Великата илюзия на Турция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Великата илюзия на Турция

Великата илюзия на Турция

Избирането на Реджеп Тайип Ердоган за президент е предизвикателство за алтернативната реалност на електората му

Красимир Янков
20149 прочитания

© REUTERS


"Ердоган е много умен и е направил много за икономиката. Подкрепя свободата на исляма. Добър е в дипломацията." Всичко това 52-годишният Яшар Чосгюн казва с широка усмивка под белия си мустак, докато разговаря с "Капитал" в истанбулския парк "Гези" на 10 август, денят на първите преки президентски избори в Турция. Той живее от 28 години в Германия, където работи като чистач, и вече е пуснал гласа си в изнесена избирателна секция в Мюнхен. "Ердоган е уникален. Противниците му са празни и нямат решение на проблемите на страната. Той е номер едно в Турция", добавя 29-годишният Юджел от черноморската провинция Кастамону, който се е скрил на сянка от парещото августовско слънце. Той е дошъл в Истанбул на гурбет в хранителната индустрия. Всичките му познати и приятели, включително 18-членното му семейство, са гласували за Реджеп Ердоган.

Яшар и Юджел искрено вярват в митовете на Ердоган за живота в Турция и са от хората, които го избраха за президент още на първия тур. За тях страната е регионална сила, въпреки че няма посланици в Кайро, Тел Авив и Дамаск. Икономиката върви добре, въпреки поевтиняването на лирата и нарастващия балон на частно кредитиране. Ердоган е далновиден лидер, въпреки че иска да управлява еднолично, не зачита основни човешки свободи и се опитва да налага консервативни порядки в личния живот на хората.

Тази алтернативна реалност скоро ще бъде подложена на сериозно изпитание. Ердоган трябва да намери свой достоен заместник начело на Партията на справедливостта и развитието (AKP), за да успее тя да спечели парламентарните избори догодина с достатъчно мнозинство, за да промени конституцията и да въведе президентска република. В същото време икономиката губи инерция и са нужни реформи, които да я изведат до по-устойчив ръст. Не на последно място международният престиж на страната е в най-ниската си точка от години и възстановяването му също е приоритет.

Султанът на народа

Реджеп Ердоган спечели вота 51.7% от гласовете при 73.13% избирателна активност, което е с 2 млн. души по-малко от местните избори през март. Опозиционният кандидат Екмеледин Ихсаноглу, подкрепен от Републиканската народна партия (CHP) и Партията на национално действие (MHP), остана втори с 38.5%, а излъченият от кюрдската Партия на мира и демокрацията (HDP) Селяхаттин Демирташ е трети с 9.8%. Триумфът на Ердоган беше предизвестен, но зад него се крият няколко важни фактора.

"Никой не познава турския народ както Реджеп Ердоган", казва пред "Капитал" анализаторът Гарет Дженкинс от The Silk Road Foundation, който живее в Турция от 25 години. Премиерът и следващ президент говори на езика на хората и внимателно таргетира посланията си към различните класи избиратели. Така например в квартал Джаддебостан, където забрадките са рядкост, а крайбрежната алея на Босфора е изпъстрена с кафенета от типа на Starbucks, AKP обещава откриване на ветеринарна болница. Само два километра на север, в консервативния Юскюдар, предложенията вече са за курсове по изучаване на корана.

В същото време е безспорно, че икономическото положение на обикновените турци през последните 12 години при управлението на Ердоган се подобри чувствително. БВП на глава от населението е нараснал с близо 40% в реално изражение и редица малки индустриални градове в провинцията станаха известни като "анадолските икономически тигри" заради значителния напредък.

"Той е разглеждан от милиони хора с ниски доходи като двигател на социално-икономическата им мобилност", пише анализаторът Йозгюр Юнлюхисарджъклъ, директор на German Marshal Fund в Анкара в своя блог публикация. "В крайна сметка нещата се свеждат до това, че мнозина бедни турци виждат, че днешният ден е по-добър от вчерашния", допълва пред "Капитал" Барчън Йънанч, редактора в англоезичния вестник Hurriyet Daily News.

От друга страна, хроничната слабост на опозицията също допринася за успеха на Ердоган. Издигнатият съвместно от CHP и MHP кандидат Екмеледин Ихсаноглу не успяа да вдъхнови хората. Той е консервативен академик, дипломат и бивш генерален секретар на международната мюсюлманска организация "Ислямска конференция". В кампанията си Ихсаноглу бе бледо копие на Ердоган, който насочваше посланията си към бедните и религиозни турци, но му липсваха както харизмата, така и ресурсите за водене на успешна битка. "Ихсаноглу изглежда като консервативния чичо от село", обобщава Дженкинс. Същевременно самата му кандидатура показва и влиянието на Ердоган върху цялата политическа система в Турция. "За да изтласкат консервативния Ердоган, те се опитаха да представят още по-консервативен кандидат", допълва Дженкинс.

Ако изобщо в тези предизвестени избори може да бъде търсено нещо положително, това е представянето на кюрдския представител Селяхаттин Демирташ. Той агитира върху платформа от универсиални човешки ценности, равенство между половете и етносите, свобода на изрязването. Тоест той говори на езика на протестите от парка "Гези" през лятото на 2013 г. Тогава десетки хиляди турци излязоха по улиците срещу авторитарната политика на Ердоган и прекалената му консервативна намеса в личния им живот.

"Демирташ успя да събере подкрепа извън твърдия електорат на прокюрдската Партия на мира и демокрацията (около 6% - бел. ред). Този резултат може да мотивира кюрдското политическо движение да приеме по-умерен подход занапред", пише Юнлюхисарджъклъ. В същото време успехът на един бутиков кандидат от малцинствен етнос на национални избори може да предизвика и нов полъх в закостенелите ръководства на CHP и MHP, които не са променяли политическата си линия от години, посочва Гарет Дженкинс.

Наследството в AKP

Ердоган не крие целта си – превръщане на Турция в президентска република чрез поправка на конституцията и засилване на правомощията на държавния глава. Това обаче може да се окаже по-трудно, отколкото той очаква.

За да промени основния закон, AKP има нужда от "супер мнозинство" - т.е. поне 330 от 550-те места в парламента. В момента тя не разполага с толкова и не изглежда вероятно някоя от другите партии да подкрепи идеите на Ердоган. Така първата възможност за осъществяване на намеренията му ще дойде на парламентарните избори в началото на следващата година, когато AKP трябва да победи, и то с много. Останала без харизматичния Ердоган, който като президент няма право да има партийна принадлежност, това няма да е лесно. За да има поне някакви шансове, партията се нуждае от авторитетен лидер. Но съществува и друго изискване – той трябва да бъде послушен пред Ердоган.

"В момента в AKP няма подходящ човек с такива качества. Президентът Абдула Гюл няма намерение да прави рокада в стил Путин и Медведев", смята Гарет Дженкинс. Това поставя Ердоган пред две еднакво непривлекателни възможности. От една страна, ако избере силен лидер, това може да намали неформалното му влияние в партията и да попречи на плановете му за пълна доминация. От друга страна, ако избере слаб, но послушен председател, това може да отблъсне част от избирателите и да влоши представянето на АКР на изборите. Засега, изглежда, Ердоган е заложил на втория вариант.

Фаворити за председателското място в AKP са все довереници на новия президент. Сред тях се открояват имената на външния министър Ахмет Давутоглу и вицепремиерът Бюлент Арънч (същият, който посъветва жените да не се смеят на публични места, защото така допринасят за моралния упадък). Везните клонят към Давутоглу, който въпреки провала на външна политика на Турция през последните три години в Близкия изток е разглеждан като човек с международен престиж и възможности да възстанови доверието на чуждестранните инвеститори, притеснени от нестабилната обстановка след протестите през миналата година.

Но ако Ердоган не успее да избере подходящ лидер за AKP, това може да сложи началото на вътрешни борби в партията и да доведе до разцеплението й, както неведнъж е ставало в турската политическа история. "Времето е срещу Ердоган. В миналото двама много силни лидери – Ахмет Сезер и Сюлейман Демирел, станаха президенти и въпреки опитите им да запазят влиянието си върху партията, не успяха. Сегашната конституция е направена така, че постепено да намалява политическото влияние на новия президент върху неговата партия", посочва в разговор с журналисти Синан Юлген, анализатор от центъра Carnegie Europe в Брюксел.

Каквото и да се случи в AKP, Ердоган не крие намеренията си да упражнява пълна власт като президент, дори и това да излиза от рамките на конституцията. Той ще има екип от съветници, които ще спускат нареждания надолу към министрите и премиера. "Нещо като министерство в сянка", посочва Гарет Дженкинс. "Той вече публично заяви, че няма намерение да се ограничава според президентските правомощия в конституцията", допълва Йозгюр Юнлюхисарджъклъ. Тази открита заявка, че в Турция ще се играе само по правилата на Ердоган, е проблем не само за политиката, но и за икономиката.

Икономика под натиск

"Имаме за цел да намалим реалния лихвен процент в дългосрочен план, за да може хората да увеличат доходите си чрез работа, а не чрез лихви". Това е изявление на Ердоган през май 2011 г., направено пред асоциацията за ислямски бизнес Tuskon, което е добра илюстрация на икономическата му политика и мнението му за независимостта на централната банка. От нея бъдещият президент иска да поддържа максимално нисък основен лихвен процент, което да стимулира отпускането на кредити. Няма значение, че централната банка е притеснена от растящата инфлация (между 6 и 8% през последните две години), която е една от причините до поевтиняване на турската лира, и иска да увеличи лихвите. 

Рискът е, че Турция може да бъде изправена пред мащабна финансова криза, след като големият балон на частните заеми престане да расте. Спрямо 2008 г. кредитите в частния сектор са нараснали четири пъти, докато в същото време реалният БВП на страната се е увеличил само с една трета. Истинският размер на задлъжнялостта може да е още по-голям, защото турците прибягват до заеми от банки едва след като са изчерпали възможностите за помощ от роднини и приятели, посочва Гарет Дженкинс.

"Турската икономика е крехка и ако се влоши, електоратът на AKP може да дезертира от партията", обобщава Барчън Йънанч от Hurriyet Daily News. Защото именно икономиката, а не харизмата на Ердоган или консервативната му идеология са в основата на успеха на партията. Само че бумът в последните години се дължи основно на кредитния и строителен бум, а това няма как да е основа на устойчив и дългосрочен растеж.

Макар да се очаква и тази година икономиката да отбележи нелош ръст от между 3% и 3.5%, производителността на труда и дефицитът по текуща сметка на практика са непроменени от 2007 г. насам, която беше последната добра година преди световната криза. И предвид тази тенденция, на Ердоган ще му е нужно повече от чудо, за да изпълни обещанието си да превърне Турция в десетата най-голяма икономика в света до 2023 г. За да се случи това, доходите на глава от населението трябва да растат с 10% всяка година. Това трудно ще се случи при продължаващия спад на преките чуждестранни инвестиции (те са намалели с 4.1% до 12.6 млрд. долара през 2013 спрямо 2012 г.) и нарастващите притеснения от политиката на Ердоган и тирадите му срещу "международното лихвено лоби".

Лидер в квартал без приятели

Чуждите инвеститори не са единствените, които обръщат гръб на Турция. Страната, която вижда в Арабската пролет възможност за установяване на регионалната си доминация, не успя да предвиди изхода от събитията и днес е почти само страничен наблюдател във важните събития в Близкия изток.

Отношенията с Израел са трайно развалени след инцидента с кораба "Мави Мармара" и хуманитарната помощ за ивицата Газа през 2010 г. Турция никак не е популярна и в Кайро заради подкрепата й за "Мюсюлмански братя", които бяха свалени с военен преврат преди година. Освен това само преди пет години Ердоган обяви сирийците за братски народ и се прегръщаше с Башар ал Асад, а днес не прави нищо, за да спре потока от чужди джихадисти през границата си. Възходът на терористичната групировка Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) се дължи до голяма степен именно на това бездействие на Анкара.

"Турската политика за нулеви пробеми със съседите не създава истински приятели с изключение на кюрдската автономна власт в Ирак", казва Синан Юлген. Това води и до напрежение със Запада, който вече не вижда в Турция удобен и надежден партньор заради променливата й политика. В същото време консервативниата и религиозна линия, подкрепяна от Ердоган, противоречи на ценностите на ЕС и отношенията между Анкара и Брюксел ще бъдат трудни, прогнозира още анализаторът.

От това дали Ердоган ще успее да балансира между наследството в партията, надуващият се балон в икономиката и липсата на престиж навън зависи издръжливостта на конструираната от него алтернативна реалност за електората му. При всички положения бъдещият президент не бива да бъде подценяван. Откакто е на власт, Ердоган успява по един или друг начин да победи всичките си опоненти – вътрешната опозиция в партията, сянката на военните и ислямистката мрежа на влиятелния духовник Фетхуллах Гюлен. "Освен харизмата си при общуването с народа и интуицията за политическо оцеляване Ердоган просто е и голям късметлия", смята Гарет Дженкинс. Остава да се види дали късметът няма да изневери след 12 години на власт.

"Ердоган е много умен и е направил много за икономиката. Подкрепя свободата на исляма. Добър е в дипломацията." Всичко това 52-годишният Яшар Чосгюн казва с широка усмивка под белия си мустак, докато разговаря с "Капитал" в истанбулския парк "Гези" на 10 август, денят на първите преки президентски избори в Турция. Той живее от 28 години в Германия, където работи като чистач, и вече е пуснал гласа си в изнесена избирателна секция в Мюнхен. "Ердоган е уникален. Противниците му са празни и нямат решение на проблемите на страната. Той е номер едно в Турция", добавя 29-годишният Юджел от черноморската провинция Кастамону, който се е скрил на сянка от парещото августовско слънце. Той е дошъл в Истанбул на гурбет в хранителната индустрия. Всичките му познати и приятели, включително 18-членното му семейство, са гласували за Реджеп Ердоган.

Яшар и Юджел искрено вярват в митовете на Ердоган за живота в Турция и са от хората, които го избраха за президент още на първия тур. За тях страната е регионална сила, въпреки че няма посланици в Кайро, Тел Авив и Дамаск. Икономиката върви добре, въпреки поевтиняването на лирата и нарастващия балон на частно кредитиране. Ердоган е далновиден лидер, въпреки че иска да управлява еднолично, не зачита основни човешки свободи и се опитва да налага консервативни порядки в личния живот на хората.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

29 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Е, тезата че "битието определя мисленето" явно е реална за турската политика, плюс възраждането на националната компонентна слагаема. "Икономиката е добра, хората имат работа, Турция е силна държава" - трудно е да се търси по-добра платформа. Е, хората в Истанбул може да не мислят така, но гласуват всички турци и те определят с гласа си позицията на Ердоган като най-силен за момента.

  • 2
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    "... свобода на изрязването..."

    Това не го разбрах.

  • 3
    zaffirov avatar :-|
    Zaffirov

    Много е любопитно да гледаш електорални карти. В България ситуацията е София + големите градове с/у селата и градовете от селски тип. В Украйна Запад <> Изток; в Турция Тракия + егейските градове и Анкара с/у Анадола, т.е. там където са живяли българи и гърци (без Анкара) преди години, хората сега са за европейски правила, а не азиатщина.

  • 4
    johnniewalker avatar :-|
    johnniewalker

    Ердоган е визионер - има визия как иска да изглежда обществото му. От гледна точка на държава-съсед като България да си имаш работа с такъв човек си има и положителни и отрицателни страни. Положителните са, че ако не му се пречкаш пред очите или ако той изначално няма някакъв интерес към теб, той може изобщо да не ти се бърка. По отношение на Ердоган смятам, че това е положението в голяма степен. Което нас ни устройва напълно, защото и ние не искаме да си имаме нищо общо с тях.
    Отрицателните са, че когато такъв човек се сблъска с реалността става опасен. Той има идеализирано виждане какви са (или трябва да бъдат) съгражданите му, какво е нормално да искат от живота за да се вписват в неговото разбиране на "турския/българския/руския/марсианксия дух" и всеки който откровенно не се вписва в това е чуждопоклонник, подривен елемент или просто враг. По отношение на външната политика негатвното е, че често такъв човек изобщо не следва това което обективно е най-полезно за страната му, а следва някакви утопични идеи. Едно често проявление на подобно визионерство е когато някоя страна обиди дори и малко честолюбието на човек като Ердоган той ще опита да им "го върне" дори това да е в дългосрочен ущърб на собствената му страна (примера с Израел).
    Затова Ердоган като цяло е доста непредсказуем, но поне до момента е напълно приемлив за нас поради чисто личната му незаинтересованост от България. Нека се постараем да продължава в същия дух като просто държим контактите с тях на минимума. Човекът се е концентрирал във външнополитически план върху Египет, Сирия, Палестина, Либия - все страни или територии където нескопосаните му опити да се побратими с тях доведоха до точно обратния резултат. А се провали, защото в неговата идеализирана вселена те са му братя ама по-малки и трябва по патриархален модел да слушат баткото. Е, да ама арабите са малко по-различни в това отношение.

  • 5
    krastitel avatar :-P
    krastitel

    Може да спечелиш всички избори, да победиш всички политически противници в собсвената си държава, но не можеш егоестично да владееш народа си. Особено пък - ако след всички изборни победи остава да владееш пустиня заради пропуснатите ползи ...
    Такъв тип "спортно нахъсани" и авторитарни лидери всъщност са вредни - обръщам внимание - в БГ идват избори на 05.10 и някои аналогии са интересни....

  • 6
    arsen avatar :-|
    arsen

    От икономическа гледна точка проблем в Турция може да се създаде от желанието на Ердоган да овладее Националната банка и да държи лихвите на много ниско ниво. Това му е необходимо не само с цел по-нататъшен бум на икономиката, но и за осъществяването на гигантоманските му проекти. Всъщност в това отношение ситуацията в Турция е далеч по-добре от тази в Унгария да речем, където националната банка е просто един придатък на правителството. От това дали турската национална банка ще удържи независимостта си зависи и на къде ще тръгнат нещата в Турция в икономически план. От политическа гледна точка обаче има много рискове и не всички могат да се оценят. Във вътрешен план това е силното идеологическо разделение на турското общество - и не само между консервативни (проислямски) и либерални (светски) настроените кръгове, но и между самите проислямистки фракции съществува силно напрежение. Във външен на първо място това е кошмарът Близък Изток, в който Ердоган доста недалновидно набута Турция, а също и един друг кошмар, наречен Кавказ и Средна Азия, които също могат да плмнат - било в резултат на кризата в Украйна, било вследствие от влиянието на Близкия Изток и Афганистан.

  • 7
    kilgore avatar :-|
    kilgore

    Снимката на Тайип пред потрета на Ататюрк ме кара да правя асоциации със снимки, които съм виждал на Станишеф, Яни Янев (извинете, че го споменавам) и други подобни екземпляри пред портети на Ботев и Левски.
    Пълно лицемерие, при положение, че Ердоган се опитва да върне Турция към исляма, от който Ататюрк се е опитвал да я отърве...
    Ердоган носи костюм и има мустаци, но приликите с Мустафа Кемал май свършват дотук...

  • 8
    nemakvonavi avatar :-|
    Nakom

    Само като си спомня как се разправи с протестиращите за парка Гези, хич не го и искам за съсед.

  • 9
    aleko avatar :-|
    aleko

    Ще повярвам, че не е лицемер, когато нареди на кадъната си да свали забрадката.

  • 10
    berillo avatar :-|
    berillo

    Ердоган, за добро или лошо, продължава да върви напред. Ние ( разбирайте поне Външно, както и политиците ни) трябва да мислим трескаво как да изпреварим следващи негови действия .


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK