Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
38 5 сеп 2014, 17:01, 9416 прочитания

След "инвазията", преди "мира"

Русия нападна Украйна, за да помогне на сепаратистите. Крайните й цели обаче остават неясни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Докъде ще стигне Русия след Украйна

Червена тревога

65 години след създаването си НАТО е на път да се върне към своите корени на отбранителен съюз

А вие колко дивизии имате

Владимир Путин промени възприятието на Европа за собствената й сигурност. Сега въпросът е докъде ще стигне?

В главата на Путин

Към редакционното приключване на "Капитал" в петък се очакваше да бъде подписано примирие от Петро Порошенко и представители на сепаратистите на среща в Минск. Това ще спомогне за спиране на инвазията, но без допълнителни гаранции може да доведе до дългосрочни негативни последици.

"Предложението на Путин е част от същата офанзива, която той започва през февруари. Трите неща, които наистина трябва да се случат, не са споменати", казва за "Капитал" Иво Даалдер, постоянен представител на САЩ в НАТО през 2009 - 2013 г. и анализатор. "Руснаците трябва да спрат всякаква подкрепа за сепаратистите – военна, политическа и т.н. На второ място, не може да има примирие без изтегляне на руските войски. И на трето място, териториалната цялост на Украйна трябва да бъде призната", смята Даалдер.


"Цел минимум е отслабване на украинското ръководство и никога страната да не влезе в НАТО. Ако сметне, че е по-лесно да бъдат признати сепаратистките републики, Путин ще действа в тази посока. Ако не, ще отстъпи", добавя Майкъл Макфол. Светкавичното контранастъпление на руските войски също може да бъде разглеждано и като установяване на контрол върху възможно повече и повече територии с цел създаване на замразен конфликт от типа на Приднестровието в Молдова. Не случайно вече сепаратистите не призовават Русия за помощ, а настояват за признаване на някакъв вид специален статус. Същата идея бе спомената и от Владимир Путин. Създаването на подобно квазидържавно формирование ще постигне няколко цели.

Всякакви големи решения за Украйна като членството в международни съюзи ще бъдат блокирани заради невъзможността от провеждане на политика или допитване на населението в сепаратистките райони. Работещ пример за това е Южна Осетия, отцепила се от Грузия след войната от 2008 г. Тази непризната държава днес е управлявана от проруски политици и е тясно обвързана с руската икономика и сигурност, но не е технически включена в състава на Руската федерация. Грузия от своя страна не признава това и все още я смята за своя автономна област и дори поддържа правителство в изгнание.

В същото време Русия едва ли може да си позволи пълна окупация на Донецка и Луганска област, смята военният анализатор Александр Голц. По думите му това не може да се осъществи само с елитните подразделения, които в момента действат в Украйна, а ще трябва да бъдат изпратени наборни войници. "Това е съвсем друга история. Ниска дисциплина, лоша подготовка и ротация на всеки шест месеца", предупреждава Голц.



Но поведението на Путин не трябва да бъде разглеждано само като действия на изкусен стратег с грандиозен план. Стъпките му напред-назад, мирният план и изпращането на войски повече приличат на метода на моркова и тоягата. "От началото на тази трагедия смятам, че той няма ясно определени цели, няма някаква грандиозна стратегия за пресъздаване на Руската империя. Мисля, че взимането на Крим беше емоционална реакция, но въоръжаването на наемниците беше тактическо решение", казва Майкъл Макфол, който се запознава с Путин в началото на 90-те години.

Украйна от своя страна е поставена пред още по-труден избор. За разлика от Путин тя не може да чака развитието на събитията и трябва да бъде проактивна.

"Скъсване на дипломатическите отношения може да бъде логичен завършек на случващото се. От друга страна, по този начин Украйна демонстративно ще влезе в състояние на война с държава, която има много по-мощни ресурси. Може би от рационални съображения ръководството трябва да остави някакви мостове за преговори", пише украинският политолог Алексей Гаран в материал за ej.ru. Затова Украйна вероятно ще се опита да намери баланса между получаване на западна помощ и поддържане на диалог с Путин.

При всички положения шансовете за по-голяма ескалация в страната не са никак малки. "Минималната цел на Путин е да не се отказва от контрола върху Киев. Той ще се опита да подсигури липсата на свободен избор (за украинците) по отношение на НАТО и т.н. Фундаменталната му идея е, че това, което се случва в Украйна, не е в интересите на Русия", казва Иво Даалдер.

С действията си в Украйна Владимир Путин отново показа, че е играч, който не зачита правилата и иска да ги налага сам. За това, разбира се, помогна липсата на единство на Запад и вътре в Украйна. Въпреки санкциите, чийто ефект ще бъде дългосрочен, Путин днес отново има предимство. Случващото се в Украйна показа, че руската държава, персонализирана в първо лице единствено число, е вече тотално непредсказуем и опасен играч. Това задава изцяло нови правила за сигурността в Европа, които засягат изключително много България.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мерките на развити и развиващи се страни съвпадат, размерът на стимулите - не Мерките на развити и развиващи се страни съвпадат, размерът на стимулите - не

Малко развиващи се икономики могат да си позволят щедри фискални стимули по време на пандемията

8 апр 2020, 756 прочитания

Недостигът на предпазни средства доведе до "модерно пиратство" 1 Недостигът на предпазни средства доведе до "модерно пиратство"

Някои държави правят всичко възможно да си набавят маски срещу коронавируса, включително и като отклоняват чужди поръчки

7 апр 2020, 1467 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Фотогалерия: Избрано от седмицата

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10