Врагът с партиен билет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Врагът с партиен билет

Оланд и Валс демонстрират, че ще продължат с реформите

Врагът с партиен билет

Френският президент Франсоа Оланд изгони разбунтували се срещу бюджетната дисциплина министри. Ходът е смел, но и рискован

Марина Станева
4598 прочитания

Оланд и Валс демонстрират, че ще продължат с реформите

© reuters


Франсоа Оланд не е известен със своята решителност. Затова бързите и безкомпромисни действия на иначе колебливия френски президент срещу бунтуващите се министри от лявото крило на управляващите социалисти дойдоха като изненада. Те бяха разчистени и държавният глава и премиерът Манюел Валс сформираха нов кабинет - трети за последните две години.

Капката, която преля търпението, бяха изказванията на досегашния министър на икономиката Арно Монтбур за прокламираната от Германия бюджетна дисплина, която той определи като "икономическо отклонение" и "финансов абсурд". Изгонването на Монтбур, който не за пръв път внася смут и е познат основно със словесните си атаки срещу чуждестранните инвеститори, е смело решение, но носи и рискове. Прочистването на редиците от левите дисиденти може да помогне на кабинета в Париж да води по-стройна и не толкова лъкатушеща икономическа политика. Но политическата подкрепа за нея ще се окаже проблемна, ако Монтбур и съмишлениците му решат да бойкотират правителството в парламента. Същевременно заглушаването на критиците съвсем не слага край на водещия се не само във Франция, но и в цялата еврозона важен дебат какъв е здравословният баланс между икономии и растеж.

Френските правителствени рокади идват в момент, когато в ЕС се засилват гласовете, че може би е нужен по-гъвкав подход. И те идват не само от страни като Италия, Испания и Гърция. Наскоро  президентът на Европейската централна банка Марио Драги също даде знак, че е нужна европейска икономическа политика, която да повиши растежа и търсенето.

Завой надясно

Преди пет месеца клонящият към дясното крило на социалистите Валс, наричан френския Тони Блеър, състави първия си кабинет след унизителното поражение на партията му на местните избори. Той дойде с надежди, че може да инжектира доза реформи и да приближи закостенялата френска левица до социалдемократите в останалата част от Европа. Но се сблъска с опозицията на Монтбур, който твърди, че "вманиачаването" на Берлин на тема икономии задушава икономиката точно когато правителството признава, че няма да успее да постигне нито прогнозирания ръст от 1% за тази година, нито обещаното снижаване на бюджетния дефицит до 3.8%. Монтбур настоява за разхлабване на фискалната хватка в опит да се повиши растежът и пренасочване на средства директно към домакинствата, докато ядрото около Оланд предпочита свиване на социалната държава и публичните разходи с цел икономиката да стане по-конкурентна.

Заради тези базови противоречия в понеделник икономическият министър заяви, че напуска поста си заедно с двама колеги, споделящи възгледите му – министъра на образованието Беноа Амон и министъра на културата Орели Филипети. След което Валс подаде оставката на цялото правителство, а ден по-късно той и Оланд представиха новия екип. Правителственият трус дойде в момент, когато популярността на Оланд е рекордно ниска, безработицата надхвърля 10%, а стагниращата френска икономика спешно се нуждае от съживяване.

Монтбур ще бъде сменен на поста от Еманюел Макрон, който е бивш банкер в Rothschild Bank и бивш икономически съветник на президента, споделящ неговата пробизнес ориентация. За пръв път жена - Наджат Вало-Белкасем, която преди бе министър по правата на жените, ще оглави образованието. А Фльор Пелерен ще бъде министър на културата. С това на практика рокадите се изчерпват и всички ключови фигури от предишния кабинет като министърът на външните работи Лоран Фабиюс, на отбраната Жан-Ив льо Дриан, на финансите Мишел Сапен, на вътрешните работи Бернар Казньов и на околната среда и енергетиката Сеголен Роаял запазват постовете си.

"Промените в правителството показват, че Оланд е напълно отдаден на изпълнението на икономическата стратегия, която поддържа от началото на 2014 г. Точно затова не можеше да си позволи да разчита на икономически министър, който не вярва в нея", казва пред "Капитал" Ив Бертончини, директор на базирания в Париж аналитичен институт Notre Europe. По думите му с назначаването на Валс през март изпълнението на стратегията е станало много по-последователно, въпреки че все още се чакат резултати.

Валс побърза да демонстрира увереност, като заяви, че ще поиска вот на доверие от парламента през септември или октомври. "И ще видите, че мнозинството ще бъде там. Ако го няма, това ще е краят. Не можем да свършим работата си", коментира той пред канал France 2. Но въпросът е дали ще му стигнат силите да изпълни амбициозната си програма в момент, когато популярността му спада, а твърдолинейните социалисти гледат на него с недоверие, дори с омраза. Разделението в левицата е очевидно и има опасност то да се пренесе и в парламента. Ако представителите на лявото крило решат, че курсът на новото правителство не ги задоволява, и се опълчат срещу реформите, това може да разруши крехкото мнозинство. В най-лошия случай може да се стигне дори до предсрочни парламентарни избори, и то точно когато през октомври на Оланд и Валс им предстои битка с партньорите от ЕС за бюджет 2015, в който отново ще трябва да искат отсрочка за свиването на дефицита под приетия таван от 3%.

Решимост за реформи

След неочакваните рокади и двата водещи френски вестника – консервативният Le Figaro и левият Liberation, излязоха с едно и също заглавие - "Криза в управлението". Но тя е и шанс, защото с действията си Оланд показа, че търси кохерентна подкрепа за икономическата си политика и не се отказва от ангажиментите за реформи, за които отдавна настоява Брюксел. Той планира до края на мандата му през 2017 г. да бъдат съкратени разходи в размер на 50 млрд. евро и да бъдат въведени данъчни облекчения за бизнеса, възлизащи на 40 млрд. евро. Това обаче отблъсква много симпатизанти на социалистите. Техен говорител е Монтбур, който не пести критиките си: "Целият свят ни моли да сложим край на тази абсурдна политика на икономии, която закопава еврозоната все по-дълбоко в рецесия и която скоро ще приключи с дефлация."

Мнението в Брюксел и Берлин обаче е, че първите две години от мандата на Оланд бяха пропилени, и Европейската комисия призова новото френско правителство спешно да ускори реформите. В отговор Макрон обеща да възстанови доверието във Франция и да сложи край на смесените сигнали и боричкания по отношение на икономическата политика. "Трябва да спечелим обратно нашите партньори и чуждите инвеститори, както и самите французи. Без това не можем да направим нищо", коментира той.

Поне на ниво реторика промяната е налице. Валс в прав текст заяви, че "обича бизнеса", в реч, немислима доскоро за представител на управлението на Оланд, който не толкова отдавна твърдеше, че финансовият свят е враг. Икономистите и бизнесът приветстваха избора на Макрон и коментираха, че посоката на правителството маркира нова ера. Но не скриха и резервите си. "Посланието на Париж е ясно, но осъществяването на всякакви реформи ще бъде по-трудно. Правителствените рокади са един акт – първият от много, който вероятно ще доведе до парализираща война за наследяване във френската левица", твърди пред Reuters икономистът от Deutsche Bank Жил Мое.

И все пак поведението на Оланд от последните дни е своеобразна политическа революция. "Президентът изгради персоналната си кариера върху навигирането между двете крила на Социалистическата партия. Сега той е не само навигатор, но и капитан, и трябва да поеме риска да бъде силно непопулярен в своето собствено политическо семейство. За пръв път го виждам толкова решен да извърши културна революция и да покаже, че може да се отърве от някои от лошите навици от миналото", казва пред ВВС Кристиан Макариан, редактор в сп. L'Express.

Но според Бертончини Оланд вече е загубил много време, тъй като е чакал нов икономически цикъл, който така и не е дошъл. "Сега ключовата трудност пред него е да няма ясен мандат за реформи, защото неговото основно предимство бе общественото очакване да измести предишния президент. Но французите и всички европейци отчаяно се нуждаят не само от насоки и думи, а от конкретни действия и резултати." Ако растежът се върне, и имиджът на Оланд има шанс се възстанови. В противен случай той може и да е изпуснал последния шанс да спаси управлението си.

Франсоа Оланд не е известен със своята решителност. Затова бързите и безкомпромисни действия на иначе колебливия френски президент срещу бунтуващите се министри от лявото крило на управляващите социалисти дойдоха като изненада. Те бяха разчистени и държавният глава и премиерът Манюел Валс сформираха нов кабинет - трети за последните две години.

Капката, която преля търпението, бяха изказванията на досегашния министър на икономиката Арно Монтбур за прокламираната от Германия бюджетна дисплина, която той определи като "икономическо отклонение" и "финансов абсурд". Изгонването на Монтбур, който не за пръв път внася смут и е познат основно със словесните си атаки срещу чуждестранните инвеститори, е смело решение, но носи и рискове. Прочистването на редиците от левите дисиденти може да помогне на кабинета в Париж да води по-стройна и не толкова лъкатушеща икономическа политика. Но политическата подкрепа за нея ще се окаже проблемна, ако Монтбур и съмишлениците му решат да бойкотират правителството в парламента. Същевременно заглушаването на критиците съвсем не слага край на водещия се не само във Франция, но и в цялата еврозона важен дебат какъв е здравословният баланс между икономии и растеж.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    coffee.bean avatar :-|
    coffee.bean

    Финансовата и бюджетна дисциплина е Номер 1.
    Правилно са изгонили този Монтбур (икономически министър). Може би той си представя нещата като едно безкрайно раздаване на пари от страна на държавата ?

  • 2
    atanaso avatar :-P
    Shteryu Atanaso

    "Оланд и Валс демонстрират, че ще продължат с" филмите и с театъра :)

  • 3
    bvanetza avatar :-|
    Borislav Valkov

    Социализмът при криза е невъзможен, тъй като се намалява заетостта, икономическата активност и се отлагат проекти. А раздаването на пари наготово, дори когато стане въпрос за субсидирана заетост не предизвиква обръщане на горе- посочените тенденции.

  • 4
    the_shadow avatar :-|
    The Shadow

    До коментар [#3] от "bvanetza":

    Социализмът при криза е невъзможен, а социализмът извън криза е нежелателен, защото води до криза.

  • 5
    mano avatar :-|
    Svetoslav Pavlov

    изключително трудно е да "отнемеш" привилегии, колкото и да са несправедливи.
    Всеки, който е бил във Франция е видял за какво става дума. Там цари истинска диктатура на пролетариата. Почти е невъзможно някой да бъде уволнен. Данъците за фирмите са брутални. Социалната политика е издигната в култ. Много почивни дни за "работниците". Синдикати, които са на практика недосегаеми. Всичко се дотира от държавата. И накрая - мързеливи французи, които не обичат много да работят и да си дават зор. Както се казваше в една книга за Франция, работната седмица, била времето между два уикенда. :)

    Имам спомен за една стачка на RATP (метро и влакове) - ръководството беше приело, да се вдигне някакво възнаграждение, със задна дата. И хората стачкуваха, защото това увеличение не беше в сила за бивши заботници на компанията(такива, които вече бяха напуснали или се бяха пенсионирали). За подобно нещо целият Париж беше блокиран за няколко дни. Колко пари се изгубиха от тази стачка...

    Твърде много социализъм за твърде дълго време.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.