Мнозинството европейци смятат, че на Украйна трябва да се предложи членство в Европейския съюз, но не са единодушни дали страната трябва да се присъедини и към НАТО. Това са резултатите от тазгодишното проучване "Трансатлантически тенденции" на американския институт German Marshall Fund. Агенция Reuters припомня, че Украйна подписа споразумение за асоцииране с ЕС, което обаче не гарантира евентуално еврочленство. German Marshall Fund изследва общественото мнение в САЩ, Русия Турция и в 10 държави от ЕС - Германия, Франция, Великобритания, Италия, Холандия, Полша, Португалия, Испания, Гърция, Швеция. Проучването е било проведено през юни сред около 1000 души във всяка страна. Само в Русия запитаните са били 1500 души.
Помощ за Украйна
Шейсет и осем процента от гражданите на САЩ смятат, че Украйна трябва да стане член на НАТО. Европейците, споделящи това мнение, са 46 на сто, 47% са на противоположната позиция.
Седемдесет и един процента от европейците и 52 на сто от американците са против Западът да въоръжава Украйна. Единствено в Полша повечето хора подкрепят изпращане на военно оборудване на властите в Киев. Като цяло подкрепата за санцкиите на САЩ и ЕС над Русия е широка. Разликата между Русия и Запада обаче е огромна, особено в позициите им за украинската криза. Голяма част от американците (71%) и европейците (68%) гледат негативно на Русия и са склонни да подкрепят Украйна, дори това да усложни отношенията с Москва. Най-убедени са германците (65%) и шведите (73%). Единствената страна, в която тази позиция е на малцинството, е Гърция (44%). В Русия повечето от запитаните (53%) смятат, че страната им трябва да запази влиянието си в Украйна, дори това да крие опасност от конфликт с ЕС.
"Турбуленциите в трансатлантическите отношенията през последната година са отразени в резултатите от проучването", коментира председателката на German Marshall Fund Карън Донфрид. "Въпреки това предизвикателствата, които създават руските действия в Украйна, и кризите в Близкия изток подчертават важността на подсилването на трансатлантическото сътрудничество", допълва тя. Осемдесет и един процента от руснаците не биха искали САЩ да бъдат лидер на глобално ниво, което е със 17 пункта повече в сравнение с дела през 2012 г., 62 на сто са на същото мнение, но за Европейския съюз – с 18 пункта в сравнение с 2012 г. Осемдесет и три процента от руснаците одобряват външната политика на Кремъл.
Великобритания на кръстопът
В тазгодишното изследване за пръв път е поставен въпросът за евентуалното излизане на Обединеното кралство от ЕС. Франция е единствената държава в десетте изследвани от ЕС, където по-голямата част от населението (52%) иска Великобритания да напусне съюза. Средният дял сред всички е 38%. Това показва, че премиерът Дейвид Камерън вероятно ще срещне затруднения при постигането на консенсус за реформи в полза на Лондон, коментира специализираното издание EUobserver. Петдесет и един процента от европейците като цяло казват, че останалите държави в съюза трябва да направят повече, за да отговорят на британските притеснения.
От друга страна, 57% от британците казват, че ЕС трябва да вземе под внимание техните съображения, а 35% са на мнение, че Великобритания трябва да напусне ЕС. Премиерът Дейвид Камерън обеща да проведе референдум за еврочленството на Обединеното кралство, ако неговите консерватори спечелят парламентарните избори през 2015 г.
Пропаст се наблюдава и между европейци и американци за бъдещето на трансатлантическото партньорство в сигурността. петдесет процента от европейците искат страната им да има по-независим от САЩ подход, което е с 8 пункта повече в сравнение с миналата година. Най-забележителният резултат е от Германия, където за пръв път мнозинството (57% - 17 пункта повече от 2013 г.) казва, че иска страната да има подход в сигурността и дипломацията, който да е по-независим от САЩ. Трийсет и четири процента от американците искат по-близки връзки с ЕС.
Мнозинството европейци смятат, че на Украйна трябва да се предложи членство в Европейския съюз, но не са единодушни дали страната трябва да се присъедини и към НАТО. Това са резултатите от тазгодишното проучване "Трансатлантически тенденции" на американския институт German Marshall Fund. Агенция Reuters припомня, че Украйна подписа споразумение за асоцииране с ЕС, което обаче не гарантира евентуално еврочленство. German Marshall Fund изследва общественото мнение в САЩ, Русия Турция и в 10 държави от ЕС - Германия, Франция, Великобритания, Италия, Холандия, Полша, Португалия, Испания, Гърция, Швеция. Проучването е било проведено през юни сред около 1000 души във всяка страна. Само в Русия запитаните са били 1500 души.
23 коментара
Нормално е американците да имат идеализирани представи за конфликта в Украйна, той е филтриран и далеч. Ситуацията е друфа в Европа. Германия е една от най-обективните като информационна среда, още повече че так Пуско-Украинския конфликт се преплита с турските интереси за Европейско членство. По мое мнение Европа трябва да си гледа интересите, включително и с новите преговори на САЩ и Русия по ракетите с малък и среден радиус на действие. Някои неща в тези разговори ме плашат, например многовариантните амуниции за "Искандер" с които се губи границата малък=среден радиус.
Ако критерият за влизане в ЕС е конфронтация с Русия, ще трябва да приемат освен Грузия и Афганистан и САЩ, разбира се...
Никой ли не се интересува кандидатите за една политико-икономическа общност на какви икономически стандарти отговаря?
Забележете изследване на "German Marshall Fund" , най независимия източник . :-)
До коментар [#2] от "D-r D":
Я, кажи, България на кои икономически критерии отговаря? :)
Какъв ентусиазъм беше, когато влязохме в ЕС. Всичко се изпари. Страната си има своето географско, историческо и културно място и когато не се съобразява с това, започват проблемите. Това още повече важи за Украйна. Европейско членство не само няма да компенсира загуба на руския пазар. Украйна тръгва към дъното. Вероятно ще се срине самата държава. Най-лошото е че за Запада Украйна е само инструмент за отслабване на Русия.
До коментар [#5] от "judjuk":
нещо не си наясно май, че Украйна се срина още миналата година при Янукович - тотален фалит и катастрофа, странно как руските пазари изобщо не я спасиха от това, всъщност самата Русия иска Украйна да мизерства, защото окопити ли се, няма да има проблем да влезе в ЕС
До коментар [#4] от "Peacekeeper":
Я, кажи, България на кои икономически критерии отговаря? :)
Веднага: пазарна икономика, ниска задлъжнялост спрямо БВП.
Критериите ги има в договора за присъединяване, ако ви се чете.
С ръка на сърцето и на мен ми е много неудобно от класации, в които България е на опашката, ама предпочитам да сме бедни членове на елитен клуб.
Що се отнася до Украина - в страните от предищния СССР има две неща, които са неизтребими: споменът за величието и реваншизма спрямо всичко руско.
И двете са контрапродуктивни и раждат проблеми.
Защо ви е болен от ебола за съквартирант?
Немската политика е трудно прикрито благоразположена към Русия. Стъкмиха гоуем скандал с немци, шпионирали за САЩ, а деликатно си извръщат очите от това, че цял канцлер на Германия - Хелмут Шрьодер работи във и за Русия. Едва ли някакъв немски бюрократ, шпиониращ за САЩ, знае за Германия повече от бившия Канцлер. Ако Ангеля Меркел беше честна пред народа си, би трябвало да поиска официално и Шрьодер да бъде съден за шпионаж в полза на Русия. Германия беше тотално изненадана от неочакваната агресия на Путин. А Путин откъде е знаел, че така неочаквано ще изненада Меркел. Същите тези немци, които бяха спасени от глад от САЩ след войната, на които им бяха отменени колосални репарации през 1953-1954, на които им беше предоставен почти целия американски пазар за техни стоки, сега хапят ръката, която ги извади от калта и гледат с умиление към Путин. В Ютюб изтича разговор между Обама и Меркел, но Меркел не търси кой е руската картица, записала този разговор. Да не обиди Путин, че му притеснява шпионите.
В частта за Украйна проучването, лично мен ме радва и показва, че в Европа, но и у нас, хората с рационално и проевропейско мислене вземат превес и това си е обнадеждаващо за нашето бъдеще.
Що се отнася до отношенията ЕС-САЩ, ЕС - Великобритания, очевидно нещата са сложни. Но забележете, че сложността произтича, именно от вътрешната раздробеност на ЕС, която има своите добри страни ( да речем националната идентичност), но и много лоши страни, които правят съюза трудно управляем.
В този смисъл, моето мнение е, а и се споделя в някаква степен и от някакъв процент българи и хора от ЕС, че трябва да продължат и се ускорят интеграционните процеси, които да доведат до степен, която да позволи на ЕС да заеме мястото в политическия живот на света, отговарящо на мястото му в икономическо отношение. Сумарният БВП и наистина огромния и платежоспособен пазар на ЕС не заслужават настоящия политически статус на съюза.
Случая Великобритания е някак отделен казус, защото в годините назад, те често са били по-близо до САЩ, отколкото до Европа, островния им мироглед също дава някакво по-различно усещане и мислене.
Но ако те се отделят, голямата загуба ще бъде за тях и те ще загубят възможността да играят на огромния европейски пазар, а САЩ едва ли ще им дадат някакъв напълно отворен достъп. Интересен ще е експиремента в Шотландия и аз, бих бил доволен, там референдума да реши отделяне. Не защото мисля, че това е правилно и полезно за тях, а напротив, да получат те, но и всички други с подобно мислене (Каталуния например) един нагледен урок, как такъв по-същество чисто поулистки и с местно значение ход, може така да им вгорчи живота, че след това да се чудят как да обърнат нещата по-старому. Само си представете, с каква валута ще работи самостоятелна Шотландия, митнически как ще изглеждат нещата, социално, да не говорим как ще се оправя "мощната" шотландска икономика. Ще си останат горките, с полички на бос крак, с шише уиски и гайда в ръцете- не изглежда много привлекателно:))
До коментар [#2] от "D-r D":
В някакъв смисъл отношението към Русия управлявана съгласно политическата доктрина олицетворявана от др.Путин е наистина критерий, за всеки човек или държава, от коя страна на бариерата стои.
И затова, "проспиването" на войната в Грузия, нерешителността към ситуацията в Украйна и много други примери в различните сложни ситуации от страна на ЕС, показва, а според мен и доказва, необходимостта от по-силна интеграция, а ако искате и централизация, за да може съюза да изглежда много по-ясен и целенасочен във външната си политика.