С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
161 5 сеп 2014, 17:00, 29206 прочитания

А вие колко дивизии имате

Владимир Путин промени възприятието на Европа за собствената й сигурност. Сега въпросът е докъде ще стигне?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Докъде ще стигне Русия след Украйна

Червена тревога

65 години след създаването си НАТО е на път да се върне към своите корени на отбранителен съюз

След "инвазията", преди "мира"

Русия нападна Украйна, за да помогне на сепаратистите. Крайните й цели обаче остават неясни

Най-големият съюзник

За хората, които не следят процесите в Русия, изненадващо и експлозивно тази страна реши да се затвори в някаква собствена реалност. В нея тя може героично да пребивава във вражеско обкръжение, със затегнат колан 10 - 20 - 30 години и тайно да приема ковчезите с убити в Украйна войници в името на великата цел – да я уважават и да се боят от нея. Днешна Русия твърди, че властта в Киев е само една американска марионетка. Украйна е само сцената за тази флангова война със САЩ, цената, за която руснаците са готови да платят, включително защото изначално смятат, че вече са я спечелили.

"Присъединяването на Крим бе като чудо. За една нощ рейтингът на Путин се вдигна от 60% на 80%", казва Липман. "На московските избори например основен въпрос бяха имигрантите. Нито един от тези въпроси, които вълнуват обществото и са проблемни, не се е променил или не е решен. Просто Крим засенчи всички останали въпроси. Има новинарски емисии, в които първият половин час е само Украйна."


"Десетки милиони руснаци, без да се смущават, заявяват: нарушихме международното право, но постъпихме законно за Крим. Още повече са онези, които не искат и да си спомнят за някакво право - "те" не могат да ни казват какво да правим, а ние ще правим каквото си искаме и то е именно това, което доскоро си казвахме, че не бива да се прави", коментира пред московския в. "Ведомости" социологът от "Левада център" Алексей Левинсон. В статията си "Безнаказаност на границата на провала" той предупреждава, че подобни събития винаги са приключвали с беда.

Михаил Ямполский – живеещ от години в САЩ историк, философ и теоретик на културата, нарече това "отбранителен империализъм". С този термин на Михаел Геллер той говори за това, че "по отношение на Запада Русия винаги се е намирала в състояние на несинхронност – или догонва, или напуска състезанието и тръгва назад, неспособна да влезе в ритъма на западната цивилизация". Той цитира категориите на Хана Аренд от 90-те години, според които Русия не е можела да продължи като парий, т.е. да пребивава извън съвременното общество, и е станала парвеню, т.е. е била принудена да се приспособява към условия, които дълбоко в себе си смята за деморализиращи, изгражда си фалшива идентичност, без да схваща общата рамка.

В очите на мнозина руснаци Владимир Путин ги е върнал към естественото им състояние на уникална страна-цивилизация, която не се съобразява с останалите, а те трябва да се съобразяват с нея. Русия отново е парий, тласкана към един режим със севернокорейски вектор на самоизолация и самодостатъчност, който руски коментатори нарекоха "чучхе light".



Руският президент може спокойно да смята за основен свой съюзник времето. За разлика от лидерите в демократични държави, притискани от опозицията и отговорни пред обществата си, той не дължи никому отчет. За изминалите 14 години, откакто е на власт, вече ги няма Джордж Буш, Силвио Берлускони, Никола Саркози, а Герхард Шрьодер работи за него. Защо да не изчака следващата вълна лидери, като през това време с пропаганда и финансирането на симпатизиращи му сили да опитва да влияе на настроенията в чужбина и да си подготви по-удобни партньори? Вътре в Русия няма и няма да бъдат допуснати никакви структури, способни да се съпротивляват на властта. Дори при колапс на икономиката лесно може да бъде обвинена "петата колона", финансирана от Запада, и ненавистта на населението да бъде насочена към малцината инакомислещи.

"Не може да се отрече, че Западът иска да ни накаже. Той това прави, това иска, да ни отслаби", посочва Липман. "Така че какво правим? Обвиняваме правителството си? Напротив, обединяваме се зад водача. Въпреки че има ефект върху жизнения стандарт на хората, не мисля, че това ще се промени. Хората са склонни да се откажат от част от удобствата си."

