Тихият ислямист
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тихият ислямист

Премиер на конци

Тихият ислямист

От новия премиер на Турция Ахмет Давутоглу се очаква да бъде верен на Ердоган. Това може да се окаже проблем за подкрепата на управляващата партия

Красимир Янков
10372 прочитания

Премиер на конци

© reuters


Той е със сребристи пухкави мустаци. Носи тънки очила, излъчващи образованост и деликатност. Има блага усмивка, предразполагаща към диалог. Това е новият турски премиер Ахмет Давутоглу, назначен лично от новия президент и негов предшественик Реджеп Тайип Ердоган.

Поставени един от друг, няма никакво съмнение кой от двамата играе водещата роля в тандема. Ердоган не крие намеренията си да управлява цялата държава от президентския дворец "Чанкая" в Анкара, въпреки че според турската конституция държавният глава има основно церемониални функции. "Това не е реч за сбогуване. Това е просто ново начало", заяви Ердоган, представяйки Давутоглу пред поддръжниците си.

Основната причина, поради която изборът за премиер и лидер на управляващата партия се спира на Давутоглу, е изключителната му лоялност и зависимост от Ердоган, който го издига в турската политика от академичните среди. "Давутоглу няма мрежа от подкрепа вътре в Партията на справедливостта и развитието (AKP). Затова той ще трябва да разчита на влиянието на Ердоган, за да ръководи партията", казва пред "Капитал" Гарет Дженкинс, изследовател в The Silk Road Foundation.

Проблемът е, че тази зависимост е лесно забележима. "Никой няма да приеме Давутоглу като влиятелен играч. Назначението му е установяване на президентска република без промяна на конституцията", коментира пред "Капитал" д-р Димитър Бечев, изследовател в London School of Economics (LSE). Това ще се превърне в проблем на парламентарните избори през 2015 г., защото електоратът на AKP предпочита политици с харизма и твърда ръка. А ако AKP не се представи подобаващо, това може да породи вътрешни брожения и да намали влиянието на самия Ердоган. Но за момента затвърждаването на властта на Ердоган минава през действията на Ахмет Давутоглу. Поглед към биографията му показва какви може да бъдат те.

Учен, съветник, политик

Ахмет Давутоглу е роден в малък анадолски град в провинция Коня. Цялата му кариера, преди да бъде въведен в политиката, е посветена на академичния живот и теоретизирането на международните отношения. По времето на интелектуалното му израстване Турция преживява два успешни военни преврата, чиято основна цел е противопоставяне срещу ислямистките елементи и установяване на светски институции по западен модел, макар и с авторитарни методи. Докторската дисертация на Давутоглу от 1990 г., която по-късно е преработена на книга, разкрива подробности за възгледите на новия турски премиер.

Основната теза в научния труд е, че разликите между Запада и ислямския свят произлизат от непреодолима пропаст между философските и политически традиции на двете цивилизации. Казано с думите на Давутоглу: "Конфликтите и контрастите между ислямската и западната политическа мисъл се дължат на различното философско, методологично и теоретично минало вместо само на институционални и исторически различия."

Турският премиер също така смята, че ислямската идея за таухид (единството на Бог, монотеизъм – бел. ред.) е не само теологическа концепция, но и практическа теория за всички сфери на живота като опозиция на светското разделение между църква и държава. По подобен начин Давутоглу разглежда и икономическите модели на Запада и ислямският свят. Според него Западът се характеризира със стремежа си да разпредели ресурсите с максимална ефективност, докато в ислямското виждане икономиката е средство за установяване на социална стабилност и справедливост. В последната глава той завършва с думите, че ислямският мироглед е напълно алтернативен на западния и не го допълва.

С тази теоретична подготовка Давутоглу, към онзи момент университетски професор, е поканен да бъде съветник по външната политика на тогавашния премиер Абдула Гюл. През 2004 г. дипломатически грами на американското посолство в Анкара, разкрити от WikiLeaks, описват Давутоглу като ислямист с "изключително опасно" влияние. След това той е преместен в екипа на Ердоган и през 2009 г. става министър на външните работи. 

