С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 16 авг 2014, 19:09, 19693 прочитания

Великата илюзия на Турция

Избирането на Реджеп Тайип Ердоган за президент е предизвикателство за алтернативната реалност на електората му

Красимир Янков | Истанбул
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Икономика под натиск

"Имаме за цел да намалим реалния лихвен процент в дългосрочен план, за да може хората да увеличат доходите си чрез работа, а не чрез лихви". Това е изявление на Ердоган през май 2011 г., направено пред асоциацията за ислямски бизнес Tuskon, което е добра илюстрация на икономическата му политика и мнението му за независимостта на централната банка. От нея бъдещият президент иска да поддържа максимално нисък основен лихвен процент, което да стимулира отпускането на кредити. Няма значение, че централната банка е притеснена от растящата инфлация (между 6 и 8% през последните две години), която е една от причините до поевтиняване на турската лира, и иска да увеличи лихвите. 

Рискът е, че Турция може да бъде изправена пред мащабна финансова криза, след като големият балон на частните заеми престане да расте. Спрямо 2008 г. кредитите в частния сектор са нараснали четири пъти, докато в същото време реалният БВП на страната се е увеличил само с една трета. Истинският размер на задлъжнялостта може да е още по-голям, защото турците прибягват до заеми от банки едва след като са изчерпали възможностите за помощ от роднини и приятели, посочва Гарет Дженкинс.


"Турската икономика е крехка и ако се влоши, електоратът на AKP може да дезертира от партията", обобщава Барчън Йънанч от Hurriyet Daily News. Защото именно икономиката, а не харизмата на Ердоган или консервативната му идеология са в основата на успеха на партията. Само че бумът в последните години се дължи основно на кредитния и строителен бум, а това няма как да е основа на устойчив и дългосрочен растеж.

Макар да се очаква и тази година икономиката да отбележи нелош ръст от между 3% и 3.5%, производителността на труда и дефицитът по текуща сметка на практика са непроменени от 2007 г. насам, която беше последната добра година преди световната криза. И предвид тази тенденция, на Ердоган ще му е нужно повече от чудо, за да изпълни обещанието си да превърне Турция в десетата най-голяма икономика в света до 2023 г. За да се случи това, доходите на глава от населението трябва да растат с 10% всяка година. Това трудно ще се случи при продължаващия спад на преките чуждестранни инвестиции (те са намалели с 4.1% до 12.6 млрд. долара през 2013 спрямо 2012 г.) и нарастващите притеснения от политиката на Ердоган и тирадите му срещу "международното лихвено лоби".

Лидер в квартал без приятели



Чуждите инвеститори не са единствените, които обръщат гръб на Турция. Страната, която вижда в Арабската пролет възможност за установяване на регионалната си доминация, не успя да предвиди изхода от събитията и днес е почти само страничен наблюдател във важните събития в Близкия изток.

Отношенията с Израел са трайно развалени след инцидента с кораба "Мави Мармара" и хуманитарната помощ за ивицата Газа през 2010 г. Турция никак не е популярна и в Кайро заради подкрепата й за "Мюсюлмански братя", които бяха свалени с военен преврат преди година. Освен това само преди пет години Ердоган обяви сирийците за братски народ и се прегръщаше с Башар ал Асад, а днес не прави нищо, за да спре потока от чужди джихадисти през границата си. Възходът на терористичната групировка Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) се дължи до голяма степен именно на това бездействие на Анкара.

"Турската политика за нулеви пробеми със съседите не създава истински приятели с изключение на кюрдската автономна власт в Ирак", казва Синан Юлген. Това води и до напрежение със Запада, който вече не вижда в Турция удобен и надежден партньор заради променливата й политика. В същото време консервативниата и религиозна линия, подкрепяна от Ердоган, противоречи на ценностите на ЕС и отношенията между Анкара и Брюксел ще бъдат трудни, прогнозира още анализаторът.

От това дали Ердоган ще успее да балансира между наследството в партията, надуващият се балон в икономиката и липсата на престиж навън зависи издръжливостта на конструираната от него алтернативна реалност за електората му. При всички положения бъдещият президент не бива да бъде подценяван. Откакто е на власт, Ердоган успява по един или друг начин да победи всичките си опоненти – вътрешната опозиция в партията, сянката на военните и ислямистката мрежа на влиятелния духовник Фетхуллах Гюлен. "Освен харизмата си при общуването с народа и интуицията за политическо оцеляване Ердоган просто е и голям късметлия", смята Гарет Дженкинс. Остава да се види дали късметът няма да изневери след 12 години на власт.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

SpaceX изстреля експериментална втора степен на ракетата Falcon 9 2 SpaceX изстреля експериментална втора степен на ракетата Falcon 9

Подобрената модификация трябва да позволи по-дълги полети в орбита

5 дек 2019, 912 прочитания

Анестезиолозите на алианса 2 Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

5 дек 2019, 555 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
По пътя към върха на ООН

Какви са шансовете на Ирина Бокова за поста генерален секретар на световната организация

Още от Капитал
За кого е модерната MBA диплома

MBA отдавна вече не е просто образование по мениджмънт, като фокусът се е изместил към обучение в лидерство

Кой кой е при дигиталните портфейли в България

Седем компании вече предлагат безконтактни плащания и операции с телефон в страната, но използването остава слабо

Криворазбраната категоризация на AirBnB

Валери Симеонов и Менда Стоянова предложиха първо категоризация, а после само регистрация на апартаментите в платформите

Новата еврокомисия: по-малко целувки

Климатичните промени ще са основен приоритет на новия председател Урсула фон дер Лайен, което вещае големи промени за енергийната политика на България

Да пишеш в интересни времена

Литовската писателка и носителка на "Златен лъв" Вайва Грайните за нуждата да преценяваме думите си

Кино: "Един дъждовен ден в Ню Йорк"

Уди Алън с джазова комедия за съвременното лицемерие

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10