Отново в чакане на знаци от Москва

Може ли икономика с размера на Италия - силно зависима от приходите от петрол и газ и технологично разчитаща на постижения от последните години на СССР – да отправя подобно предизвикателство? Населението й е по-малко от това на Бангладеш и е струпано в няколко по-големи града в европейската част, което оставя огромната й територия почти безлюдна като тази на Монголия. За сметка на това има близо 800 хиляди души активна армия, а с мобилизираните във военизирани структури - почти сигурно над 1 милион души, което я доближава до числеността на армията на Индия с население над 1 млрд. души. 

Амбицията й за световна роля се подхранва от факта, че за 15-те години, в които я управлява един и същ човек, петролът поскъпна от $20 през 1999 г. на $140 през 2008 г. и после бързо се стабилизира около $100. Но петрол и газ се откриват на много места по света, а тя дава само 2.8% от световния БВП, докато основният съперник, който си избра – САЩ и Европа, контролират около 47%.

Резултатът за Русия няма да е благоприятен. И това, което може да се очаква, е продължаващото й изолиране. Руският политолог Мария Липман коментира за "Капитал", че когато са се изчерпали ресурсите, Михаил Горбачов е решил да се отвори към света и в резултат СССР се срути. "Това е урок, който Путин е научил много добре. Когато си в тежки времена, не се отваряш, а се затваряш. Иначе губиш страната си." Това обаче създава съвсем нова геополитическа ситуация, от която Западът има защо да се притеснява. Затворена в ъгъла си, Русия няма да има мотива дори да имитира добросъседство и дипломация. Дори напротив - ще използва всяка възможност да пуска по някое болезнено жило.

Каквото и да стане, това значи нова реалност за държави като България. Страната осъзнава бавно и доста трудно, че разделителните линии в Европа са се възродили и този път ние сме от другата им страна. НАТО възобновява активността си на Изток с нови бази, нови учения и нови стратегии (виж текста). Най-добрата възможна идея за нас би било да подсигурим участието си в тези инициативи, като се надяваме ситуацията да се промени.

Но истината е, че Европа изведнъж е върната в онази незабравена ситуация, в която промяната трябва да тръгне от Москва. Отново чакаме, казва Геберт, за да можем да дишаме спокойно.

По темата работиха
Илин Станев
Петър Карабоев
Огнян Георгиев

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕК предупреждава Румъния, че наблюдението може да остане ЕК предупреждава Румъния, че наблюдението може да остане

Ако мониторингът над Букурещ и София не бъде свален, това ще има негативен ефект за влизането в Шенген и еврото

20 фев 2019, 10 прочитания

Берлин: Фокусът в преговорите между ЕС и САЩ трябва да е по-ниски мита за индустриалните стоки Берлин: Фокусът в преговорите между ЕС и САЩ трябва да е по-ниски мита за индустриалните стоки

Според германския министър на икономиката най-трудната част от търговските разговори тепърва предстои

19 фев 2019, 714 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
След "инвазията", преди "мира"

Русия нападна Украйна, за да помогне на сепаратистите. Крайните й цели обаче остават неясни

Опитай по-дигитално

Colibra разработва платформа, базирана на блокчейн, която прави по-лесна и прозрачна обработката на искове

Стефан Тафров: Няма да съм безгласна буква в услуга на европейско началство

Дипломатът и бивш посланик на България в ООН спечели убедително вътрешните избори за евролистата на "Да, България"

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Sisters аre doin' it for themselves

Първият македонски филм на Берлинале "Господ съществува, името й е Петруня" спечели публиката с позицията си за ролята на жената

Как (не) живеем

Кураторката Вера Млечевска за въпросите, които поставя предстоящото българско участие на Венецианското биенале

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Чуждите инвестиции скочиха временно заради банкова сделка, Карина Караиванова напуска КФН

Емисия

DAILY @7AM // 20.02.2019 Прочетете