Външна политика с много проблеми

Давутоглу се превръща в един от малкото академици, които получават шанса да приложат теориите си на практика. Те се претворяват в широко рекламираната политика за "нула проблеми със съседите". Основната й идея е Турция да се превърне в регионален лидер в Близкия изток, като същевременно поддържа тесни връзки с балканските държави и върви към ускорено сближаване с Европейския съюз. "Давутоглу дава идеологическа рамка на външната политика", описва този период Димитър Бечев.

Само че следването на идеологически норми катастрофира в бързо променящата се реалност. Турция така и не успя да се настрои към промените в Близкия изток след Арабската пролет и побърза да заложи на губещи играчи като организацията "Мюсюлмански братя". Макар в началото ислямистите да изглеждаха като следващите владетели на страните от Арабската пролет, сега те са смачкани навсякъде. Но подкрепата на Давутоглу за тях така и не се промени. Като се прибави и обтягането на отношенията с Израел, резултатът е, че днес Турция се намира в международна изолация в Близкия изток, където само преди пет години заявяваше лидерски амбиции. И политиката за "нула проблеми със съседите" се превърна в "нула проблеми без съседи".

Грешките следваха една след друга. Ако Турция не беше отворила границите си със Сирия и в двете посоки, вероятно днес терористичната групировка "Ислямска държава" нямаше да има толкова много чуждестранни бойци и финансиране, превърнали я в трансгранично страшилище, сеещо хаос и създаващо хиляди бежанци. Международен натиск не липсва, но Анкара няма как да бъде по-агресивна в действията си срещу групировката. След превземането на град Мосул от джихадистите през юни в плен попадат 49 турски граждани. Съдбата им остава неизвестна за широката общественост, защото Анкара наложи медийно ембарго, докато случаят се разреши.

На Запад отношението към Турция също се промени и не е особено благосклонно. Така например през 2009 г. по време на реч в Брюксел Давутоглу описва членството на Турция в ЕС като победа и за двете страни. Той препоръчва на съюза да не отлага глобалната си съдба на световна сила и да приеме Турция до 2015 г. Това очевидно няма да се случи, а между Брюксел и Анкара се възцари хлад. Освен това Турция има проблеми и със съюзниците си от НАТО. Наскоро германското списание Spiegel съобщи, че Федералната разузнавателна служба (BND) е шпионирала Турция поне от 2009 г. - ясен индикатор, че правителството в Анкара не е считано за доверен партньор.

"Външната политика на Давутоглу е добра (в началото) заради условията, а не заради самия него", обобщава Димитър Бечев.

Управление с дистанционно

Част от провалите на Турция във външната политика се крият в неспособността на Давутоглу да се откаже от силната си идеологическа линия. Но тези убеждения вероятно ще продължат да го движат и занапред. Така в първата си реч като премиер той заяви, че управлението му ще има за цел да донесе на Турция "ерата на великото възстановяване".

Това означава следване на обявените от Ердоган цели до 2023 г., когато Турция ще празнува 100 години от основаването на републиката. Те включват приемане на нова президентска система в Турция, успешно завършване на кюрдския мирен процес, пълно членство в ЕС, регионално лидерство в Близкия изток и влизане на Турция в топ 10 на икономиките по света. Накратко - една нова Турция.

Но в тази нова Турция някои неща ще продължат да бъдат постарому. Давутоглу отдели значителна част от първата си реч, за да подчертае, че няма да има конфликт между него и Ердоган. "Никой не трябва да се опитва да създава враждебност между другари", предупреди Давутоглу. В същото време за него гражданските протести от парка "Гези" в Истанбул и скандалът с публикуваните подслушани телефонни разговори за корупция по високите етажи на властта са част от един и същ план, насочен за "унищожаване на увереността, която дадохме на хората".

"Посланието е: няма големи промени. Ясно е, че Ердоган избра Давутоглу, защото иска премиер, мислещ като него по всички важни въпроси", пише анализаторът Мустафа Акьол във вестник Hurriyet. Поне никой няма съмнения, че предаването на властта ще мине повече от гладко.

В Турция все пак съществува и надежда, че идването на Давутоглу може да помогне за успокояване на напрегната политическа обстановка, доминирана от конспиративните теории и крясъците на Ердоган. "Давутоглу е интелектуалец с дълбоко заложени идеали и убеждения и няма да се притесни да ги защити за сметка на краткосрочни политически печалби. Очаквам той да донесе цивилизованост", прогнозира Акьол. Той припомня, че след развихрянето на копрупционния скандал с подслушаните разговори Давутоглу остава чист и никой не се съмнява в почтеността му.

Първата и най-неотложна задача на Давутоглу ще бъде да получи доверието на самата партия, за да я поведе на парламентарните избори. На тях AKP има нужда най-малко от 45% от гласовете, за да не изглежда слаба. Но оптималният вариант за пълно мнозинство от две трети, за да може да бъде променена конституцията без нужда от помощ от други формации, изглежда недостижим.

"За Давутоглу ще е изключително трудно да постигне искания резултат на изборите. Очакванията са, че гласовете ще са по-малко", казва за Гарет Дженкинс. И добавя: "Той е в почти невъзможна ситуация – има нужда от подкрепата на Ердоган, но също така трябва да демонстрира, че е независим." Това е сложна комбинация, която може да се окаже сериозно препятствие пред плановете на Ердоган за Турция до 2023 г. и след това.

Той е със сребристи пухкави мустаци. Носи тънки очила, излъчващи образованост и деликатност. Има блага усмивка, предразполагаща към диалог. Това е новият турски премиер Ахмет Давутоглу, назначен лично от новия президент и негов предшественик Реджеп Тайип Ердоган.

Поставени един от друг, няма никакво съмнение кой от двамата играе водещата роля в тандема. Ердоган не крие намеренията си да управлява цялата държава от президентския дворец "Чанкая" в Анкара, въпреки че според турската конституция държавният глава има основно церемониални функции. "Това не е реч за сбогуване. Това е просто ново начало", заяви Ердоган, представяйки Давутоглу пред поддръжниците си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    anona avatar :-|
    anona

    Турския Медведев.

  • 2
    emil_ avatar :-|
    emil

    Това дали Давутоглу има подкрепата на партията вече не може да бъде никакъв проблем в Турция където проблемите се решават с два-три шамара отгоре. Там отдавна принципите на европейската демокрация не са част от политическия процес, който е по-скоро театрален. Все едно липсата на подкрепа за Молотов да е представлявала проблем за Сталин.

  • 3
    loimdn avatar :-|
    Радиолокатор

    Разделението на църква и държава не е валидно за Турция, защото там няма особено църковно присъствие. Терминологично объркване - в Турция съществува разделение между религия и държава. Което също не е ислямска, а християнска идея, но добре работи досега и в Турция и светските мюсюлмански държави, да видим занапред

  • 4
    zumm avatar :-P
    zumm

    Само да не се окаже, че много го подценявате това дьонме Давутоглу /Давид - оглу, т.е. син на Давид. Превеждам за незнаещите/ ;)

  • 5
    petyorad avatar :-|
    petyorad

    Браво за статията, отдавна не бях чел такъв външен анализ на Капиталци!

  • 6
    nemisemisli avatar :-|
    nemisemisli

    Хубава статия!
    Би било добре нашето Външно да има стратегическа визия за отношенията със съседите ни....
    България като страна граничеща с Турция особено тези месеци трябва да има роля на партньор с турското разузнаване, защото това което се случва с Ирак и Сирия ще плъзне скоро и по Европа.....а ние както се вижда от проповядващите в Паразджик радикален ислям нямаме опит нито в медийното отразяване, нито в политическото говорене.
    Истината е че българските мюсюлмани са прекрасни хора, които от наивитет и беднотия наистина пращат децата си да бъдат образовани в чужбина на изток от където се връщат с промити мозъци.
    Бедността на българските мюсюлмани се дължи единствено и само на целенасочената поликита на ДПС да ги държи зависими!
    Тези хора трябва да станат обект на засилена политика от страна на христянските партии и така българските мюсюлмани да видят че има алтернатива на ДПС, алтернатива, която подобрява животът им.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK