като САЩ прекратиха финансирането си за ЮНЕСКО през 2011 г. Причината за замразяването на вноската им (80 млн. долара годишно, които съставляват 22% от общия бюджет на организацията) бе фактът, че ЮНЕСКО прие Палестина за свой пълноправен член. Спирането на финансирането дойде в резултат от американски закон, който задължава правителството във Вашингтон да прекрати вноските си в която и да било международна институция, която даде подобен статут на Палестина. Тогава Бокова получи подкрепа от администрацията на президента Барак Обама и лично разговаря с редица американски конгресмени да не се прекъсва финансирането. Усилията й останаха без резултат, но по време на срещите си в Конгреса Бокова впечатли американските законодатели със своята ерудиция, принципна позиция и подход.

Надпреварата за нов генерален секретар на ООН тепърва започва и до самия избор остават повече от две години. Ясно е, че който и да наследи Бан Ки Мун, ще има пред себе си радикализиран свят (Ирак, Сирия, Либия, Израел-Палестина, Украйна-Русия, Судан-Южен Судан), в който постигането на консенсус - ключовият принцип в дейността на ООН - ще изисква доста повече от само дипломатически умения.

Засега Бокова не възнамерява да води активна кампания, тъй като предстои още много подготвителна работа. Основната цел в тази предварителна фаза е да бъдат убедени останалите държави от Централна и Източна Европа, че именно Ирина Бокова е кандидатът с реални шансове за класиране на финала. Ако нейната кандидатура получи тяхната подкрепа, България може да отбележи през 2016 г. действително глобален политически успех.

Бившият кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг веднъж беше казал, че само три длъжности си заслужават да се води кампания - президент на САЩ, кмет на Ню Йорк и генерален секретар на ООН.

За последната от тях правителствотo на Пламен Орешарски издигна кандидатурата на Ирина Бокова. Така първата крачка към върха на световната организация е направена. Номинация и класиране на финала обаче са две много различни неща, особено когато става въпрос за надпревара, в която победителят не се назначава, а се избира.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

42 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Много подредена биография има Ирина Бокова.

  • 2
    the_shadow avatar :-|
    The Shadow

    Подкрепям, въпреки че госпожата не е от моята част на политическия спектър. Представяте ли си, българка начело на ООН. Изключително престижно.

  • 3
    nikeair avatar :-P
    NicK

    "Причината за замразяването на вноската им (80 млн. долара годишно, които съставляват 22% от общия бюджет на организацията) бе фактът, че ЮНЕСКО прие Палестина за свой пълноправен член." - Бокова създаде такъв смут с това си действие, че само като си помислят колко простотии може да сътвори като генерален секретар ООн, най-много да се изсмеят на кандидатурата и...,

  • 4
    doxen avatar :-|
    doxen

    Накратко-никакви.

  • 5
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    До коментар [#3] от "NicK":

    Пич, не си наясно каква е процедурата и пишеш глупости: "Бокова създаде такъв смут с това си действие..." К'во действие, к'ви пет лева? Приемането на членове в ЮНЕСКО става чрез гласуване на държавите-членки при което генералният директор няма никакво участие или глас.

  • 6
    nikeair avatar :-|
    NicK

    До коментар [#5] от "zmuz":

    Прав сте, прибързано изказване от моя страна, без да проверя фактите, благодаря за корекцията!!!

  • 7
    plamenhristov5 avatar :-|
    plamenhristov5

    тя е кандидатура на България - подкрепям!

  • 8
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#6] от "NicK":

    Коректно и навреме, радвам се. Иначе и аз подкрепям кандидатурата на г-жа Бокова, още повече че такъв шанс не сме имали и няма да имаме скоро. Явно тя е талантлива и професионално подготвена. Както казват американските посланници "Служа подчинен на волята и благоволението на Президента", т.е независимо от партийни принадлежности и собствени идеологии. Нека се научим да разделяме професионализма от политиканстването.

  • 9
    misha avatar :-|
    Миша

    Според мен шансовете на Бокова са минимални. Тя успя да сътвори напрежение в ЮНЕСКО. Американците (вярно не за първи път) се разсърдиха и спряха финансирането. На територията на ЮНЕСКО няколко пъти досега имаше стълкновения Западна Европа - САЩ. В ООН това е невъзможно. В ООН има отдавна традиция - генерален секретар от Латинска Америка, Азия, Африка. Това е печеливша тактика. И вълкът сит и агнето цяло. Представител на голяма военна и/или икономическа сила като САЩ, ЕС, НАТО, Китай, дори Русия ще създаде дисбаланс.
    Като българин мога да се гордея,че дори дъщеря на комунистически убиец може да стане Генерален секретар, но Бокова няма шанс. Освен това, може да има след време и друга номинация (Кристалина например).

  • 10
    zaffirov avatar :-|
    Zaffirov

    Изпитвам силна неприязъм към И. Бокова и цяловото и семейство. Тя не е виновна за действията на предците си, но не се е и разграничила. Не искам и да видя руски послушник начело на ООН, още по-малко анти-израелски активист. Но въпреки всичко това д-вата трябва да застане зад кандидатурата й и да лобира активно за нея. Почваме да изграждаме истински дипломати от кариерата - Тафров, Н. Младенов, Д. Митов, Кристалина , та дори и Филип Димитров. Ценен ресурс са, дори и Бокова икомунистически й възгледи,


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK