С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 16 авг 2014, 19:09, 19781 прочитания

Великата илюзия на Турция

Избирането на Реджеп Тайип Ердоган за президент е предизвикателство за алтернативната реалност на електората му

Красимир Янков | Истанбул
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Ердоган е много умен и е направил много за икономиката. Подкрепя свободата на исляма. Добър е в дипломацията." Всичко това 52-годишният Яшар Чосгюн казва с широка усмивка под белия си мустак, докато разговаря с "Капитал" в истанбулския парк "Гези" на 10 август, денят на първите преки президентски избори в Турция. Той живее от 28 години в Германия, където работи като чистач, и вече е пуснал гласа си в изнесена избирателна секция в Мюнхен. "Ердоган е уникален. Противниците му са празни и нямат решение на проблемите на страната. Той е номер едно в Турция", добавя 29-годишният Юджел от черноморската провинция Кастамону, който се е скрил на сянка от парещото августовско слънце. Той е дошъл в Истанбул на гурбет в хранителната индустрия. Всичките му познати и приятели, включително 18-членното му семейство, са гласували за Реджеп Ердоган.

Яшар и Юджел искрено вярват в митовете на Ердоган за живота в Турция и са от хората, които го избраха за президент още на първия тур. За тях страната е регионална сила, въпреки че няма посланици в Кайро, Тел Авив и Дамаск. Икономиката върви добре, въпреки поевтиняването на лирата и нарастващия балон на частно кредитиране. Ердоган е далновиден лидер, въпреки че иска да управлява еднолично, не зачита основни човешки свободи и се опитва да налага консервативни порядки в личния живот на хората.


Тази алтернативна реалност скоро ще бъде подложена на сериозно изпитание. Ердоган трябва да намери свой достоен заместник начело на Партията на справедливостта и развитието (AKP), за да успее тя да спечели парламентарните избори догодина с достатъчно мнозинство, за да промени конституцията и да въведе президентска република. В същото време икономиката губи инерция и са нужни реформи, които да я изведат до по-устойчив ръст. Не на последно място международният престиж на страната е в най-ниската си точка от години и възстановяването му също е приоритет.

Султанът на народа

Реджеп Ердоган спечели вота 51.7% от гласовете при 73.13% избирателна активност, което е с 2 млн. души по-малко от местните избори през март. Опозиционният кандидат Екмеледин Ихсаноглу, подкрепен от Републиканската народна партия (CHP) и Партията на национално действие (MHP), остана втори с 38.5%, а излъченият от кюрдската Партия на мира и демокрацията (HDP) Селяхаттин Демирташ е трети с 9.8%. Триумфът на Ердоган беше предизвестен, но зад него се крият няколко важни фактора.



"Никой не познава турския народ както Реджеп Ердоган", казва пред "Капитал" анализаторът Гарет Дженкинс от The Silk Road Foundation, който живее в Турция от 25 години. Премиерът и следващ президент говори на езика на хората и внимателно таргетира посланията си към различните класи избиратели. Така например в квартал Джаддебостан, където забрадките са рядкост, а крайбрежната алея на Босфора е изпъстрена с кафенета от типа на Starbucks, AKP обещава откриване на ветеринарна болница. Само два километра на север, в консервативния Юскюдар, предложенията вече са за курсове по изучаване на корана.

В същото време е безспорно, че икономическото положение на обикновените турци през последните 12 години при управлението на Ердоган се подобри чувствително. БВП на глава от населението е нараснал с близо 40% в реално изражение и редица малки индустриални градове в провинцията станаха известни като "анадолските икономически тигри" заради значителния напредък.

"Той е разглеждан от милиони хора с ниски доходи като двигател на социално-икономическата им мобилност", пише анализаторът Йозгюр Юнлюхисарджъклъ, директор на German Marshal Fund в Анкара в своя блог публикация. "В крайна сметка нещата се свеждат до това, че мнозина бедни турци виждат, че днешният ден е по-добър от вчерашния", допълва пред "Капитал" Барчън Йънанч, редактора в англоезичния вестник Hurriyet Daily News.

От друга страна, хроничната слабост на опозицията също допринася за успеха на Ердоган. Издигнатият съвместно от CHP и MHP кандидат Екмеледин Ихсаноглу не успяа да вдъхнови хората. Той е консервативен академик, дипломат и бивш генерален секретар на международната мюсюлманска организация "Ислямска конференция". В кампанията си Ихсаноглу бе бледо копие на Ердоган, който насочваше посланията си към бедните и религиозни турци, но му липсваха както харизмата, така и ресурсите за водене на успешна битка. "Ихсаноглу изглежда като консервативния чичо от село", обобщава Дженкинс. Същевременно самата му кандидатура показва и влиянието на Ердоган върху цялата политическа система в Турция. "За да изтласкат консервативния Ердоган, те се опитаха да представят още по-консервативен кандидат", допълва Дженкинс.

Ако изобщо в тези предизвестени избори може да бъде търсено нещо положително, това е представянето на кюрдския представител Селяхаттин Демирташ. Той агитира върху платформа от универсиални човешки ценности, равенство между половете и етносите, свобода на изрязването. Тоест той говори на езика на протестите от парка "Гези" през лятото на 2013 г. Тогава десетки хиляди турци излязоха по улиците срещу авторитарната политика на Ердоган и прекалената му консервативна намеса в личния им живот.

"Демирташ успя да събере подкрепа извън твърдия електорат на прокюрдската Партия на мира и демокрацията (около 6% - бел. ред). Този резултат може да мотивира кюрдското политическо движение да приеме по-умерен подход занапред", пише Юнлюхисарджъклъ. В същото време успехът на един бутиков кандидат от малцинствен етнос на национални избори може да предизвика и нов полъх в закостенелите ръководства на CHP и MHP, които не са променяли политическата си линия от години, посочва Гарет Дженкинс.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Запали се ракетата на кандидата за "бронзов медал" при частните орбитални полети Запали се ракетата на кандидата за "бронзов медал" при частните орбитални полети

Космическата компания Firefly Aerospace вероятно няма да извърши премиерно изстрелване в през април, както планираше

24 яну 2020, 868 прочитания

Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане 2 Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане

Руският президент не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема

24 яну 2020, 734 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
По пътя към върха на ООН

Какви са шансовете на Ирина Бокова за поста генерален секретар на световната организация

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане

Руският президент не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10